Накъде отива Каталуния?

Последните месеци в Испания бяха белязани от противопоставянето между централното правителство на Мариано Рахой и каталунското правителство, което уверено тръгна по пътя на независимостта. Темата не е нова, тя се развива от няколко десетилетия, а мнозина твърдят, че и от векове и сравняват всичко, което се случва с националноосвободителната борба на Каталуния.

Привържениците на независимостта отдавна пишат своя, отделна от Испания, история. Но, за да се възстанови историческата справедливост е необходимо да се направи кратко историческо отклонение.

Христофор Колумб в двора на католическите монарси Фердинанд и Изабела- Хуан Кордеро.

През 1469 г. бракосъчетанието между кралица Изабела I Кастилска (1451-1504 г.) и крал Фердинанд II Арагонски (1452-1516 г.) полага основите на обединението на кралство Арагон и обединените кралства Кастилия и Леон в една династия Трастамара, което от своя страна води до създаването на кралство Испания. Тоест, и двете кралства се явяват историческия фундамент на обединената испанска държава.

Католическите крале Изабела I Кастилска и Фердинанд II Арагонски създават силна кралска власт в ожесточено противопоставяне с апетитите на църквата и едрата аристокрация, във връзка с това основават „светото братство“ (бел.ред. Света Ермандада)– отряди на градска милиция, които се издържат от данъци и са създадени с цел опазване на обществения ред. С тяхна помощ католическите крале са целели да контролират аристокрацията. Проведена е съдебна реформа, създаден е Кралски съвет и са назначени магистрати (съдии) за управление на градовете.

Това укрепване на кралската власт се превръща в една от най-важните стъпки към създаването на една от първите могъщи национални държави в Европа. Със завземането на Гранада, те победоносно завършват войната над арабските завоеватели, присъединяват Навара, Канарските острови, Мелиля (бел.ред. Автономен испански град в Северна Африка) и обединяват под своята корона всички територии, които днес са част от Испания. Те финансират експедицията на Христофор Колумб, който открива Новия свят. Характерната дълбочина на католическата вяра отличава католическите крале и цяла Испания в продължения на столетия от техните европейски съседи.

Важен компонент във външната им политика са династичните съюзи с няколко европейски семейства, особено с династията на Хабсбургите. Синът на Изабела Хуан, принц на Астурия, сключва брак с Маргарита Австрийска, укрепвайки династичната връзка с династията на Хабсбургите. Дъщерята Мария се омъжва за португалския крал Мануел I, другата й дъщеря Катерина се омъжва за Хенри VIII, крал на Англия, и става майка на бъдещата английска кралица Мария I.
Хуана I Лудата се омъжва за херцога на Бургундия Филип Красивия, син на императора на Свещената Римска империя Максимилиан I. След смъртта на Фердинанд II Арагонски през 1516 г. неговият внук Карлос I става император на Свещената Римска империя под името Карл V, като е официално коронован от папата. Карл V установява хегемония на династията на Хабсбургите в Европа през XVI и XVII век.

Династичният съюз, обаче, се характеризира с това, че всяко от кралствата Арагон и Кастилия-Леон съхранява суверенитета си, собствени закони и институции. Каталуния просъществува с този статут до началото на XVIII век (бел.ред. Дефакто Каталуния се създава като Барселонското графство, което по-късно влиза в състава на кралство Арагон).

Една от основните причини за възникването на национално движение е забраната за използване на каталунски език през 1700 г. на територията на Северна Каталуния, когато тази територия преминава към Франция по силата на Пиринейския договор след края на френско-испанската война. Тази война е част от Тридесетгодишната война от 1618-1648 г. за хегемония в Свещената Римска империя на немската нация. Тя започва, като религиозно стълкновение между протестанти и католици, но прераства в борба срещу доминирането на Хабсбургите в Европа.

Този конфликт е последната голяма религиозна война в Европа, който ражда Вестфалската система на международни отношения- залеза, на която изглежда сега наблюдаваме. Освен това, появата на каталонския национализъм е повлиян от декретите Нуева Планта, които са издадени през 1707, 1715 и 1716 г. от Филип V Кастилски. Според кралските укази кралство Арагон става част от испанската корона, премахнати са политическите структури в Каталуния, Валенсия, Балеарските острови, унищожавайки по този начин традиционните права на каталунците в Южна Каталуния.

