Мегън Кели очи в очи с Владимир Путин

Интервюто с Владимир Путин се провежда на 1 март в Кремъл и 2 март в Калининград и е реализирано от журналистката Мегън Кели, телевизия NBC.

Част 1. Москва, Кремъл, 1 март 2018 г.

Мегън Кели: Огромно благодаря, господин Президент, затова че ни приехте.

Ако нямате нищо против, бих искала да структурирам интервюто по следния начин. Първо бих искала да поговорим за новината, която създадохте днес в хода на вашата реч, по време на годишното си послание към Федералното събрание.

И като част от нашата подготовка към по-обширно и продължително интервю с вас, бих искала да обсъдим няколко лични моменти. Ако сте съгласен бих предпочела по-голямата част от второто интервю, в което ще говорим с Вас за Вас, да го извършим утре.

Владимир Путин: Съгласен съм.

-Днес заявихте, че Русия е разработила няколко нови оръжейни системи, по-специално, че е създадена нова междуконтинентална балистична ракета с ядрен двигател и съответно опитите за разработване на система за нейното откриване, както и за защита от нея са безполезни. След Вашата реч някои западни анализатори побързаха да заявят, че с тази реч е обявена новата „Студена война“. Според вас обявена ли е нова „Студена война“? Наистина ли обявихте нова „Студена война“?

– Според мен хората, които споменахте, не са анализатори, те са обикновени пропагандисти. Защо? Защото всичко, за което говорих днес, не е моментна инициатива от наша страна. Това е отговорът на програмата за противоракетна отбрана и отговора на едностранното оттегляне на САЩ през 2002 г. от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана.
Ако говорим за надпреварата в областта на въоръженията, то тя започна именно в този момент – по времето, когато Съединените щати се оттеглиха от този договор. И ние искахме да предотвратим това. Предложихме на нашите американски партньори да работим съвместно по тези програми.

Първо, ние ги помолихме да не се оттеглят едностранно, да не прекратяват действието на това споразумение. Но САЩ го направиха. Повтарям, не ние извършихме това – Съединените щати се оттеглиха от договора.

Но дори и след това им предложихме да работим съвместно. Тогава казах на американския си колега: „Представете си какво ще се случи, ако Русия и САЩ обединят усилията си в такава важна задача като стратегическата сигурност. Светът ще се промени в дългосрочна историческа перспектива и нивото на световната сигурност ще се издигне до небивала висота. “ Казаха ни: „Това е много интересно.“ Но в крайна сметка те отхвърлиха всичките ни предложения.

После заявих: „Вие разбирате, че ще бъдем принудени да разработим ударни оръжейни системи, за да поддържаме равновесието, за да преодолеем вашите системи за противоракетна отбрана“. В отговор те ни казаха: „Нашата система за противоракетна отбрана не е насочена срещу вас, но щом искате правете каквото намерите за уместно. А ние ще изхождаме от факта, че тези действия не са насочени против САЩ“.

– Кога се случи това, веднага след 11 септември 2001 г. ли?

– Не, това беше, след като САЩ се оттеглиха от договора. САЩ излязоха от договора през 2002 г., а тези разговори бяха някъде през 2003-2004 г.

– Но тогава Вас Ви бяха цитирали, че сте казали, че това е грешка от страна на САЩ, но не и заплаха. Сега възприемате ли Съединените щати като заплаха?

– Винаги сме оповестявали, че развитието на системата за противоракетна отбрана представлява заплаха за нас, винаги сме говорили за това. Американските ни партньори не признаваха публично това, твърдяха, че системата е насочена основно срещу Иран. Но в крайна сметка, в процеса на разговорите и преговорите, те признаха, че, разбира се, тази система има за цел да нулира нашия потенциал за ядрено възпиране.

Представете си сега следната ситуация. Какъв беше смисълът на договора, който беше подписан през 1972 г. – в това, че САЩ и СССР защитаваха само два региона от ракетна атака: единият беше САЩ, другият СССР. Точно това създаваше риск за потенциалния агресор да получи ответен удар. През 2002 г. САЩ заявиха: „Не, нямаме нужда повече от това, ще създадем всичко, което искаме и то в световен мащаб, по целия свят“.

– Не реагираха мигновено, но след събитията от 11 септември 2001 г. САЩ преосмислиха своята политика и позицията си по отношение на сигурността. Съгласете се, че когато подобно злощастие се случи в една държава е напълно естествено да преосмисли позицията и политиката си по отношение на сигурността?

