Кралицата на бойното поле – английски пехотен танк „Матилда“

Като цяло само три страни в света са присвоявали (и присвояват) на своите танкове собствени имена: Германия проявява завидна любов към животинския свят, Съединените щати увековечават по този начин своите пълководци, а най-изобретателни се оказват англичаните.

В различни периоди на английските танкове са давани имена на политически деятели, военачалници, животни и дори светии. Но „най-голямото“ достижение на британските джентълмени е присвояването на женско име на танк – „Матилда“. И ако изборът на името може в една или друга степен да се счита за случайност, то присвояването на титлата „Кралицата на бойното поле“ (Queen of Battlefield) от страна на английските танкисти е доказателство за забележителните за своето време бойни качества на тази машина.

Прототипът

През октомври 1935 г. в британското Военно министерство се състои среща между главния инженер на компанията „Викърс-Армстронг“ (Vickers- Armstrongs Ltd) сър Джон Карден със заместник-директора на Управление механизация на армията полковник Стад. В хода на разговора сър Джон внася предложение за разработване на неголям танк за поддръжка на пехотата под кодовото название „Матилда“, който ще е въоръжен с една картечница и ще бъде с екипаж състоящ се от двама човека.

Макар и да не възразява по принцип, Стад поставя две условия. Първо, танкът трябва да е готов в рамките на шест месеца, второ машината трябва да е евтина, тоест да не е по-скъпа от 6 хиляди паунда. Устната договорка е легитимирана чрез присвояването на индекс А11 на танка от Генералния щаб.

Първият прототип А11Е1 е готов за изпитания през септември 1936 г. Тесният, занитен корпус завършва с лят, едноместен купол, в който с труд са разположени затворната рама на 7,7 мм. картечница „Викърс“ и тялото на стрелеца. Впрочем на механик-водача му е било не по-малко тясно, освен това той е можел да напусне танка само тогава, когато куполът е обърнат с картечницата назад.

В кърмовата част на танка е разположен карбураторният двигател Форд V8 с мощност 70 к.с., с 3300 оборота в минута, четирискоростна кутия с трансмисия Фордсън (Fordson), както и взаимстваните от леките танкове на компанията Викърс бордови фрикциони със спирачки.

Окачването, като цяло е аналогично на окачването на среден артилерийски влекач Дракон МК 4 – Dragon Mk IV и се състои от осем опорни ролки с малък диаметър странично, блокирани по двойки в два балансиращи валове (балансирани талиги), окачени на четвъртелипсовидни ресори ( четвъртично-елиптични ресора). Направляващите колела на прототипа са били със зъбчати венци, които впоследствие са заменени със стоманени бандажи.

Поръчката

На серийните машини на капака на люка на механик-водача е монтиран перископичен прибор за наблюдение в допълнение към процепа за наблюдение в предната част на корпуса. Променено е разположението на картечницата. Осъществен е цял комплекс от мерки за намаляване износването на веригите и зъбите на направляващите колела.

Максималната скорост на А11 достига 13 км/ч, въпреки че военните са смятали за ефективна скорост и 8 км/ч – повече от танк за съпровождане на пехотата не се е изисквало.

В края на април 1938 г. е дадена поръчка за 60 машини на компанията „Викърс-Армстронг“, като танковете получават официалното название пехотен танк Мк.1 Матилда (Infantry Tank Mk.l Matilda). Името Матилда идва от това, че с неголемите си размери танкът напомнял пате от популярен по това време анимационен филм във Великобритания.

След още 10 дни са поръчани още 60 бр. танкове. Предполагало се е, че тези бройки ще бъдат достатъчни за пълното окомплектоване на два батальона. Последната поръчка от 19 бр. бойни машини е регистрирана през януари 1939 г. По такъв начин общото количество произведени А11 се равнява на 139 единици. Повечето от бойните машини в 1-ва армейска танкова бригада са такива танкове.

