Ленин – вождът на първата сексуална революция в света

Михал Валах, списание „Polonia Christiana“ (Полша)

Интервю с професорa от Ягелонския университет, историкът и съветологът Анджей Новак.

Polonia Christiana: Бихте ли ни обяснили как се отнасят болшевиките към темата за абортите, хомосексуализма, развода и семейството като цяло, като обхванете периода преди революцията от 1917 г. и след като идват на власт?

Анджей Новак: Главната цел на Ленин като ръководител на болшевишката партия е обсебването на властта, като за целта е било необходимо да се разрушат всички морални устои на обществото. Ленин е бил човек, надарен с наистина дяволски ум. Всяка негова реч е пропита с гняв. Същевременно той притежава способността да се възползва от всичко, което съществува в социума и в човека за разколебаването и разстройването на обществото и неговите защитни механизми.

Именно заради това Ленин покровителства всички тези тенденции, които присъстват в болшевишкото обкръжение до 1917 г. и които довеждат до унищожаването на човешката природа. Първо и преди всичко той е прагматик, ориентиран към злото човек, готов да прибегне до каквито и да било решения, които да го доближат до властта и да претворят в живота неговата утопия. Той знае, че може да постигне целта си само, ако разруши реалността. В същото време той самият не се интересува от утопичните идеи за новия човек, а от властта.

– А останалата част от болшевишката клика?

– В болшевистките кръгове е имало такива групи, като Богостроителите – тези, които създават бог (разбира се, от човек). Те провеждат медицински експерименти, опитват се да намерят тайната на безсмъртието и създават концепцията за човечеството, което се спасява само и се освобождава, като унищожава всички ограничения. Това е един класически пример на бунт срещу Бога.

Един от лидерите на тази група е Анатолий Луначарски. Той е доста важна фигура: след като болшевиките идват на власт, получава поста комисар на народното просвещение. Друг представител на това движение е Александър Богданов, който провежда медицински експерименти, включително и върху себе си, което в крайна сметка го убива.

Всичко е подчинено на една дяволска идея: създаването на нов човек, който да стане бог. В известен смисъл символичният резултат от тези блянове е паметник, който е издигнат през 1918 г. в първия концентрационен лагер на европейска територия – в Свияжск, близо до Казан.

На това островче, част от бъдещия „Архипелаг Гулаг“, по нареждане на Троцки (вторият човек в болшевистката йерархия след Ленин) е издигнат паметник на Каин – този, който се разбунтува срещу Бога, наруши забраната и уби брат си. Инициаторите за издигането на паметника смятат действията му за правилни, тъй като по този начин демонстрира „независимост“.

Също така важна роля в болшевишкото движение играе и Александра Колонтай, която по-късно става народен комисар на държавните грижи и съветски посланик най-напред в Норвегия, а след това и в Швеция.

Александра Колонтай

Александра Колонтай

Тя се фокусира върху темата за сексуалността и призовава за пълна свобода: за легализирането на абортите и превръщането на брака във формалност (нейните възгледи предполагат разводът да е доста по-опростен като процедура, отколкото сключването на самия брак). Тя настоява абортите да бъдат напълно либерализирани, тъй като според нея забраната ограничава „свободата“ на жените.

Освен това се прославя като автор на теорията за „чашата вода“: сексуалният акт, според нея, е трябвало да стане максимално опростен, без да води до каквито и да било задължения. Или с други думи правенето на секс трябва да стане нещо толкова обикновено, каквото е пиенето на вода. Тя е на мнение, че може да правите секс с когото, когато и както ви се прииска.

– Какво мисли за всичко това Ленин?

– Тайничко се е подигравал на Колонтай, но като цяло се е отнасял към подобни идеи благосклонно. Той смята, че унищожаването на морала в обществото ще му бъде от полза, тъй като точно тази нравственост блокирала пътя на болшевиките към успеха.

Ленин си е позволявал да подстрекава към разруха, но впоследствие настъпва етап на консолидация на властта. Старата властова система и общество са унищожени, а болшевиките получават такива инструменти за контрол като Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите, оглавявана от Дзержински. Започва масовият терор.

Хората е трябвало да бъдат насърчавани не само да унищожават, но и да изграждат новата държава на болшевиките, която встъпва в схватка на международната сцена. Възниква въпросът, възможно ли е да се унищожат обществените структури и същевременно да съхраниш мощта си и да останеш влиятелен участник в международната политика? Възможно ли е да удържите победа в стълкновение с други държави, след като си унищожил своята собствена държава?

След този деструктивен етап Ленин доста бързо напуска политическата сцена заради болестта си. От 1921 г. той всъщност губи контрол над ситуацията в държавата, но принципите, които са въведени след революцията продължават да действат: може спокойно да се убиват неродените деца, разводите се осъществяват по опростена процедура, а настъплението срещу религията продължава. Основният враг на болшевиките, разбира се, е Православната църква. Именно тя, на първия етап от тяхното управление, пострадва най-много.

Православна църква

– Каква е причината Ленин да разгърне толкова ожесточена борба с религията?

– Движещата сила на Ленин не е идеологията, а желанието да унищожи една независима институция каквато е църквата. Ленин е на мнение, че основната задача, която стои пред него е да елиминира всичко, което би могло да ограничи абсолютната власт на болшевиките. Карл Маркс се е ръководил от други принципи, но без него нямаше да го има Ленин.

Важна роля при Маркс играят сатанинските подбуди: в младостта си той пише стихове в тази посока. Ленин няма такива наклонности. Той счита, че религията е инструмент на потисничеството, който се използва от класата на собствениците. Владимир Илич приспособява тезата на Маркс „Религията – опиум за народа“ към руските реалии, наричайки я „водка за народа„. Но пак ще повторя, основното му намерение е да унищожи една силна независима институция, която играе важна роля в укрепването на моралните норми.

