Наградна система в Съветската армия през ВСВ

Военните награди в СССР се делят на ордени и медали. Орденът се счита за по-висока награда, отколкото медала. За награждаването с орден е нужен указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, който се издава въз основа на награден лист или представяне за награда.

Ако наградата (орден или медал) има няколко степени, то награждаването следва да се извършва само последователно, като се започне с най-ниската степен, но не повече от една награда (орден или медал) за всяка една степен.

Медали

Първите бойни медали в Червената армия «За смелост» и «За бойни заслуги» са учредени на 17 октомври 1938 г. за награждаването на участниците в сраженията на езерото Хасан. Става дума за съветско-японския граничен конфликт на стика на границите на СССР, Манджурия и Корея край езерото Хасан в периода юли-август 1938 г. Формалният повод за военния конфликт е оспорването от страна на Япония на определени участъци край езерото Хасан и река Тумъндзян. Съветската армия отблъсква и разгромява японските части, а отличилите се в боевете са наградени с горепосочените новоучредени медали.

Медал "За смелост"

Медал „За смелост“

«За смелост» е най-висшият медал в наградната система на СССР. Преди началото на ВСВ с този медал са наградени около 26 хиляди военнослужещи – граничари, както и участници в Съветско-финландската война (1939-1940 г.).

По време на ВСВ за периода от 1941 до 1945 г. са наградени повече от 4 милиона военнослужещи. Самият медал се отсича от сребро. Фронтоваците ценят медала „За смелост“ повече от останалите награди, тъй като той се получава изключително и само за лична храброст проявена в бой. Като цяло с този медал се награждават основно войници и сержанти, но се връчва и на офицери (най-вече с младши офицерски звания). По време на ВСВ някои червеноармейци са удостоени с четири, пет и дори шест (санитарен инструктор Семьон Грецов) медали «За смелост».

Медал "За бойни заслуги"

Медал „За бойни заслуги“

С медала «За бойни заслуги» се награждават освен военнослужещи от Съветската армия и граждански лица, както и лица, които не са граждани на СССР. Медалът също се отсича от сребро, а от 1944 до 1957 г. с него се награждават всички военнослужещи, които са прослужили 10 години в редовете на съветската армия.

Интересното е, че наградата се ползва със спорна репутация и понякога е била повод за неприлични и вулгарни шеги. Сред фронтоваците е съществувал донякъде основателен предразсъдък, че с този медал са награждавани ППЖ – “ походно-полевите жени“. Във фронтовия фолклор този медал се нарича «За полови заслуги». В резултат на това много жени се притесняват да носят тази награда след края на войната.

Първите новосъздадени военни награди, след като войната е избухнала, са четири медала за отбрана: „За отбраната на Ленинград“ (наградени са 930 000 души), „За отбраната на Одеса“ (25 000), „За отбраната на Севастопол“ (39 000), „За отбраната на Сталинград“ (707 000). Всичките четири медала имат една дата на учредяване – 22 декември 1942 г.

Медал "За отбраната на Севастопол"

Медал „За отбраната на Севастопол“

В допълнение към посочените по-горе медали до края на войната са учредени още няколко бойни медали: Медал „За партизанина от Отечествената война“ две степени (127 000 души), медалите „Ушаков“ и „Нахимов“ – с тях са награждавани матросите, сержантите, прапоршчиците и мичманите от военноморския флот, медалите „За отбраната на Москва“ (447 000), „За отбраната на Кавказ“ (580 000), „За отбраната на съветското Заполярие“ (307 000).

Медал "Нахимов"

Медал „Нахимов“

На 9 май 1945 г. е учреден медалът „За победата над Германия във Великата Отечествена война на 1941-1945 г.“ (13 665 000). Не са забравени и тружениците на тила – на 6 юни е учреден медалът „За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941-1945 г.„.

На 7 юни 1945 г. по предложение на Народния комисариат по отбраната са учредени наведнъж седем медали – „За превземането на Будапеща„, „За превземането на Кьонигсберг„, „За превземането на Виена„, „За превземането на Берлин„, „За Освобождението на Белград„, „За освобождението на Варшава„, „За освобождението на Прага„.

