Милионерите от блокадния Ленинград

списание ‘’Секретные материалы’’, декември 2011 г.

Лятото на 1941-ва

За да се предотвратят кражбите в системата на търговията и снабдяването, ръководството на ленинградската милиция и преди всичко началника на отдела за борба с разхищенията на социалистическата собственост (ОБРСС) Аркадий Сергеевич Дрязгов предлагат още в първия ден на войната редица мероприятия, насочени към съхранение на запасите от продоволствия и стоките от първа необходимост. По-специално се е планирало продоволствените запаси и стоките от първа необходимост да се разпределят по неголеми складове.

Управлението на Ленинградската милиция е било готово да обезпечи тяхното съхранение. И главното, предложили незабавно да се въведе купонна система. Уви, ръководителите на Ленинград в първите дни на войната били уверени в това, че врагът никога няма да приближи до стените на града. Но войната през лятото на 41-ва, за съжаление, преминава по друг сценарий.

В първия ден на блокадата, 8 септември 1941 г. запалили Бадаевските складове (бел.ред. Складовете са унищожени от германски бомбардировки) и градът остава без захар и множество други продукти. А купонната система в Ленинград въвели едва на 18 юли, когато немците се намирали вече под р. Луга … Но пък хитрите търговски работници, спекуланти и прочие ‘’далновиден’’ народ вече тъпчели килерите си с всичко, от което може да се припечели и впоследствие да даде ‘’доход’’.

Сестри Антипови

Вече е 24 юни, на третия (!) ден от войната сътрудници от ОБРСС задържат сестри Антипови. Сръчни били сестричките! Една от тях награбила в дома си повече от един центнер (1 центнер= 100 кг) брашно и захар, десетки кутии с консерви, масло… Накратко, всичко, което е било възможно да довлече от стола, където тя е била главен готвач. А пък втората пренася вкъщи едва ли не целия галантериен магазин, който тя завеждала. Но това са били дребни риби.

Поради влошаване на снабдяването на града с продоволствие започва да набира сили черния пазар, цените на който растели ежедневно едва ли не в геометрична прогресия. Сътрудници от апарата на ОБРСС и други служби от милицията повеждат решителна борба с тази разнолика и пъстра маса, разобличавайки на първо място тези, които разменят срещу хранителни продукти- бижута, брилянти, антики, валута…

Резултатите от обиските удивляват даже виделите всичко оперативни работници. Нерядко в спекулантите заедно с ценностите и големи запаси от продукти изземват списъци с фамилии и адреси на комунисти и комсомолци, членове на семейства на офицери и бойци от Червената армия. Да разглеждаме спекулантите само като хора умеещи “да правят пари“ и които не се интересуват от политика е грешка. Войната и блокадата убедително доказват това!

Подготвяне към новите порядки

Спекулантите се стремили да се запасят със злато и други ценности в случай, че в града нахлуят фашисти и установят свой “нов режим“. Тогава, виждате ли, и магазин можеш да си отвориш и капиталчето “в оборот“ можеш да пуснеш и окупаторите да увериш в своята лоялност… Тези “хора“ не са били много и да ги разглеждаме като пета колона на фашистите не бива, но… немалко беди са причинили по време на блокадата!

Рукшин и неговата банда

Типично в този план е била дейността на някой си Рукшин и неговите съучастници. Самият Рукшин попада в полезрението на сътрудниците на ОБРСС още преди войната. Омръзва им да се пречка пред очите им, маневрирайки около “Торгсин“ (бел.ред. Съветско съкращение за учреждение търгуващо с чужденци подобно на “Кореком“) и “Ювелирторг“ (бижутериен магазин) и изкупувайки от потенциалните клиенти на тези магазини различни ценности. Хванат с явни улики малко преди войната, Рукшин бил осъден и изпратен в затворническа колония. Но на свобода остават неговите съучастници. Те не били толкова много, а и са се намирали под специалното внимание на ОБРСС.

Особено внимание привлича някой си Рубинщайн- оценител в един от бижутерийните магазини. Той умишлено занижавал стойността на бижутерийните изделия, които били донасяни и то няколко пъти, а след това сам ги “купувал“ и веднага препродавал или чрез спекуланти, или чрез подставени лица в същия магазин или в “Торгсин“. И добре си припечелвал от тази дейност!

Активни “помощници“ на Рубинщайн били Машковцев, Дейч и сестра му Фаина- жена на Рукшин. Най-старият член на бандата бил на 54 г, най-младият на 34 г. Всички те произхождали от богати семейства на бижутери, а Машковцев бил даже “наследствен почетен гражданин на град Двинск“. Въпреки всички бури, които претърпяват, тези хора съумяват не само да запазят, но и да умножат своите богатства.