Тактико-технически характеристики на Танк Матилда I

Британски пехотен танк "Матилда" I

Британски пехотен танк „Матилда“ I

Бойно тегло – 11,161 тона; Екипаж- двама човека; Габаритни размери в мм: дължина 4854, широчина 2282, височина 1867, клиренс (Бел.ред. Разстоянието от повърхността на земята до долната страна на превозното средство) 390;

Дебелина на бронята в мм: чело на корпуса 60-65; борд 60; кърма 50; дъно и горна част 10-20; чело на кулата 60; максимална скорост на движение: по шосе 13 км/ч; пробег на танка при пълен резервоар – 129 км; преодолявани препятствия: вертикално препятствие (стена) 0,76 м; широчина на ров или окоп 1,98 м; дълбочина на преодоляване на брод 0,9 м; дължина на опорната повърхност (Бел.ред. Разстоянието между осите на първата и последната опорна ролка) 2820 мм;

Специфично налягане на танка върху почвата кг/см2 (Бел.ред. Един от най-важните параметри на ходовата част. Съотношението между масата на танка и опорната повърхност на веригата. Колкото по-малко е това съотношение толкова по по-мека почва може да се движи танка.) 0,68;

Съотношението мощност на двигателя/бойна маса на танка (Бел.ред. За осигуряване на приемливи ходови качества на съвременния танк това съотношение не трябва да бъде по-малко от 18-20 к.с./т) 6,3 к.с/т.

Matilda Senior

Същевременно, когато А.11 е все още в полигонни изпитания военното министерство започва проучване за възможностите за усилване на бойните характеристики на танка – от Испания пристигат неприятни новини при прилагането на леките танкове от страна на Германия и Италия. Става ясно, че по състав на въоръжение и скорост на придвижване по пресечена местност (около 9 км/ч.) пехотният танк не отговаря на изискванията на съвременната война.

На първо място са поставени бронезащитата и въоръжението. По отношение на тези две изисквания британските военни поставят следните изисквания: пехотният танк трябва да има такава броня, че да може да противостои на снарядите на противотанковите оръдия и освен това да бъде така въоръжен, че да е в състояние да води борба с вражеска пехота, огневи точки и танкове.

Първоначално се е планирало А.11 да се оборудва с двуместна купола с двуфунтово оръдие (Бел.ред. 40 мм калибър), но добавянето на тази купола в габаритите на танка е неуспешно. Освен това при това положение теглото на танка ще достигне вече 14 тона и двигателят „Форд“ ще се окаже изключително претоварен.

Наложило се е в конструкцията на А.11 да се реализират значителни изменения, които водят до съвършено друг проект. Така и става, а новата машина получава името Matilda Senior, индекс А.12. В навечерието на приближаващата се война с тях се е предполагало, че ще се въоръжат шест танкови батальони.

През септември 1936 г. се пристъпва към проектирането на Senior (индекс А.12). Новоизработеният лят купол и чело на корпуса позволява рязко да се подобри бронезащитата на танка. Но британската промишленост се оказва, че не е подготвена за това конструктивно решение, тъй като в тези години индустрията е имала ограничени възможности за отливане на толкова големи серийни детайли. Компаниите способни да се справят с подобна работа и поръчка са били единици. Търсенето на подходящ производител продължава три месеца – изборът пада на стоманолеярния завод на компанията „Vulcan Foundry” в Чешър.

Уточнявали се и параметрите на въоръжението на Senior – планирането на монтирането на две сдвоени картечници се отменя в полза на двуфунтово оръдие и сдвоена към оръдието картечница. Това решение рязко повишило противотанковите възможности на новата машина.

Мощността на двигателя се повишава, инсталирайки двойка 6-цилиндрови дизелови двигатели АЕС с мощност по 87 к.с. всеки един – решение, което се е прилагало вече на английските танкове „Mk A Whippet” през Първата световна война. Нужно е да се отбележи, че силовият блок, който се използва при лондонските автобуси е почти същият като при А.12. Немалко проблеми възникват с производството на планетарната 6-степенна скоростна кутия Уилсън.

