Немските военнопленници в СССР

Немските военнопленници в СССР са били ангажирани с възстановяването на разрушените от тях градове, живеели са в специални лагери и дори са получавали възнаграждение за труда си. 10 години след края на войната бившите войници и офицери от Вермахта превиват все още гръб над съветските строежи, където в кратките почивки от изнурителната работа „търгуват с ножове в замяна на хляб”. (бел.ред. Става дума за една от песните на Владимир Висоцки ‘’Балада за деството’’, в която хлапета от криминалния контингент разменят хляб за саморъчно направени от немските военнопленници ножове)

Забранената тема

Дълго време не беше прието да се говори за живота на пленените немци в СССР. Всички знаеха, че те съществуват и че участват в строежа на съветските сгради, включително и в т.нар. ‘’сталински небостъргачи’’ (бел.ред. Сталинските небостъргачи са седем високи сгради, които са построени в Москва в периода 1940-1950 г.), но да се изважда наяве темата за пленените немци в широкото информационно поле се е считало за проява на лош вкус.

За да можем да дискутираме по тази тематика, на първо място трябва да се конкретизираме с точни цифри. Колко са били немските военнопленници на територията на Съветския съюз?

Според съветските източници – 2 389 560 души- 376 генерали и адмирали, 69 469 офицери, 2 319 715 сержанти и войници.

Според немските данни става дума за 3 486 000 човека, от които един милион загиват.

Тази съществена разлика (грешка в размер на почти един милион човека) се обяснява с това, че оценката за пленените е съставена доста неточно, а също и с това, че много от немците предпочитали да се представят като граждани на други държави. Процесът на репатриране се забавя до 1955 г., като част от военнопленниците остават в СССР създавайки семейства там.

В началото на 1942 г. числото на немските военнопленници наброява всичко около 9 000 човека. Първата огромна група немци (повече от 100 000 войници и офицери) попада в плен в края на Сталинградската битка. Тъй като зверствата на немските войници са пресни в съзнанието на съветския народ, с тях не се церемонили особено. Огромната тълпа от голи, болни и измършавяли хора извършвали зимни преходи от десетки километри на ден, нощували под открито небе и почти с нищо не се хранели – оцеляват едва 6 000 човека.

17 юли 1944 г. "Парадът на победените" - Маршът на пленените немци в Москва

17 юли 1944 г. „Парадът на победените“ – маршът на пленените немци в Москва

Данни от архивите на Главно управление за военнопленниците и интернираните за националния състав на военнопленниците в СССР взети в периода 22.06.1941 г. до 2.09.1945 г.

Немци – 2 389 560 души; Японци – 639 635 души; Унгарци – 513 767 човека; Румънци – 187 370 войници; Австрийци – 156 682 души; Чехословаци – 69 977 човека; Поляци – 60 280 човека; Италианци – 48 957 души; Французи – 23 136 човека; Югославяни – 21 822 души; Молдовци – 14 129 души; Китайци – 12 928 души; Евреи – 10 173 души; Корейци – 7 785 души; Холандци – 4 729 човека; Монголци – 3 608 човека; Финландци – 2 377 човека; Белгийци 2 010 веоннопленници; Люксембургци – 1652 души; Датчани – 457 човека; Испанци – 452 души; Цигани – 383 души;  Норвежци – 101 човека; Шведи – 72 души;

Всичко

4 172 042 военнопленници

Всички са описани така, както фигурират в документите. Освен това в системата на Главно управление за военнопленниците и интернираните фигурират военнопленници от следните националности: абисинци (етиопи), албанци, американци, англичани, аржентинци, българи, бразилци, гърци, канадци, португалци, сирийци, турци, швейцарци.

Суровият лагерен живот

Животът на пленените немци по време на и след войната поразително се различава. Разбираемо е, че по време на войната в лагерите, където са били разположени военнопленниците, цари сурова атмосфера, буквално се води борба за оцеляване. Хората гинели масово от глад, наблюдават се и случаи на канибализъм, а медицинското обслужване било на крайно ниско ниво, поради липсата на квалифицирани лекари. Нивото на смъртност достига до 70%. За да подобрят поне до известна степен съдбата си, пленниците всячески се стараели да доказват своята несъпричастност към „водещата нация” от Тристранния пакт.

Сталинград, 1947 г. Немски военнопленници възстановяват разрушения град.

Сталинград, 1947 г. Немски военнопленници възстановяват разрушения град.

Сред пленените е имало и такива, които са се ползвали в определено отношение от привилегии – примерно италианци, хървати и румънци. На тях им позволявали да работят дори и в кухнята.

