Кюрдистан и Палестина

Виктор Шарп – „Аруц Шева“ (Arutz Sheva); 26.09.2017 г.

В Близкия Изток и Северна Африка са разположени над двадесет арабски държави. Но светът желае, обединен от едва прикрита враждебност към Израел, да бъде създадена още една арабска държава на пространство от само четиридесет мили, което е разположено между Средиземно море и река Йордан.

Знайте, че никога в летописите не се е споменавала независима, суверенна Палестинска нация – още повече арабска. Името „Палестина“ винаги е означавало географска територия като Сибир и Патагония. Тя никога не е била държава.

Но има един народ, който както и евреите, в действителност може да проследи произхода си хиляди години назад. Тези хора заслужават суверенна и независима държава в тяхната древна родина. Това са кюрдите и би било доста поучително да анализираме тяхната забележителна история съвместно с историята на евреите. Необходимо е също така да преразгледаме историческа несправедливост, която им бе наложена през вековете от вражески настроените съседи и империи.

Нека се върнем към пленяването на Десетте израилски племена, които са пленени на тяхната собствена земя от асирийците през 721-715 г. пр.н.е. Библейският Израел е обезлюден, а еврейските му жители са депортирани в района на древна Мидия и Асирия – по някаква случайност това е територия, която съвпада със съвременен Кюрдистан. На свой ред Асирия е завладяна от Вавилон, което довежда до окончателното унищожаване на южното еврейско царство Юда през 586 г. пр.н.е. Двете еврейски племена от царството на Юда са прехвърлени в същия район, където вече се намират техните братя от северното царство.

Персийският завоевател на Вавилон – Кир Велики, позволява на евреите да се завърнат в земите на предците си. Въпреки разрешението мнозина евреи остават (и продължават да живеят) със своите съседи във Вавилон – територия, която е част от съвременен Кюрдистан. В един от разделите на Вавилонския Талмуд се говори за евреи, депортирани от Юда, които получават равинско разрешение да проповядват Юдаизма сред местното население.

Кир Велики

Кир Велики

Голяма част от местното население приема еврейската вяра. Когато евреите в Юдея въстават срещу римската окупация през 1-ви век от н. е., кюрдската кралица изпраща войски и провизии, за да подкрепи обсадените евреи. До началото на 2-ри век от н. е. юдаизмът засилва позициите си в Кюрдистан и днес кюрдските евреи в Израел използват в домовете си и синагогите древна форма на арамейския език. Кюрдското и еврейското битие се преплитат до такава забележителна степен, че много от кюрдските народни приказки са идентични с еврейските.

Интересно е да се отбележи, че няколко гробници на библейски еврейски пророци се намират в Кюрдистан или близо до него. Например гробницата на пророк Наум е в Аликуш, а на пророк Йона може да се намери в селото Наби Юнис, където е била разположена древната Ниневия. Гробницата на пророк Данаил се намира в богатата на петрол кюрдска провинция Киркук, на пророк Авакум в Тузеркан, на царица Адаса (или Естер) заедно с нейния чичо Мардохей е в Хамадан.

След като бунтът срещу Рим се проваля, много равини намират убежище в сегашния Кюрдистан. Равините се присъединяват към своите колеги-учени и към 3-ти век от н.е. еврейските академии започват да процъфтяват. За съжаление, последвалите сасанидски и персийски окупации на региона поставят началото на гонения срещу евреите, които продължават до мюсюлманското арабско нашествие през VII век. Фактически евреите и кюрдите подкрепят нахлулите араби с надеждата, че арабите ще ги спасят от сасанидския произвол, на който са подложени.

Нахлуването на арабите

Векове по-късно този народ ще роди една велика историческа фигура. През 1138 г. в семейството на кюрдски воини и наемници се ражда момче. Името му е Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, познат на Запад като Саладин. Той успява да пропъди християнските кръстоносци от Йерусалим, макар че арабите-мюсюлмани му нямат доверие, защото е кюрд. Да, дори и в тези времена арабите са били наясно за близките отношения, които съществуват между кюрдския народ и евреите.

Саладин

Саладин

Саладин е прочут с безпристрастното си правосъдие и с хуманното си отношение, както по време на война, така и по време на мир. Това контрастира с методите използвани от арабите. Всъщност се смята, че Саладин е проявявал благородство не само към християните, но и към евреите. Управлението на Саладин осигурява просперират и благоденствие на евреите в Йерусалим. Именно на него се приписва откриването на Западната стена на Йерусалимския храм, която е била погребана под тонове боклуци по време на християнската Византийска окупация. Дори великият еврейски равин, философ и лекар Маймонид е бил за известно време личен лекар на Саладин.

