Кирил и Методий – създателите на нова цивилизация

Борис Николаевич Флоря е историк и славист. Доктор на историческите науки. Професор, член-кореспондент на руската Академия на науките. Съвместява преподавателската си дейност в катедра „История на Русия до началото на XIX век“ в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ с дейността си в Института по славянознание към Руската академия на науките, където завежда отдел „Историята на Средновековието“.

Научните му интереси са в областта на етническата, социално-политическата и конфесионалната история на Източна Европа и история на външната политика на Русия в периода XVI-XVII век. Член на редакционната колегия на списанията „Средновековие“, „Славянознание“, „Древна Рус. Проблеми на медиевистиката“. Председател на експертния съвет по национална история до XX век в отдела по история на Руския хуманитарен научен фонд. Отговорен редактор на ежегодишното издание „Беларус и Украйна. История и култура“, член на руско-полската, руско-литовската и руско-украинската комисии по история.

– Борис Николаевич, нека да започнем, ако нямате нищо против, с появата на славянската писменост през IX-X век. Какво се промени в живота на хората по това време, с какво допринесе тази писменост за културните процеси в Европа?

– През ранното Средновековие в различните региони на Европа писмеността, която е на разбираем за населението език, заема различно положение в общата система от писмености. Примерно в Източното Средиземноморие са разпространени гръцкият език и писмеността на гръцки език, езикът на коптите, които са потомци на жителите на Древен Египет и коптската азбука, както и сирийският език със сирийската писменост. В V век. е създадена новата арменска писменост. Това са били равнопоставени писмени системи, всяка от които обслужва всички сфери от живота на едно общество. Именно това е мисията на писменостите. В Европа ситуацията е по-различна. В Латинска Европа първостепенни области от обществения живот са фактически закрити за писменост на местните езици. Става дума за богослужебния език и текстът на Светото Писание.

– Какво ще рече закрити?

– Проблемът е, че на тези езици, не само че липсва писменост, но тя не може и да съществува. Преводи на Свещеното Писание и богослужения на местни езици не са позволени, всъщност те са забранени. Както ще видим по-късно, тези забрани повлияват върху самите условия на живот, в които творят създателите на славянската писменост Кирил и Методий. От самото начало славянската писменост е създавана с една цел – да обслужва всички области от дейността на обществото: документи, богослужение, текстове от Свещеното Писание. Фактически същите функции каквито имат писменостите от Източното Средиземноморие.

– В резултат славянските народи получават фундаментално нова перспектива за техния живот? Те биха могли вече по напълно различен начин да възприемат себе си в обкръжаващия ги свят?

– Славянските народи биха могли, в най-широк смисъл, да претендират за наследството на християнската цивилизация и чрез нея – за наследството на една по-древна антична цивилизация. Разбира се, това е огромен поврат в културния и духовния живот на славяните.

– Равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий са изпратени във Велика Моравия. Бихте ли ни споделили малко повече за тази страна, кои са съседите, приятелите, враговете ѝ?

– Дейността на Кирил и Методий е исторически свързана с Велика Моравия. Велика Моравия е една от първите славянски държави, създадена през IX век. Тя е образувана през първата половина на столетието и обхваща територията на съвременна Чехия и Словакия. С времето новосъздадената държава започва с бързи темпове да се развива. Също в девети век са създадени големите градски центрове.

Сред руините на столицата на Велика Моравия (бел.ред. Велеград, днес село в Чехия) бяха открити фундаментите на около десетина големи каменни храмове от девети век. Славянската държава се стреми да обедини около себе си околните славянски земи и племена, разположени на изток от границите на водещата европейска сила по това време – империята на Каролингите.

Заради тези аспирации възниква напрежение в отношенията между наследника на Каролингската империя – Източнофранкското кралство и Велика Моравия. И макар че през 30-те години на IX век славянската държава приема християнството от Бавария, която е част от Източнофранското кралство (бел.ред. Лудвиг II Немски разделя монархията на три части, като дава Бавария на най-големия си син, Карломан; Саксония – на средния, Лудвиг III; а Швабия с Лотарингия – на най-младия, Карл III Дебели), в средата на IX век възниква конфликт между Източнофранкското кралство и Велика Моравия. Славянската монархия започва активно да търси съюзници.

