Линията „Сталин“

Линията „Сталин“ е отбранителна линия в СССР съставена от система от основни отбранителни съоръжения на границата на СССР. Основният елемент в тези отбранителни съоръжения са т.нар. Укрепени райони, които се простират от Карелския провлак до бреговете на Черно море. Самата отбранителна линия получава името си от немската пропаганда и от западната преса.

Проанализирайки опита от Първата световна война, съветските военни специалисти стигат до извода, че границата не е необходимо да бъде прикривана с непрекъсната полоса от военни укрепления, така както правят във Франция, Германия и Финландия (линиите Мажино, Зигфрид, Манерхайм), а с отделни укрепени райони (УР).

Укрепените райони 

Всеки от тези УР-ове е представлявал самостоятелен район от дадена местност, оборудван със система от дълготрайни, полеви фортификационни съоръжения в съчетание с различни инженерни укрепления, които са подготвени за продължителна отбрана с помощта на специално предназначени войски, които действат или самостоятелно, или във взаимодействие с общовойскови части и съединения.

Предназначението на Укрепените райони е да прикриват потенциално най-опасните направления, важни комуникации, промишлени и политически центрове, както и да обезпечат нормалното провеждане на мобилизацията и разгръщането на войските при евентуално начало на война. Доколкото е известно, изискване за абсолютна непреодолимост на УР-овете не се е предявявало, задачата им е само да задържат противника до подхода на главните сили на собствената армия.

ДОТ с 76-мм артилерийска установка Л-17. Ленинградска област.

ДОТ с 76-мм артилерийска установка Л-17. Ленинградска област.

Строителството

Строителството на УР-овете започва през 1926-1928 г. с Полоцкия и Карелския УР. Към 1937 г. били готови 11 УР, но през 1938 г. във връзка с изострената международна обстановка (бел.ред. Има се предвид аншлуса на Нацистка Германия с Австрия – Мюнхенското споразумение) се започва строителството на още 7 УР, за които са били разработени нови и подобрени типове укрепления.

Ако в началото едва 13-20% от дотовете са били въоръжени с оръдия, то при новите УР-ове всички дотове са снабдени с едно или две оръдия. Есента на 1939 г. строителството на УР-ове е прекъснато.

Във връзка с освобождаването на Западна Украйна и Западна Беларусия, границата се измества и за сметка на по-рано построените УР-ове се налага спешно да се оборудват тези УР-ове, които веднага започват да се изграждат на новата погранична линия. И така, войната започва в този момент, когато новите УР-ове на новата граница още не са били въведени в експлоатация, а старите вече са частично разоръжени.

Характеристики

Дължината на един Укрепен район по фронта е между 60-140 км, общата дълбочина е 20-30 км., при което главната отбранителна полоса на УР-а се простира на 2-5 км в дълбочина, а фланговете му нерядко се опират на естествени прегради.

В един УР са позиционирани дотове, капонири (бел.ред. Капонир – фортификационно съоръжение предназначено за водене на флангови огън по две противоположни направления), командни и наблюдателни пунктове, комуникационни възли, скривалища. Основен елемент в УР е батальонния район за отбрана, който заема ширина по фронта от 3-5 км и дълбочина 1,5-3 км.

Артилерийски полукапонир

Артилерийски полукапонир

На фланговете артилерийските дотове са разположени така, че да се прикриват един друг. В средата на 30-те години най-разпространените капонири са тези от тип М с три, по-рядко с два и съвсем рядко с четири главни амбразури за картечница ‘’Максим’’, които били монтирани на специални лафети. Гарнизонът на тези капонири наброява 10-12 червеноармейци и техният командир.

Освен това изграждали двуетажни картечни капонири от тип Б, в подземията на които устроявали помещение за отдих, както и едноамбразурен картечен полукапонир за 45-мм оръдие. Най-мощни са тези капонири, в които били разположени четири 76-мм оръдия – примерно артилерийски дот № 6, разположен в село Мацки до Минск.

Най-често в УР-овете изграждали капонири за две 76-мм оръдия. Всяка амбразура била защитена с бронещит, който бойците вдигали и пускали с помощта на лебедки с кабели. По същия начин издигали и маскировъчните мрежи.

Дълговременна огнева точка – ДОТ

Дебелината на железобетонните стени на дота достига до 1,5 м., покривът до 1 м, което е било напълно достатъчно укрепленията да издържат попадение на снаряд с калибър 120-150 мм. Естествено, през 1941 г. бронебойните снаряди на немците нерядко пробиват старите дотове, но те са проектирани в началото на 20-те, когато такива боеприпаси практически не са съществували.

Характерна особеност на дотовете е внимателно обмислената направа на входа. Извит, П-образен железобетонен коридор с неголяма амбразура за ръчна картечница и специална стена защитавали бойците от ударна вълна, възникваща при близък разрив на снаряди и експлозии. Филтърно-вентилационната инсталация позволявала на разчета да издържи газова атака. Всички дотове се оборудвали с перископи, телефони с подземни кабели, опростена ВиК система.

На особено важните направления се изграждали укрепени групи от дотове: артилерийски и картечни дотове, разпределени на десетки метра един от друг и свързани с подземни бетонирани проходи. Под земята е било разположено спалното помещение, склада и системата за енергоснабдяване.

Източник – списание „Техника Молодёжи“, №8, 1989 г., автор Владимир Каминский;

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.