Символът на католическите крале. Ярмо- алюзия с Гордиевия възел и Фасции- символ на върховната власт в Древния Рим.

Това е била историята на триумфа и падението на Испанската империя и в памет за величието на Испания символиката на католическите крале „ярем и сноп стрели“ е заимствана от испанските фашисти-фалангисти, като символ на нацията. Репресиите срещу езика, културата и политическите институции на каталонците продължават и през XIX и XX век, особено по време на диктатурата на Примо де Ривера и Франсиско Франко.

Каталуния призовава за друга история- за историята на национално-освободителните борби, за провъзгласяването на република и противодействието срещу имперската власт на кралство Испания, която в най-новата история твърдо се асоциира с франкизъм. Ето защо, идеята за независимостта се поддържа от много леви партии, както в самата Каталония, така и в другите испански регион.

През 1892 г. са публикувани Манреските принципи, в които се предлага да се възстанови средновековната каталунска конституция, която е действала до 1714 г. Неофициалното знаме на каталунските земи „Естелада“ е символ на борбата за независимост на Каталуния. Първият вариант на каталунското знаме е създаден през 1908 г., който е комбинация от червено-жълти ивици със син триъгълник и бяла звезда в него, идентичен с флаговете на Куба и Пуерто Рико, което е явна препратка към поражението на Испания в испано-американската война от 1898 г., когато в хода на военните действия САЩ завземат принадлежащите на Испания от XVI век Куба, Пуерто Рико и Филипините.

През тридесетте години на 20-ти век, по време на гражданската война , републиканските власти в Испания се ориентират към СССР и въпреки че в състава на правителството на обявената през 1931 г. испанска република влиза и буржоазната „Радикална партия“ (либерална), в началото на гражданската война тя бързо преминава на страната на франкистите и фалангистите, енергично изоставяйки своя уж прогресивен дискурс. СССР помага на испанската република в този първи за Европа епизод от борбата срещу фашизма, докато фашистка Италия и нацистка Германия дейно поддържат генерал Франко. На 6 октомври 1943 г., според резултатите от общите избори от 1933 г. председателят на Женералитета (бел.ред. Правителството) на Каталуния Луис Компанис провъзгласява в Барселона Каталунска държава (република) в рамките на федеративна република Испания.

През 60-те години на миналия век, по време на диктатурата, се създава Социалистическата партия за национално освобождение на каталунските територии. Партията се придържа към марксистката идеология, затова бялата звезда в синия триъгълник е заменена с червена звезда, така се появява червената Естелада.

Дворецът Палау де ла Женералитет- сградата на автномното правителство на Каталуния.

Независимо от това, че ляворадикалната партия „Кандидатура за народно единство“ играе важна роля в движението за независимост на Каталуния, то се оглавява от либерално-националистическите партии. Например, през последната трета на XX век и началото на XXI каталунският национализъм, като цяло се идентифицира, от правителствена гледна точка, с „пужолизъм“- политическо движение възникнало около фигурата на каталунския националист Жорди Пужол, на когото централното правителство прави много отстъпки. Той управлява Женералитета на Каталуния 23 години (от 1980 до 2003 г.) и през всичките тези години, докато се пазари с Мадрид, едновременно с това лансира националистическата идеология, която изключително негативно оценява дейността на централното правителство в Мадрид, а всички достижения ги приписва за сметка на Женералитета. Това движение значително укрепва основите на сепаратизма.

Генералният секретар на Комунистическата партия на Испания и генерален координатор на Обединената левица до 2000 г. Хулио Ангита на конференция през 2014 г. говори за предстоящия „сблъсък на два локомотива“, управлявани от безотговорни и корумпирани чиновници. Исторически това се дължи на факта, че още по време на прехода Адолфо Суарес (бел.ред. Първият премиер на Испания, ръководил страната след смъртта на диктатора Франсиско Франко), разтревожен от укрепването на левицата, включително и Обединената социалистическа партия на Каталуния, за да не допусне до властта комунисти предпочита дълги години да се договаря с десните либерали и националисти, предоставяйки им различни отстъпки и позволявайки им да отприщят безпрецедентна пропаганда на каталонския национализъм.