В резултат на това пострадват не само православните християни, но и католиците. Спомнете си за екзекуцията на прелата Константин Будкевич, за арестуването на архиепископ Ян Чепляк (в крайна сметка той беше разменен и екстрадиран от СССР), както и за смъртта на много други свещеници.

– Нямаше ли възможност по някакъв начин да бъде спрян този процес на разрушение?

– Действията, които през 1921-1922 г. доведоха до пълното унищожаване на Православната църква и до преследването на представители на другите вероизповедания отразяват същността на първия етап от ленинската стратегия: необходимо е било да се унищожи всичко, което стои на пътя към придобиването на абсолютна власт.

След това, според плана на Ленин, е трябвало да започне етапът на консолидация, така че през 1921 г. е обявена програмата Нова икономическа политика. Болшевиките са разбирали, че не може да концентрират всичките си сили единствено в унищожение и разоряване на страната. Съсредоточават целия си потенциал и капацитет в това какво да направят, за да устои държавата и да стане по-силна. С този етап вече се заема Сталин.

След смъртта на Ленин всички нови закони (които позволяват да се убиват неродените деца или да се получи развод само при поискване на един от двойката) продължават да действат, тъй като болшевиките се съсредоточават върху борбата за власт. Етапът на консолидация започва в края на 20-те години на миналия век, когато Сталин излиза победител от него.

– Защо Сталин прави този идеологически завой и променя съветския подход към абортите?

– Той се ръководи изключително от прагматични съображения, опитвайки се да създаде фундамент за мощта, която ще му помогне да удържи победа в сблъсъка си с капиталистическия свят. Увеличаването на числеността на населението се явява важен елемент в тази борба: съветската държава се нуждае от поданици, особено след като Сталин е убил милиони свои съотечественици. Той има нужда от нови хора, а не от аборти, ето защо Семейният кодекс е изменен, отхвърляйки по този начин практиката през първите години на болшевизма.

Сталин, подобно на Ленин, не принадлежи към поддръжниците на съвременната етика. Темата за абортите не е от първостепенно значение за него, той просто я използва в борбата си за власт. В този етап от налагането на господството на болшевиките, с който е ангажиран Сталин, унищожаването на противниците, като средство за укрепване на властта е вече неактуално – просто противници няма, всики са ликвидирани. Корекцията на курса е свързана именно с това.

– След сексуалната революция от 1968 г. Западът смята отвратителните морални „придобивки“ от първите години на управление на болшевиките за едва ли не норма по отношение на „правата на човека“. Според вас тези хора, които преди 50 години са приветствали революционните идеи на Ленин, Луначарски и Колонтай, били ли са добре осведомени за тяхната същност?

– Александра Коллонтай се превръща в кумир за най-агресивната група феминистки, които развиват своята дейност след Втората световна война, включително по време на сексуалната революция от 1968 г. Тя е наречена бележит боец за правата на жените, т.е. за „правото“ да убиваш деца и абсолютно свободно да задоволяваш низките си желания.

Основният източник на вдъхновение за активистите от 1968 г. (Бел.ред. Протестите от 1968 г. са серия от различни протестни демонстрации на младежи от целия свят. Негодуванието основно е насочено срещу участието на САЩ във войната във Виетнам, но освен това младежите изразявали недоволството си и срещу расизма, излизали в поддръжка на феминизма, защитата на околната среда и правата на човека. Идеолозите на протестите са т.нар. нови леви.) не е Ленин, нито Луначарски. Идеологическите източници на тези събития трябва да се търсят още по-надалеч – при Маркс.

1968 г. Студентските протести във Франция

1968 г. Студентските протести във Франция

Ленин е интересувал тези площадни революционери само като човек, който изкусно е унищожавал противниците си, знаел е как да подбуди народните маси към насилие, както и как да ги организира. Като цяло те са се ориентирали към други течения на марксизма, които не са свързани с Русия. Това е Франкфуртската школа – става дума за друг клон, който не произлиза от болшевизма. Идеологическата база на събитията от 1968 г. са западните варианти на марксистката мисъл.

– През 60-те години обаче Москва е проявявала интерес към левичарските движения на Запад.

– Разбира се. Тя подкрепя техните идеи, вярвайки, че подобни елементи биха допринесли за разложението на противника ѝ отвътре. В Кремъл все още на власт стоят прагматици. Те са гледали на ситуацията по следния начин: „Ключът към нашата сила е отслабването на врага, така че за нас е изгоден моралния упадък на Запада”.

По това време и в Съветския съюз се наблюдава морален упадък в обществото, но вече не пропагандирали неограничен промискуитет  или масово убийство на деца, защото страната е трябвало да възстанови огромните човешки загуби, които тя понася в резултат от политиката на Сталин и Втората световна война. През 60-те и 70-те години те вече не виждали смисъл да се връщат към антисемейната политика провеждана през първите години на болшевишката власт.

Същевременно Москва негласно подкрепя процеса на морално разложение в капиталистическите страни, макар че нейната поддръжка е по-забележима в насърчаването на терористичните движения, които по това време действат на Запад. Всичко това се съчетава в общ механизъм: от една страна, е тероризмът, който парализира обществото, от друга страна – е нравственият упадък, който е резултат от успехите, които постигат сексуалната революция, „децата на цветята“ (Бел.ред. Хипитата) и наследниците на Франкфуртската школа. Всичко това отслабвало Запада, следователно било от полза за Кремъл.

– Благодаря ви за интервюто.

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.