Медал "За превземането на Берлин"

Медал „За превземането на Берлин“

На 30 септември същата година е учреден медалът „За победата над Япония“ (наградени са 1 725 000 военнослужещи). Последният медал от военния период – „За отбраната на Киев“ – е учреден на 21 юни 1961 г.

Ордени

Динамиката на бойната обстановка налага Президиумът на Върховния съвет на СССР да промени мирновременната процедура за връчване на наградите. С указ от 18 август 1941 г. право да връчват ордени и медали от името на висшия орган на държавната власт непосредствено в действащите армии придобиват Военните съвети на фронтовете, флотите и отделните армии.

Но и тази мярка се оказва недостатъчна. На 22 октомври същата година на Военните съвети е предоставено правото не само да връчват, но и самостоятелно да награждават отличилите се бойци от името на Президиума на Върховния съвет на СССР.

В допълнение, на 10 ноември 1942 г. с указ отново на Президиума на Върховния съвет правото да награждават се предоставя на командирите на корпуси, дивизии, бригади и полкове, както и на командващите родове войски.

През първата военна година военнослужещите се награждават с три ордена: „Ленин” (Подредени по старшинство орден „Ленин” заема челното място в наградната орденна система на съветската армия. В скоби ще указваме конкретната позиция в класацията на всеки един орден от тези, които представяме), „Червено знаме” (2) и „Червена звезда” (10). С тези ордени за цялата война са наградени съответно 8800, 238 000 и 2 811 000 души.

Орден "Червено знаме"

Орден „Червено знаме“

На 20 май 1942 г. е учреден нов орден – „Отечествена война” I и II степен (9). С него се награждават и офицери, и войници.

Орден "Отечествена война"

Орден „Отечествена война“

На 29 юли 1942 г. са учредени ордените „Суворов” (3) и „Кутузов” (5) с по три степени и орденът „Александър Невски” (8). С тези ордени се награждават само командири, като статутите определят за какво и каква категория командири могат да получат тези награди.

Орден "Суворов" (I, II и III степен)

Орден „Суворов“ (I, II и III степен)

Например с орден „Суворов” I степен се награждават командващите фронтове и армии, техните заместници, началник-щабове, началниците на оперативните управления и оперативни отдели, както и началниците на родовете войски (артилерия, въздушни сили, бронетанкови войски) на фронтовете и армиите.

С орден „Суворов” II степен се награждават по-ниското ниво командири – на корпуси, дивизии и бригади, техните заместници и началник-щабове.

С орден „Суворов” III степен се награждават командирите на полкове, батальони и началник-щабовете на полковете.

Общо през войната са наградени: с орден „Отечествена война” I степен – 324 800 души, II степен – 951 000, с орден „Александър Невски” – 40 000, с орден „Суворов” I степен – 340, II степен – 2 100, III степен – 3 000, с орден „Кутузов” I степен – 570, II степен – 2 570, III степен – 2 200 души.

В разгара на сраженията за Украйна, през октомври 1943 г., е учреден орден „Богдан Хмелницки” (7) в три степени. С I  и II степен се награждават офицери и командири на партизански отряди, с III степен бойци, сержанти  и офицери до командир на батальон, както и партизани. Всичко с този орден са наградени: I степен – 200 души, с II степен – 1450, с III степен – 5 400.

Орден "Богдан Хмелницки"

Орден „Богдан Хмелницки“

На 3 март 1944 г. за награждаване на моряците с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР са учредени ордените „Ушаков” (4) и „Нахимов” (6), всеки с по две степени, както и медали с имената на тези флотоводци. Статутът за тези ордени предвижда с тях да се награждават адмирали, генерали и офицери от военноморския флот, а с медалите да се награждават старшини и матроси. През войната с орден „Ушаков” I степен са наградени 30 души, с II степен – 180, с орден „Нахимов” съответно 70 и 450 души. С медал „Ушаков” са наградени 14 ооо души, а с медал „Нахимов” – 12 800.