– Не, не е естествено. Това е пълна глупост. Системата за противоракетна отбрана е насочена към прехващането на балистични ракети, които обаче терористите не притежават. Това е обяснение за домакините, които слушат и гледат предаването ви. Но, ако средностатистическият американец чуе това, което казвам, ако вие им го покажете и те се вслушат в това, те ще са в състояние да разберат, че между ударите от 11 септември и системата за противоракетна отбрана няма нищо общо. А, за да се предпазят от терористични атаки големите държави не трябва да създават заплахи една спрямо друга, а да обединяват усилията си в борбата срещу тероризма.

– Отново ще се върна на системата, за която говорихте днес- междуконтиненталната балистична ракета. Преминала ли е тя изпитания и наистина ли функционира? Задавам Ви този въпрос, защото някои анализатори вече заявиха, че тестовете са били неуспешни и не са били излъчени реални кадри.

– Днес говорих за няколко системи. Имате предвид междуконтиненталната балистична тежка ракета ли?

– Да. Питам именно за тази ракета, от която, както Вие казахте, е невъзможно да се защитиш.

– Това, което изтъкнах днес, е че всяко едно от въпросните въоръжения може лесно да преодолее дадена система за противоракетна отбрана – абсолютно всяка система. Това е смисълът на всички тези разработки.

– Проведени ли са изпитания?

– Да, разбира се.

– И тестовете бяха успешни? Функционира правилно?

– Дори много успешни. По някои от тях трябва да се работи допълнително. Други вече са приети на въоръжение. По отношение на някои мога да заявя, че вече сме стартирали серийното им промишлено производство.

Ето вижте, ако се върнем към началото на нашия разговор, тук в Аляска е разгърната подобна система за противоракетна отбрана. Разстоянието между Аляска и руското крайбрежие на Чукотка е само 60 километра.

В Източна Европа в две държави се разполагат такива системи. В Румъния те вече са разположени, в Полша приключва тяхното позициониране. Нека добавим сега военноморския компонент. Натовските кораби са в непосредствена близост до руските брегове както на юг, така и на север.

Представете си, че ние разположим ракетни системи по протежението на американско-мексиканската или по американско-канадската граница и обхванем САЩ от две страни. Представете си да разположим от двете страни на океана и част от нашия военноморски флот – какво бихте казали за това, ще предприемете ли някои стъпки? Ние бихме казали за това, че се ускорява надпреварата във въоръжаването. Това не са безсмислици, нали? Това е самата действителност.

– Тоест, ако правилно Ви разбирам, днес ние се намираме в нова надпревара във въоръжаването?

– Искам да кажа, че именно Съединените щати, когато излязоха през 2002 г. от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, ни принудиха да започнем разработката на новите системи за стратегическо въоръжение. Уведомихме нашите партньори за това, а те отвърнаха: „Добре, правете каквото искате.“ Ами направихме го.

– Когато заявихте на американските си партньори, че създавате нови оръжейни системи, казахте ли им точно с тези термини- че Русия създава нова междуконтинентална балистична ракета с ядрен източник на собствено гориво, която ще направи системите за противоракетна отбрана безполезни и безсмислени?

– Не, разбира се. В този момент не знаех точно как можем да отреагираме и това Ви го казвам съвсем искрено. Очевидно нашите партньори са изхождали от факта, че ние не бихме могли с нищо да противодействаме. Икономиката се намираше в тежко положение, отбранителната индустрия, армията, ето защо мисля, че на никой не би му и дошло в главата, че ние сме в състояние за толкова кратък период от време да направим такъв гигантски скок напред в развитието на стратегическите въоръжения. Предполагам, че ЦРУ вероятно са повлияли на Президента на Съединените щати: „Нищо не са в състояние да направят“. А Пентагонът от своя страна е затвърждавал позицията му: „Ние пък ще създадем най-мощната съвременна система за противоракетна отбрана от глобален характер.“

Но аз ще отговоря направо на въпроса Ви. Мога да ви кажа какво казахме на нашите американски партньори по онова време и какво лично им заявих.

-Имате предвид Джордж Буш-младши?

– Кой беше Президент през 2002, 2003, 2004 г.?

– През цялото време ли продължи тази размяна на становища? Или само през този конкретен период от време, който посочихте?

– Честно казано, предполагам че сме им дотегнали, в продължение на 15 години постоянно изразявахме своята позиция. Буквално им казвахме следното: На този етап нямаме възможност да разработваме система за противоракетна отбрана, както вас. Първо, защото е много скъпо, а ние не притежаваме такива ресурси. И второ, все още не знаем как цялата тази система ще функционира – и вие не сте наясно, а ние още повече.

