Когато жените се превърнат в мъже

Афганистан

В свръхконсервативния Афганистан никой не се изненадва от момичета, които се държат като момчета и които си служат с предмети, които не са подходящи за лица от женски пол. В тази държава това отдавна се е превърнало в норма и в случая не може да говорим за някакъв вид политическа коректност или за прекомерна свобода, а за точно обратното – за нейната липса. „Lenta.ru“ се осведоми защо подобни обичаи се появяват точно в най-патриархалните части на света.

Биби Хакмина

„Никога не съм се чувствала като жена“, признава пред Дойче Веле политикът от афганистанската провинция Хост Биби Хакмина. Противно на всички традиции, тя се облича и се държи като мъж. Вместо хиджаб, който да покрива тялото ѝ от главата до петите, тя е облечена с панталони, риза и черен тюрбан. На рамото ѝ виси автомат Калашников, без който тя никога не напуска дома си.

Когато Биби е на десет години, съветските войски нахлуват в Афганистан. Баща ѝ решава, че в този момент семейството се нуждае от син. Момичето е късо подстригано, обличат я в мъжки дрехи и започват да й поверяват дейности, които никога не биха поверили на жена. Под външността на момче, тя успява да се превърне в опора на семейството си, докато единият ѝ брат учи в столицата, а другият все още не е порастнал.

Афганистан момиче

Никой от околните не е смутен от неочакваната промяна. „Бача Пош“, т.е. дъщери, които са възпитани като синове, не са необичайно явление в Афганистан. Причината са вкоренените традиции, които ограничават свободата на жените. От тях се изисква да стоят в домовете си, да се грижат за децата и да се занимават с всички женски дейности свързани с домакинството. Традициите не позволява да учат, да работят и дори да се показват на улицата без да са придружени от мъж. Вследствие на това за едно семейство е много трудно да преживява, когато няма нито един син. Именно в тази ситуация на помощ идва „бача пош“. Преоблечената, като мъж дъщеря може и да работи или да придружава майка си и сестра си на улицата.

Заедно с баща си Биби Хакмина се присъединява към муджахидините. Занимава се с набавяне на информация за тях, както и организирането на доставки с продукти, лекарства и оръжия. Муджахидините я възприемат като мъж и с течение на времето Биби все повече се вживява в тази роля. През 90-те години на миналия век се включва в борбата срещу талибаните, а впоследствие решава да се занимава с политика. „Чувствам себе си като мъж, с времето придобих всички мъжки навици“, – обяснява тя.

За по-голямата част от афганистанците маскарада „бача пош“ приключва, когато момичето достигне възрастта за брак и родителите решат да я омъжат. Хакмина успява да избегне тази участ. С цената на отказа си от брак тя запазва мъжкото облекло, свободата и уважението на околните.

Азифе Рафаат

На Азифе Рафаат ѝ провървява по-малко. Тя израства в Кабул и става „Бача Пош“, за да помога на баща си в семейния магазин. На момчетата им се позволяват много повече волности, така че Азифе нямаше нищо против да се превърне в момче. След училище тя захвърля дрехите си и се облича с панталони, слага бейзболна шапка и се заема с десетки неотложни дела. Момичето се учи много добре, усвоява шест езика, а желанието ѝ е да постъпи в медицински институт, но за жалост родителите ѝ имат други планове за нея.

Когато съзрява, насила я омъжват за неин братовчед – неграмотен селянин, който живеел в отдалечено село без електричество и прокарани водопроводи. Никак не ѝ е било лесно да се отучи от мъжките навици. Шведската журналистка Джени Нордберг, която пише книгата „Жени под прикритие в Кабул“, твърди че усещанията на бившите „Бача Пош“ напомнят на джендърна дисфория: след като не са вече „Бача Пош“ те трябва да се преструват, че са жени, въпреки че от самото си детство са се считали за мъже.

Съпругът и свекърва ѝ пребивали системно Азифе и втората съпруга на мъжа ѝ. Положението се подобрява до известна степен едва след началото на военната операция на САЩ. Афганистанката започва да работи на непълен работен ден в обществени организации, а през 2005 г. убеждава съпруга си да ѝ позволи да се кандидатира на парламентарните избори, вследствие на което става една от първите жени в афганистанския парламент.

Депутатите получават около две хиляди долара на месец. В Афганистан това са доста добри пари – средната работна заплата в страната е пет пъти по-малко. Но съпругът ѝ все така продължавал да проявява недоволство. Азифе му ражда четири дъщери, а той иска син. За да успокои съпруга си, който е в състояние да ѝ забрани да работи, отново се налага да прибегнат до „бача пош“.

На една от дъщерите си прави предложение, на което е трудно да се откаже: „Искаш ли да изглеждаш като момче, да се обличаш като момче и да правиш всички забавни неща, които момчетата правят: да караш велосипед, да играеш футбол или крикет?“ В Афганистан на момичетата не им е разрешено да карат колело или да играят футбол, така че дъщеря ѝ веднага се съгласила.

Дъщерите растели и колкото повече време минавало, толкова повече се безпокояла за бъдещето им Азифе. Едната искала да стане архитект, другата ветеринарен лекар, третата се интересувала от наука. В Афганистан обаче тях не ги е чакало нищо добро. През 2014 г. Азифе решава да се откаже от политическата си кариера и се премества с децата си в Швеция.

