Колко ще издържи Русия?

Въпросът, дали битката за Русия ще се превърне в най-съдбоносното стълкновение в историята на човечеството не се решава от немските войници. Отговорът на въпроса зависи от руснаците.

Статията е публикувана на 30 юни 1941 г. в списание “Time”, САЩ.

Немец, спотайващ се зад дърво, наблюдава руските позиции. Той е в униформа, но без оръжие. Възбуден говори нещо в слушалката на полевия телефон- не, това не е доклад към командването.
Той е един от енергичните пропагандатори на доктор Гьобелс, буквално търговски пътник, “продаващ“ на съотечествениците си поредната война. В гласа на немеца се чувстват ликуващи нотки, що се отнася до останалото разказът му звучи непринудено, буквално като репортаж от тенис мач на корта на берлинския Червено-бял клуб. “В момента е слънчево лятно утро и събитията се развиват наистина отлично за нас“.

Той описва как в 3:05 часа сутринта военната машина на Германия се е активизирала: самолетите са вдигнати във въздуха, за да стоварят смърт върху неуспелия да се събуди противник, след това пълзейки напред се промъкват сапьорните части приготвяйки своите “малки сюрпризи“ и накрая потегля внезапно цялата гигантска механизирана сила на Вермахта- ревяща, стремителна, бълваща огън, готова да унищожи и смачка другата, неизвестна по мощта си сила, която стои срещу нея.

В този момент на един от участъците от фронта с широчина 3000 мили, военната част, към която е командирован журналистът, се готви да щурмува руски опорен пункт оборудван с противотанкови препятствия, блиндажи, казарми. Репортажът продължава: “Огънят на руснаците не спира нашата пехота. [От радиоприемника се чува пукот на картечници и взривове на бомби]. Все още от единия от блиндажите руснаците отговарят със стрелба. Това не е бетонен дот, направен е от дървени трупи. В този момент руснаците се устремяват в атака [чуват се пушечни изстрели], но, разбира се, ние ги спираме. Ето виждам, нашата пехота се окопити и отново се вдигна в последен щурм… Блиндажът е превзет. Очевидно, в ръцете ни попаднаха първите руски пленници“.

Възбудата в гласа на репортера нараства. “Виждам немски войници в казармата. НИЕ Я ПРЕВЗЕХМЕ!“

Какви са шансовете?

Така, премисляйки всичко до дребни детайли- дори до това, зад какви дървета трябва да се прикриват радиорепортерите- закалената в сражения немска армия предприе най-мащабната от своите операции. Въпреки че никога досега толкова многочислени армии (общата численост на руските въоръжени сили е 10 милиона човека, немските- 9 милиона) не са се сблъсквали в бой на толкова огромен фронт, опитните немци започнаха войната с Русия точно така, както и с всички други противници- невъзмутимо и умело.

Тактиката на техните първи удари е вече позната на всички- дори и на неспециалистите. Летците устройват “въртележки“ над струпаните руски войски, складовете със снаряжение и комуникационните линии. Други бомбардировачи по това време атакуват градовете. Задействани са всички техни военни прийоми и технически приспособления- димни завеси, понтони, танкове, осветителни ракети, огнехвъргачки, парашутни десанти, мотоциклетисти, автоматчици. Сапьори с безпогрешен усет, с опит по рождение, взривяват дотовете. При нужда инженери бързо изграждат понтонни мостове. Пехотата напористо се придвижва напред.

Немски войници навлизат на територията на СССР

Немски войници навлизат на територията на СССР

Съобщенията за първоначалните успехи също звучат познато: в първия ден войската се придвижи с десет километра в еди-кое си направление, във втория ден са постигнати тактически пробиви на редица участъци. Оскъдните сводки на Върховното командване звучат правдоподобно: «Операцията протича удовлетворително и в съотвествие с плановете».

Що се отнася до данните от “неофициалните“ немски източници, като агенция DNB (бел.ред. Немска информационна агенция в нацистка Германия. Англичаните иронично разшифровали абревиатурата, като Do Not Believe- “не вярвайте“.), те се схващат като обикновена нелепица: примерно агенцията твърди, че за първите два дни на сражения са унищожени 1200 руски самолета.

Но, въпреки че всички тези данни сме наблюдавали и преди, всеки немски войник влизайки в бой е длъжен да разбере, че единственото предсказуемо нещо в тази война е, че тя е непредсказуема.

