Конфликтът между Руската православна църква и Константинопол

Интервю с бившия отговорен редактор на „Журнал на Московската патриаршия” и главен редактор на алманах „Дарове” Сергей Чапнин, който разяснява каква е причината за разногласието между патриархатите и до какво може да доведе това.

Справка

Константинопол предостави автокефалия – пълна църковна независимост – на новата Украинска православна църква, която трябва да се формира на основата на две неканонични украински църкви и отчасти на една канонична. Днес най-голямата канонична православна църква в Украйна – УПЦ МП (Украинска православна църква (Московски патриархат)) се подчинява на Московския патриархат. Именно затова Москва не желае никакви промени и определи действията на Константинопол като „вмешателство“ и „разкол“.

През септември Синодът на Руската православна църква реши, че патриарх Кирил повече няма да споменава патриарха на Константинопол Вартоломей по време на богослужение, както и че епископи от Московската патриаршия не може да извършват съвместни богослужения с константинополските.

На 11 октомври Свещеният Синод на Константинополската църква реши да прекрати действието на указа от 1686 г. за прехвърлянето на Киевската митрополия в Московската патриаршия, както и да признае за недействително решението на Руската православна църква (РПЦ) да лиши от сан и да подложи на анатема предстоятелите на неканоничните украински църкви – Филарет (Денисенко) и Макарий (Малетич). В отговор Московският патриархат заплаши с пълен разрив с Константинопол; това решение бе взето от Синода на 15 октомври.

–  В Руската православна църква често изтъкват, че в Православието поместните църкви са равни, а първенството на Константинополския патриархат е по-скоро символично. Закономерно патриархът на Константинопол Вартоломей не трябва да се приема за „пръв сред равни”. Как е устроена тази йерархия?

– Титулът на патриарх Вартоломей е архиепископ на Константинопол, Новият Рим и Вселенски патриарх. Правилно е да се нарича Вселенски патриарх и в повечето страни по света православните го именуват по този начин. Но тъй като у нас е налице непрестанна борба с гърците за хегемония, то ние в Русия – в Руската православна църква – в повечето случаи отказваме да го наричаме Вселенски, като поддържаме мнението че титулите от времената на Византийската империя трябва категорично да бъдат преосмислени.

– Правилно ли разбирам, че останалите поместни църкви признават първенството на Вартоломей и само Московският патриархат е против?

– Да, абсолютно правилно. Първенството на Вселенския патриарх се признава от древните патриархати – Йерусалимският, Антиохийският и Александрийският, от останалите гръцки църкви, Кипърската църква и Еладската църква, от всичките славянски църкви – Сръбската, Българската, Полската, както и Румънската и Грузинската православна църква. Най-сериозното съперничество и призивите да не се признава особения статут на Константинопол идват единствено от Москва.

Мога да ви дам следния пример. Смята се, че има 15 поместни църкви, които са признати от Руската православна църква и 14 поместни църкви, които са признати от Вселенската патриархия. Разликата идва от една малка църква, която се нарича Православна църква в Америка и се намира на територията на САЩ и Канада. Московската патриаршия ѝ даде автокефалия в началото на 70-те години на миналия век, но Константинопол все още я счита за митрополия в състава на РПЦ. Защо ви казвам всичко това? Това беше последният опит да се предостави автокефалия без да има издаден томос (Бел.ред. Томосът е постановление на предстоятел на поместна църква по важен въпрос засягащ църковното устройство и организация.) от Вселенския патриарх, а единствено томос от Московския патриарх. Томосите на Вселенския патриарх са признати от всички църкви, докато томосите на Московския патриарх не се признават от гърците.

– Можете ли да ни разкажете как се регулират подобни въпроси в Православието? Може ли църковното право да бъде сравнено с някои международни конвенции? Действително ли патриархът на Константинополската православна църква може да отменя решения на Московския патриархат?

– Съществува канонично право- набор от правила, които определят взаимоотношенията на православната църква с държавата, както и живота на членовете на църквата. Основната част на каноничното право, което е утвърдено от решенията на Вселенските събори, е задължително за всички поместни православни църкви. Освен това своеобразно международно право, може да има и национално. Синодите на всички поместни църкви приемат решения, които регулират църковния живот вътре вече в поместната църква.