„Оттогава те отглеждат и хранят „Конвергенция и съюз“ (каталунска националистическа партия)- представители на каталунската буржоазия, които изискваха специални преференции за тях, а когато им беше нужно централното правителство с подопечната му полиция, те се възползваха от тях… И, когато социалистът Фелипе Гонсалес се нуждаеше от гласове, той се договаряше не с комунистите, а с партията „Конвергенция и съюз“ и Жорди Пужол му предоставяше тези гласове. Същото правеше и Родригес Сапатеро (бел.ред. Министър-председател на Испания в периода 2004-2011 г.). Те сами си отгледаха това чудовище… и се възползваха от гласовете им не само при общи избори, но и при приемането на антисоциални закони„.

Както обърна внимание в интервю с премиера на Испания Мариано Рахой телевизионният журналист Джорди Еволе, по време на управлението на Народната партия броят на националистите, които се обявяват за независимост в каталунския парламент нараства от 14 на 72 депутати, тоест до абсолютно мнозинство. Централното правителство само позволи ситуацията с референдума за независимост да се развие, но не желае да види и признае това.

 

Каталунският национализъм и панкаталонизъм са политически и интелектуални движения изразяващи тезата, че в Каталуния, въз основа на своите исторически права и културни характеристики, съществуването на собствен език и собствена исторически формирана гражданска правна система, съществува отделна нация и има право да изгради своя национална държава под формата на независима република. В някои аспекти представата за каталонска нация се разпростира върху всички територии, говорещи каталунски диалекти, наречени Каталунски страни, към които се причисляват териториите на североизточна Испания, като Валенсия и Балеарските острови, граничещата на юг с Мурсия област Ел Карче, Източните Пиренеи южно от Франция, град Алгеро на италианския остров Сардиния и държавата Андора.

Но не всички в Каталуния искат отделна държава, мнозина предпочитат да останат в състава на Испания, която би могла да се трансформира във федерация.
През януари 2006 г. министър-председателят от Социалистическата работническа партия на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро и лидерът на „Конвергенция и съюз“ Артур Мас се договориха за значително разширяване на независимостта на Каталуния. Това споразумение определя каталунците като отделна нация и предоставя на Каталуния правото да се разпорежда с всички местни данъци и половината от централните данъци, които се събират в провинцията.

Въпреки това каталунците се смятат за забравени и ограничени от централното правителство, смятайки себе си за най-индустриалната и технологично развита зона на Испания, която е несправедливо принудена да издържа други, по-бедни региони на страната с нейните данъци. А това че те често използват почти даром природните ресурси от тези бедни региони, проспериращите каталонци не желаят да си спомнят.

Постепенно масовата пропаганда и неконтролираната от централното правителство езикова и културна политика в Каталуния оказват влияние и през септември 2012 г. в цяла Каталуния се провежда масова демонстрация с участието на 1,5 милиона човека под наслов „Каталуния-новата държава в Европа“. Според резултатите от регионалните избори от ноември 2012 г. абсолютното мнозинство в парламента на Каталуния вече е съставено от депутати на партии, които са поддръжници на независимостта.

На 23 януари 2013 г. парламентът провъзгласява Декларация за суверенитет „Каталуния- суверенен политически и правов субект в състава на Испания“, а през 2014 г. е планиран референдум за отделянето. Въпросите, на които жителите на Каталуния е трябвало да отговорят: „Искате ли Каталуния да стане държава?“ и „Ако сте съгласни, искате ли Каталуния да стане независима държава?“.

Плебисцитът е замразен от Конституционния съд на Испания заради неговото несъответствие с Конституцията на страната, а вместо това на 9 ноември 2014 г. се провежда консултация за политическото бъдеще на Каталуния, която няма пряк правен ефект поради липса на правни гаранции, в който взимат участие както непълнолетни лица навършили 16 години , така и чужденци с разрешение за пребиваване в Испания. 37% от населението на Каталуния взима участие в анкетата, а повече от 80% от тях гласуват за пълна независимост.