Въпросът, дали битката за Русия ще се превърне в най-съдбоносното стълкновение в историята на човечеството не се решава от немските войници. Отговорът на въпроса зависи от руснаците. Колко време ще успеят да издържат? Почти никой, освен самите руснаци, не мислят че те са способни да разгромят немците. Но, ако те успеят да наложат на Вермахта продължителна и кръвопролитна борба на собствената си територия, ако успеят да накарат Хитлер да плати по-скъпо за успехите си, отколкото той е предполагал и особено, ако те успеят да протакат войната още една зима, тогава Битката за Русия ще придобие слава съразмерна на нейния мащаб.

Какви са шансовете да се случи това? Способността на руснаците да удържат врага до безкрайност зависят от такива фактори като периода на нападение, география, численост и боеспособност на противоборстващите армии, а също и от “качествата“ на противопоставящите се лидери. Ако анализираме тези критерии изводът, който може да направим е, че шансовете на руснаците изглеждат не особено благоприятно.

Да удариш колкото се може по-рано

Войната избухна тогава, когато това поиска Адолф Хитлер. Той, очевидно, разбра че с встъпването на САЩ във войната, тя автоматично се превръща в продължителна. След атаката на Крит той също така осъзна, че инвазията на острова, защитаван не само от сухопътна войска и флот, но и от авиация не е леснопостижимо дело, ето защо Британия може да се победи само чрез война на изтощение. Освен това фюрерът проумя, че няма да се справи без продоволствието, горивото и промишлените мощности на Русия. И най-накрая, той осъзна, че неговият пакт със Сталин не струва и грош. За дълготрайна война на него са му необходими суровините на Русия. Ако със заплахи не може се принуди Сталин да предаде на Германия контрола над руската икономика, това означава че немците трябва със сила да вземат всичко, което им е нужно.

Ето защо войната с руснаците е неизбежна. И, очевидно, руснаците разбират това не по-лошо от немците. Те се подготвяха за тази война. Отчитайки уроците от съвременните войни те реформираха армията, въведоха на въоръжение нова техника. Както твърди райхсминистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп, в Белград в ръцете на немците попада донесение на югославското военно аташе в Москва, датирано от 17 февруари 1940 г.: «По данни от съветски източници, като се отчита опитът от настоящите войни, превъоръжаването на военновъздушните сили, танковите войски и артилерията върви с пълна сила и ще завърши като цяло към август 1941 г.».

Адолф Хитлер реши да изненада Русия преди края на този период. Веднага щом бронетанковите му дивизии приключиха операциите в Югославия и Гърция, той ги разгърна в обратна посока и след реорганизация и попълнения от Австрия и Бохемия (всичко това е осъществено в необичайно кратки срокове) Хитлер ги дислоцира в Източна Полша, където те се присъединиха към вече разгърнатите там военни съединения.

Той прехвърли в Полша и Източна Прусия пехотни дивизии от Франция и Германия. В Словакия построи осем стратегически магистрали и множество летища. Превзе Лимнос и Самотраки- острови в Егейско море край протока Дарданели- и по този начин затвори изхода от Черно море за руския флот. Убеди Турция да заеме позиция на доброжелателен неутралитет спрямо Германия. А Румъния и Финландия, на чиито територии вече много месеци са разположени крупни контингенти от немски войски, той увещава, че е време да си върнат отнетите им от Русия територии.

Географските клещи

Западната граница на Русия се простира на три хиляди мили (бел.ред. 4800 км.)- от Арктика до Черно море; по дължина тя е равна на американско-канадската граница. Всички тези безкрайни мили се извиват в изпъкнала дъга образувайки гигантски клещи, в които може да обхванеш Русия. Именно, за да отдалечи тези “клещи“ по-далеч от столицата и промишлените райони на Европейска Русия, Москва завладява “буферни“ територии всеки път, когато Германия “подчинява“ поредната страна граничеща със СССР.

Немците атакуваха всички участъци на тази дъга. Само развитието на събитията ще покаже кои от тези направления може да се смятат за главни.