Албания

Паше Кеки

Обичаите като „бача пош“ се срещат най-често там, където патриархалният начин на живот особено строго се съблюдава. Дълго време Албания беше точно такова място. В продължение на пет столетия страната живее според т.нар. „Канун“ на Лека Дукагини. В книгата са изброени правилата и нормите, които трябва да бъдат следвани от всеки албанец. Законникът предписва множество забрани за нежния пол: те не могат да купуват земя, не могат да пушат, забранено е да носят часовници, притежаването на оръжие е табу, не могат да гласуват, много от занаятите са забранена територия за тях. Почти за всичко, освен за домакинството, се предвижда мъжко присъствие.

Проблемът обаче е, че ситуацията с мъжете е катастрофална – тях ги няма. По тези места кръвната мъст се смята за въпрос на чест, така че значителна част от мъжете не доживяват до дълбока старост. Антропологът Антония Янг пише, че до 20-те години на 20-ти век, причината за смъртта на 30% от мъжкото население в страната е убийството. В резултат на това в Албания е въведен обичай, който позволява на жените да заменят загиналите мъже. След като дадат обет никога да не се омъжват и да нямат деца, им се е разрешавало да живеят като мъже, както и да упражняват дейност, която е строго предвидена за мъжкия пол. Такива жени ги наричали „клетвените девици„.

През 2008 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ издири 82-годишната Паше Кеки – една от последните „клетвени девственици“ в Албания. След като баща ѝ почива, на 20-годишна възраст се налага да започне своя нов живот като мъж. Братята ѝ воюват срещу комунистите, които идват на власт след Втората световна война, и загубват: някои са убити, други са лишени от свобода. Остава единствено Паше. Налага се да стане глава на семейството, а това е занятие, което е подходящо само за мъж. Но Паше знае какво да прави – отрязва дългите си плитки, облича се в широките потури, препасва пистолет и се заклева, че никога няма да има съпруг и деца.

Една от последните клетвени девици в Албания Снимка: Hektor Pustina / AP

Една от последните клетвени девици в Албания
Снимка: Hektor Pustina / AP

Новата роля й допада. Тя възприема мъжките навици и околните дори не разбирали, че си имат работа с жена. „Можех да отида, където си поискам и никой не смееше да ме обиди, защото знаеха, че ще им отвърна подобаващо, – спомня си Паше. – Комуникирах само с мъже и представа си нямах как да разговарям с жените. Но нищо не можеше да ме уплаши“.

Като глава на семейство тя е била длъжна да се погрижи да отмъсти за смъртта на баща си. Убиецът е осъден и изпратен в затвора, но това не е било достатъчно за семейството на Паше. Да се спаси честта на семейството е можело само с неговата кръв. Племенникът на Паше открива убиецът на баща ѝ и го застрелва. В ответна мярка племенникът ѝ също е убит. Но възмездието е постигнато – а това е основното нещо. – Разбира се, съжалявам, че моят племенник умря – обяснява Паше. – Но зъб за зъб, око за око.

Изследователят Рене Гремо отбелязва, че макар и рядко, но клетвените девици са сключвали неофициални бракове. Предраг Шарчевич описва случай, когато една от тях  живее повече от двадесет години с друга жена. Връзката приключва, когато нейната „съпруга“ се омъжва за мъж.

Третият пол

Обичаи, които позволяват на мъжете да играят ролята на жени също се срещат. Един от най-известните примери е муксе. В мексиканския щат Оахака така наричат мъжете, които имат поведението на жени и носят женско облекло. Макар че местните да не се отличават с изявена толерантност, те са приели тяхното съществуване. Муксе са нужни, защото се грижат за възрастните си родители, докато другите деца от семейството отдават всичките си сили в устройването на живота си. Очевидно произхода на тази традиция води началото си от ацтеките и маите.

Муксе (в центъра) Снимка: Eduardo Verdugo / AP

Муксе (в центъра) Снимка: Eduardo Verdugo / AP

В културите на много народи, включително и европейски, от древността се срещат сведения за третия пол, който е различен от мъжкия и женския пол. В случая с „Бача Пош“ или клетвените девици това е продиктувано от необходимост, но тук говорим за даденост. Например индианците навахо вярват, че съществуват четири пола. Освен мъже и жени, те допускат сред тях и мъже с женско облекло и жени с мъжко облекло. Към сходни идеи се придържат и народите мохаве и лакота.

На индонезийския остров Сулавеси половете са общо пет. Населението там прави разлика между жени, които имат мъжко поведение и се интересуват от дейности, които са строго запазена територия за мъжете и мъже, които ги вълнуват чисто женските маниери и поведение (като тук може и да не става дума за хомосексуалност). Освен това е предвиден отделен пол за тези, които не се смятат нито за мъже, нито за жени. Жителите на Мадагаскар биха внесли по-специфична нотка в съвременните дискусии за това как да се отнасяме към трансджендърните деца. Те отдавна вярват, че момчетата с женствено поведение следва да бъдат възпитавани като момичета.

Западните консерватори са склонни да обясняват подобна волност на нравите с покварената политкоректност, която напълно противоречи на традициите. Всъщност става дума за точно обратното : в някои общества това е традиция. Просто ние не сме запознати с тези традиции.

 

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.