«Ленд лийз» и доставените танкове в Червената армия

Част 1

Законът

Идеята за система за подпомагане на страните, противопоставящи се на нацистка Германия (най-вече Великобритания), чрез предоставяне на оръжие и военни материали в замяна на определени политически и икономически отстъпки, тоест проектът за «Ленд лийз» (от английските думи „lend” – давам на заем и „lease” – наемам) възниква в министерството на финансите на САЩ през есента на 1940г. Именно тогава юрисконсултите на това министерство Е. Фоли и О. Кокс откриват в архивите на учреждението закон от 1892 г., приет при президента Бенджамин Харисън, според който военният министър на САЩ „по негово усмотрение, когато това е в интересите на държавата, може да отдаде под наем за период не повече от 5 години собственост на армията, в случай че САЩ не се нуждае от нея”. Съображенията на Фоли и Кокс залягат в основата на законопроекта за «Ленд лийз», който през януари 1941 г. е внесен в Конгреса на САЩ.

След като законопроектът е одобрен от Камарата на представителите и Сената, на 11 март 1941 г. той е подписан от президента Франклин Делано Рузвелт. По такъв начин законопроектът се превръща в закон на Съединените американски щати, който упълномощава американския президент да да дава на заем отбранително имущество на правителството на всяка една страна, чиято защита президентът смята, че е жизненоважна за сигурността на САЩ. Още в същия ден действието на закона влиза в сила за Великобритания и Гърция.

Вашингтон, 11 март 1941 г. Президентът Рузвелт подписва закона за «Ленд лийз».

Условията по закона „Заем-наем“ предвиждат:

  • за материалите, които са унищожени по време на войната или които не са годни за по-нататъшна употреба, не се изисква заплащане;
  • материалите, които са останали след войната и са подходящи за граждански нужди, да бъдат платени изцяло или частично с дългосрочен заем;
  • правителството на САЩ си запазва правото да изиска военните материали, които са останали в страните получатели;
  • оборудване, чието производство не е приключило до края на войната, както и готовите материали, които се намират в складове в Съединените щати, могат да бъдат закупени от поръчващата държава, като американското правителство предоставя заем за заплащането им.

Вечерта на 22 юни 1941 г. в реч по радиото Уинстън Чърчил предлага „да предоставим на Русия и руския народ цялата помощ, която можем“. На 16 август 1941 г. Великобритания и СССР подписват договор за взаимни доставки, кредити и условия за плащане, според който се предвиждат доставки на британски стоки в СССР и някои съветски стоки за Великобритания. Плащанията между двете страни са договорени на основата на клиринговите механизми.

Първоначално американските доставки за СССР са незначителни и се заплащат в брой в съответствие с удълженото търговско споразумение между САЩ и Съветския съюз от 1937 г.

От 6 септември 1941 г. британските доставки за СССР се осъществяват въз основа на закона за „Ленд-лийз”. На 7 ноември 1941 г. Рузвелт утвърждава защитата на Съветския съюз като жизненоважна за сигурността на САЩ. Именно от този ден американските доставки за СССР също започват да се реализират въз основа на закона за „Ленд-лийз”.

Маршрути за доставка

Товарите към СССР се отправят по три основни маршрута – Северният, Тихоокеанският и Трансиранският път («Персийският коридор»). През Далекоизточния (Тихоокеанския) маршрут преминават 47,1% от товарите, 23,8% преминават през Иран, 22,7% през пристанищата Архангелск и Мурманск и 2,5% от товарите са доставени през пристанищата на Арктика. През 1945 г. са открити черноморските проливи, в резултат на което през пристанището на Одеса и други южни крайморски градове са доставени още 3,9% от военните материали.

Най-кратък, но и най-опасен е Северният маршрут, който стартира от шотландските и исландските пристанища и завършва в Архангелск и Мурманск. Трасето с дължина 2000 мили и широчина до 200 мили се е преминавало за 10-12 денонощия. Първите конвои по Северния маршрут се разтоварват в пристанищата Архангелск и Молотовск (днес град Северодвинск), но тъй като са замръзващи пристанища, значението на Мурманск за доставката на военно оборудване по програмата «Ленд лийз» нараства значително. Проблемът е, че на 10 минути от Мурманск е базирана немската авиация, която подлага града на непрестанни бомбардировки. Освен това фронтовата линия преминавала на 40 км. от града, а железопътната линия, която свързва града с вътрешността на страната, е прерязана от противника.

