В навечерието на „майката на битките“ в Сирия!

Телевизия „Al Alam“, Иран

Официалният турски протест, който беше изразен от турския външен министър Мевлют Чавушоглу във връзка с навлизането на сирийските правителствени сили в град Африн изглежда съвсем разбираем, тъй като тази стъпка обърква на всички сметки. Започната преди месец, операция „Маслинова клонка“ започна да буксува, без да успее да реализира поставените пред нея цели.

Турският артилерийски обстрел на входните артерии, през които сирийските войски се очакваше да влязат в Африн , отразява гневната реакция на Анкара, която, чрез тези действия, дава сигнал за възможни бъдещи стълкновения между турските и сирийски войски. Очевидно е, че сирийското правителство е възприело достатъчно сериозно това послание, тъй като реши да отложи изпращането на войските си в този регион. Във всеки случай това решение има временен характер и е резултат от посредническите усилия на Иран и Русия. Няма да се изненадаме, ако всичко се промени отново утре.

Комарът, който ухапа лъва

Сирийското правителство прояви сдържаност и хладнокръвие по отношение на турската военна интервенция в Африн, заемайки изчаквателна позиция, докато поне една от страните или и двете заедно не се обърнат към него, за да търсят неговата подкрепа. Турците- за да намалят материалните и човешките загуби, а кюрдите- поради военното и техническо превъзходство на атакуващата турска групировка. В резултат на това последваха вопли за помощ и от двете страни, макар че в тази ситуация трактовката на тези действия е доста субективна.

Глупаво е да се правят сравнения между Турция, която е водеща регионална държава и която разполага с многочислена армия и кюрдските отряди за народна самоотбрана, които не са нищо друго освен местна милиция с локални функции. Въпреки всичко, днес, характерът на войните се е изменил и мнозина вярват, че „комарът е в състояние да ухапе лъвското око“.

Кюрдски бойци на подстъпите на Африн

Кюрдски бойци на подстъпите на Африн

Кюрдите и Сирия

След отдръпването си изпод крилото на американците кюрдите, най-накрая, се признаха за сирийци и поискаха тяхната държава (Сирия) да се намеси и да ги защити от турското нахлуване. Напълно естествено е, че ръководството в Дамаск откликна на този призив и изпрати в Африн правителствени войски плюс т.нар. отряди за народна съпротива, като целта е с един куршум да удари два заека.

Първо, да възстанови суверенитета над този град и, второ, да съдейства за провала на турския проект за създаване на буферна зона с площ от тридесет квадратни километра, както и завръщането на 3,5 милиона сирийски бежанци в този регион. В този момент постигането на тези цели изглежда напълно възможно и дори неизбежно.

Турските условия

Турският външен министър Чавушоглу решително се противопостави на навлизането на сирийската армия и нейните „милиции“ в Африн, освен ако тази мярка не е придружена от експулсирането на бойците от ПКК и отрядите за народна самоотбрана. В противен случай операция „Маслинова клонка“ ще продължи, обяви министърът на пресконференция заедно с неговия йордански колега в Аман преди дни.

Условията, които турският министър постави са, първо, закъснели, второ, необмислени и, на трето място, неприемливи за сирийската страна. Министър Чавушоглу явно е забравил, че Африн е сирийски град и че намесата на сирийските сили не е нахлуване или окупация, а отговор на апел от страна на сирийски граждани, макар и да са от кюрдски етнос. Как ще реагира министърът, ако някой постави условия пред турската армия да навлезе, да речем, в Диарбекир или друг град в Турция?

Обвинения и контраобвинения

Същото може да се каже и за турските обвинения по адрес на сирийското правителство относно въоръжаването на кюрдските отряди за народна самоотбрана. Както и за предислоцирането на сирийски военни подразделения от градовете Айн ал-Араб, Манбидж и Ел Хасака към Африн, които имат за задача да противодействат на турските сили.

Сирийското ръководство, може би, вече е готово да даде официален отговор на тези твърдения. Достатъчно е да се напомни на Анкара, че в продължение на седем години Турция подкрепя всячески сирийските въоръжени групировки в осъществяването на основната им цел- свалянето на режима в Сирия. Практически двете страни са в състояние на война, която водят на територията на Сирия, и всяка една от тях, използва всичките предимства, които ѝ се предоставят.