Машковцев

През 1940 г. Машковцев се оказва по служебни дела в Ташкент. И там той си намерил “доходна работа“- тайна черна борса, където е можело да се купят златни монети и други ценности. Печалбата от препродажбата на купените в Ташкент ценности била такава, че Машковцев напуска работата си и напълно се отдава на препродажбата на злато. На разпита той казал : “Златото просто ме поквари. Въпреки своята висока квалификация като счетоводител, аз не се стремях да се устроя на работа“.

Семейство Дейч

Подобно на Машковцев били братът и сестрата Дейч. По време на НЕП-а (нова икономическа политика въведена в СССР през 1921 г, която либерализира до известна степен следреволюционната икономика) те притежават няколко магазина. Тъкмо тогава Фаина Дейч се омъжва за Рукшин. Те търгували умело, а спечелените пари ги обръщали в златни монети и други ценности. Своята “търговия“ те продължили и след ликвидацията на НЕП-а. Организираната банда строго съблюдавала правилата на конспирацията. Разписки не използвали, а всички телефонни разговори провеждали в алегорична форма. Сякаш почувствали бъдещето наяве, те започнали да закупуват брашно и захар в голямо количество… Цинизмът им не знаел граници.

Въпреки че на разпитите доносничили един срещу друг, всеки задавал на следователя един и същ въпрос: ще им върнат ли иззетите ценности? А иззетото не било малко- три килограма злато на слитъци, 15 гривни от платина и злато, 5 415 рубли в златни монети, 60 килограма сребърни изделия, почти 50 000 рубли налични пари и … 24 килограма захар, консерви… И това е било едва през август 41-ва.

Конфискувано злато от ДейчКонфискуваните златни изделия от Дейч

 

Блокадата

На 8 септември 1941 г. е затворен пръстенът на вражеската блокада. Магазинните рафтове се изпразнили, все по дълги станали опашките за хляб, градският транспорт спрял да работи, телефоните в жилищните домове били прекъснати, а след това и електричеството. Ленинград потънал в мрак. Криминногенната ситуация се изостря. На 20 ноември 1941 г. населението започва да получава “125-те блокадни грама с огън и кръв наполовина“ (бел.ред. Дневната дажба на един неработещ човек).

Хлебна дажба

Как са се обменяли продуктите

Все повече в милиционерските сводки се появява информация за грабежи- става дума за отнемане от хората на техните хлебни порциони. Започват убийства с цел отнемане на купоните за храна, разбивали домовете на хората заминали на фронта или в евакуация… Заработила черна борса. Златни монети, украшения с брилянти можело да се разменят за парче масло от сметана, чаша захар или каша от грис, а и освен това е трябвало очите ти да са на четири, за да не те измамят. Нерядко в консервите се оказвало, че има обикновен пясък, а кюфтенцата били направени от човешка плът, бутилки с чист безир се предлагали като олио, специално увити в няколко пласта хартия, тъй като самият безир в бутилките бил само на върха, а в останалата част имало обикновена вода.

Спекулантът Далевски

В заводските столови едни продукти се подменяли с други по-евтини, а появилите се “излишъци“ отново отивали на черния пазар. Типично в това отношение били действията на спекуланта Далевски. Той ръководил неголям магазин за продукти. Но това магазинче в умели ръце се превръща в истински Клондайк. Встъпил в сговор с колеги от други такива магазини, той фактически направил от сергията си място за обмяна на продукти. В единодействие с Далевски се оказват и отделни служители от пазара, пред които той се отчитал за реализацията на продукцията. За мълчанието си служителите получавали и продукти, и нещо от златните дрънкулки.

Считайки себе си за неуязвим пред закона, доколкото “всичко било уговорено“, Далевски се отправял към един от пазарите, където наблюдавал купувача на “своите“ продукти. След това следвала визита в дома на купувача. Да търгува Далевски умеел. Неговата стая в комуналката постепенно се превръщала в антикварен магазин. На стените висяли картини, шкафовете били натъпкани със скъпи кристали и порцелан, а в тайници лежали златни монети, “камъчета“, ордени…

Оперативните работници от ОБРСС и криминална милиция бързо взимат Далевски под наблюдение и изясняват, че той особено се интересува от хора притежаващи… долари и фунтове стерлинги. Всичко започва с обикновена ревизия в будката му. Естествено всичко било в пълен порядък при Далевски- точни сметки, никакви излишъци. Но…

Далевски не се изплашил, считайки, че това е просто планова проверка. Скоро той по съществуваща вече схема се запасил с няколкостотин килограма продукти и ето тук нахълтват сътрудниците от ОБРСС. Да даде каквито и да е обяснения Далевски не успял. Трябвало да си признае… Само иззетите монети и бижутерийните изделия се оценяват по държавни цени на сума по-голяма от 300 000 рубли. Почти на толкова били оценени и кристалът, порцеланът и картините… За продуктите не си струва да говорим! Зимата на 42-ра в блокадния Ленинград те са били безценни!