Иран. Колона американски камиони с военни товари в посока СССР.

През Втората световна война най-обемен и безпрепятствен е Далекоизточният маршрут. Япония не воюва със СССР и конвоите стигат почти безпроблемно съветските пристанища, въпреки че неколцина кораби са торпедирани от японците. Основното пристанище по този маршрут е Владивосток, в което едновременно могат да се разтоварват 15 океански кораба. Основният недостатък на Далекоизточния маршрут е отдалечеността му от фронта. Товарите, които сравнително бързо стигат до СССР, се бавят от две до три седмици по Транссибирската железопътна линия, чиято пропускателната способност е била ограничена.

Дълг и изплащане на задълженията

Общата сума на съюзническите доставки за Съветския съюз през военните години възлиза на 13,3 милиарда долара – $11,36 млрд. от САЩ, $1,693 млрд. от Великобритания и $200 милиона от Канада.

От своя страна, на основата на «обратния ленд лийз» СССР предоставя на Съединените щати суровини на стойност 2,2 милиона долара, което е 2,5 пъти по-малко от помощта, която Съветският съюз получава по линията на Червения кръст.

Преговорите за съветския дълг по програмата «Ленд-лийз» продължават от 1947 г. Американците настояват единствено за заплащане на невоенните доставки – локомотиви, електроцентрали, машини и др. Тъй като съветската страна отказва да съобщи резултатите от инвентаризацията на тези товари, американците сами изчисляват, че дължимата сума по невоенните доставки възлиза на $2,6 млрд.

През 1948 г. е организирана среща, на която съветските представители твърдят, че дължимата сума от страна на СССР е доста по-малка от тази, за която претендира САЩ, вследствие на което преговорите не водят до никакъв резултат. През 1949 г. е проведена нова среща, която също завършва без споразумение. През 1951 г. преговорите по дълга са възобновени и американците се принуждават да направят два пъти отбив от дължимата сума, спирайки се на 800 милиона долара, което представлява 7% от общите разходи на САЩ. В крайна сметка СССР се съгласява да плати само $300 милиона.

1941 г. Танкове „Матилда“ предназначени за СССР се товарят на британско пристанище.

Преговорите отново са възобновени след смъртта на Сталин, като резултатът е видимо смекчаване на реториката (Съветският лидер винаги е смятал, че СССР се е разплатил по дълговете на програмата «Ленд лийз» с кръвта на съветските воини). Съветският съюз се съгласява да върне на САЩ предадените през войната ледоразбивачи, фрегати, транспортни и плавателни съдове – общата им бройка е 127 броя. Освен това под надзора на американски наблюдатели се задължава да унищожи 90 бойни кораба – останалата техника и въоръжение са обявени за безвъзвратно загубени по време на войната.

Едва през 1972 г. е сключено споразумение между СССР и САЩ относно процедурата за изплащане на дълговете по програмата «Ленд лийз». Съгласно това споразумение СССР се задължава до 2001 г. да плати 722 милиона долара, в която сума влизат и лихвите. До юли 1973 г. са извършени три плащания, които възлизат на 48 милиона долара, след което траншовете са прекратени заради търговските ограничения, въведени от САЩ спрямо СССР (поправката «Джаксън-Ваник»).

Юни 1990 г. по време на среща между президентите на САЩ и СССР въпросът за дълга на Съветския съюз по програмата «Ленд лийз» отново е поставен на дневен ред. Двете страни се споразумяват за нов срок – 2030 г., за окончателното погасяване на дълга от $674 млн. След разпадането на СССР дългът е прехвърлен на Русия, а към 2003 г. Русия дължи приблизително 100 милиона щатски долара.

По такъв начин от общия обем доставки на САЩ по програмата «Ленд лийз» възлизащи на 11,36 милиарда щатски долара, са изплатени $722 милиона, което е около 7%. Тук изобщо не коментираме инфлационната обезценка на долара след 1945 г.

Крайцерът «Единбург» и златото

И в завършек относно финансовата тематика. Сред някои любители на историята съществува дълбоко вкорененият мит, че по време на войната СССР е заплащал всички доставки по програмата «Ленд лийз» със злато. И за доказателство се привежда нещастния рейс на британския крайцер «Единбург», който в края на април 1942 г. е торпедиран от немска подводница с товар от 5,5 тона злато.

