Китайските интереси в Арктика

Ингер Марит Колстадбротен (Inger Marit Kolstadbråten). Oбществена радио и тв компания NRK, Норвегия

В последните години борбата за северните региони се изостри. Това е схватка за нефтени, газови и рибни ресурси – в допълнение към желанието да се демонстрират политически и военни мускули. Същевременно бързото затопляне в Арктика, вследствие на климатичните изменения, влияе според учените на времето и температурата в много страни. Това довежда до ръст на интереса към Арктика.

Ню Олесун, Норвегия

Ню Олесун

През 2004 г. Китай откри изследователска станция в Ню Олесун (Бел.ред.Най-северното в света официално постоянно селище, намира се в норвежката провинция Свалбард), архипелагът Шпицберген. Сега китайците възнамеряват да осъществят първата си експедиция по време, на която ще преминат цялата брегова линия около Северния полюс с ледоразбивач.

Китай е Велика сила и очевидно разглежда подобна експедиция, като заявка за интересите си“ – споделя в беседа с NRK Арилд Му, старши научен сътрудник в Институт „Фритьоф Нансен“. Му участва в изследователски проект, чиято цел е да определи последствията от нарасналия интерес на Китай към Арктика.

Климатът

Според китайския Полярен институт целта на експедицията е получаване и анализиране на информация относно измененията на климата на север. В еспедицията ще вземат участие около 100 изследователи. Освен това Китай е поканил учени от Норвегия и някои други страни споделя директорът на Норвежкия полярен институт Ян-Гунар Винтер.

Почти всички изследвания в Арктика имат за цел анализа на климата. Вече не е нужно да се изследва температурата на морската вода и ледовете. Измененията на климата са добре видни във всички екосистеми“ – твърди Винтер.

Айсберг

Значението на китайското изследване

Температурата в Арктика се повишава два пъти по-бързо, отколкото в другите райони по света. Самите учени са доста загрижени от тези изменения, които наблюдават. Ето защо Винтер е на мнение, че китайската изследователска експедиция има важно значение за научната общност.

Количеството на експедициите в този район е доста ограничено. Затова събирането на данни касаещи климатичните промени е много важно.“ – твърди Винтер в разговора си с NRK.

Според него една от причините за засиления интерес към Арктика, който проявяват все повече страни се дължи на измененията в климата. А тези изменения ще имат преки последствия за мнозина страни. „Те влияят пряко на хидроенергетиката в Норвегия, земеделието в Китай, мусоните в Индия, както и на топлинните вълни и сушата в Южна Европа. По един или друг начин с Арктика са свързани всички страни на планетата“ – смята Винтер.

Китай е страна изхвърляща най-много парникови газове в атмосферата. Мнозина се надяват, че държавата ще се нагърби с ролята на лидер в борбата с глобалното затопляне, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да оттегли САЩ от Парижкото споразумение.

(Бел.ред. Парижкото споразумение е глобално споразумение относно изменението на климата, което е постигнато на 12 декември 2015 г. в Париж. Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C. То обхваща периода от 2020 г. нататък.)

Освен основната задача, която е свързана с климатичните изменения, участниците в експедицията ще взимат проби, за да идентифицират зоните с боклук в Арктика (Бел.ред. Пластмасата от северната част на Атлантическия океан отива в Арктика, където са се натрупали стотици тонове отпадъци).

Северозападният морски път

Китайският ледоразбивач "Снежен дракон

Китайският ледоразбивач „Снежен дракон“

„Снежният дракон“ (Бел.ред. Сюелун) планира да премине по Северозападния морски път. Пръв по този маршрут плава Раул Амундсен. Това се случва през 1903 г., когато норвежецът осъществява тригодишна експедиция на преоборудваната шхуна „Йоа“.

Мнозина ескперти смятат, че както Северният морски път, така и Северозападният морски път преминаващ през Арктика ще се превърнат във важни морски пътища между Европа и Азия. Корабоплаването по тези маршрути ще се улесни заради намаляването на повърхността на ледовете вследствие на глобалното затопляне. Ако Амундсен е посветил на ескпедицията три години, „Снежен дракон“ планира да преодолее 19-те хиляди морски мили за 83 дни, съобщава китайският държавен телевизионен канал CCTV.

Снимка, която нагледно демонстрира изключително важното значение на транспортните магистрали в Арктика.

Изображение, което нагледно демонстрира изключително важното значение на транспортните магистрали в Арктика. В червено е морският път преминаващ през Суецкия канал, в синьо е Северният морски път.

„След тази експедиция ние ще можем да заявим, че серията от експедиции имащи за задача да преминат през цяла Арктика е приключен“ – заяви Сюй Жен – директор на китайския Полярен институт на пресконференция в Шанхай. Преди това Китай осъществява седем експедиции в Арктика, но днес китайците за пръв път се отправят в тази част на Арктика, където ледовете са много повече, отколкото в Северния морски път.

Природни ресурси

Природните ресурси, като нефт, газ и риба са също сред причините принуждаващи Китай и някои други страни да се отправят на север.

Интересът на Китай към Арктика е обусловен от икономическия растеж на страната като цяло, както и от нейното растящо геополитическо присъствие навсякъде по света. Арктика е само един от многото региони, където присъстват китайци“ – признава Му.

Въпреки всичко той смята, че Китай, както и много други държави, е осъзнал, че морският добив на нефт и газ в Арктика не е толкова превлекателен в краткосрочна перспектива, както мнозина специалисти предполагаха по-рано. Причината е, че добивът на нефт и газ в Арктика ще струва доста скъпо.

Възможността за корабоплаване в района също не е толкова голяма, макар че преди години Китай възнамеряваше да се възползва от тази възможност. „Според мен китайците са реалисти по отношение на Арктика и вече знаят какво е възможно и какво не“ – твърди Му.

Военна заплаха?

Арилд Му е на мнение, че може да се очаква ръст на китайските инвестиции, както и активизиране на тяхната дейност на север. Някои международни наблюдатели се опасяват от Китай, определяйки го като възможна военна заплаха в Арктика. Му решително отрича това опасение:

Сложно е да се прецени какви военни интереси може да преследва Китай в Арктика“ – заявява норвежецът. Той счита, че подобни твърдения се основават на неправилно тълкуване на военните интереси на Китай. „Техните интереси са насочени към Тихия океан, а не към Арктика“ – изказва мнение Му.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.