Орден "Ушаков"

Орден „Ушаков“

Между отличията през Втората световна война особено място заема войнишкият орден „Слава” (11) с три степени, учреден на 8 ноември 1943 г. В авиацията с него се награждават и бойци със звание до младши лейтенант. Пълни кавалери на орден „Слава” стават 2 200 души. С орден „Слава” I степен са наградени 7 души (с орден „Слава” I степен може да награждава единствено Президиумът на Върховния съвет на СССР), с II степен – 46 000 души, а с III степен – 868 000 души.

Орден "Слава"

Орден „Слава“

На същата дата, когато е издаден указът за орден „Слава” е учреден още един висш военен орден – орден „Победа”. С този орден се награждават пълководци за успешно проведени операции от голям мащаб. Кавалери на този орден стават А. Антонов, Л. Говоров, И. Конев, Р. Малиновски, К. Мерецков, К. Рокосовски, С. Тимошенко, Ф. Толбухин. Два пъти с орден „Победа” са наградени А. Василевски, Г. Жуков и Й. Сталин. Самият орден е изработен от платина и злато, брилянти и рубини. Изработени са 30 такива ордени (наградени са 27 души), за което са отпуснати 9 килограма чиста платина и 6 900 скъпоценни камъни.

Орден "Победа"

Орден „Победа“

Статистика за награждаването по години

През първата военна година са наградени с ордени и медали малко повече от 32 700 души, през 1942 г. – около 395 000 души, през 1943 г. числото нараства осезаемо – 2 050 000 души, 1944 г. 4 300 000. През 1945 г. бойни действия се водят по-малко от 6 месеца, но броят на наградените надминава 5 470 000 души, като 3 530 000 от тях са наградени от самите командири на полкове, т.е. непосредствено на бойното поле.

Към 1 септември 1948 г. само с ордени са наградени 5 300 000 души. Званието „Герой на Съветския съюз” получават 11 603 души, от които 76 жени. Два пъти са удостоени с тази чест 104 военнослужещи и три пъти – трима: Г. Жуков, И. Кожедуб (авиатор) и А. Покришкин (авиатор).

Медал "Златна звезда" - знакът за отличие на лицата удостоени със званието "Герой на Съветския съюз"

Медал „Златна звезда“ – знакът за отличие на лицата удостоени със званието „Герой на Съветския съюз“

Общият брой на наградите, с които са отличени участниците във Великата Отечествена война надхвърля 35 234 000 души.

Други мерки за поощряване на войските

Гвардейските части

През 1941 г. Червената армия претърпява поредица от поражения от Вермахта, в резултат на което неизменно отстъпва. Решението за възраждането на отдавнашната традиция възниква сред членовете на съветското правителство по време на едно от най-трудните отбранителни сражения – битката при Смоленск. Четири дивизии се отличават особено много в тази битка: това са 100-а, 127-ма, 153-та и 161-ва. През септември 1941 г. със заповед на Върховното главно командване те са преименувани на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та гвардейски дивизии. На целия личен състав е връчена знакът „Гвардия“. Освен това се полагат и специфични заплати: за бойците в двоен размер, за офицерите –  един и половина пъти по-големи заплати.

Значката "Гвардия"

Значката „Гвардия“

Поздравителни заповеди

През 1943 г. се въвежда още едно нововъведение в системата за поощряване на най-отличилите се части, съединения и крупни войскови обединения. За да се ознаменуват удържаните победи през годината (Сталинград, Воронежко-Касторненската настъпателна операция, Северен Кавказ, Великие Луки, Дон, южно от Ладожкото езеро) Върховното главно командуване предлага на Генералния щаб да подготви поздравителна заповед до отличилите се войски, която да се чете по радиото.

Първата в историята на ВСВ поздравителна заповед на върховния главнокомандващ е от 25 януари 1943 г., която има общ характер. В нея проявилите се съединения не се изброяват, имената на техните и дори на командващите армии и фронтове не се посочват. Поздравени са бойците, командирите и политическите работници от осем фронта – Югозападен, Южен, Донски, Севернокавказки, Воронежки, Калинински, Волховски и Ленинградски.

Втората поздравителна заповед е от 3 февруари 1943 г., когато командващият Донския фронт генерал-полковник К. Рокосовски докладва за окончателното ликвидиране на немските войски обкръжени в района на Сталинград.