Що се отнася до ходовата част – тя е била от т.нар. „японски тип“, с хоризонтални цилиндрични пружини. Първи такова окачване използват „Vickers-Armstrong” през 1928 г. на танка „Medium С”, създаден по японска поръчка.

А12Е1 – първият прототип на танка Matilda Senior е готов през април 1938 г. Изпитанията с пробег от 1000 мили приключват напълно удовлетворително с изключение на може би постоянното прегряване на двигателя. Поради това максималната скорост на движение не превишава 15 км/ч. Добре се представят и новите гъсенични вериги с ефективни грунтозацепи (почвозацепватели).

През юни 1938 г. е дадена поръчка за първите 140 танка на компанията „Vulcan Foundry”, през август още 40 танка са поръчани на фирмата „Ruston & Hornsby Ltd” в Линкълн. Малко по-късно, когато заплахата от войната е съвсем очевидна за производството на „матилди“ са привлечени компаниите „Jhon Fowler & Со” от Лийдс, „North British Locomotive Company” от Галзгоу, „Harland & Wolff” от Белфаст, както и „London, Midland and Scottish Railway Company”. „Vulcan Foundry си остава главен изпълнител на поръчките.

Общото производство на танкове Матилда Senior е в размер на 2 890 единици (според други данни 2 987 броя), включително и 20 танка произведени от небронирана стомана, които се използват за подготовка на екипажите. За цялото време на серийно производство, производителите така и не съумяват да избегнат многочислените „детски болести“, които значително забавят производството. Трудно е да се повярва например, че поръчка дадена през март 1942 г. не е завършена до 1943 г.

Тези бавни темпове на производство очевидно стават причина през септември 1939 г. в британската армия да се намират само два танка Матилда II – по това време Matilda Senior е преименувана в Matilda II, а след поражението на английските войски при Дюнкерк и практически пълната загуба на танковете Matilda I (А11), танкът започват да го наричат просто Матилда. Пълното му официално название е Tank Infantry Mk II Matilda II.

Тактико-технически характеристики на Танк Матилда II

Британски екипаж с танк Матилда II край Тобрук. Италианското знаме е плячка.

Британски екипаж с танк „Матилда“ II край Тобрук. Италианското знаме е пленено.

Бойно тегло – 26,95 тона; Екипаж – четирима човека; Габаритни размери в мм: дължина 5715, широчина 2515, височина 2565, клиренс 400; дебелина на бронята в мм: чело на корпуса 78; борд 46-70; кърма 55; дъно и горна част 13-20; чело на кулата 75; максимална скорост на движение: по шосе 24 км/ч, в пресечена местност 15 км/ч; пробег на танка при пълен резервоар – по шосе 257 км, в пресечена местност 129 км/ч;

Преодолявани препятствия: вертикално препятствие (стена) 0,61 м; широчина на ров или окоп 2,4 м; дълбочина на преодоляване на брод 0,91 м; специфично налягане на танка върху почвата кг/см2 – 1,12; съотношението мощност на двигателя/бойна маса на танка – 7,2 к.с/т.

Производството на базовия сериен вариант Matilda II е сменено с модела Mk ПА, на който е монтирана нова сдвоена картечница. По това време в британските танкови войски е приета на въоръжение 7,92 мм картечница BESA (копие на чехословашката картечница с въздушно охлаждане ZB 53, за която англичаните получават лиценз за производство). BESA заменя 7,7 мм картечница Vickers с водно охлаждане.

Веднага след началото на серийното производство се пристъпва към търсене на друг вариант за силова установка (Бел.ред. Система, състояща се от един или повече двигателя и всички спомагателни компоненти монтирани на двигателя преди монтажа му). Свои двигатели предлагат компаниите Fowlers и Perkins, но английските военни спират избора си на 7-литровия дизелов двигател Leyland с мощност 95 к.с.