Миночистачът „HMS Harrier“ евакуира екипажа на „Единбург“, след като крайцерът е торпедиран от немската подводница U-456.

През 80-те години на XX век в съветския печат се появяват публикации, че потопеното злато е предназначено за заплащане на британските и американските доставки по програмата «Ленд лийз». Само че златните кюлчета нямат никакво отношение към системата за военна помощ, те са предназначени за заплащане на оборудване и техника, които са поръчани свръх програмата «Ленд лийз», тъй като по договор доставките по програмата подлежат на заплащане едва след края на войната – фактически става дума за обикновена търговия.

През 1981 г. по време на уникална операция 5129,3 кг. от златото са открити на дъното на Баренцево море. Организаторите на операцията получават 45% от златото, остатъкът се разделя между Великобритания и СССР в съотношение 1:2, тъй като по време на войната Обединеното кралство изплаща застраховка на Съветския съюз в размер на 1/3 от стойността на товара на «Единбург». През 1986 г. операцията е подновена в търсене на останалото злато, по време на която са открити 345,3 кг. злато. На дъното на морето завинаги остават 60 кг. кюлчета.

Доставка на танкове в СССР

Според приемната комисия на Главното бронетанково управление на Червената армия в периода 1941-1945 г. в СССР са доставени 5 872 американски и 4 523 британски и канадски танка. Общо – 10 395 бойни машини.

Предоставените танкове по програмата «Ленд лийз» представляват 13% от съветското производство, на САУ – 7%. Що се отнася до бронетранспортьорите, те изобщо не са произвеждат в СССР, което означава, че лендлизовските доставки на този вид техника възлизат на 100%. Трябва също така да се отбележи, че от 1800 лендлизовски САУ-та 1100 са зенитни (ЗСУ), които също не се произвеждат в СССР (В периода 1945-1946 г. са произведени 75 броя ЗСУ-37, които не участват в бойни действия). Ако вземем бронетанковата техника като цяло, тогава лендлизовските доставки възлизат на около 16% от съветското производство.

Опознавателни доставки

Малцина знаят, че по програмата «Ленд лийз» са осъществявани опознавателни доставки за СССР на техника, която преминава през изпитания на съветските полигони. Става дума за 6 бр. британски крейсерски средни танкове «Кромуел», 3 бр. танкове миночистачи «Шърман Рак» (Sherman Flail Crab), 5 бр. огнехвъргачни танкове «Чърчил Крокодил», 1 бр. бронеавтомобил «АЕС», 1 бр. бронеавтомобил «Даймлер», 1 бр. огнехвъргачен бронетранспортьор «Оса» (Wasp), 6 канадски снегоходи «Бомбардир».

СССР, 1945 г. Британски крейсерски танк „Кромуел“ на полигона в Кубинка.

В периода 1943-1945 г. по тази линия от САЩ пристигат 5 бр. леки танкове М5 «Стюарт», 2 бр. леки танкове М24 «Чафи», 1 бр. от най-новия тежък танк M26 «Пършинг», модификация Т26Е3 (в периода 1944-1946 г. М26 е класифициран като тежък танк), 5 бр. САУ Т70 «Hellcat». Въпросната техника е щателно изучена от съветските специалисти.

MK.II «Матилда»

Първата лендлизовска бронетехника пристига в Архангелск на 11 октомври 1941 г. с керван PQ-1: това са 20 танка «Матилда». До края на 1941 г. в СССР са доставени общо 187 броя от тези танкове. За целия период на войната общо 1084 «Матилди» са изпратени в СССР, от които 918 успяват да стигнат до местоназначението, а останалите са загубени по пътя, след като немските ВМС потапят транспортните им конвои.

По своите тактико-технически характеристики някои от доставените от Съюзниците танкове не подхождат за източноевропейския театър на военните действия. Към тези „неподхождащи“ танкове може да включим британския пехотен танк Mk. II, който според класификацията на танковете по бойно тегло принадлежи към средните бойни машини. Британците го кръщават „Матилда“ (единственият танк с женско име), а още след първите битки на Източния фронт съветските бойци лепват на британското бронирано чудовище обидните прозвища „сепия“ и „латерна“. Причината е, че двигателите глъхнели и дори гаснели, което налагало честата буксировка на машините. Съветските фронтоваци си спомнят, че екипажите на «Матилда» са били принудени на всеки 4-5 километра да спират машината и да чистят ходовата част с лостове и лопати.