Но, за да се съхрани стратегическият баланс, за да не можете да лишите от смисъл нашите сили за ядрено сдържане, ще развиваме ударни системи, които ще са в състояние да преодолеят вашата система за противоракетна отбрана. Всичко това беше казано директно, абсолютно откровено, без никаква нотка на агресия. Просто съобщих какво ще правим. Нищо лично.

В отговор на това чухме: „Нашите действия не са насочени срещу вас, правете каквото желаете, поведението ни ще се основава на предпоставката, че вашите мерки не са насочени срещу САЩ“.

– Да говорим за настоящия ден, както и за бъдещето, тъй като днес заявихте, че ще използвате това оръжие, ако бъде извършено нападение срещу Русия или нейните съюзници. Въпросът ми е следният: Имахте предвид всяко едно нападение или само ядрен удар срещу Русия или съюзниците ѝ?

– Разбрах въпроса Ви.

Още един път искам да кажа, че през 2004 г. – спомних си днес за това – на пресконференция заявих, че ще развиваме, дори описах конкретната ракетна система- казва се „Авангард“.

Днес ние я нарекохме „Авангард“, но тогава просто споделях как ще функционира комплексът. Говорих директно, без заобикалки. Надявахме се, че поне това ще чуят, ще направят опит да обсъдят това с нас по някакъв начин, че ще помислят за съвместна дейност. Не, нищо, сякаш нищо не бяха чули. Съкращаването на стратегическите настъпателни оръжия и системата ПРО са две различни неща.

– Тоест, не сметнахте за необходимо да разкривате информация.

– Ние ще съкращаваме броя на ракетите-носители, броя на бойните глави, съгласно СТАРТ-3 (бел.ред. Договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия). Това означава, че броят на стратегическите нападателни оръжия ще бъде намален реципрочно от двете страни, но едната страна, САЩ, същевременно ще разработва противоракетни системи.

Това означава, че в крайна сметка ще настъпи ситуация, при която всички наши ядрени ракети, целият ракетен потенциал на Русия ще бъде сведен до нула. Ето защо ние винаги обвързваме двете неща заедно. Така беше и в съветско-американските времена, това са естествени неща, на всички им е ясно.

– Излиза, ако правилно съм Ви разбрала, че тези 4000 единици ядрени оръжия, с които разполага Русия, в момента не могат да преодолеят противоракетните системи на САЩ?

– Могат. Понастоящем могат. Но вие непрекъснато развивате своите противоракетни системи. Обхватът на ПРО системата нараства, увеличава се точността, самата система се усъвършенства. Ето защо трябва да реагираме адекватно на това, за да можем да преодолеем системата не само днес, но и утре, когато се сдобиете с ново оръжие.

– Разбирам и точно затова притежаването от страна на Русия на междуконтинентални балистични ракети с ядрен двигател наистина коренно би променило ситуацията и би бил мощен възпиращ фактор. Казахте, че някои от изпитанията са преминали отлично, че сте постигнали много добри резултати, други – не съвсем, че има още какво да се желае. Ако ми позволите, ще структурирам въпроса по следния начин: притежава ли в момента Русия функционираща междуконтинентална балистична ракета с ядрен двигател?

– Вижте, не съм казал, че изпитанията на някоя от тези системи са преминали неуспешно. Напротив, всички те изпълниха зададените параметри по време на тестовете. Просто всяка от тези оръжейни системи е в различен етап на готовност. Една от тях вече изпълнява бойно дежурство, приета е на въоръжение в армията. Втората – също. По други системи се работи съгласно плана. Ние не се съмняваме, че те ще бъдат приети на въоръжение, така както нямахме съмнения и през 2004 г., че ще успеем да направим ракета с така наречения планиращ крилат блок.

А вие през цялото време говорите за междуконтинентални балистични ракети, за нови ракети …

– Според мен Вие говорите за междуконтинентални балистични ракети през цялото време.

– Не. Аз обявявам, че ние сме създали само една изцяло нова ракета от тежък клас, която е предвидено да замени ракетата, която ние наричаме „Воевода“. Според вашата класификация, да ме прости Господ, е „Сатана“. Ще я заменим с нова, много по-мощна ракета. Ето това е – балистична система. Всички останали системи са небалистични.

Именно в това е целият смисъл, защото системата за противоракетна отбрана има за цел да неутрализира балистичните ракети. Ние от своя страна създадохме цяла серия от нови стратегически оръжия, които не се движат по балистични траектории и системите за противоракетна отбрана са безсилни срещу тях. Това означава, че парите на американските данъкоплатци са хвърлени на вятъра.

– Бих искала да се върна към въпроса, който се опитах да Ви задам. Казахте, че Русия ще използва тези системи в случай, че бъде извършено нападение срещу Русия или нейните съюзници. За ядрено нападение ли става дума или е без значение?

