Никол Кидман – светоглед и възгледи

29.08.2018 г. Онлайн списание „Buro 247“.

За отношението ѝ към личното време

Към миговете, които са отредени за мен се отнасям със сериозно внимание, не ми харесва да си губя времето с безполезни неща. Имам две малки дъщери, които се нуждаят от мен постоянно. Опитвам се да прекарвам колкото се може повече време с тях. За щастие, мъжът до мен е един прекрасен човек, който е и отличен баща. С годините много ясно осъзнах колко ценно е времето, как то винаги е недостатъчно и колко много ми се иска да разполагам с неограничено време.

Никол Кидман

Никога не е късно да започнеш отначало

Сестра ми се дипломира на 48-годишна възраст. Тя роди и отгледа шест деца, а след това заяви, че би искала да направи нещо и за себе си. Обучението ѝ беше дистанционно, а днес работи в организацията «Социална справедливост». Нейният пример е изключително вдъхновяващ за мен. В днешните времена, когато станеш на 40-50 години, не означава , че животът е приключил – винаги има възможност да се променят из основи нещата и да започнеш живота си по съвсем нов начин. Осмислете настоящето и себе си. Животът не ви предоставя един-единствен шанс, всъщност те са много! И никога не е късно да смените посоката, ако смятате, че имате нужда от това.

Бях много успешна актриса. След това се появиха децата, преместих се да живея в Нешвил и постепенно започнах да отказвам оферти за филми, тъй като това означаваше пътувания, а аз не желаех да оставям децата. Създадох прекрасно и любящо семейство. Впоследствие реших да се завърна в света на киното. Но заслужаващи, достойни и дълбокосмислени роли просто повече не ми предлагаха.

Реших да отворя собствена продуцентска компания, за да мога да създавам възможности за самата себе си. Започнахме с малки проекти, които постепенно се трансформираха в крупни дейности. Не след дълго аз и Рийз Уидърспуун се обединихме (Бел.ред. Компанията „Блосъм филмс“ на Кидман и „Пасифик стандард“ на Уидърспуун) и така се появи „Големите малки лъжи“ – сериал за жените, направен от жени по книга, която също е написана от жена.

Когато представяхме нашия проект на стадия на пичинга (Бел.ред. Презентация на кинопроект с цел намиране на инвеститори, които да са готови да инвестират в този проект), той въобще не приличаше на тези сериали, които бяха в светлината на прожекторите в този момент. Да речем като „Истински детектив“ и други подобни хитови сериали, които акцентират на мъжките образи, а жените играят само поддържащи роли в тях. Въпреки всичко нещата се получиха. Този проект имаше огромен успех тогава, когато мнозина считаха, че за мен, от професионална гледна точка, всичко най-добро е останало в миналото.

За любимата роля

Да зададете такъв въпрос на актьор е все едно да попитате една майка кое от децата си обича повече. Това е невъзможно! За сметка на това моите дъщери без съмнение щяха да отговорят, че това е ролята ми в «Аквамен» (Премиерата в САЩ е планирана за декември 2018 г.). Моите дъщери са впечатлени, а за тях в тази възраст това е много важно, че техните съученици са силно заинтригувани от това, че аз се снимам в този фентъзи филм. Понякога се шегувам с тях: „Е, надявам се моите сцени да не бъдат отрязани по време на монтажа на филма“. А те подскачат като ужилени: „Какво говориш! Вече сме разказали на всички, че ти ще участваш в този филм!”.

Като цяло изборът на роли не винаги се одобрява от дъщерите ми. Една от тях, например, отказва въобще да гледа „Големите малки лъжи“.

Във филма "Аквамен".

Във филма „Аквамен“.

За най-сложната роля в кариерата ѝ

Снимам се в сложни, емоционално тежки филми – но винаги по свой собствен избор. Обичам да преминавам границите на допустимото, да поставям на изпитание собствените си предели – това ми помага да израствам не само в актьорски, но и в личен план.

Ролята ми в „Часовете“ завинаги ме промени като човек. Да се превъплъщавам в ролята на Селест от „Големите малки лъжи“ беше много трудно за мен: след като приключиха снимките, се чувствах така, сякаш отново се учех да живея в този свят.

Неотдавна завърших снимките на филм, в който играя полицейски детектив, която страда от алкохолизъм (Бел. ред. Криминалният трилър “Destroyer”. Премиерата на филма в САЩ ще е през декември 2018 г.). В трилъра изглеждам просто чудовищно – кадрите от трейлъра бяха обект на несекващи коментари! Това беше много, много необичаен персонаж за самата мен. И много сложен за изиграване.