Сирия. Турски военнослужещи в импровизиран военен лагер.

Януари, 2018 г. Сирия. Турски военнослужещи в импровизиран военен лагер. Снмика-  Xinhua

Сирийското ръководство съзря в турското затруднение в Африн възможност да създаде механизъм за диалог с местните градски власти. Асад се опитва да спре кюрдите от сближаване с техния американски съюзник, който претърпя неуспех и, в крайна сметка, ги изостави и същевременно се стремят да „натрият носа“ на турците. Целта е да се принудят турците да търсят диалог с Дамаск, който съответно да допринесе за разрешаване на ситуацията в Идлиб, както се случи в Алепо, за да включат града в списъка със зоните на деескалация. Сирия се стреми Анкара да признае, че въвеждането на сирийски въоръжени сили в Африн може да бъде решение за всички, включително и за турските власти.

Руската страна, която отрича да има посредническа роля между кюрдските отряди за самоотбрана и сирийското правителство с цел постигане на споразумение за въвеждане на сирийски войски в Африн, започна да намеква за създаването на пета зона на деескалация, която да включва този град, което означава, че те са дали зелена светлина за въвеждането на сирийските сили.

Основното сражение

В момента сирийската армия участва във военни действия на три фронта: в Източна Гута, Африн и Идлиб. Целта е в рамките на няколко месеца да приключи успешно тези военни операции, които да послужат като прелюдия към основното сражение, на изток от Ефрат, срещу американските войски и техните съюзници. Този последващ етап от бойните действия може да е от полза за президента Ердоган и неговото правителство в средносрочен и дългосрочен план.

Бойци от сирийската правителствената дивизия "Тигри"

Бойци от сирийската правителствената дивизия „Тигри“

Сирийците имат натрупан огромен опит в тази област. Те изиграха ключова роля в изтощаването на американските окупационни сили и поражението им в Ирак, след нахлуването им през 2003 г., благодарение на подкрепата, която оказваха на съпротивата. Възможно е да са подготвили подобен „сценарий“ за американските окупанти в Северна Сирия и, вероятно, и в Ирак. Шансовете за успех на този план ще се увеличат, ако бъде реализиран в координация с Турция.

Реджеп Таип Ердоган

Президентът Реджеп Таип Ердоган пропусна отлична възможност като отказа посредничеството от страна на Русия за координиране на действията си с Дамаск с цел осигуряване на стабилност в Сирия, както и възпрепятстване на американския проект, който предполага създаването на независимо кюрдско образувание в северната част на Сирия. Много е вероятно, ако Ердоган се беше съгласил с това посредничество по-рано, да не попадне в тази безизходна ситуация в Африн с всички произтичащи негативни последици за Турция, нейната териториална цялост, сигурност и стабилност.

Турските вестници подготвиха почвата за тази стъпка, когато възложиха отговорността за провала на политиката на страната, насочена към свалянето на режима на Асад, върху бившия премиер на страната Ахмет Давутоглу. Президентът Ердоган можеше да го използва като „изкупителна жертва“, за да оправдае всяко преразглеждане на тази политика.

Тристранната конференция в Истанбул, която ще се състои през следващите дни с участието на президента на Русия Владимир Путин и иранския президент Хасан Рухани, може да предостави възможността за подобно преразглеждане. Особено, ако се вземе предвид, че опитите за стопляне на американско-турските отношения, за които се предприеха стъпки преди няколко дни, по време на посещението на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Анкара, не дадоха положителни резултати.

Президентът Ердоган е изправен пред изтощителна война в Африн, която може да се разпространи и в градовете Джараблус и Ел Баб в Северозападна Сирия. Застрашен е от евентуален съюз между кюрдите и сирийския режим, както и от предстоящите президентски и парламентарни избори през следващата година. По всяка вероятност е настъпило подходящото време да предотврати това, което изглежда неизбежно.

Ще се осмели ли на тази стъпка прагматикът Ердоган? Това не е невъзможно, но Аллах знае най-добре.

Източник- www.inosmi.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.