Източният фронт, пролетта на 1942 г. Ешелон с танкове „Матилда“ се отправя към фронта.

Но това не е всичко, през зимата при силни студове тръбопроводите на системата за течно охлаждане на «Матилда», разположени близо до дъното на танка, замръзват, дори когато двигателят е включен. Можете ли да си представите как екипажът подготвя тази капризна, деликатна машина за битка? В случая британците нямат нищо общо с това – те снабдяват Червената армия с оборудването, което СССР е поръчал. Не е ясно кой е отговорен пряко за подбора на необходимата бронетанкова техника за РККА. Непонятно е как танк, предназначен за водене на бойни дествия в африканските пустини, попада в руската безпътица, в непроходимите гори и блата – този въпрос все още остава без ясен и точен отговор.

Необходимо е да отбележим, че много от тези танкове излизат от строя по вина на самите екипажи, поради изключително ниското им ниво на подготовка. И това е обяснимо, тъй като петнадесетте дни, отпуснати от командването за усвояването на чуждестранната техника, очевидно са недостатъчни.

Съществува и друго, напълно противоположно мнение за този британски танк. Например някои съветски специалисти смятат, че през 1941 г. „… в сраженията танковете MK.II се показаха откъм положителната си страна. В рамките на един ден по време на битка всеки екипаж изразходва до 200–250 снаряда и 1–1,5 боекомплекта патрони (1 боекомплект – 3000 патрони, боекомплектът на оръдието е 67-92 снаряда). Всеки танк отработва 550-600 моточаса, вместо предвидените 220 ч. Бронята на танковете демонстрира изключителна издръжливост. Някои бойни машини получават 17–19 попадения от снаряди с калибър 50 мм и не е регистриран нито един случай на пробиване на челната броня. При всички танкове има случаи на заклинвания на куполите и маските на оръдието, което изважда от строя оръдието и картечницата”.

Средният пехотен танк Mk II „Матилда“ е приет на въоръжение в британската армия в навечерието на Втората световна война. Използва се основно в Северна Африка и на Съветско-германския фронт. Това е 26-тонна бойна машина, защитена от 78-мм челна броня и въоръжена с 40-мм оръдие (по-точно 42-мм, което съответства на английския калибър от 2 фунта).

Брянският фронт, лятото на 1942 г. Рота танкове „Матилда“ преди атака.

В зависимост от модификацията на «Матилда» се монтират два 6-цилиндрови дизелови двигатели «AES» или «Leyland» с обща мощност от 174 или 190 к.с. съответно. Максималната скорост е 24 км/ч – повече за танк предназначен за непосредствена поддръжка на пехотата не е било нужно. През 1940-1941 г. тази бойна машина има най-дебелата броня в света, която по бронезащита надминава дори съветския «КВ». «Матилда» можела да бъде неутрализирана само от снарядите на 88-мм зенитно оръдие. Всички танкови и противотанкови оръдия на Вермахта по онова време се оказват безсилни срещу „кралицата на бойното поле“, както британците наричат «Матилда». По бронепробиваемост 40-милиметровото британско оръдие не отстъпва на съветското 45-мм., които до лятото на 1942 г. са били в състояние да поразяват всички видове немски танкове.

Малкият обем на триместната купола и неголемият диаметър на погона на куполата не позволяват в танка да се монтира артилерийска система с по-голям калибър, което предопределя съдбата на бойната машина. До 1943 г. «Матилда» се счита за морално остаряла машина и вече не се използва от британската армия. Впрочем австралийците използват «Матилда» в сраженията с японците чак до 1945 г., а за бойната подготовка на танкистите – до 1953 г. Освен това този танк служи като основа за създаването на обширно семейство от бойни машини със специално предназначение. «Матилда» е единственият британски танк, който е в експлоатация от първия до последния ден на войната. До август 1943 г. са произведени 2 987 танка «Матилда», от които 1 084 броя са доставени в Съветския съюз.

