Как МИ-5 измами Абвера или историята на Едуард Чапман

Ще ви запознаем с историята на Едуард Чапман или агент «Зигзаг», който се превръща в най-важния агент на МИ-5 по време на Втората световна война.

1931 година

17-годишният Еди Чапман се беше излегнал в спалното помещение и тържествуваше, че неговата съкровена мечта най-накрая се е сбъднала: измъкна се от затънтената провинция и пристигна в Лондон, след като беше приет в Кралската гвардия. Но… по някаква причина не изпитваше пълно задоволство. Строен, напет, съобразителен и с блестяща белозъба усмивка – за него не беше трудно да постъпи на служба в елитните части на Негово Величество.

Еди на драго сърце напусна опротивялия му бащин дом, където без присъствието на майка му, починала преди много години, цареше безпорядък, пиянство и пустота. И все пак набиването на крак с шапка от меча кожа се оказа не толкова забавно, както му изглеждаше от крайбрежния град Рокер. Освен това Еди изобщо не беше научен на дисциплина. Баща му – отявлен пияница, който работеше като барман, никога не проявяваше интерес към живота на синовете си, така че Еди спря да посещава училище, когато е едва на десет години. Той се скиташе из плажа, събираше захвърлени бутилки и ги предаваше, за да си купи билет за кино или просто се настаняваше на някоя от пейките на брега на морето и подсвиркваше след преминаващите момичетата. Само че ежедневието на гвардейците е устроено по съвсем различен начин.

Впрочем, както казваха старите войници, всичко това можеше да се изтърпи заради гарнизонната отпуска, по време на която новобранците в парадни униформи се отправяха на гуляи в Сохо. През 30-те години на XX век лондонският квартал «Сохо» е специфичен бохемски свят, в който хора от различните слоеве на обществото общуваха и се забавляваха в многобройните барове, кафенета и увеселителни заведения. Там можеше да се срещнат световноизвестни артисти, аристократи, богаташи, писатели, режисьори, журналисти, както и всякакви гангстери и бандити. Тук, в рамките на една вечер, се завързваха запознанства и нови любови, а цели състояния преминаваха от едни в други ръце.

Това е истинският бляскав столичен живот, за който мечтаят хлапаците, разхождащи се в парковете на крайбрежния град, когато през туристическия сезон покрай тях преминава шумна компания от лондонски контета обгърнати в ароматен шлейф от парфюми.

30-те години на XX век. Квартал „Сохо“, Лондон.

Изминали са девет месеца от началото на службата, когато Еди, облечен в парадна униформа, най-накрая стъпва по улиците на Сохо. В топлата лятна вечер умопомрачително красиви дами се разхождат с елегантни джентълмени, отвсякъде се носят звуците на музика, гарнирана с пиянски кикот. Знатните дами, разбира се, не проявяват интерес към Еди. Но в едно от кафенетата чернокосо момиче го поглежда толкова многозначително, че кралският гвардеец без да се двоуми и за секунда се настанява на съседната маса и не след дълго вече танцува с нея. Пластичните движения на дансинга явно пораждат вибрации на любовта, защото двамата млади се отправят към евтин хотел, където Еди се разделя с невинността си, загубвайки същевременно изцяло представа за времето.

1942 г. Еудард Чапман заснет от служители на МИ-5.

Еди се окопитва от любовните трепети два месеца по-късно, когато парите приключват. Възлюбената му го напуска, а военните власти, след като попадат на дирите му, го съдят за дезертьорство. След като излежава присъдата си от 84 дни във военен затвор, Чапман е разжалван и изхвърлен от армията.

Еди отново се потопя в познатия му лудешки водовъртеж на квартал «Сохо». Първоначално си намира работа в някакъв бар, след това се урежда като статист на снимачна площадка, попрището му продължава като танцьор в кабаре, боксьор в аматьорски боеве, масажист в салон… И отново в същия кръговрат, но неизменно с очарователната си усмивка на лице.

Неустоим денди, галантен джентълмен, комарджия и пияница, който винаги харчи повече, отколкото печели от десетките си случайни дейности. Всички го познават – от безмилостни бандити до популярни знаменитости. Ето какво споделя Терънс Йънг – бъдещият режисьор на първия филм за Джеймс Бонд, за Едуард Чапман: „Той беше мъж, който умееше да поддържа разговор по всякакви теми, имаше приятни маниери и безспорна харизма. Всички знаехме, че той е мошеник и може да ви излъже с рестото, ако сте му дали пари, за да купи напитки, но всичко това беше дреболия. Той никога не предаваше приятелите си”.

Лондон, 1954 г. Едуард Чапман (вляво) на раздумка с приятели в местен пъб.

Желираната банда

Чапман не изпитва уважение нито към Бог, нито към морала, нито към закона. Особено към закона. Още след първата си година на престой в Сохо, той е арестуван няколко пъти от Скотланд Ярд: за фалшифициране на чекове, за дребни кражби в магазини и веднъж дори за публично оскърбление на обществения морал в „Хайд Парк“, след като нашият герой посред бял ден се отдава на ласки с проститутка.

Но тепърва го очакват истински славни дела. През 1934 г. Еди става член на т. нар. „Желирана банда“. Тези момчета дължат появата си на великия химик Алфред Нобел. Освен динамита, този учен изобретява и гелигнита – елементарен за употреба желеобразен експлозив, който е особено удобен за разбиване на сейфове. Още през първата година на „работа“ гелигнитовите взривотехници успяват да разбият толкова много сейфове, че решават да наемат крайбрежна къща в графство Дорсет и да се оттеглят в покой, харчейки награбената плячка. Само след шест седмици обаче безделниченето им доскучава и те отново се връщат на „работа“.