Освен това с приемането на християнството възникват множество потребности на самото славянско общество. Славяните са се стремяли да научат повече за ценностите на новата за тях християнска религия и християнски свят. И това не е необходимост единствено на великоморавците. Всички знаем за прочутите въпроси на българите към римския папа Николай, в които също се отразява този стремеж да се разбере същността на християнската религия.

-Какво съдържат тези въпроси?

– Българите са искали да узнаят какви са основните обичаи на християнството, какво е естеството на християнския закон, кои закони регулират живота на християнското общество. Също така са настоявали отговорите на папата да им бъдат изложени на език, който е разбираем за тях. Точно това е целта и на пратениците на владетеля на Моравия Ростислав, които той изпраща в Константинопол, столицата на Византийската империя.

– Разкажете ми по-изчерпателно за обстоятелствата на това пратеничество: защо са решили да изпратят делегация в Константинопол, как са стигнали до там моравските представители?

– Доста трудно би било да изясним фактите. Единственото, което може да се каже е, че Велика Моравия се възползва от възникналата благоприятна ситуация. По това време между Велика Моравия и Византийската империя е разположено Първото българско царство. Изглежда, че пратеничеството е станало възможно, едва когато се установяват дружески отношения между Първото българско царство и Византия и по този начин се открива пътят за посланиците на Ростислав към Византия.

Св. княз Борис I Михаил - владетелят, който приютява учениците на Кирил и Методий

Св. княз Борис I Михаил – най-далновидният европейски владетел, който приютява учениците на Кирил и Методий

В този момент, както се казва в житието на Св. Кирил, възниква въпросът, дали жителите на Моравия имат писменост на свой език. Съгласно житието, Кирил създава славянската азбука във Велика Моравия и започва да превежда текстове на славянски език. Но историците предполагат, че по всяка вероятност не всичко е било така, както е описано в житието.

Първоначално Кирил и Методий живеели в манастира „Свети Полихрон“ в планината Олимп (Става дума за планината в Мала Азия, чието име съвпада с прочутата планина Олимп в Гърция). Именно в този манастир те влагат цялата си енергия и усилия за създаването на славянска азбука. Новата азбука е била предназначена за онези славяни-езичници, които били под властта на византийските императори след заселването им на Балканите. Когато пристигат моравците, се открива възможност да се финализира епохалния труд по създаването на славянската писменост, като се опитат да разпространят тази писменост сред народа на Велика Моравия.

– Но пратеничеството на княз Ростислав пристига при византийския император, а в резултат се появяват Кирил и Методий?

– Моравците отиват при императора, тъй като нямат никаква представа за Кирил и Методий. Когато пристигат и излагат целта на посещението си, пред византийските власти възниква въпросът за необходимостта да се намери подготвен филолог, който да се справи с тази задача. И този човек е намерен – Константин-Кирил. Кирил получава образованието си в Константинопол и е бил ученик на патриарх Фотий – най-бележитата фигура на византийската култура по това време. Несъмнено византийската управа е била наясно кой би могъл да се справи с тази мисия и затова се обръщат към него.

– Излиза, че е неправилно да смятаме, че братята заминават за Велика Моравия, където в кратки темпове създават славянската азбука. Всъщност те просто завършват делото си в славянската държава?

– Те продължават мисията си във Велика Моравия. Много важно е да обърнем внимание, че според житието на Кирил, тяхната дейност започва с превод на Евангелието Апракос (сборник от четива от Евангелието, които са се четяли по време на богослужение). По този начин от самото начало Кирил показва, че богослужението, която е най-важната област в живота на средновековния човек, няма да бъде забранено за книжнина на славянски език.

– Как да си обясним твърденията, че славянските учители Кирил и Методий са създатели на писменост и култура. Как двама души могат да създадат култура и дори, както се обявява, са създали съвсем нов език. Как да разбираме това?

– В действителност те създават литературни текстове от различни жанрове на славянски език. Още в началото е преведен на славянски език Псалтира, т.е. предприети са стъпки за създаването на поетически език. Преводът на Библията е завършен след смъртта на Св. Кирил – от Св. Методий. Осъществен е превод на сборници от църковни канони, т.нар. Номоканон на Йоан Схоластика. По този начин се създават първите юридически текстове на славянски език.