Фалшивите купони

Особено внимание в работата си служителите в милицията отделяли на купонното бюро. И трябва да кажем, че в най-трудните дни на блокадата то работило безупречно. Тук се командировали най-проверените, най-честните хора. Но след преодоляване на затруднението с продоволственото снабдяване тези хора се преместили на други не по-малко важни участъци. За съжаление, понякога и в купонните бюра се промъквали безскрупулни хора. Именно такава се оказва завеждащата купонното бюро в Смолненски район Широкова. За сметка на дописването на “мъртви души“, чрез фиктивно унищожение на купоните на заминаващите в евакуация ленинградчани тази дама събира напълно приличен капитал. При обиска при нея иззели почти сто хиляди рубли. Такива са ги осъждали безпощадно!

Особено внимание се отделя на борбата с фалшификаторите на купони. Трябва да вметнем, че фалшиви пари в блокадния Ленинград никой не е печатал. На битово ниво те практически нищо не означавали в икономиката на обсадения град. Но пък купоните били в буквалния смисъл на думата по-скъпи от всяка една картина в Ермитажа. За чест на ленинградските печатари, тези които печатали купоните, нито един комплект купони от цеха не е бил откраднат, нито един служител даже не се е опитал да мушне в джоба си купон за храна, въпреки че много от техните роднини умирали от глад. И все пак…

Зинкевич и Заломаев

‘’Предприемчивите’’ хора печатали купони. Именно така постъпили работниците Зинкевич и Заломаев. Те са били с предписание да не се изпращат на фронта, тъй като работили в завод произвеждащ продукция за фронта. Но тези хора използвали по своему тази защита за изпращане на фронта. Те се запознали с чистачката от цеха, където печатали купоните за храна и я уговорили да им донесе използвани излети печатарски букви и хартиени отрязъци. А в замяна на това обещават да устроят нейния брат на работа, където ще му бъде гарантирана защита от изпращане на фронта. Жената, която е загубила вече всички близки, искала да спаси брат си от фронта и се съгласила!

Обещанието си измамниците не спазват, но буквите и хартията те… получили! ‘’Печатницата’’ заработила! Купоните били направени, но е било нужно да ги пласират, а разпространението им е можело да бъде извършено само с установени надеждни контакти със служители от търговията. И такива търговски сътрудници те намерили! Три месеца просъществувала тайната ‘’печатница’’ и в ръцете на сръчните и практични търговци се натрупали: четири тона хляб, повече от осемстотин килограма месо, 100 кг. захар, десетки килограма булгур, макарони, двеста консерви… Не забравили Зинкевич и Заломаев и за … водката! Чрез своите фалшиви купони те са успели да получат около 600 бутилки, както и стотици кутии цигари. И зазвънтяват в мошениците десетки златни монети, палта от норки и морски котки, златни гривни и пръстени.

Спекуланти в Ленинград

Трябва да кажем, че сътрудниците от апарата на ОБРСС успели да ликвидират по време на блокадата по най-точни оценки не по-малко от десет тайни “печатници’. Фалшификаторите били по правило хора добре запознати с печатарското дело, имащи добра художествена подготовка и … силни връзки в средите на търговските служители. Без тях всяко действие по печатането на фалшивите купони губило смисъл.

Холодков

Наистина не минало без изключения. Лятото на 1943 г. служители на ОБРСС арестуват някой си Холодков, активно “търгуващ“ на бит-пазара захар, булгур и други дефицитни стоки. След като взимат Холодков под наблюдение, оперативните работници бързо изяснили, че още през лятото на 41-ва г. той се евакуирал от Ленинград и пристига в Уфа, където се захваща с “бизнеса с купони за храна“. Местните сътрудници на милицията прихванали уфимския търгаш, както се казва по горещи следи, но… Холодков вече е успял да си направи документи и се връща в Ленинград, но не в самия град, а в ж.п. гара Пела, където наема етаж от къща от някакви далечни роднини.

