Кой заслужава държава- кюрдите или палестинските араби?

Виктор Шарп- „Аруц Шева“ (Arutz Sheva)

Има над двадесет арабски държави в Близкия Изток и Северна Африка, но светът изисква, в един хор от едва прикрита враждебност към Израел, още една арабска държава да бъде създадена на пространство от четиридесет мили, което е разположено между Средиземно море и река Йордан.

Запомнете, никога в летописите не се е споменавала независима, суверенна нация наречена Палестинска- още повече арабска. Името „Палестина“ винаги е означавало географска територия, като Сибир и Патагония. Тя никога не е била държава.

Но има един народ, който както и евреите, наистина може да проследи произхода си хиляди години назад и заслужава суверенна, независима държава в тяхната древна родина. Това са кюрдите и е много поучително да се анализира отново тяхната забележителна история съвместно с историята на евреите. Необходимо е също така да се преразгледа наложената им през вековете историческа несправедливост от вражески съседи и империи.

Нека се върнем към пленяването на десетте израилски племена, които бяха пленени на тяхната земя от асирийците през 721-715 г. пр.н.е. Библейският Израел е обезлюден, еврейските жители са депортирани в район в региона на древна Мидия и Асирия- по случайност територия, която съвпада със съвременен Кюрдистан. На свой ред Асирия е завладяна от Вавилон, което през 586 г. пр.н.е. довежда до окончателното унищожаване на южното еврейско царство Юда. Двете еврейски племена от царството на Юда са прехвърлени в същия район, където вече се намират техните братя от северното царство.

Кир Велики

Персийският завоевател на Вавилон, Кир Велики, позволява на евреите да се завърнат в земите на предците си, въпреки това мнозина евреи остават (и продължават да живеят) със своите съседи във Вавилон- територия, включваща съвременен Кюрдистан. Един от разделите на Вавилонския Талмуд се отнася до евреите депортирани от Юда, които получават равинско разрешение да проповядват Юдаизма сред местното население.

Голяма част от населението приема еврейската вяра. Когато през 1-ви век от н. е. евреите в Юдея въстават срещу римската окупация, кюрдската кралица изпраща войски и провизии, за да подкрепи обсадените евреи. До началото на 2-ри век от н. е. юдаизмът е стабилно утвърден в Кюрдистан и днес кюрдските евреи в Израел говорят древна форма на арамейски език в домовете си и синагогите. Кюрдското и еврейското битие се преплитат до такава забележителна степен, че много кюрдски народни приказки се свързват с евреите.

Интересно е да се отбележи, че няколко гробници на библейски еврейски пророци могат да бъдат намерени в или близо до Кюрдистан. Например, пророк Наум е в Аликуш, а гробницата на пророк Йона може да се намери в селото Наби Юнис, където е била разположена древната Ниневия. Гробницата на пророк Данаил се намира в богатата на петрол кюрдска провинция Киркук, на пророк Авакум в Тузеркан, на царица Адаса, или Естер, заедно с нейния чичо Мардохей е в Хамадан.

След като бунтът срещу Рим се проваля, много равини намират убежище в сегашния Кюрдистан. Равините се присъединяват към съратниците си книжовници и към 3-ти век от н.е. еврейските академии просперират. Но по-късните сасанидски и персийски окупации на региона дават началото на гонения срещу евреите, които продължават до мюсюлманското арабско нашествие през VII век. Всъщност евреите и кюрдите се присъединяват към нахлулите араби с надеждата, че действията им ще донесат облекчение от сасанидското разорение, на което са подложени.

Саладин

Векове по-късно от това население ще изникне една велика историческа личност. През 1138 г. едно момче се ражда в семейството на воини и наемници. Името му е Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб- по-познат на Запад, като Саладин. Той изгонва християнските кръстоносци от Йерусалим, макар че арабите мюсюлмани му нямат доверие, защото той е кюрд. Дори тогава арабите бяха наясно за близките отношения, които съществуват между кюрдския народ и евреите.

Саладин прилага безпристрастно правосъдие и хуманни мерки и във война, и в мир. Това контрастира с методите използвани от арабите. Всъщност се смята, че Саладин проявявал благородство не само към християните, той позволява на евреите да просперират в Йерусалим и му се приписва откриването на Западната стена на Йерусалимския храм. Стената е била погребана под тонове боклуци по време на християнско-византийската окупация. Великият еврейски равин, философ и лекар Маймонид е бил за известно време личен лекар на Саладин.