И накрая Св. Кирил създава произведението“ Написание за правата вяра “ – това са първите богословски текстове на славянски език. По този начин по време на дейността на Светите братя Кирил и Методий, дори и да се ограничим само до преводаческата дейност, е създадена цяла колекция от литературни текстове от най-различни жанрове. Създаден е литературният славянски език. В този смисъл се казва, че те са създателите на славянската култура.

– Какви трудности е трябвало да преодолеят по този път? Какво ги е затруднявало в тяхната дейност?

– Дейността им е разписана според нормите и критериите, които са традиционни за региона на Източното Средиземноморие, за територията на Византийската империя и районите на нейното влияние, където те се сформират като творчески личности.

В Латинска Европа ситуацията е различна, там съществува писменост на местен език. Например всеки е трябвало да знае наизуст „Отче наш“, като молитвата “ Отче наш “ е преведена на много езици – на английски, на немски и т.н. Но не е било разрешено богослужение на местните езици. Превод на Свещеното Писание на местни езици също е било забранено. Когато Кирил и Методий започват да правят и едното, и другото, това среща съпротивата на немското духовенство във Велика Моравия.

След смъртта на Кирил, баварските епископи осъждат Методий, след което той е хвърлен в затвора. Едва когато населението на Велика Моравия въстава и прогонва немското духовенство, Методий е освободен от затвора, след което той продължава дейността си.

Въпреки всичко конфликтите продължават през цялото време, в резултат на което нещата до голяма степен започват да зависят от позицията на римската курия. А през IX век Римската курия се колебае по този въпрос. Несигурността е свързана с това, че в девети век славянските земи са обект на съперничество, на борба за влияние между папството и византийската, Константинополска патриаршия. При тези обстоятелства през 880 г. папа Йоан VIII разрешава на Св. Методий да води богослужение на славянски език. Но колебанията на Римската църква продължават за сравнително кратко време, и след смъртта на Методий …

– Какъв е мотивът на папата да разреши богослуженията на славянски език, фактически това е подпомагало гърците?

– Папата е смятал, че ако разреши славянската писменост, по този начин би могъл евентуално да привлече славянските страни на своя страна, в своята зона на влияние. Но това положение не трае дълго време. След смъртта на Методий богослуженията на славянски език отново са забранени. Когато учениците на Методий не се подчиняват на забраната, те са изгонени от Велика Моравия и продължават дейността си в Първото българско царство. Именно там на границата между девети и десети век тази славянска писменост и свързаната с нея култура получава по-нататъшното си развитие.

– Тоест може да кажем, че Рус (бел.ред. През 882 г. е създадена държавата Рус, наричана от историците и Киевска Рус) получава книжовността си не от Моравия, не от Кирил и Методий, а от България?

– Рус получава славянската писменост, най-вероятно от Първото българско царство. Във всеки случай надписите върху монетите на Владимир (бел.ред. Владимир I Велики е княз на Киевска Русия от 980 до 1015 г., който приема християнството за официална религия в държавата си) са едно от най-ранните доказателства за съществуването на славянска писменост – те са изписани на така наречената кирилица – азбука, която е създадена в Първото българско царство някъде в края на ІХ и началото на Х век.

– Как ще коментирате този интересен факт, че всички народи имат една писменост, а славяните имат две?

– Да, нека поговорим и за азбуките. По-голямата част от историците смятат, че азбуката създадена от Кирил е така наречената глаголица, в която всички букви са с изцяло оригинални, автентични писмени знаци, които не копират буквите на известните ни азбуки.

Глаголицата съществува дълго време главно в западната част на Балканите, в Чехия, Моравия, в Централна Европа, където всъщност е създадена.

Снимка- kostadin.eu

Снимка – kostadin.eu

Когато учениците на Кирил и Методий пристигат на територията на Първото българско царство, се оказва че гръцкият език и писменост са широко разпространени в българската държава. В тези условия е създадена кирилицата, която се отличава от глаголицата по това, че буквите, които по своето звучене съвпадат с буквите на гръцката азбука, са заимствани от гръцката азбука, като освен това кирилицата е допълнена с 12 специфични букви, създадени за звуците, които са характерни за българския (бел.ред. В текста е дадено славянския) език.

В западната част на Балканите глаголицата се запазва по доста своеобразен начин – когато започва да се води борба срещу нея, се налага твърдението, че блаженият Йероним Стридонски е създал глаголицата. Йероним става известен като преводач на Свещеното Писание на латински език, неговата Библия е използвана от целия западен свят. Благодарение на тази версия глаголицата успяла да просъществува на територията на Хърватия, много дълго чак до Новото време.