Но нека се върнем в днешни дни и да видим защо светът настоятелно призовава за създаването на Палестинска арабска държава и странно защо обръща гръб, когато стане дума за Кюрдската национална независимост и държавност. Общопризнатият принцип на самоопределение изглежда е неприложим за кюрдите. Израел споделя с Кюрдистан една и съща наследствена съдба. И двете понасят безмилостна агресия от арабските си съседи, както и заплахи от страна на Турция и Иран. Израел трябва да продължи да затвърждава своята уникална отговорност спрямо кюрдския народ, който все още остава без държава и е отхвърлен от целия свят. Кюрдите се стремят към историческата справедливост, за която копнеят от векове, но която им бе отказвана твърде дълго. И тази справедливост е съвсем обикновена – суверенна и независима държава.

Кюрдите, както и евреите, имат малко приятели. Влиянието им в международните коридори на властта е малко или никакво. Кюрдите имат далеч по-големи основания за държавност от палестинските араби. Кюрдите имат свой уникален език и култура, каквито палестинските араби нямат.

Моят приятел и колега писател, Джералд Хонигман, също засяга темата за загрижеността на света по отношение на тези араби, които наричат себе си палестинци и които същевременно игнорират тежкото положение на кюрдите. Преди няколко години книгата на Хонигман – „В търсене на справедливост за Близкия Изток“ участва в изложението „Библиотека за социални науки“, част от престижната конференция на учените от „Асоциацията за изследване на Близкия Изток и Африка„. Няколко от главите в книгата са посветени на кюрдския въпрос. Неслучайно предговорът на книгата е написан почти изцяло от президента на Кюрдския национален съвет на Сирия.

По време на тиранията на Саддам Хюсеин кюрдите бяха убивани с газ и подложени на масови кланета. Преживяха етническо прочистване от страна на турците и продължават да бъдат потискани от турското правителство. Законността и моралът на кюрдската кауза са многократно по-силни от тези на арабите, които наричат себе си палестинци.

След свалянето на Саддам Хюсеин кюрдите демонстрираха значителна политическа и икономическа мъдрост и воюваха доста ефективно срещу ИДИЛ. Колко различно е всичко това от примера на арабите, когато получиха пълен контрол над ивицата Газа заради глупостта на Израел. Тогава арабите избраха да строят бункери и ракети вместо болници и училища. Нека добавим и налагането на закона на шериата, заедно със съпътстващите го унижавания на жени и немюсюлмани.

Кюрдският експеримент, поне на днешната квази-независима територия, демонстрира на света едно порядъчно общество, в което всичките му жители, мъже и жени, се радват на много по-големи свободи, отколкото в арабския и мюсюлманския свят. По-големи свободи дори спрямо Ирак, който бързо пропадна в спиралата на етническия хаос и иранско влияние, след като Обама нареди на американските военни да напуснат страната…

Лидерите на свободния свят трябва да възприемат Кюрдистан, с неговите огромни запаси от петрол, като нова държава, която трябва да бъде създадена в Близкия Изток. Това е реалната и естествена справедливост, което отдавна е назряла.

От друга страна, Палестинската арабска държава бързо ще се превърне в убежище за радикали проповядващи антизападен тероризъм. Ще се превърне в една недемократична земя, която е обсебила еврейските наследствени и библейски земи на Юдея и Самария и която неминуемо ще бъдат обхваната от спиращия прогреса закон на шариата. С една дума тази Палестинска държава ще бъде създадена с една цел: да унищожи онова, което е останало от обсадения и изстрадал Израел.

И за завършек. Това се явява и естествена справедливост за еврейската държава – с нейната хилядолетна обща история с кюрдския народ, който наброява около 30 000 000 души, пръснати в Северозападен Иран, Северен Ирак, Сирия и Турция – която трябва да отстоява на международната сцена срочното създаване на независим и горд Кюрдистан.

Един траен съюз между Израел и Кюрдистан би бил потвърждение на историческата действителност, признание за споделените страдания на двата народа и ще приближи по-светлото бъдеще и за двете неарабски нации.

Безусловно кюрдите заслужават държава. Изфабрикуваните палестински араби, които нямат никакво културно или местно право на държава, се лишиха от това право с безмилостната си агресия, престъпления и геноцидни намерения спрямо Израел и евреите. Без съмнение тази емпирична логика ще се изплъзне от съвестта на международните делегати в този Храм на лицемерие и притворност, който погрешно е наречен Организация на обединените нации.

Източник – www.israelnationalnews.com

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.