В нейната най-северна част, на финландския фронт, първоначално цареше относително затишие. Финландците изтощени от миналата война (бел.ред. Зимната война или Съветско-финската война; 1939-1940 г.) проведоха мобилизация, но въобще не изгаряха от желание да се сражават. Германия вече от доста дълго време съсредоточаваше значителна групировка войски в Норвегия. Оттам те бяха придвижени във Финландия и е възможно директно да са нанесли удар по Русия (бел.ред. На 28 юни 1941 г. немско-финландската войска преминава в настъпление на Мурманското направление, започват бойните действия в Заполярието. В нощта на 1 юли 1941 г. финландската армия започва настъпление с цел излизане на Ладожкото езеро, Ленинградска област).

Друга мощна немска групировка нахлу в Литва от Източна Прусия. Прибалтийските държави (Литва, Латвия, Естония) представляваха особено примамлив обект за настъпление. Русия ги окупира през 1940 г.- както, между другото, след въстанието на червените в този регион през 1917 г. постъпва и Германия. Населението в Прибалтика се възпротивява на тази анексия и Адолф Хитлер напълно се възползва от техните настроения.

Съобщава се, че в Естония е започнало антируско въстание; в Литва немците вече са установили марионетно правителство. Ако успеят бързо да се придвижат към балтийското крайбрежие, те не само ще удължат северния “лост“ на гигантските клещи, но и ще лишат Русия от базите ѝ за нейните многочислени подводници, които биха могли да попречат на редовното снабдяване на Германия с шведска желязна руда.

Но повече от всичко Адолф Хитлер- още от времената, когато е диктувал “Моята борба“- се интересува от Украйна. Именно в това направление са насочени многочислените стрели на немските удари. Създавайки плацдарм за това настъпление и едновременно с това и образувайки южния “лост“ на клещите, немската войска с поддръжката на румънците нахлу в Бесарабия, която Русия отне от Букурещ през юни 1940 г. Основните руски укрепени райони са зад река Днепър; Бесарабия представлява толкова лесна плячка, колкото и прибалтийските държави.

Отбранителната стратегия на руснаците засега остава неясна. Припомняйки си как те победиха Наполеон- а може би и отбранителната тактика на Чан Кайши в Китай- си заслужава да се отбележи, че руснаците имат възможност отново да се възползват от огромните размери на страната си, за да изтощят противника си. В първия ден от войната руски бомбардировачи осъществиха масирана бомбардировка в Източна Прусия. Но в края на краищата на червените все пак им се налага да отстъпват, доколкото заеманите от тях позиции са доста уязвими: в първия етап от бойните действия географията работи за немците.

Уроците от финландската война

Хапливият старец Паул фон Хинденбург веднъж беше отбелязал: “Всеки пълководец, който воюва срещу руснаците, може да бъде сигурен в едно: противникът ще го превъзхожда числено“.

И в тази битка немците също се сблъскват с превъзхождащи сили на противника. Според първите данни може да се предположи, че Русия разполага на фронта с около 175 дивизии, а Германия с около 130. Следователно около три милиона руснаци се изправят срещу два милиона немци.

Разбира се, във “войната на моторите“ превесът в хора не осигурява победата. Но и по отношение на въоръжението с технически средства, най-добрите съединения на Червената армия превъзхождат немците. На руснаците е свойствена детската, чисто азиатска вяра във всемогъществото на машините- ето защо те са оборудвали с тях своите дивизии, както се казва- до краен предел. Към всяка пехотна дивизия са включени необичайно много танкове- цял танков батальон. Оценките за общото количество танкове в Червената армия се разминават: съобщават се цифри от 6 хиляди до 200 хиляди (докато немците най-вероятно имат до 15 хиляди танка).

Боен строй на танков полк

Боен строй на танков полк

Руснаците разполагат с неголямо количество гигантски стотонни “сухопътни броненосци“ (бел.ред. Свръхтежки танкове), които изглеждат впечатляващо на Червения площад, но едва ли са полезни в истински бой. Освен това те притежават и около 1500 средни танка (тегло между 20-30 тона), които имат най-мощното въоръжение сред танковете от този клас. Цифрите за общото количество самолети в състава на военновъздушните сили са неясни, но е възможно руснаците и тук да имат числено превъзходство, макар че техните самолети не притежават висока скорост.

Що се отнася до боеспособността на немската армия, тя заслужава висока оценка- нито една от нейните операции не завършва с неуспех. За сравнение руската армия- тя участва само в конфликти от неголям мащаб с финландци и японци- изглежда слаба и посредствена на този фон. Но във въпросния пример външният вид е донякъде измамен.