На 24 юли 1943 г. е адресирана третата заповед от подобен род. Тя е адресирана до войските победили немците в Курската битка, както и до командващите Централния, Воронежкия и Брянския фронт: армейски генерал К. Рокосовски, армейски генерал Н. Ватутин и генерал-полковник М. Попов.

Тържествени залпове в Москва

На 5 август 1943 г., след превземането на Орел и Белгород, Сталин предлага да се дават артилерийски салюти в чест на отличилите се войски и командирите, които ги ръководят. Така е решено победите на съветската армия да се отбелязват с тържествени залпове в Москва, като всеки залп се придружава с изстрелването на разноцветни ракети.

5 август 1943 г.

5 август 1943 г.

 

Първият салют е даден в чест на освобождаването на Орел и Белгород. В него взимат участие 124 оръдия, които дават 12 залпа.  

На 23 август 1943 г. е превзет Харков и тъй като градът има стратегическо значение е взето решение ознаменуването на неговото освобождаване да стане с 20 залпа с 224 оръдия.

5 август 1943 г.

5 август 1943 г.

Всички тези илюминации се предават по всички радиостанции на Съветския съюз и са посрещани с огромен ентусиазъм от жителите на столицата, както и от войските на фронта. Представете се в определен час във всички окопи да прозвучат тържествените залпове от специално инсталирани високоговорители в чест именно на тези бойци, които са в траншеите. Командирите започват да докладват, че предаваните по радиото залпове имат огромна мобилизиращо-вдъхновяваща роля и всеки командващ фронт започва да звъни в Генералния щаб с искане за салют за едва ли не всеки взет населен пункт.

Генералният щаб разработва, а върховният главнокомандващ утвърждава три категории салюти (идеята е, че не може да се сравнява освобождаването на Киев и Минск с Бердичев и Духовшчина): 1-ва категория – 24 залпа от 324 оръдия, 2-ра – 20 залпа от 224 оръдия, 3-та – 12 залпа от 124 оръдия.

Първа категория

Салюти от първа категория се дават само при освобождаване на столица на съюзна република, при овладяването на столици на други държави или в чест на други особено големи събития. През цялата война са дадени 23 такива салюта – за Киев, Одеса, Севастопол, Петрозаводск, Минск, Вилно, Кишинев, Букурещ, Варшава, Будапеща, Краков, Виена, Прага, Кьонигсберг и Берлин.

Освен това салюти от първа категория са дадени при достигането на старите държавни граници и в чест на съединяването с англо-американските войски в района на Торгау на 27 април 1945 г. В Съветско-японската война от 1945 г. са дадени два такива салюта: при разгрома на Квантунската армия и на 3 септември 1945 г. в чест на победата над Япония.

Втора категория

По втора категория – 20 залпа от 224 оръдия – Москва салютира 210 пъти. В това число: при освобождаване на големи градове – 150 пъти, при пробив на силно укрепена отбрана – 29 пъти, при завършване разгрома на крупни неприятелски групировки – 7 пъти, в чест на форсиране на реки – 12 пъти, при навлизането в Германия, преодоляването на Карпатите, завземане на острови – 12 пъти.

Трета категория

По трета категория – 12 залпа от 124 оръдия – са дадени 122 салюта, главно при овладяването на железопътни и шосейни възли, както и на населени места, които имат оперативно значение.

В деня на победата над Германия, 9 май 1945 г., е даден салют от 30 залпа от 1000 оръдия.

9 май 1945 г.

9 май 1945 г.

Благодарствени заповеди

Отдадени са общо 373 благодарствени заповеди: 20 от тях без салюти. По годините те се разпределят по следния начин: през 1943 г. – 55, през 1944 г. – 166, през 1945 г., до 9 май – 148. Частите и съединенията, които са споменати в благодарствената заповед получават почетно наименование в зависимост от града, който са освободили. Така се появяват воронежки, курски, харковски дивизии.

Почетното наименование може да бъде само двойно. Например 291-ва Воронежко-Киевска щурмова авиационна дивизия. Съответната дивизия може да е участвала в освобождението на 4, 5, 6 града, но им се присвояват само две почетни наименования.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Източник: „Генералният щаб през войната“ – С. Щеменко

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.