MK.III «Валънтайн»

Според британската класификация на бронетехниката Mk III «Валънтайн» също е пехотен танк, но се отнася към леките, тъй като масата му е 16 т. Но по отношение на бронезащитата (65 мм) «Валънтайн» превъзхожда много от тежките бойни машини от онези години. Максималната му скорост е същата като тази на «Матилда» – 24 км/ч.

На «Валънтайн» Mk I е монтиран карбураторен двигател с мощност от 135 к.с., а на останалите модификации – дизелови двигатели «AES» и «GMC» с мощност 131, 138 и 165 к.с. Въпреки увеличаването на мощността на двигателя в последните версии бойни машини, динамичните характеристики на танка остават почти непроменени, тъй като масата му също е увеличена. Модификациите от «Валънтайн» Мк VIII нататък са с монтирани 57-мм оръдия вместо стандартното 40-мм оръдие. «Валънтайн» Mk XI е оборудван със 75-милиметрово оръдие.

Битката за Москва, януари 1942 г. „Валънтайн“ II в засада.

Една от главните особености в устройството на Mk III е липсата на вътрешна носеща конструкция необходима за сглобяването на корпуса и куполата на танка. Бронираните листове се обработват според съответните шаблони и размери, така че при сглобяване те взаимно се съединяват. След което листовете се закрепват с болтове и нитове. Този танк е първата пълноценна бойна машина, в която моторно-трансмисионното отделение е сглобено с автомобилни агрегати. За разлика от «Матилда», ходовата част на «Валънтайн» изобщо не е бронирана, освен това спирачните барабани са били разположени извън корпуса. За недостатък на бойната машина се смята и твърде плътната компоновка на бойното отделение, особено при модификациите с триместната купола – III и V.

В челната част в лятата оръдейна маска са разположени 2-фунтово оръдие (боекомплект 60 снаряда) и сдвоена с оръдието 7,92-мм картечница «BESA» (боекомплект 3 150 патрона). Вдясно от тях в отделна маска е разположен 50-мм димен гранатомет (боекомплект 18 димни гранати). Въоръжението е допълнено от 7,69-мм зенитна картечница «Bren» (боекомплект 600 патрона).

1-ви Белоруски фронт, 1944 г. Танк „Валънтайн V“ (с триместна купола) по време на марш.

Танковете «Валънтайн» излизат в 11 модификации, които се различават по производител и тип на двигателя, конструкция на куполата и въоръжението. «Валънтайн I» е единственият, който е оборудван с карбураторен двигател AES A189 с мощност 135 к.с. От следващите модели – от «Валънтайн II» нататък, танковете са оборудвани само с дизелови двигатели, първо AES A190 с мощност 131 к.с., а след това на «Валънтайн IV» американски GMC 6004 с мощност до 138 к.с.

Тъй като танкистите започват да се оплакват от претоварването на двамата членове на екипажа, които са разположени в куполата, на вариантите «III» и «V» е монтирана триместна купола, увеличавайки стандартния обем за сметка на новата форма на оръдейната маска, която е изместена напред. Между другото, и при новата триместна купола танкистите са се чувствали натъпкани като сардини, така че ползата от нововъведението е малко. «Тройката» и «Петицата» се различават един от друг само по марката на двигателя – съответно AES A190 и GMC 6004. Масата на танка се увеличава  точно с един тон и достига 16,75 тона.

През есента на 1941 г. производството на танкове «Валънтайн» е стартирано и в Канада в монреалската фабрика на компанията «Canadian Pacific Со». До средата на 1943 г. тук са произведени 1 420 танка от модификациите «VI» и «VII», които почти не се различават от «Валънтайн IV». Единствената разлика е производителят на сдвоената картечница: «Валънтайн VI» са с картечници «BESA», а «Валънтайн VII» с Browning М1919А4.

В стремежа си да увеличат огневата мощ на танка, на модификацията «Валънтайн VIII»  британците разполагат 6-фунтово оръдие. В същото време броят на членовете на екипажа в куполата отново е намален до двама. Премахната е и курсовата картечница, което намалява огневите възможности на танка.

Румъния, април 1944 г. „Валънтайн IX“ преминава по улиците на град Ботошани.