За подготовката на този референдум президентът на Kаталунската eвропейска демократическа партия , либералният националист Артур Мас (до януари 2016 г. президент на Женералитета на Каталуния) през 2017 г. е лишен от Върховния съд на Каталуния от правото да заема държавни и изборни длъжности в продължение на две години и е осъден на глоба в размер на 5,2 милиона евро. Въпреки това, неговият наследник от Kаталунската eвропейска демократическа партия Карлес Пучдемон смело продължава неговото дело. На 4 юли 2017 г. законът за референдума за самоопределение на Каталуния е внесен в парламента от политическите партии подкрепящи независимостта- „Заедно за Да“и „Кандидатура за народно единство“. На 9 юли президентът на Женералитета Карлес Пучдемон обявява датата на референдума, насрочен за 1 октомври 2017 г., въпросът на бюлетината е: „Искате ли Каталуния да бъде независима държава под формата на република?“.


Първата голяма мобилизация след обявяването на въпроса и датата на референдума се състои на 10 юни 2017 г. след призив на партиите, подкрепящи независимостта. Според организаторите около 40 хиляди души са участвали в акцията. Демонстрацията има двойна цел: да подкрепи каталунското правителство при организирането на едностранен референдум и да притисне централното правителство, за да може то да предостави възможност референдумът да се проведе. Изглежда, че този натиск се основава и на възможната реакция на международната общност. „Молим международната общност да ни помогне“- пише в манифеста, който прочита на митинга един от най-известните каталунци в света, бившият треньор на ФК Барселона Хосеп Гуардиола.

Гласуването по приемането на закона за референдума се състои в парламента на Каталуния на 6 септември. Документът е приет с мнозинство от гласовете: 72 парламентаристи гласуват за, 60 са против, 3-ма се въздържат.

Съгласно Конституцията на Испания, правителството на страната има право да обжалва в съда решенията взети от властите на автономните области. Конституционният съд на Испания прие за разглеждане иска на правителството относно незаконосъобразността на приетия от каталунското правителство закон за провеждане на референдум. В тази връзка законът за провеждането на референдума и съответния указ са прекратени.

На 20 септември, 10 дни преди референдума, откриването от испанския съд на наказателно преследване срещу членовете на каталунския парламент, арестите на високопоставени каталунски политици, участвали в организирането на референдума и изземването на предизборни материали взривяват медийното пространство и социалните мрежи. За броени минути хората се струпват пред сградата на финансовия департамент на каталунското правителство, докато все още обиските продължават. 40 хиляди поддръжници на референдума блокират туристическия център на Барселона. Тази най-масова демонстрация в Барселона завършва с безпорядки и сблъсъци с полицията.

Европейските лидери по-рано нееднократно изразяват мнението си по повод отделянето на Каталония от Испания. Като цяло позицията на ЕС е следната: „Ако Каталуния излезне от състава на Испания, то тя ще излезне и от Евросъюза“. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви, че „атака срещу испанската конституция е и атака срещу правната рамка на ЕС. Подобно поведение никога няма да бъде одобрено на европейско ниво и няма да има никакъв ефект“.

Председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обяви, че ако се осъществи процесът на отделяне на Каталуния от Испания, Каталуния ще трябва да премине през „стандартните норми и процедури“, т.е. да започне преговори за присъединяване. „Европейската комисия винаги е вярвала, че трябва да се вслушваме внимателно в решенията на Конституционния съд и на Генералните кортеси (парламент) на Испания. Потвърждавам тази позиция „- заявява председателят на Европейската комисия.

Всъщност процесът на дезинтеграция на Испания създава много опасен прецедент за Европейския съюз, тъй като ако се стигне до едностранно отделяне на един от регионите на суверенна държава в състава на ЕС, значителен брой области от други страни не ще се забавят да се възползват от очертаната от Каталуния линия на поведение. Следователно ЕС възприема подкрепата за независимостта на Каталуния като пряка атака срещу Европейския съюз.

Излизането от състава на Испания и ЕС на Каталуния , както и установяването на граници пред свободното движение на хора, стоки и капитали ще рефлектира върху икономиката на новосъздадената държава, която ще се сблъска с много трудности. Ще пострада един от най-доходните отрасли на Каталуния- туризма. Създаването на граничен контрол и данъци върху вноса ще се отрази и на индустрията. Освен това, най-големият обем от произведената продукция се доставя на испанския пазар, който най-вероятно ще бойкотира каталонските стоки.