Разбира се, не мога да не споделя и филма „Догвил“. Снимките бяха в Тролхетан в Швеция, където беше тъмно през цялото време: светлата част на денонощието продължаваше около пет часа, не повече. Но атмосферата на това място ми помогна да се вживея в ролята.

Ето защо обичам филми, които се снимат на неочаквано далечни места. Пристигайки на мястото, вникваш дълбоко в обстановката. Можеш да се каже, че попадаш в Лимба (Бел.ред. Термин, който се използва в средновековното католическо богословие, с което се обозначава мястото на пребиваване на душите, които не са попаднали нито в рая, нито в ада. В Лимба пребивават душите на тези, които не заслужват ада с неговите вечни мъки, но не може да попаднат и в рая по независещи от тях причини. Смятало се е, че в Лимба пребивават душите на добродетелните хора, които са починали преди пришествието на Иисус Христос, както и душите на некръстените младенци.) – сякаш те грабват от всекидневния ти, типичен живот и те прехвърлят в този, който също е истински, но само наполовина.

Във филма "Догвил".

Във филма „Догвил“.

За феминизма и сестринството

Основното, за което се борят феминистките е равенството. Разбира се, че има физически различия между мъжете и жените, но възможностите трябва да бъдат еднакви за всички. Не бива да ви отказват работа само защото сте жена. Не може да ви смятат за глупава, неспособна и слаба, защото сте жена. Не трябва да ви заплащат по-малко, защото сте жена. Жените имат пълното право да получават толкова, колкото и мъжете на същите длъжности. Борим се и за прекратяване на насилието срещу жените. За приемането на закони, които ще ни защитават.

Феминизмът няма за цел да доминира, той е за равенство и уважение. Уви, засега не забелязвам забележими изменения в баланса на силите. Дори и в киното: ако погледнете статистиката, жените режисьори все още са в пъти по-малко от мъжете, а големи проекти им поверяват много рядко.

Но аз искрено вярвам, че значението на сестринството (Бел.ред. В контекста на феминизма, сестринството е взаимовръзка между жените, която се основава на любовта, солидарността и осъзнаването на насилието, в което живеят като първа крачка към освобождението) и подкрепянето на жените от самите жени започва да се осъзнава от все повече и повече жени – и именно това ще ни помогне да променим света.

Никол Кидман

За родителите и за това, на което ни възпитават

Възпитаваха ме, убеждавайки ме, че най-ценното е моят разум и моят интелект. Родителите ми вярваха в силата на образованието и винаги се гордееха с моите академични успехи. Първоначално не разполагаха с достатъчно финанси. Баща ми произлиза от работническата класа, но успява да получи добро образование, което му предоставя възможността да промени живота си.

Майка ми винаги го подкрепяше. Тя, вероятно, би могла да изгради по-добра кариера, но се наложи да направи определени жертви. Сама отгледа две деца. Работеше, за да може баща ми да завърши образованието си и да получи научна степен. Мама възпита нас, своите дъщери, предоставяйки ни тези възможности, от които самата тя бе лишена. Всичко това наистина ме разчувства. Винаги ще ѝ бъда благодарна за това, което направи. Майка ми е моят първи образец за подражание – един невероятно силен, дълбоко чувствителен човек.

Такъв беше и баща ми. В един момент той отново изцяло промени живота си. От областта на биохимията се прехвърли към психологията и започна да работи с деца и юноши от проблемни семейства, с тийнейджъри страдащи от депресия и други ментални разстройства. След себе си той остави психиатрична клиника за деца и техните семейства. Ако някой не можеше да си позволи лечението в нея, баща ми винаги го приемаше безплатно.

Всичко това е моята база, фундаментът, върху който е построен животът ми.

За любимото ѝ място

Имаме къща в Бахамите. Това е специално място за мен. Къщата е съвсем мъничка, като ние сами я поддържаме. Там се чувстваме спокойно и безметежно, хубаво е да имате местенце, където може да избягате от напрежението и стреса. Цялото семейство посещаваме вилата и се отдаваме на пълен релакс. Ядем, спим и плуваме. Децата тичат и играят.

Когато наближи 50-тата ми годишнина, сестра ми ме попита как бих искала да отпразнувам тази толкова важна дата. Споделих ѝ за какво си мечтая: да вземе шестте си деца и съпруга си и всички заедно – те и моето семейство – да ззаминем за нашата вила. Това беше всичко, което исках. Трябва да ви призная, че този рожден ден беше наистина прекрасен.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.