– Съществуват ли исторически аргументи за тази легенда?

– Не, разбира се. Няма никакви исторически сведения за това. През IV век Св. Йероним е живял в Палестина и поради тази причина той няма как да има съприкосновение с каквито и да е славяни по това време.

– Що за славяни са живеели в Солун по времето на Кирил и Методий, на какъв език са разговаряли помежду си, как са се разбирали помежду си, защо живеят заедно с византийците?

– Стремежът на Кирил и Методий за създаването на писменост за славяните-езичници е очевидно свързан с обстоятелствата на тяхната младост. Някъде в средата на VI век славяните започват да нахлуват на територията на Византийската империя. В началото на VII век защитният вал на река Дунав е разрушен, вследствие на което славяните заселват обширни територии на Балканите. От този период е запазен доста интересният сборник „Чудеса на Свети Димитър“.

Свети Димитър Солунски е почитан като покровител на съвременния град Солун. В сборника „Чудеса на Свети Димитър“ се разказва как в началото на VII век славянските племена обсаждат града, опитвайки се да го превземат. Славяните не успяват да завладеят Солун, но за сметка на това се заселват в областта. Ето защо още от детството си Кирил и Методий, които са родени и израстват именно в Солун, общуват със славяните запознавайки се с техния език.

Естествено, езикът на славяните, които живеели край Солун, се различава от езика на жителите на Велика Моравия. Очевидно е, че Кирил и Методий се е наложило да променят до известна степен състава на своята азбука, след като се озовават в нова за тях среда. Според мен тези промени не са от фундаментално естество, защото различията между разните диалекти на славянския език не са толкова значими в IX век, че да се налага коренна промяна на азбуката.

– Сред българите, дори и историците им, се е наложила непоколебимата версия, че Кирил и Методий са наполовина българи. Доколко е обосновано това?

– На територията на Първото българско царство се осъществява сложна симбиоза между славяните и българите-тюрки, т.нар. прабългари, които се заселват на Балканите през VII век. През IX век това население започва да се нарича българи. Но това по никакъв начин няма отношение към територията около Солун, която е част от Византийската империя. Славяните, които живеят в тази част на Балканите не могат да се нарекат българи.

Много трудно е да се каже, дали Кирил и Методий са славяни или не. Това е въпрос, който е предмет на отдавнашни спорове. В полза на становището, че те не са славяни, свидетелства такъв важен писмен паметник, като „Похвала за Св. Кирил Философ“, написан от неговия ученик Св. Климент Охридски, който е българин (бел.ред. В текста е дадено славянин). В него се казва, че на моя език ти създаде това и това. Не на своя, а на моя език.

Кирил и Методий са били гърци, които са израснали още от детството си в славянско обкръжение. Добре познават средата им, езика им и обичаите им.

Свети Климент Охридски - създателят на третата Световна азбука - кирилицата

Свети Климент Охридски – създателят на третата Световна азбука – българската Кирилица

— Версията, че майката на братята Кирил и Методий е славянка, потвърждава ли се или не?

– Всъщност нямаме никакви данни да твърдим това. Това становище се появява много по-късно в Кирило-Методиевата традиция. На какво се основават те – не е възможно да се каже.

Бих искал да кажа, че дейността на Кирил и Методий във Велика Моравия през IX век се свързва не само със създаването на преводно творчество, но и на оригинални писмени паметници. На първо място ще поставя „Проглас към Евангелието“, което е забележително стихотворение написано от Кирил. Това е неговото възвание към славяните с призив да възприемат словото на божествената мъдрост, което им е изложено на славянски език.

И не на последно място ще ви напомня, че няколко пъти в интервюто споменах „Пространно житие на Кирил“. Творбата е създадена във Велика Моравия през IX век. Това е забележително, много ярко литературно произведение, което описва животът на Кирил.

— Каква е причината славяните никога да не се опитат да поискат от Римската църква тялото на своя велик свят учител, а го оставят в Рим през Средновековието?

– Не знам, не мога да ви кажа. В самия Рим се създава доста сложна ситуация, тъй като след бурните събития, свързани с Френската революция и наполеоновските войни, е загубена дори и гробницата на Кирил. През XIX век. дори са правени опити да я открият.

Източник – www.nsad.ru

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.