Освен това, по аналогия с обявените от ЕС санкции срещу Крим заради провеждането на референдума за независимост (въпреки че ние всички помним, че не рускоезичното население наруши Конституцията на Украйна и унищожи върховенството на закона и гражданския договор, което позволи на русофобските радикали под аплодисментите на ЕС да вземат властта в Киев ), Каталуния също ще трябва да бъде подложена на санкции, което най-вероятно няма да се случи.

Засега, въпреки резките изявления на европейските политици по повод нарушаването на европейските норми при провеждането на референдума и отговорността за нарушаването на Конституцията на Испания, каталунското правителство уверено се придвижва напред с плана си за отделяне от Испания и ЕС. Без сериозна подкрепа от страна на много влиятелни международни структури всичко това няма да има никакъв смисъл.

Подобни предположения се потвърждават от вестника El Confidencial, който съобщава за информация от Народната партия относно международното отношение към процеса за независимостта на Каталуния: „В Европа ситуацията се счита за“ най-тежка „, особено след като беше отбелязано, че международни групи, поддържащи Марин Льо Пен във Франция и Брекзит във Великобритания, работят срещу ценностите и принципите на ЕС, а понастоящем действат за Пучдемон и независимостта на Каталуния „.

Карлес Пучдемон

Излиза, че зад Пучдемон има някаква глобалистична протекция и следователно, изгаряйки всички мостове, той е готов да стигне до края в унищожаването на всички правови фундаменти на Испания и ЕС, след което разрушаването на целия Европейски съюз ще се случи много бързо. Пучдемон не желае да говори за това, че през 2014 г. в парламента на Каталуния на гласуване в подкрепа на референдума за самоопределение на Кюрдистан, самият той и неговата партия гласуваха против такава подкрепа за свободно волеизявление и самоопределение на народа, така както и в гласуването за подкрепа на свободен референдум в Западна Сахара.

Референдумът за независимостта на Каталуния не изпълнява почти нито едно правило, необходимо за неговото международно признаване. Международните изисквания за референдуми са очертани от Венецианската комисия към Съвета на Европа (официално – Европейска комисия за демокрация чрез право), които преди всичко създават гаранции за равноправното участие на гражданите, контрол върху преброяването на гласовете и тълкуването на резултатите.

И, разбира се, както вече можехме да наблюдаваме в последните протестни акции във Венецуела и в Русия, в протестните демонстрации в Каталуния се използват активно непълнолетни лица. Средните училища и университетите дават разрешение да не се посещават учебните заведения по време на протестни акции, а някои училища дори изпращат формуляри на родителите за писмено разрешение на децата да отидат на демонстрация вместо на училище.

При това все по-често, както сред жителите на Каталуния, така и в другите региони се чуват коментари: „Всичко това няма да свърши добре!“ Нагнетява се противопоставяне между народа и полицията, а кадрите от манифестациите все повече приличат на тези, предписани в инструкциите на Джийн Шарп: цветя срещу оръжието, крехко момиче насочваща погледа си към лицето на въоръжен до зъби полицай и връчваща му карамфил.

Създава се напрежение в средствата за масова информация, испанското правителство възнамерява да действа решително, без да допуска компромиси. Някои от членовете на правителството на Испания говорят за задействане на закона за националната сигурност, други за член 155 на Конституцията, според който правителството на Испания след предварително запитване на президента на Автономната област и в случай на липса на отговор, при одобрение с абсолютно мнозинство в Сената, може да предприеме необходимите мерки, за да принуди да се изпълнят тези задължения, както и за защита на общия интерес- ще рече да се приложат силови методи. Мариано Рахой заяви, че ще остави приложението на член 155 от Конституцията за принудителното дисциплиниране на автономната област в случай на едностранно провъзгласяване на независимост.

По такъв начин, на нас ни остава само да наблюдаваме за хода на събитията за първата Оранжева революция в Европа. И двете страни са готови да отидат до края.

Източник- rossaprimavera.ru

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.