Новият лидер на Близкия Изток

Оттеглянето на САЩ позволи на Русия да разшири влиянието си до такива мащаби, които не сме виждали от разпадането на СССР

Руадхан Мак Кормайк, The irish Times, Ирландия

Когато през януари 2016 г. Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент, един от често задаваните въпроси беше кой от световните лидери ще запълни вакуума, който се образува след като Вашингтон се фокусира върху вътрешните въпроси и проблеми. Кой ще съумее да се възползва от създалата се възможност? Либералите мечтаеха такъв лидер да стане Ангела Меркел. Или, може би, това ще е Еманюел Макрон- унищожителят на крайнодесните и спасителят на центъра? Няма ли тръмпизмът да ускори възхода на Китай, като осигури на Си Цзинпин този статус и влияние на световната сцена, които той така ревностно консолидира вътре в Китай.

Измина почти цяла година, но ясен отговор на този въпрос все още няма. Освен, ако не броим Близкия Изток, където един човек- с помощта на хитрост и опортюнизъм- успя да укрепи влиянието си. И този човек стана Владимир Путин.

Снимка- РИА Новости, Михаил Климентиев

Снимка- РИА Новости, Михаил Климентиев

За да се открият доказателства за съществения ръст на влияние на Русия в този регион е нужно само да се анализират маршрутите на придвижване на Путин започвайки от миналия понеделник. Рано сутринта той пристигна в сирийската военна база Хмеймим. Това е неговата първа визита в Сирия от момента на въвеждане на руските войски в страната през септември 2015 г. Обръщайки се към руските военнослужещи, той заяви че Русия е реализирала поставените цели и от този момент започва постепенното оттегляне на войските.

Малцина са тези, които вярват, че разгромът на джихадистите е била основната цел на руската кампания в Сирия и да се обявява, че поражението на ИДИЛ е заслуга на Русия би било преувеличено. Въпреки това никой не би оспорил факта, че интервенцията на Москва се оказа успешна.

Минимални загуби

На първо място руската интервенция осигури оцеляването на режима на съюзника на Русия- президентът на Сирия Башар ал-Асад. Когато Русия се намеси в сирийския конфликт през 2015 г., тогавашният министър на отбраната на САЩ Аш Картър заяви, че Путин ще потъне до шия в тресавището, доколкото неговата стратегия е обречена на провал. Но Москва, напротив, успя да промени хода на войната в своя полза, понесе минимални загуби, демонстрира военния си потенциал и пресметна всичко така, че оттеглянето на руските войски от Сирия да се осъществи преди президентските избори в Русия, които ще се проведат през март месец следващата година.
Освен това Русия ще запази за себе си военната база в Хмеймим, както и военноморската база в Тартус, на брега на Средиземно море.

От Сирия Путин отлетя в Египет, където той се договори с президента Абдел Фатах ас Сиси за възобновяването на преките туристически полети между страните, които бяха прекратени през 2015 г. след терористичния акт на борда на руски пътнически самолет. В допълнение те обсъдиха възможността за сключване на сделка за $30 млрд. за изграждането на ядрена електроцентрала в Египет.

Путин с ЕрдоганАнкара беше последната спирка на Путин в този така натоварен ден. По всяка вероятност Путин и президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган са постигнали известен напредък в преговорите за продажба на руски зенитни ракетни системи С-400 на Турция. Тази среща на Путин и Ердоган- седма за тази година- за пореден път доказва, че двете страни са успели да уредят отношенията помежду си след убийството на руския посланик в Турция и след свалянето на руския бомбардировач от турските ВВС.

Нови съюзи

Тази тенденция се наблюдава в целия регион. Сега, когато САЩ не показват почти никакъв интерес и при липсата на последователна стратегия, Русия в значителна степен изпреварва Америка. Москва успява да сключи нови съюзи, укрепва търговските си връзки (включително в областта на търговията с оръжие) и засилва своето влияние, което вече достига мащаби, които не са наблюдавани от времето на разпадането на СССР.

Тази тенденция се наблюдава още преди Тръмп да стане президент. Войните на Джордж Буш-младши в Ирак и Афганистан отслабиха позициите на САЩ в региона и причиниха изтощение в американската система и общественост. Завоят на Барак Обама към Азия и неговата неуспешна сирийска стратегия сериозно редуцираха авторитета на неговата администрация.

Тази насока на развитие се ускори при Тръмп- президентът чието придържане към принципа „Америка на първо място“ се съчетава само с невежеството му.

Путин и крал СалманСамо за няколко години Путин се възползва от предоставената му възможност и се превърна в новия лидер на Близкия Изток. Израелци, турци, палестинци, египтяни и йорданци все по-често се обръщат към Кремъл с надежда за помощ в разрешаването на техните проблеми.
Путин поддържа устойчив съюз с Иран, като същевременно съхранява добри отношения със заклетия враг на Иран- Саудитска Арабия. През октомври крал Салман стана първият саудитски монарх посетил Москва.

Мирните преговори

Путин успя да убеди Турция и Иран да преговарят помежду си в опит за уреждане на сирийския конфликт, а пък саудитите да сътрудничат с Москва, за да се опитят да склонят сирийската опозиция да се обедини за провеждането на мирни преговори.

Освен това Русия действа като посредник, стремейки се да урегулира вътрешнопалестинския конфликт между групировките „Фатах“ и „Хамас“. Също така покани воюващите помежду си либийски групировки в Москва в опит да ги помири.

Богатството, военната мощ и сключените съюзи предоставят на Вашингтон възможността да остане незаменим играч в Близкия Изток. Но, както пише Дмитрий Тренин (бел.ред. Ръководител на руския филиал на фондация „Карнеги“) в тактически смисъл Русия е взела преднина пред САЩ.
В резултат на това сме свидетели на едно от най-главните събития на десетилетието, а именно, как успехите в Близкия Изток позволиха на Москва да се завърне сред лидерите на глобалната геополитика.

Източник- www.inosmi.ru

Reply