Кюрдският референдум: Какво следва?

Основното напрежение в много постколониални държави, което се подразделя между правото на самоопределение и принципа на териториална цялостност, се проявява отново в новия ход на Кюрдистанското регионално правителство (КРП) решило да премине от автономия към абсолютна независимост.

Същото може да бъде казано и за гласуването на референдума за независимост на Каталуния от Испания проведен на 1 октомври 2017 г. Необходимо е да се намерят подходящи механизми, които биха могли мирно и справедливо да обединят тези две права: държавното право на суверенитет и териториална цялост от една страна и правата на местните етнически групи на автономия и самоопределение от друга страна.

Въпреки че Кюрдският референдум на КРП не съответства на декларация за независимост– най-малкото резултатите му не са правно обвързани – това е маневра за изместване баланса на властта на място между Ирбил– столицата на иракски Кюрдистан– и централното правителство в столицата Багдад. Въпреки че е далеч от установяването на правни механизми за промяна на границите на държавата, гласуването е повече от един символен акт. Той има за цел да подкопае усилията на иракското централно правителство да упражнява пълен суверенитет и контрол над страната.

Като се има предвид, че референдумът се провежда преди иракските национални избори през април 2018г., кюрдите очевидно са изпълнени с решимост да променят баланса на силите в националната политика на страната. Разногласията между кюрдите в северен Ирак вероятно ще усложнят – дори можем да говорим за цялостно прекъсване- управлението в Ирак в близките месеци и години.

Докато това решение е подкрепяно от Кюрдистанската демократическа партия (КДП) на Барзани, то е само условно възприемано от Патриотическия съюз на Кюрдистан (ПСК) . Други партии, като „Горан“ и Кюрдистанската ислямска група, изглежда са срещу начина, по който вотът е проведен– отсъства парламентът на Кюрдистан, който е разпуснат от две години. Твърди се, че опозиционните партии биха желали да се уверят, че вотът е координиран с новия парламент на Кюрдистан.

Статуя на кюрдски боец пешмерга в Киркук.

Въпросът остава: Какви са последиците от този вот? Ще станем ли свидетели на нарастващо единство между кюрдите в Близкия Изток? Ще видим ли един независим Кюрдистан отделен от Ирак? Да очакваме ли насилие в крайния етап на процеса?

Багдад възпприема вота, като поредния тактически ход на кюрдите, които са решени да се отделят от държавата, което повдига основателни притеснения от страна на иракското централно правителство относно възможната фрагментация и активизиране на иредентистки тенденции (бел.ред. Политика на една държава, партия или политическо движение за обединението на разделени народ, нация или етнос в рамките на една държава). Турция и Иран твърдо изразиха колективната си загриженост във връзка с евентуалното разпадане на Ирак, като се опасяват, че този ход ще предизвика подобна политическа траектория и в техните страни. Великите сили, в това число и САЩ, се противопоставят на промяната на сегашните граници в Близкия изток.

Снимка: www.riataza.com

Кюрдският референдум има възможност да засегне баланса на властта между Ирбил, Багдад и околните регионални сили, както и да позиционира вътрешната кюрдска политика в нова ситуация на несигурност с новозараждаща се конфликтна основа. С контрола над оспорваните територии, подчертани в резултатите от референдума, кюрдите предприемат ход, който се предполага, че може да подготви пътя за потенциална независимост на хоризонта. Това не представлява декларация за независимост– но изпраща силен сигнал за това къде се намира фокусът на кюрдската политика в бъдещето.

Макар че има широко съгласие за възможността за независимост, консенсусът относно осъществимостта на проекта за Държавата Кюрдистан се проваля. Рисковият фактор тук е устройството на бъдещата кюрдска държава, която КРП се надява да установи. Ако този проект включва Киркук, то следващият логичен въпрос е дали и до каква степен централното правителство в Ирак ще е готово да се откаже от суверенитета си над Киркук – богатата на петрол част от Северен Ирак, без която новосъздадената държава няма да може да устои, и която също така е дом на араби и тюркмени, които се чувстват застрашени от възможното включване в независим Кюрдистан. Дали резултатите от този референдум няма да запалят искрата на етническото насилие, ускорят разделянето от Ирак, и/или ще разклатят основите на коалицията създадена с толкова усилия срещу Ислямска държава? Има наистина реални причини да бъдем скептични за такъв ход. Какво друго можем да очакваме освен неизбежната поява на насилие?

Източник- www.tehrantimes.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.