Тъй като каноничното право  се формира в първото хилядолетие от историята на Църквата във Византийската империя, то именно патриархът на столицата на империята, по това време Константинопол, получава привилегиите на първенството. Разбира се, всички ние напълно разбираме, че Византия е престанала да съществува вече повече от 500 години, но каноничното право не се е променило. Именно епископът на Константинопол, като столица на Византийската империя, притежава преимущество пред всички останали епископи.

Днес поместните църкви, отдавайки уважение към създалата се историческа ситуация, признават тези привилегии. Една от привилегиите е така нареченото право на апелация (обжалване): Вселенският патриарх разглежда жалбите на епископите, в случай че те смятат, че са били осъдени неправилно в тяхната поместна църква.

– Често в законите се внасят поправки – дори и в конституцията и в международните конвенции. Каноничното право неизменяемо ли е?

– Разбира се, като се вземат предвид реалиите в съвременния свят, то е отживяло времето си, но единствено Вселенският събор, който не се е свиквал от хиляда години, може да променя каноническите правила. Имаше опит да се започне процес на ново съборно движение и през 2016 г. беше свикан Всеправославен събор в Крит, но патриарх Кирил демонстративно не отиде на него.

17 юни 2016 г. Всеправославен събор на остров Крит. В него не участват Българската, Грузинската, Руската и Антиохийската православна църква.

17 юни 2016 г. Всеправославен събор на остров Крит. В него не участват Българската, Грузинската, Руската и Антиохийската православна църква.

По този начин се създава патова ситуация. Включително и с автокефалията. Тя също трябва да бъде предоставена от Вселенски събор, но перспективите за такъв са доста смътни. В този случай автокефалията се предоставя от Вселенския патриарх.

– Какво се случи на 11 октомври? Константинополският Синод призна за недействително решението от 1686 г. за подчиняването на Киевската митрополия на Москва. Какво означава това?

– В края на 17-ти век, на тези земи, които сега са част от Украйна, се създава доста сложна ситуация, тъй като Константинополският патриарх Дионисий не е имал физическата възможност да ръкополага киевските митрополити, които са били под негова юрисдикция. В резултат на сложни преговори и разкошни дарове, Москва постига следното: патриарх Дионисий прехвърля правото на ръкополагане на киевските митрополити на Московския патриарх.

Същевременно патриарх Дионисий поставя няколко условия. Този митрополит трябва да бъде избран на Събор с участието на духовенството и миряните в самия Киев, по време на богослужения Киевският митрополит трябва първо да спомене Константинополския патриарх и едва след това Московския, правото на църковен съд над Киевския митрополит се предава на Московския патриарх. Ето това е съдържанието на правата, които преминават през 1686 г. от Константинопол към Москва.

Следователно никога не е ставало дума за предаването на територията на Киевската метрополия в състава на Руската православна църква. Всъщност това е било техническо решение на проблема с невъзможността за ръкополагане на епископи. Практиката, в рамките на която правото на ръкополагане на киевските митрополити е предадено на Москва, не е било нещо необикновено, а по-скоро традиционно за Константинопол.

– Какво се случва след това?

– След това земите на Украйна влизат в състава на Московското княжество и де факто преминават под управлението на Московския патриарх – така е по-удобно. Всичко това не предизвиквало подозрение, именно защото е действал териториалният принцип: след като цялата територия на Украйна влиза в състава на Руската империя, то Константинопол не претендира за тази територия. Днес Украйна е независима държава с голяма църковна общност. И възниква неизбежният въпрос защо Украйна да не може да има автокефална независима православна църква. След като се увери, че в продължение на 30 години Москва не предприема нищо за решаването на този проблем, Константинопол се възползва от своето право и в съответствие с каноните взе тези решения, които се превърнаха в повратна точка за получаване на автокефалия в близко бъдеще и в частност отмени грамотата на патриарх Дионисий от 1686 година.