Въпреки че не е художник, той успява да подправи доста добре купоните за храна. Директорът на една от пекарниците във Володарския (Невски) район веднага започнал да ги пласира. Освен това, на него му “помагали“ някои от “колегите“ му. В края на краищата- в джоба на фалшификаторите потекли крупни суми от пари, злато, сребърни прибори…

А след това- трибунал, “ Стани! Съдът влиза!“, и следва суровата присъда на военния трибунал. Съдили са тези същества без пощада!

Белият ориз от Малцевския пазар

И все пак най-необичайното дело на ленинградската милиция е дейността на някой си Каждан и неговите съучастници. Нишката на тази необичайна история се простира от брега на Нева до… Афганистан. Каждан бил служител по снабдяването във възстановителен влак (бел.ред. Влакът има за цел да ликвидира последствията от железопътна катастрофа, авария, военна бомбардировка) № 301 и доста често пътува по служба в Ташкент, където се намира основната снабдителна база.

Пътувал в персонален, наистина, товарен вагон, а престоят при товарене понякога отнемал по два-три дни, тъй като товарили с предимство военните ешелони. По време на една от тези ‘’паузи’’ той се запознава със служителя Бурлака, работещ във външнотърговска фирма, закупуваща продоволствие в Афганистан. И доколкото от Афганистан се внасят големи количества ориз, а афганците са народ предприемчив, то Бурлака бързо намира сред тях такива, които вмъкват във всяка партида ‘’излишък’’ от ориз и за него. А след това оризът се реализирал на средноазиатските пазари, обикновено на чаша водка и по ‘’съответстваща’’ цена.

Бурлака и Каждан са се срещнали, съдейки по всичко в търговска чайна случайно, но са се разбрали един друг с полудума и полупоглед. Доколкото всеки един от тях е имал в разпореждане товарен вагон, то няколко торби с ориз и сушени плодове не заемали много място. А това си е далавера… Изгодата от пътуванията в Ташкент за Каждан и неговия съучастник се е изчислявала в шестцифрени суми.

Фотоателието на Яша Финкел

На Малцевския пазар имало малко фотоателие, в който работел похватният момък Яша Финкел. Освен проявяване на фотографската лента и отпечатването на фотографии, в малък тайник Финкел съхранявал ориз и други продукти доставени от Ташкент, разпределял ги между пласьорите, от които взимал парите за стоката и се отчитал на Каждан. Именно с фотоателието на Финкел започнала да се разкрива цялата верига.

Зачестилите клиенти във фотоателието- жени и мъже с явна липса на ‘’фотогеничност’’ привлекли вниманието на оперативните работници, които отговаряли за пазара. От въпросните действия се заинтересувал сътрудникът от ОБРСС Борис Владимирович Бичурин. В ръцете му започнали все по-често да попада иззет от спекулантите чист, бял, едър ориз. Само че такъв ориз не се е предоставял на ленинградчани чрез купоните за храна. Специалистите бързо установили, че въпросният ориз е афганистански и, че до войната този ориз са го предлагали само в ресторантите на Интурист, внасян от Ташкент.

Бичурин бързо изяснява кои организации имат връзка с Ташкент, както и кои от тях изпращат свои служители там в командировка. Всички улики се насочват към лицето Каждан… Обискът на самостоятелния тристаен апартамент на улица Ракова отнема две денонощия. Всъщност това е даже не апартамент, а антикварен магазин. Скъпи картини, поповски и кузнецовски порцелан (бел.ред. Известни фабрики за порцелан на името на собствениците им), скъпи кристали, сребърни изделия…

Вниманието на оперативните работници привлича детската кошара. Детето му спало на два матрака. В долния матрак се оказва, че са били зашити почти седемстотин хиляди рубли и триста и шейсет американски долари. От саксиите, под перваза били извадени скъпоценности от злато и платина, златни монети и кюлчета… Не по-малко интересни били резултатите от обиска в съучастниците на Каждан- Фагин, Гринщейн, Гутник… Стотици хиляди рубли, златни изделия, скъпи сребърни прибори. Общо от Каждан и шест негови помагачи били иззети 1 500 000 рубли, 3.5 кг златни изделия, 30 златни часовници и други ценности на сума четири милиона рубли. За сравнение- през 1943 г. себестойността на изтребител Як-3 или танк Т-34 представлява сто хиляди (!) рубли.

За деветстотин дни, в които трае блокадата само сътрудниците от апарата на ОБРСС изземват от спекуланти: 23 317 736 рубли; облигации от държавния заем- 4 081 600 рубли; златни монети на стойност 73 420 рубли; златни изделия и златни кюлчета- 1 254 кг и 988 гр; златни часовници- 3 284 бр., както и други ценности.

По линия на ОБРСС към наказателна отговорност са били привлечени 14 545 човека.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.