Модификациите

Танковете с тези двигатели получават обозначение Mk IIА* или Mk III. В процеса на тяхната експлоатация са отстранени редица установени недостатъци. Подсилено е укрепването на двигателя, което позволява да се намали вибрацията, по-рационално са разположени маслопроводът и въздухопроводът, увеличен е обемът на резервоарите за гориво. Тези танкове получават името Matilda IV. Следващите серии машини Matilda V са с пневматичен усилвател за управление на трансмисията на компанията „Westinghouse”.

Всички танкове Матилда от различните модификации на външен вид са били абсолютно идентични. Дори Matilda IIICS и IVCS, които са въоръжени с 76-мм гаубици за стрелба с димови снаряди (Бел.ред. Тези снаряди са предназначени за заслепяване на наблюдателни пунктове, огневи позиции и фронтови участъци) е можело да бъдат разпознати само от близко разстояние, доколкото гаубицата има същата дължина, като ствола на двуфунтовото оръдие.

Започвайки от модела Mk III, на всички танкове са инсталирани радиостанции № 19, които е било лесно да се различат от по-ранната № 11 с две антени (Бел.ред. Радиостанция WS 19- Wireless Sets No. 19 Mk.II. е танкова и общовойскова КВ и УКВ радиостанции. Диапазон на честоти – 2…8 MHz – използват се за далечна КВ радиовръзка с щабовете; 229…241 MHz – за близка УКВ радиовръзка между танковете).

Невъзможността на „Матилда“ да се монтират оръдия с по-голям калибър води до сравнително кратката й служба в качеството й на линеен танк (Бел.ред. Според предназначението, тоест по характера на изпълняемите задачи танковете се делят на линейни и специални. Линейните са обикновени бойни танкове, докато специалните са артилерийски, свързочни, транспортни, химически и т.н. танкове. Според величината бойна маса танковете се делят на малки, леки, средни и тежки.). Още в началото на 1942 г. в танковите части започват да ги заменят с американските „грантове“ и „шърмани“.

Англичаните бързо намират роля за снетите от бойните части „Матилди“, мнозинството от които са били в техническо изправно състояние. Дебелата броня правила танка примамлива основа за създаване на различни инженерни машини. Първите крачки в това направление са направени още в хода на проектирането на „Матилда I“, когато компанията „John Fowler & Со” разработва  минен плуг за танка.

Рамата на плуга (своего рода първообраз на ножев минен трал) се е закрепвала със специални скоби към борда на танка. Към края на януари 1940 г. са произведени 14 плуга, 12 от които са доставени във Франция, в частите на Британските експедиционни сили. Много бързо става ясно обаче, че плугът не е в състояние ефективно да работи на твърда и замръзнала почва.

Междувременно за танковете е разработен прототип на ролков минен трал, който бързо е приспособен за „Матилда“. Устройството получава наименованието AMRA (Anti Mine Roller Attachment), но е използвано само за разузнаване на минни полета. Разминирането се е водело по традиционния способ. Произведени са 140 комплекта AMRA.

Първият абсолютно пълноценен танк-минен трал на база на „Матилда“ става Matilda Scorpion, който е оборудван с верижен противоминен трал. Разработен е в навечерието на войната от южноафриканския инженер Абрахам Дьо Тоа, но едва в края на лятото на 1942 г. във военните цехове в Египет започва съоръжаването на танковете. За сражението в Ел-Аламейн през октомври 1942 г. са били готови 24 танка Matilda Scorpion. Въпреки множеството технически недостатъци използването им е имало очевиден успех. През 1943 г. в Тунис в сраженията на линията Марет се използват танкове-минен трал Scorpion Mk II, в които вече са внесени редица усъвършенствания.

Матилда Скорпион

Танк-минен трал Matilda Scorpion Mk II

Същевременно в Англия Дьо Тоа в сътрудничество с АЕС Ltd продължава реализацията на идеите си. В резултат се появява по-ефективният и надежден танк-минен трал Matilda Baron – освен за разминиране е можел да се използва и за копаене на траншеи, окопи и т.н. Именно тази модификация се е оказала и най-масовата – 60 такива машини са създадени.