Съветската управа налага своеобразна анархия в лагерите по отношение на това, което оказва най-голямо въздействие върху живота и морала на един военнопленник – храната. Самото хранене в лагера не може да се похвали с точно определен времеви диапазон. Освен това често са регистрирани случаи на нападения срещу немските разносвачи на храна от страна на други националности военнопленници. Налага се немците да се самоорганизират като осигуряват своите разносвачи с плътна охрана.

Впрочем трябва да се каже, че колкото и тежки да са били условията за пребиваване на немците в плен, те по никакъв начин не могат да се сравняват с условията на живот в немските военнопленнически лагери. По статистика в немски плен загиват 58% от пленените руснаци, загиналите немци в руски плен са около 14,9% – около 356 678 човека.

Лагерни дажби

Разбираемо е, че пленничеството не може и не трябва да бъде удобно, но по отношение на условията на немските военнопленници в лагерите и досега се водят дискусии, че са били дори твърде добри.

Денонощната дажба на един военнопленник се състои от 400 гр. хляб (след 1943 г. порционът нараства до 600-700 гр.), 100 гр. риба, 100 гр. жито, 10 гр. макаронени изделия, 40 гр. месо, 500 гр. зеленчуци и картофи, 6 гр. доматено пюре, 20 гр. захар, 30 гр. сол.

Лагерна лавка.

Лагерна лавка.

Генералите и болните получавали увеличена дажба. На месец на всеки военнопленник се е полагало 5 пакета тютюн и 5 кибрита. Разбира се, това са само цифри. Фактически във военно време дажбата рядко се е раздавала в пълен обем. Недостигащите продукти са се заменяли с хляб, а порционът често се е намалявал. Но никой не е мъчил умишлено с глад пленниците, такава практика в съветските лагери по отношение на немските военнопленници не е имало.

Военнопленниците са работели и то доста усилено. Молотов веднъж произнася историческата фраза за това, че нито един немски пленник няма да се върне в родината си, докато Сталинград не бъде възстановен.

В директива на НКВД (бел.ред. Народен комисариат на вътрешните работи) от 25 август 1942 г. се предписва на пленниците да се предоставя месечно парично доволствие – 7 рубли за редник, 10 за офицерите, 15 за полковниците и 30 за генералите. Освен това била учредена и специална премия за ударна работа – 50 рубли на месец. Удивително е, но пленените са можели да получват писма и парични преводи от родината си, раздавали са им сапуни и дрехи.

Голямото строене

В годините на войната, въпреки дванадесетчасовия работен ден, трудът на немските военнопленници не играе голяма роля в икономиката на СССР поради лошата организация на труда.

В следвоенните години нещата се променят. Следвайки „наставлението“ на Молотов пленените немци работели на множество строителни обекти в СССР. Използвали ги в комуналното стопанство, възстановявали са унищожените по време на войната заводи, железопътни линии, язовири, пристанища, жилищни сгради. Използвали са ги и при строителството на пътища в труднодостъпни места, в добива на въглища, желязна руда, уран. Особено внимание се отделя на висококвалифицираните специалисти, доктори на науките, инженери. В резултат на тяхната дейност са внедрени множество важни иновации.

Отношението им към работата до голяма степен е показателно. Живеейки в СССР, немците активно усвоявали работната лексика, учили руски език, но значението на думата ‘’халтура’’ (бел.ред. Некачествено извършена работа за пари) така и не успели да разберат. Немската трудова дисциплина станала нарицателна и дори поражда своеобразен израз: „естествено, че нали немци са го строили“.

Всеизвестен е диалога между едно хлапе и немец на строежа. Детето пита пленения немец защо толкова усърдно работи, така или иначе той е пленник и все някога ще се завърне в родината си. А немецът отговаря (всички след войната владеели руски доста прилично), че той желае да си замине в отечеството като немец, а не като руснак.

Практически всяка една малоетажна сграда от 40-те и 50-те години на XX век и досега се счита за построена от немците, въпреки че това не е съвсем така. Мит е също и това, че сградите построени от немците са се строили по проекти на немски архитекти – това не отговаря на истината. Генералният план за възстановяване и застрояване на градовете е изработен от съветските архитекти Щусев, Симбирцев, Йофан и други.

Неусмиримите

Не винаги немските военнопленници са се подчинявали безпрекословно. Били организирани и бягства, и бунтове. От 1943 до 1948 г. от съветските лагери са избягали 11 403 военнопленници. 10 445 от тях са задържани, останалите не успели да ги заловят.

Един от метежите избухва през януари 1945 г. във военнопленнически лагер край Минск. Немските пленници били недоволни от лошото хранене, барикадирали се в бараките и взели част от охраната за заложници. Преговорите не довели до нищо. В резултат започва обстрел над бараките с артилерия – повече от 100 човека загиват.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

 Източник: www.russian7.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.