Зимната война

Във Финландия най-добрите руски дивизии се сражаваха упорито и храбро в условията на най-тежкия “изпитателен полигон“, който може да си представите. Първоначално нямаха успех, но впоследствие руснаците промениха тактиката започвайки да воюват доста по-умело. Те проявяваха издръжливост и способност към импровизации: например използваха бронешейни при атака (бел.ред. Става дума за десантни бронирани шейни, които се теглят от танк. Използват се за превоз до 10 бойци или за транспортиране на боеприпаси и гориво-смазочни материали), за по-лесно придвижване екипираха полеви оръдия със ски, изграждаха триетажни укрития, оборудваха фалшиви позиции, за да дезориентират вражеската авиация.

Зимната война

Руската армия- и особено нейният командващ, маршал Семьон Тимошенко- извлякоха необходимите уроци от финландската война . Главният урок се състоеше в това, че нито една армия не е в състояние да воюва успешно, ако офицерите могат само да съветват, а не да командват; да молят, а не да заповядват. Маршал Тимошенко усвои този урок- той закри института за политически комисари, възстанови генералските звания в армията, даде на офицерите пълномощия за постигане на изпълнение на техните заповеди- при необходимост да разстрелват за неподчинение; и задължи войниците да отдават чест на командирите си, усмирявайки тяхната “пролетарска гордост“.

Другият важен урок, който руснаците придобиха във Финландия се състоеше в това, че само количествено превъзходство не е достатъчно. Злощастната 44-та дивизия, разтеглена по шосето за Суомосалми, по екипировка не отстъпваше на нито една механизирана дивизия в света, притежаваше повече от достатъчно мощна техника, но въпреки всичко беше разгромена напълно, понеже подобни рицари в тежки доспехи се оказаха твърде тромави.

Ето защо преди началото на мащабните учения през миналата година Тимошенко се обърна към подчинените си със следните думи: “Ще проверяваме бойната подготовка на подразделенията… Когато е отработена всяка частица, от която е съставен целият могъщ механизъм на армията, нашата войска, ако ѝ се наложи да влезе в бой, ще изпълнява поставените ѝ задачи без да понася големи загуби“.

По такъв начин основите за повишаване на боеспособността на руската армия са вече заложени. Но никакви маневри не могат да заменят истинската война. Едва ли упоритият учебен процес е позволил на руснаците да придобият този военен инстинкт, който притежават пруските офицери. Освен това на страната на немците са такива преимущества като боен опит и общото превъзходство в професионалната квалификация на населението.

Пътят до маршала

Ако всички тези военни фактори работят успешно за немците, то руснаците може да ги спаси само едно – геният на техните военначалници. Немците имат достатъчно опитни генерали. И пред маршал Тимошенко стои най-трудната задача да ги надвие в боя.

Якият, гладко избръснат, със селски произход Семьон Константинович Тимошенко е един от най-младите маршали в историята. В това е и неговото преимущество: не всички млади пълководци са гении, но мнозинството от гениалните пълководци в историята са били млади. Вече много поколения в Русия липсваха велики пълководци и е възможно именно сега да е настъпил часът да се появи той.

46-годишният Тимошенко се запознава с Йосиф Сталин преди 22 години. Той завоюва благоразположението на своя стар приятел не само с военния си талант: Тимошенко винаги се е държал настрана от политическата фронда (бел.ред. Фронда- антидържавни вълнения във Франция през 1648-1653 г., които фактически представляват гражданска война. В съвременния руски език терминът “фронда“ означава недоволство от властта, което се изразява само на думи, без някакви действия.), заради която много други съветски офицери приключиха дните си в тапицираните с коркови рогозки килии за разстрел на ГПУ (бел.ред. Държавно политическо управление към Народния комисариат по вътрешните работи). Неведнъж му се е налагало да заема постовете на такива обречени офицери- малко преди или вече след като звукоизолиращият корк заглушаваше звука на поредния смъртоносен изстрел.

Тимошенко е роден в бесарабското село Фурманка, разположено близо до руско-румънската граница. Работи като ратай при местни едри земевладелци, през 1915 г. е мобилизиран в императорската армия и воюва с немците. Става картечар, усвоява американската картечница “Максим“, но службата за царя за Тимошенко приключва, когато удря офицер. Изпратен е на трибунал и попада в затвора. Освободен след революцията, той става командир в червената конница. Неотдавна именно маршал Тимошенко се зае с изкореняването на демократичните процедури, които някога бяха популярни в Червената армия – но първите командни длъжности той получава по демократичен път – избран е за взводен, а след това и за ескадронен командир на Черноморския червеноармейски отряд.