Вариантът «Валънтайн IX» е идентичен с «VIII», с изключение на двигателя: «IX» е с дизелов двигател GMC 6004, а «VIII» с AES A190. Сдвоената картечница е върната на модификацията «Валънтайн X». И тъй като масата на танка с 6-фунтовото оръдие нараства до 17,2 тона, „десетятката“ е с дизелов двигател GMC 6004 с мощност 165 к.с. Последната модификация «Валънтайн XI» е оборудвана със 75 мм оръдие. Същевременно сдвоената картечница отново е отстранена – просто няма къде да се постави. Тази версия е с двигател GMC 6004 с мощност до 210 к.с.

До началото на 1945 г. във Великобритания са произведени 6 855 танка «Валънтайн» (включително и специализираните версии), а в Канада от есента на 1941 г. до средата на 1943 г. са произведени 1 420 бройки. Ето защо можем да твърдим, че това е най-масовият британски танк през Втората световна война. В СССР са изпратени 2 394 британски и 1 388 канадски «Валънтайна», от които до крайната дестинация достигат 3 332 танка.  

По данни на приемната комисия на Главното бронетанково управление на Червената армия през 1941 г. са приети 216 танка, през 1942 г. – 959 броя, през 1943 – 1 776 броя, през 1944 г. – 381 бойни машини. Червената армия получава танкове от седем модификации – II, III, IV, V, VII, IX и X. Очевидно преобладават танкове оборудвани с дизелови двигатели GMC. От всички британски танкове именно «Валънтайн» печели най-голяма популярност сред съветските танкисти.

MK.VII «Тетрарх»

През 1936 г. британската компания «Vickers-Armstrong» стартира разработката на лек разузнавателен танк. Новият танк доста се отличава от всички предишни модели на компанията, въплъщавайки в себе си, бихме могли да кажем, почти революционните идеи на инженерите.

Характерна особеност на танка, без съмнение, е конструкцията на ходовата част, чиято кормилна система е от автомобилен тип. Кормилната щанга изменя направлението на опорните ролки и водещите колела, освен промяна на направлението – втората и третата ролки се отклоняват и от вертикалната ос. В резултат на това гъсеницата се огъва в дъга, а танкът се завърта в една или друга посока, без да спира и намаля скоростта. Опорните ролки са с гумени бандажи. Окачването е хидропневматично.

Колона танкове МК-VII в марш. На кърмата на последната машина се виждат опознавателните знаци на 1-ва британска бронетанкова дивизия, от състава на която танковете са пристигнали в СССР.

Хоризонтално-опозитният карбураторен 12-цилиндров двигател «Meadows MAT» с мощност 165 к.с. и петстепенна скоростна кутия позволява на бойната машина с тегло 7,62 тона да развие скорост от 64 км/ч на шосе и до 45 км/ч по черен път. Бронирането е леко и това не е изненадващо, тъй като основната цел на конструкторите е скоростта. Независимо от това танкът има бронезащита на нивото на другите леки танкове от онова време – от 4 до 16 мм.

Закавказки фронт, 1942 г. Колона танкове МК-VII от състава на 151-ва танкова бригада по време на марш.

Въоръжението се състои от стандартното британско 2-фунтово оръдие (боекомплект 50 изстрела) и сдвоена с него 7,92-мм картечница «BESA» (боекомплект 2 025 патрона). На левия и десния борд на куполата са монтирани по един димен гранатомет с калибър 101,6 мм (боекомплект 8 димни гранати). Според масата и бронезащитата танкът съответства на клас леки танкове, а по отношение на въоръжението – на крейсерските танкове. В крайна сметка танкът е класифициран като „лек крейсерски“ и на 23 юни 1938 г. е приет на въоръжение под името Light Cruiser Mark VII (A17). Година по-късно бойната машина получава и собствено име Tetrarch (Тетрарх).

Общо са произведени 177 танка, като през 1942 г. производството е прекратено. По програмата «Ленд лийз» в СССР са доставени 20 танка «Тетрарх».

Мк IV «Чърчил»

Следващата британска бойна машина, с която ще ви запознаем и която се доставя по програмата «Ленд лийз» в Червената армия е тежкият пехотен танк Мк IV «Чърчил». Твърди се, че Уинстън Чърчил е признал: „Танкът, кръстен на мое име, има повече недостатъци и от мен”. Британският премиер може и да е проявил прословутото си чувство за хумор, но съветските танкисти са ценели британския танк.