– Ако украинската православна църква получи автокефалия, какво ще се случи с украинските енории? В крайна сметка става дума за църковни общини, земи и имоти. В руската православна църква непрекъснато твърдят, че православните енории на Московската патриаршия ще бъдат със сила изземвани, а енориашите са готови да се защитават – дори и да се стигне до кръвопролитие.

– Към днешна дата никой не оспорва съществуването на Руската православна църква на територията на Украйна: във всеки случай енориите на територията на Украйна, които са подчинени на Руската православна църква, ще се запазят. Въпросът е как всичко това ще бъде юридически оформено. Най-вероятно енориите на Московския патриархат няма да се наричат Украинска православна църква, както е в момента, а, да речем, митрополия на Руската православна църква в Украйна.

Ако съберем всички православни църкви в Украйна – Московската патриаршия и неканоничните Киевска патриаршия и Украинската автокефална православна църква – ще получим около 18 000 енории. След образуването на нова обединена църква и получаването на автокефалия, всяка от енориите ще трябва да реши къде ще се насочи. Всъщност днес енориите на Московската патриаршия имат две възможности: да постъпят в новата Украинска автокефална църква, която в най-скоро време ще бъде създадена или да останат в Руската православна църква. Това ще бъде сложен и, вероятно, продължителен процес. Предполагам, че са възможни различни сценарии за развитие, всичко това може да отнеме няколко години.

Що се отнася до хипотезите за принудително изземване и кръвопролития, не се съмнявам, че провокациите са възможни и много вероятни, но това ще бъдат провокации, а не системни действия. И президентът на Украйна Петро Порошенко, и патриарх Вартоломей, и дори възстановеният в църковен сан Филарет (Денисенко) твърдят, че са категорично против каквото и да е насилие и ще се противопоставят на подобно развитие на нещата. Има се предвид, разбира се, насилие срещу онези, които не желаят да влязат в състава на новата автокефална църква.

– Излиза, че Москвският патриархат в Украйна ще се окаже в пълна изолация?

– Да, вероятно. Украинската православна църква – Московска патриаршия в Украйна е най-голямата религиозна община – тя притежава повече от 12 000 енории. Ако значителна част от енориите преминат в състава на новата църква, тогава УПЦ – МП ще се окаже в малцинство. Безусловно от гледна точка на патриарх Кирил, а и на Кремъл също, това е огромно политическо поражение.

– Споменахте, че причините за целия този процес са политически. Но има и църковна дипломация. Можеше ли да се избегне конфликтът?

– В този конфликт голяма вина има Московската патриаршия, защото още през 1991 г. украинските епископи се обърнаха към патриарха на Москва и цяла Русия Алексей II с молба за предоставяне на автокефалия. Тогава бяха предприети гигантски усилия, за да се потуши всяко едно желание за автокефалия. След това митрополит Филарет беше фактически изгонен от Руската православна църква, в резултат на което той основа новата неканонична Украинска православна църква (Киевска патриаршия).

В Украйна възникна разкол, а Руската православна църква не направи нищо, за да преодолее това разединение. През последните 30 години РПЦ имаше възможност да предостави автокефалия на украинската църква и да се договори с патриарх Вартоломей, но не бяха предприети никакви действия в тази насока. Констатирайки това, през 2018 г. патриарх Вартоломей заяви, че приема върху себе си отговорността за единството на православието и за изцелението на разкола в Украйна.

– Останалите поместни църкви по-скоро го подкрепят.

– Да, безусловно, защото каноничните документи недвусмислено показват, че патриарх Вартоломей има право да вземе еднолично решение за Украйна.

– Ако Московската патриаршия наистина изцяло прекрати взаимоотношенията си с Константинополската патриаршия, как ще реагират останалите поместни църкви? Също ли ще прекъснат отношенията си с Москва?

– Не мисля. Повечето църкви считат този конфликт за изцяло двустранен и не възнамеряват да участват в него. Предполагам, че почти всички те са готови да одобрят решението на Константинопол. Руската православна църква ще остане в малцинство, ако не и в изолация.

Източник- www.meduza.io

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.