– За да бъдат активизирани стратегическите сили за ядрено сдържане е нужно да са налице две основания. Нападение с ядрено оръжие или нападение срещу Руската федерация с използването на конвенционално оръжие, но само в случай, че има заплаха за съществуването на държавата.

– Това съответства ли на съществуващата руска доктрина за използването на ядрени оръжия?

– Точно така.

– Заинтересовани ли сте от провеждането на нови преговори за нов договор за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия?

– Скоро се прекратява действието на Старт-3. Ние имаме готовност да продължим този диалог. Съгласни сме да редуцираме броя на настъпателните оръжия или да продължим съществуващите условия, да намалим ракетите-носители или да съкратим бойните глави. Сега, когато разполагаме с оръжие, което лесно преодолява всички системи ПРО, за нас не е толкова съдбоносно намаляването на броя на балистичните ракети и бойни глави.

– Новите системи, за които Вие споменахте, ще станат ли част от новите преговори за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия?

– От гледна точка на това, че както броят на ракетите-носители, така и количеството на бойните глави, които могат да бъдат поставени върху тях или които ще бъдат разположени евентуално, то, разбира се, трябва да бъдат включени в общия брой.

Между военните е налице концепция как ще се организират тези проверки, имам предвид, че съществуват отработени механизми и достатъчно високо ниво на доверие. По принцип военните действат доста професионално, когато взаимодействат взаимно. Политиците говорят много, а военните знаят какво правят.

Владимир Путин

-Но нали самият вие сте политик?

– Освен това съм и военен, аз съм Върховен Главнокомандващ. Не забравяйте, че 17 години съм бил офицер във военното разузнаване.

– На Вас лично импонира ли Ви фактът, че сте работили за КГБ и че това е добре известен факт, хората са наясно с вашата дейност като разузнавач? Предизвиква ли това обстоятелство положителни емоции във Вас?

– Нито положителни, нито отрицателни емоции. Там натрупах огромен опит и то в най-различни области. Това беше полезно впоследствие, когато се преместих в гражданската сфера. В този смисъл този положителен опит ми помогна, разбира се.

– По какъв начин Ви помогна този опит?

– Знаете ли, след като напуснах разузнаването започнах работа в университета в Санкт Петербург като помощник-ректор. Става дума за работа с хора, за умението да се установяват контакти, да се насърчават хората да предприемат действия, да се обединяват хора. Това е много важно в академичната среда. След това работих като заместник-кмет на Санкт Петербург. Отговорността беше още по-голяма, още по-всеобхватна. Аз отговарях за международните връзки на Санкт Петербург- един петмилионен мегаполис. Точно тогава, като заместник-кмет, се срещнах за първи път с Хенри Кисинджър. Всичко това ми помагаше, разбира се, в моята работа по онова време, а след това този допълнителен опит ми помогна и в моята дейност в Москва.

– Смятате ли, че този опит Ви дава преимущество, на Вас лично, както над Вашите съюзници, така и над съперниците и противниците Ви?

– Трудно ми е да кажа. Нямам друг опит. Единственото нещо, което знам e, че моите партньори – държавни и правителствени ръководители – са изключителни, забележителни професионалисти. Те преминават през сериозен подбор и селекция. На това ниво няма случайни хора. И всеки от тях има своите предимства пред другите.

– Вие отдавна сте на власт в Русия, по време на вашия мандат се смениха четирима американски президенти. Отдавате ли предпочитание към някой от тях?

– Простете ме, но това не е много коректен въпрос. Всеки от моите партньори в политиката е добър по свой собствен начин. Като цяло бяхме установили добри отношения практически с всички тях. С Бил Клинтън поддържахме контакт и взаимодействахме в продължение на месеци, след като вече беше сдал президентския пост. Впоследствие с Буш и с Обама също развивахме дейност, днес по-малко, разбира се, също така и с действащия Президент. Във всеки от тях се крие вътрешна сила, което не може да не предизвика уважение.

Да, ние водихме полемика, понякога не постигахме съгласие, често се случва да имаме различни позиции по много, дори и ключови въпроси, но все пак успявахме да поддържаме нормални, човешки отношения. Ако не бяхме успели да постигнем това, не само щеше да е доста по-трудно, но и щеше да е по-лошо за всички нас.

– Как мислите, доколко важно е като Президент, да създавате впечатление за сила, да проектирате сила?

– Важно е не да създавате впечатление, а да я проявявате. Важно е и това какво разбираме под думата сила. Това не е само да удряте с юмруци по масата и да викате силно. Вярвам, че силата има няколко измерения. Първо, човек трябва да бъде убеден в правотата на това, което прави. И второ, той трябва да е готов да стигне до края, за да постигне целите, които си е поставил.