Причината е може би само една и това е мощната бронева защита на тази машина. При маса от 37,9 тона «Чърчил» е защитен от 101-мм броня (това е най-високият показател от всички британски танкове през Втората световна война). Мощността на двигателя на тази бойна машина е само 350 к.с., което очевидно не е достатъчно за този сухопътен броненосец и затова скоростта му е не повече от 27 км/ч. За сметка на това бронировката на «Чърчил» компенсира всички тези недостатъци.

Конструктивно танкът от първата серийна модификация Mk IV «Чърчил I» представлявал доста оригинално съоръжение. Корпусът на танка е направен под формата на правоъгълна заварена кутия. Благодарение на обхващането на корпуса от гъсениците, британските конструктори са успели да го направят равен на широчината на танка. Това гарантира достатъчно свободната компоновка на възлите и агрегатите вътре в машината, както и удобни условия за работа на екипажа. Максималната дебелина на бронята на корпуса е 101 мм, а на куполата – 89 мм.

На пръв поглед въоръжението на танка изглеждало доста мощно. Тъй като през 1941 г. британците не разполагали с друго танково оръдие – освен 2-фунтовото, конструкторите го поставят в куполата, сдвоявайки го с картечница «BESA». За танк с тегло 37,9 тона това явно не е било достатъчно и в челния лист на корпуса, вляво от механик-водача, е монтирана 3-инчова гаубица. Огневите възможности на гаубицата обаче са силно ограничени от изместването напред на направляващите колела.

Ноември 1943 г. Киевчани приветстват танкисти с МК-IV («Чърчил III») от 48-ми отделен гвардейски танков полк.

12-цилиндровият хоризонтално-опозитен карбураторен двигател с водно охлаждане «Bedford Twin-Six» с мощност 350 к.с. позволява на танка да развива до 27 км/ч.  

По време на серийното производство са направени множество промени в конструкцията на танка, които обаче не засягат компоновката, ходовата част, двигателя, трансмисията. Промените са свързани с различните варианти на въоръжение. Например на модификацията «Чърчил II» вместо гаубица в челния лист на корпуса е монтирана втора картечница «BESA».

От февруари 1942 г. започва производството на модификацията «Чърчил III» с 6-фунтово оръдие със заварена конструкция на куполата с увеличен размер. «Чърчил IV» се различава от предишния модел по метода на изработка на куполата – тя е лята. Повечето от тези бойни машини са въоръжени с 6-фунтово оръдие Mk V с по-дълга цев.

Опитвайки се да създадат максимално неуязвим пехотен танк, който е способен сравнително леко да преодолява фортификационни съоръжения, британците реализират редица конструктивни нововъведения, които в една ситуация са полезни, а в друга привнасят вреда. Например голямата дължина на корпуса улеснява преодоляването на траншеи и окопи, но същевременно тази бойна машина има съотношение L/B, равно на 1,72 (Този показател при «Тигър» е 1,12), което рязко ограничава маневрените ѝ качества, дори при наличието на доста успешна трансмисия.

Обхващането на гъсеничната верига на танковия корпус, от една страна, позволява на бойната машина да преодолява препятствия, които са недостъпни за други танкове, а от друга страна, довежда до рязко увеличаване на поражаемостта на челната наклонена повърхност на танковата верига. Почти всички поразени танкове са имали попадения в челната наклонена повърхност на танковата верига. Освен това през зимата веригите на танковете се задръствали със сняг (това се проявява предимно в СССР), поради което гъсеницата се издигала над погона на куполата и я заклинвала.

Полигонът в Кубинка, 1946 г. Огнехвъргачен танк „Чърчил Крокодил“ с прицеп за огнесмес.

«Чърчил» се произвежда до края на войната (произведени са 5 460 броя) и е част от Въоръжените сили на британската армия до 1952 г. В периода 1942-1943 г. са транспортирани общо 344 танка «Чърчил» III и «Чърчил» IV, от които до СССР достигат 253 броя. И отново ще повторим – тези танкове са еднакви, с изключение на куполата: MK-III е със заварена конструкция на куполата, а MK-IV е с лята купола.

Очаквайте Част 2, в която ще ви запознаем с американските танкове, които постъпват в Червената армия по програмата «Ленд лийз».

Източник – „Танки ленд-лиза в бою“ с автор Михаил Барятински

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.