Но нека се върнем в днешни дни и да видим защо светът настоятелно призовава за Палестинска арабска държава и странно защо обръща гръб, когато стане дума за кюрдската национална независимост и държавност. Общопризнатият принцип на самоопределение изглежда не е приложим за кюрдите. Израел има с Кюрдистан една и съща наследствена съдба. И двете понасят безмилостна агресия от арабските си съседи и заплахи от Турция и Иран. Израел трябва да продължи да засилва своята уникална отговорност спрямо кюрдския народ, който остава без държава и отхвърлен от света. Те търсят историческата справедливост, за която копнеят от векове, но която им бе отказвана твърде дълго. А, тя е обикновена- суверенна и независима държава.

Кюрдите, както и евреите, имат малко приятели. Влиянието им в международните коридори на властта е малко или никакво. Кюрдите имат далеч по-големи основания за държавност от палестинските араби. Кюрдите имат свой уникален език и култура, каквито палестинските араби нямат.

Моят приятел и колега писател- Джералд Хонигман- също пише за загрижеността на света по отношение на тези араби, които наричат себе си палестинци, докато игнорират тежкото положение на кюрдите. Книгата на Хонигман взе участие преди няколко години в изложението Библиотека за социални науки в престижната конференция на учените „Асоциация за изследване на Близкия Изток и Африка“, като в някои части на книгата се фокусира върху кюрдския въпрос. Не е случайно, че предговорът на книгата е написан почти изцяло от президента на Кюрдския национален съвет на Сирия.

По време на тиранията на Саддам Хюсеин кюрдите бяха убивани с газ и подложени на масови кланета. Преживяха етническо прочистване от страна на турците и продължават да бъдат потискани от турското правителство. Законността и моралът на кюрдската кауза са многократно по-силни от тези на арабите, които наричат себе си палестинци.

След свалянето на Саддам Хюсеин, кюрдите показаха значителна политическа и икономическа мъдрост и воюваха ефективно срещу ИДИЛ. Колко различно е това от примера на арабите от Газа, които когато безразсъдно получиха пълен контрол над ивицата Газа от Израел, избраха не да строят болници и училища, а бункери и ракети. Към това добавиха налагането на закона на шериата, заедно със съпътстващите го унижавания на жени и немюсюлмани.

Кюрдският експеримент, поне в настоящата квази-независимост на територията, показа на света едно порядъчно общество, в което всичките му жители, мъже и жени, се радват на много по-големи свободи, отколкото могат да бъдат намерени навсякъде другаде в арабския и мюсюлманския свят – и със сигурност навсякъде в Ирак, който бързо пропада в спиралата на етнически хаос и иранско влияние, след като Обама нареди на американските военни да напуснат страната…

Лидерите на свободния свят трябва да гледат на Кюрдистан, с неговите огромни запаси от петрол, като нова държава, която трябва да бъде създадена в Близкия изток. Това е обикновено и естествено правосъдие, което е твърде закъсняло. От друга страна, Палестинската арабска държава веднага ще се превърне в убежище за антизападен тероризъм и недемократична земя, която обсебва от еврейските наследствени и библейски земи на Юдея и Самария, и които неминуемо ще бъдат обгърнати от пречещия на прогреса закон на шариата. Накратко, тя ще бъде създадена с една цел: да унищожи онова, което е останало от обсадения Израел.

И накрая, това също е и естествена справедливост за еврейската държава- с нейната хилядолетна обща история заедно с кюрдския народ, народност наброяваща около 30 000 000 души, пръсната в Северозападен Иран, Северен Ирак, Сирия и Турция – да отстоява на световните форуми идеята за бързото създаване на независим и горд Кюрдистан.

Един траен съюз между Израел и Кюрдистан би бил потвърждение на историята, признаване на споделените страдания на двата народа и настъпването на по-светло бъдеще и за двете неарабски нации.

Кюрдите са тези, които безусловно заслужават държава. Изфабрикуваните палестински араби, които нямат никакво културно или локално право на държава, са се лишили от това право с безмилостната си агресия, престъпления и геноцидни намерения спрямо Израел и евреите. Без съмнение тази емпирична логика ще се изплъзне от съвестта на международните делегати в този Храм на лицемерие и притворност: погрешно наречените Обединени нации.

Източник- www.israelnationalnews.com

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.