– В този ред на мисли в мен възниква следният въпрос: от време на време в западната и в американската преса се публикуват Ваши снимки, да речем, как яздите кон гол до кръста. Какъв е смисълът на тези фотографии?

– Понякога се случва и да си почивам. Явно Вашите руски колеги имат предпочитания към такъв вид фотографии. Но със сигурност не се прави умишлено. Публикуват това, което им харесва. Имам много снимки в работна обстановка, с документи, в кабинета ми, но очевидно това не е интересно за никого.

– (Смее се). Искате да кажете, че на хората им харесва, когато се снимате гол до кръста?

– Знаете ли, видях свои снимки как яздя мечка. Все още не съм препускал на мечка, но в публичното пространство има такива снимки.

– След две седмици предстоят избори. Вече сте на 65 години. Някои, даже бих казала много хора на тази възраст вече се замислят за забавяне на оборотите. Предвиждате ли ситуация в бъдеще, в която ще се замислите за намаляване на темпото?

– Първо, доколкото ми е известно, в света има много действащи политици, които са по-възрастни от мен, но въпреки това работят доста активно.

– Включително и в моята страна.

– Не само в САЩ, но и в много други страни. Когато човек заема дадена длъжност, на първо място, той трябва да работи толкова активно, сякаш го прави за първи път в живота си, да изпълнява задълженията си без значение, дали това му е първи или последен ден.

Конституцията е над всичко. Никога не съм нарушавал Конституцията и никога не съм променял Конституцията. Така че аз ще работя в рамките на Върховния закон на Русия. Разбира се, ако гласоподавателите ми дадат тази възможност – да работя още един мандат. И ще работя, без съмнение, с пълно отдаване на силите си.

– Последен въпрос за днес, тъй като вече е късно.
Съжалявам, ако отговорът на въпроса ми ще е продължителен, но питането ми е следното. Като Президент, като човек заемащ поста Президент, кое смятате, че е най-голямото Ви постижение? И кое смятате за най-голямата си грешка?

– Знаете, че границата между едното и другото е доста близка. Най-голямото постижение е, че успяхме радикално да променим икономическия растеж. Икономиката почти се удвои по обем. Намалихме наполовина броя на хората, живеещи под прага на бедността.

И същевременно това, което не беше направено до края е това, че все още твърде много хора живеят под прага на бедността. Трябва да свием тези „ножици“ между тези, които печелят много и тези, които заработват твърде малко. В това отношение са осъществени много положителни неща, но същевременно има и нерешени досега проблеми.

В началото на 2000-та година населението на страната намаляваше всяка година с близо един милион човека. Можете ли да си представите каква катастрофа е това за нас като нация? 900 хиляди човека. Ние преобърнахме спиралата на демографския срив и в момента имаме дори естествен прираст. Детската смъртност е минимална, а майчинската смъртност е почти сведена до нула. Подготвихме и реализираме сериозна програма за подкрепа на майчинството и раждаемостта. В момента регистрираме най-високия темп на увеличаване на продължителността на живота.

Много неща се промениха и в икономиката. Но не успяхме да решим основната задача в икономиката, а именно да променим самата структура на икономиката. Не успяхме да постигнем необходимия ръст на производителността на труда, но ние знаем как да го направим. И аз съм уверен, че ще го направим. Въпросът е, че досега нямахме възможност да решим тази задача, тъй като до този момент у нас не бяха създадени макроикономическите условия за конкретните действия в тези области.

В началото на моя мандат инфлацията беше около 30%, сега тя е 2.2%. Нарастват златно-валутните резерви, налице е макроикономическа стабилност. Това ни дава възможността да реализираме следващата стъпка в посока на увеличаване на производителността на труда и привличането на инвестиции, включително и частни инвестиции, както и да променим структурата на икономиката.

Развиваме сериозна дейност и в специфични направления като съвременни технологии и изкуствен интелект, цифровизация, медицинска биология, геномни изследвания и т.н.

-Надявам се, че утре в Калининград, когато ще разполагаме с повече време, ще поговорим повече за икономиката, за това как смятате да бъдете преизбран и за други въпроси свързани с Русия. Знам, че сте имали много дълъг и труден ден, ето защо искрено Ви благодаря, че ни отделихте толкова много време.

– Аз също Ви благодаря.

3 коментара

  1. dimiter март 19, 2018 Отговор
  2. Анонимен март 19, 2018 Отговор
  3. Дан-55 март 19, 2018 Отговор

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.