Друг специален вариант при „Матилда“ е прожекторният танк. За водене на бойни действия през нощта англичаните разработвали концепция за прожекторни танкови системи CDL (Canal Defence Light), като първият прототип е „Матилда“. Вместо стандартната кула на танка се е поставяла специална кула с 65-мм броня, в която е разположена електрическа дъгова лампа с мощност 8 млн. вата. С помощта на система от огледала светлинният лъч се фокусира и насочва през тесен вертикален процеп в челото на кулата. В лявата половина на кулата е разположен операторът, който управлява прожектора, сменя електродите, а при необходимост използва и въоръжението – картечница BESA.

Вторият член на екипажа – механик-водачът съвместява и функциите на радист. Изпитанията на танковете CDL се провеждат в Англия от 1941 г. в условия на строга секретност. Тогава се е отработвало и тактическото им използване – танковете са се построявали в линия на разстояние около 100 ярда (малко повече от 90 метра) един от друг, като на дистанция около 300 ярда от танковата редица светлинните лъчи се пресичали, създавайки по този начин непрекъсната осветена зона. От 1941 до 1944 г. две армейски танкови бригади – 1-ва и 34-та са имали на въоръжение такива танкове, както и 42-ри кралски танков полк в Египет.

Оценка на танк „Матилда“

За разлика от много други танкове да се даде оценка на „Матилда“ е лесно постижимо. Англичаните добросъвестно разработват тактико-техническите изисквания на танка за непосредствена поддръжка на пехотата и още по-добросъвестно ги въплъщават в машината. Така че е нужно да се оценява не само танка с неговите тактико-техническите изисквания, а в по-широк план – самата концепция за пехотни бойни машини.

Може би единствената голяма грешка при създаването на танка Матилда I е липсата на оръдие, което е неприемливо дори за средата на 30-те години. А и самата конструкция на танка въпреки съответствието с поставените при проектирането задачи, носи в себе си твърде много черти на миналото.

В този смисъл „Матилда II“ се оказва в доста по-голяма степен ориентирана в перспектива. Монтирането на доста мощното за това време двуфунтово оръдие разширява спектъра на решаваните от танка задачи. Отсъствието в боекомплекта на фугасен снаряд е напълно обяснимо. Оръдието не е предназначено за борба с пехотата на противника. За тази цел служи картечницата, оръдието е нужно за самоотбрана от вражески танкове.

Що се отнася до характеристиките подвижност и бронева защита, то те в пълна степен отговарят на изискванията за пехотен танк, особено за втората характеристика. Бронята на „Матилда“ я защитава от поражения на всяко танково и противотанково оръдие от потенциален противник.

В строгия смисъл на класическите тактически действия танковете „Матилда“ се използват може би само в Арас в края на май 1940 г. В непосредственото им предназначение са използвани и от австралийците, което не е случайно. В условията на джунглите в Нова Гвинея и другите острови танковете е можело да бъдат използвани само за непосредствена поддръжка на пехотата и тук „Матилда“, която е специално създадена за тази цел, безусловно взима надмощие над всеки друг танк. Едновременно с това е необходимо да се отчете спецификата на противника, който до 1945 г. не притежава нито танкове, нито противотанкова артилерия, която е способна да се опълчи на британските и американските танкове.

Северна Африка

В своеобразен „лакмус“ определящ цялата несъстоятелност на теорията за деление на танковете на пехотни и крейсерски се превръща кампанията в Северна Африка.

(Бел.ред. Според английската система за класификация крейсерски танк е т.нар. бърз танк, с лека броня и оръдие с по-малък калибър. Създадени са за бързо проникване в тила на противника и нанасяне на загуби на противника с неочаквани атаки. Пехотен танк – танк за непосредствена поддръжка на пехотата при атакуване на укрепени позиции. Невисоките изисквания за скорост позволяват на конструкторите да ги оборудват с по-мощна броня, отколкото при средния танк. Главна цел – подавяне и разрушаване на огневите точки, унищожаване на противниковата пехота, защита на пехотата от контраатаки, преодоляване на защитни укрепления.)