Младият Тимошенко воюва с белогвардейците и чуждестранните интервенти на много от фронтовете, раняван е пет пъти, през 1919 г. участва в битката за Царицин (понастоящем Сталинград) (бел.ред. През 1961 г. името на Сталинград е променено на Волгоград): именно там се среща с другаря Сталин, който командва отбраната на града. През 1920 г. Тимошенко взима участие в настъплението на Червената армия към Варшава, което е отбито от полските войски под командването на знаменития маршал Юзеф Пилсудски.

След съветско-полската война Тимошенко се обучава няколко години във военни академии, завършвайки специални курсове за такива червени командири като него- притежаващи боен опит, но не владеещи военната наука. В началото на трийсетте години той заминава за чужбина да изучава “буржуазните“ армии. Когато Сталин пристъпва към чистка на съветските командни кадри, Тимошенко започва бързо да се издига по служебната стълбица.

В периода 1935-1937 г. той е заместник-командващ на Киевския военен окръг, като служи под началството на Йона Емануилович Якир (скоро той е екзекутиран). През 1937 г. Тимошенко оглавява Северокавказкия военен окръг, сменяйки генерал Н. Д. Каширин (по-късно той също е екзекутиран). В същата година Тимошенко в назначен за командващ Харковския военен окръг (неговият предшественик генерал Л. Дубовой вече е бил екзекутиран). Накрая, през 1938 г. генерал Тимошенко се връща отново в Киевския военен окръг, но вече в качеството на командващ. Заемайки този пост, той през 1939 г. ръководи съветските войски, които окупират източните области на Полша.

Маршал Тимошенко

Маршал Тимошенко

Зимата на 1939 г. лошо обучената и екипирана руска войска попада в мразовитата месомелачка на финландската война. В края на краищата руснаците успяват да променят развитието на военната кампания за сметка на прехвърлянето на елитни дивизии, както и умелата тактика на генералите Григорий Кулик, Борис Шапошников и Семьон Тимошенко. Счита се, че именно на последния принадлежи главната заслуга в това, че кампанията не завършва с провал.

През май следващата година в московския Болшой театър емоционалните съветски зрители се събират на тържество по случай стогодишния юбилей на композитора-лирик Пьотър Илич Чайковски. Под аплодисментите на зрителите в ложата се появяват Йосиф Сталин, премиерът Вячеслав Молотов, маршал Климент Ворошилов и новата фигура в сталинското обкръжение- генерал Семьон Константинович Тимошенко.

По това време името на генерала все още не се е появило в Съветската енциклопедия. Но именно в този ден заедно с генералите Куликов и Шапошников- другите архитекти на победата над Финландия- на Тимошенко е присвоено званието Маршал на Съветския съюз. Ворошилов е изпратен в “почетно изгнание“- назначен е за заместник-председател на Съвета на народните комисари, а длъжността му на народен комисар на отбраната е дадена на маршал Тимошенко.

От този момент Тимошенко се държи и като прочут народен герой, и като глава на военната институция. Той разработва за себе си и своите колеги специални маршалски звезди от злато и платина, украсени с брилянти. С всички тези атрибути той посещава родното си село Фурманка, прегръща брат си Ефрем, с когото не се е виждал от 1914 г., разцелува се със старите си приятели и цяла нощ се веселил на пир устроен в негова чест.

Преди две седмици тръгнаха слухове, че именно Тимошенко е оглавил група от кремълски сановници, които се осмелили да противоречат на самия Сталин. Във въпросната среща Сталин се е изказал против “умиротворяването“ на Адолф Хитлер. Ако това е истина, то маршалът се е сдобил със своето.

На последното честване на Първи май той заяви: “Сегашната международна обстановка е изпълнена с изненади… Русия е готова да даде съкрушителен отпор на всички коварни замисли на империалистите“. Миналата седмица “коварните замисли“ на Империалист номер едно станаха реалност и сега именно маршал Тимошенко е длъжен да покаже какъв отпор е способна да даде Русия на Адолф Хитлер.

Източник- www.inosmi.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.