Китай е вече в Арктика

Ингер Марит Колстадбротен (Inger Marit Kolstadbråten), NRK, Норвегия

В последните години борбата за северните региони се изостри. Това е схватка за нефтени, газови и рибни ресурси- в допълнение към желанието да се демонстрират политически и военни мускули.
Същевременно бързото затопляне в Арктика вследствие на климатичните изменения влияят, според учените, на времето и температурата в много страни. Това довежда до ръст на интереса към Арктика.

Ню Олесун, Норвегия

Ню Олесун. Снимка- womanadvice.ru

През 2004 г. Китай откри изследователска станция в Ню Олесун (бел.ред.Най-северното в света официално постоянно селище, намира се в норвежката провинция Свалбард), архипелаг Шпицберген. Сега китайците възнамеряват да осъществят първата си експедиция, по време на която ще преминат цялата брегова линия около Северния полюс на ледоразбивач.

„Китай е Велика сила и е явно, че разглежда подобна експедиция, като заявка за интересите си“- споделя в беседа с NRK Арилд Му, старши научен сътрудник в Институт „Фритьоф Нансен“. Му ще вземе участие в изследователски проект, чиято цел е да определи последствията от нарасналия интерес на Китай към Арктика.

Климат

Преди всичко, според китайския Полярен институт, тази експедиция има за задача да събере информация за измененията на климата на север.
В еспедицията ще вземат участие около 100 изследователи. Освен това, Китай е поканил учени от Норвегия и някои други страни, споделя директорът на Норвежкия полярен институт Ян-Гунар Винтер.

„Почти всички изследвания в Арктика имат отношение спрямо климата. Не е нужно повече да изучаваме морския климат и ледовете. Измененията на климата са добре видни във всички екосистеми“- твърди Винтер.

Айсберг

„Значението на китайското изследване“

Температурата в Арктика се повишава два пъти по-бързо, отколкото в другите райони по света и самите учени са доста загрижени от тези изменения, които наблюдават.
„Количеството на експедициите в този район е доста ограничено. Ето защо събирането на данни има голяма ценност. „- казва Винтер в беседа с NRK.
Той смята, че една от причините за това, че в Арктика проявяват интерес все повече страни се дължи на измененията в климата, което за мнозина страни ще има преки последствия.

Те пряко влияят на хидроенергетиката в Норвегия, земеделието в Китай, мусоните в Индия, както и на топлинните вълни и сушата в Южна Европа. Така че с Арктика, по един или друг начин, са свързани всички страни“- смята Винтер.

Китай е страна изхвърляща най-много парникови газове в атмосферата. Мнозина се надяват, че държавата ще се нагърби с ролята на лидер в борбата с глобалното затопляне, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да оттегли САЩ от Парижкото споразумение (бел.ред. Парижкото споразумение е глобално споразумение относно изменението на климата, което е постигнато на 12 декември 2015 г. в Париж. Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C. То обхваща периода от 2020 г. нататък.).

Освен основната задача, участниците в експедицията ще взимат проби, за да се идентифицират зоните с боклук в Арктика (бел.ред. Пластмасата от северната част на Атлантическия океан отива в Арктика, където са се натрупали стотици тонове отпадъци).

Северозападният морски път

Китайският ледоразбивач "Снежен дракон

Китайският ледоразбивач „Снежен дракон„- chinarussia.info

„Снежният дракон“ (бел.ред. Сюелун) ще премине по Северозападния морски път.
Първи по този път плава Раул Амундсен, който хвърля котва там през 1903 г. и осъществява тригодишна експедиция на преоборудваната шхуна „Йоа“.
Мнозина разчитат, че както Северният морски път, така и Северозападния морски път през Арктика ще се превърнат във важни морски пътища между Европа и Азия, заради намаляването на повърхността на ледовете поради глобалното затопляне.
Ако Амундсен е посветил на ескпедицията три години, „Снежен дракон“ планира да преодолее 19 хиляди морски мили за 83 дни, съобщава китайския държавен телевизионен канал CCTV.

„След тази експедиция ние ще можем да потвърдим, че сме завършили нашите експедиции, целта на които е да преминат около цяла Арктика“- заяви Сюй Жен, директор на китайския Полярен институт, на пресконференция в Шанхай.
По-рано Китай осъществява седем експедиции в Арктика, но сега китайците за пръв път се отправят в тази част на Арктика, където ледовете са по-големи, отколкото на Северния морски път.

Природни ресурси

Природните ресурси- такива, като нефт, газ и риба са също сред причините принуждаващи Китай и някои други страни да потеглят на север:
„Интересът на Китай към Арктика е обусловен от растежа на страната като цяло, както и нейното растящо присъствие навсякъде по света. Арктика е само един от многото региони, където присъстват китайци“- казва Му.

Въпреки всичко той смята, че Китай, така както и много други държави е осъзнал, че морският добив на нефт и газ в Арктика в краткосрочна перспектива не е толкова превлекателен, както много специалисти предполагаха по-рано. Защото добивът на нефт и газ в Арктика ще струва скъпо.

Възможността за корабоплаване в района също така не е толкова голяма, както мнозина в Китай се надяваха още преди няколко години“
„Мисля, че в края на краищата те са вече реалисти по отношение на Арктика и вече знаят какво е възможно и какво не“- твърди Му.

Военна заплаха?

Въпреки това Му смята, че може да се очаква ръст на китайските инвестиции на север и като цяло редица активности. Някои международни наблюдатели посочват Китай и като възможна военна заплаха в Арктика. Му решително отрича този възглед:

„Сложно е да се прецени какви военни интереси може да преследва Китай в Арктика“- казва Му. Той счита, че подобно твърдение се основава на неправилно тълкуване на военните интереси на Китай.
„Те са свързани с Тихия океан, а не с Арктика“- изказва мнение Му.

 

 

 

 

Reply