В голяма или малка степен „матилдите“ са използвани по конкретното предназначение (като пехотен танк) само в хода на операция „Компас”. Но дори тогава според нивото на развитие на операцията, възползвайки се от неуязвимостта си танковете често действали самостоятелно (за което способствало и зле организираното взаимодействие с пехотата).

Екипажите на „Матилда“ активно встъпвали в бой с италианските танкове, стремейки се в пълна степен да използват абсолютното си превъзходство над италианците. Италианските танкове и противотанкови оръдия лесно пробивали тънката броня на английските крейсери, докато на бронята на „Матилда“ оставяли само вдлъбнатини. „Матилда“ става незаменима при щурмовете на заетите от италианците укрепени населени пунктове.

Разположени в линия танкове "Матилда" II и техните екипажи от 7-ми кралски танков корпус, 32-ра британска бронетанкова бригада край Тобрук. Снимка- waralbum.ru

Разположени в линия танкове „Матилда“ II и техните екипажи от 32-ра британска бронетанкова бригада към 7-ми кралски танков корпус. Околностите на Тобрук. Снимка- waralbum.ru

При това в поставените им задачи е влизало не толкова поддръжката на пехотата, колкото възможно най-бързото подавяне на противотанковите оръдия. В немалка степен за успеха при използването на пехотни танкове способства и самият противник, оказващ само ограничено по време съпротивление, след което организирано се е предавал в плен.

Следва също да се отбележи, че за популярността на „Матилда“ допринася и нейната по-висока, в сравнение с крейсерските английски танкове, техническа надеждност. На първо място това се отнася за силовата установка на танка – монтираните на „матилдите“ автомобилни дизелови двигатели се повреждали много по-рядко, отколкото отработилите си летателния ресурс авиационни бензинови двигатели, с които са оборудвани крейсерските танкове.

Като цяло към пролетта на 1941 г. в хода на „войната по правилата“ относително неголямото количество английски пехотни танкове доминира на полесраженията. С пристигането на Немския африкански корпус бойните действия в Африка придобиват ярко изразен маневрен характер.

Тактиката на Ромел рушала всички правила, тактики и традиции разработени от английските генерали още на полесраженията от ПСВ. Британските офицери например никак не могат да проумеят как е възможно противотанковата артилерия да се движи в бойния ред на танковите части, още повече не разбират как може да се стреля по танкове от зенитки. В условията на водене на „неправилна“ война за „правилния“ пехотно-крейсерски начин не остава място.

Постепенното изместване на „Матилда“ от „Валънтайн“ никак не е случайно. „Валънтайн“ е по-лек, по-опростен, по-евтин, снабден е с по-работоспособна ходова част, както и възможност за увеличение на калибъра на въоръжение, което го прави по-ефективно противотанково средство. Впрочем във войната той надживява „Матилда“ за съвсем кратко време.

В танковите части английските пехотни и крейсерски танкове стремително се измествали от американските „Грант“ и „Шърман“. Това са машини от ново поколение. Леко отстъпвайки на пехотните танкове по бронева защита, те са притежавали подвижността на крейсерските танкове, а по въоръжение превъзхождат и едните, и другите. От друга страна, този процес се ускорява с появата на също толкова универсалните немски танкове – на първо място Pz.IV с дългостволно 75-мм оръдие.

С една дума царстването на „Матилда“ се оказва кратко.

Очаквайте в още една статия да ви разкажем подробно за бойното използване на танка „Матилда“, както на Източния фронт от страна на Съветската армия, така и приложението на танка в Западна Европа, Африка и Азия.

Източници – www.techno-story.ru; www.coollib.com; www.e-reading.mobi; www.profilib.com

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.