До 1938 г. нещата вървят блестящо. Чапман най-накрая има достатъчно пари, за да живее така, както му харесва. А за него това означава да се облича при най-добрите шивачи, да пие единствено скъп алкохол, да залага на конни надбягвания, да има връзка с най-актуалните жени в Лондон. С една от тях – красавицата Вера Фридберг, чиято майка е рускиня, а баща ѝ е богат немец, Еди дори е на крачка да се ожени. Но няколко месеца след годежа се оказва, че касоразбивачът има паралелна връзка и с танцьорката Фреда Стивънсън – изгряваща звезда в лондонско кабаре. Годежът е анулиран. Вера се отървава с лека уплаха, а Еди с нелошо знание на „креватен” немски език, който ще му беше много полезен в бъдеще.

Едуард Чапман след войната.

През 1939 г. полицията стартира специализирана операция срещу „желираните бандити“, след което шайката е арестувана в Единбург, където момчетата преди това се преместват от твърде опасния Лондон. Очаква ги десетгодишна присъда за бандитизъм. Но по някакъв мистериозен начин Еди все пак е пуснат под гаранция от 150 паунда. Естествено той веднага се възползва от тази възможност и избягва на Нормандските острови. Чапман разполага с прилична сума пари, ето защо се връща към любимия си начин на живот: той наема стая в «Hôtel De La Plage» – най-скъпият местен хотел, след което започва любовна афера с чаровната блондинка Бети Фармър.

Едуард Чапман с Бети Фармър. Двамата сключват брак след войната.

Уви, Еди подценява възможностите на британската полиция. Още след първата седмица от престоя в хотела на Еди Чапман служителите на реда попадат на дирите му. Една вечер в хотела нахлува въоръжен отряд полицейски служители и се насочва към ресторанта, където известният гелигнитов бандит романтично вечеря с възлюбената си.

Еди не губи самообладание, зървайки полицаите, той скача през прозореца, разбивайки стъклото и изчезва в непрогледната тъмнина на плажа. Полицията блокира всички пристанища на остров Джърси, а няколко дни по-късно след взлом и един разбит сейф Чапман отново е арестуван. Този път правосъдието прилага цялата строгост на закона. Едуард Чапман е осъден на една година затвор на остров Джърси за нарушаване на местните закони, след което го очаква екстрадиране в Лондон, за да излежи присъда за извършените от него престъпления в британската столица.

Агент на Абвера

Животът в затвора определено не влизал в плановете на Еди. Този период е най-безславната и мрачна част от живота му. Новоизлюпеният затворник и роден авантюрист обаче не си губи времето напразно. Като начало той се заема със самообразованието си. Общувайки с бохемите и аристократите в Сохо, Чапман много добре разбирал, че чувството за хумор или гъвкавостта в общуването не биха могли да заменят базовите знания по история и литература, с които толкова непринудено си служели събеседниците му понякога в разговорите, докато той е принуден единствено да се усмихва многозначително, без да е способен да доразвие тематичната дискусия.

Всички книги в библиотеката на затвора в Джърси са препрочетени два пъти. Освен това Еди се опитва да усъвършенства немския си и да научи френски език. Лежейки на дървения нар в килията, той се подготвя за един друг, по-красив живот и внимателно се оглежда дали случайно съдбата няма да му предостави втори шанс.

Този шанс се появява от съвършено неочаквана страна. В Европа избухва Втората световна война и островът скоро е превзет от германците. Условията на живот в затвора стават още по-лоши. В този момент Еди, чийто мозък в критична ситуация започва да работи с трескаво темпо, измисля план за действие. Решава да предложи услугите си на нацистите като шпионин и агент извършващ подривна дейност. Първо, той умее да борави с експлозиви. Второ, много лесно може да докаже сложните си отношения с британското правителство, чието правосъдие го беше осъдило на десет години затвор. Трето, той има доста познати в Лондон, освен това лесно може да потъне в многолюдния и оживения Сохо, особено в бъркотията на войната. Еди излага тези съображения в писмен вид, изпращайки след това писмото на германския генерал, изпълняващ длъжността комендант на окупираните Нормандски острови.

В продължение на няколко седмици няма отговор. Когато Еди вече се е отчаял, изведнъж стана ясно, че го прехвърлят в друг затвор – във Франция. Все пак това е някаква промяна – поне се открива достъп до нова библиотека и то с френскоезична литература. Въпреки това е рано да се радва. Френският затвор (концентрационен лагер) „Форт дьо Роменвил“ се е славел като изключително сурово място, известно с една безчовечна традиция. При всеки диверсионен акт и саботаж на Съпротивата, управата на „Форт дьо Роменвил“ екзекутира редица затворници (в зависимост от тежестта на диверсията).

Случвало се е затворниците просто да изчезват без никой да знае по-нататъшната им съдба. Задържаните живеели в атмосфера на постоянен страх и отчаяние, което води до истински феномен – тъй като затворът „Форт дьо Роменвил“ е общ за жени и мъже (до октомври 1940 г.), арестантите и от двата пола са се отдавали на необуздан, стихиен и животински секс. Губейки и последната си надежда, затворниците се стремяли да се насладят на отминаващия живот. Разбира се, Еди реагира с любопитство и одобрение на наложения ред.

Но на Чапман не му е било съдено да се потопи в затворническия бит – скоро е извикан на разпит. Двама немски офицери му разясняват, че писмото му е стигнало до адресата, анализирано е от най-висши органи и на молбата на британеца е даден положителен отговор.

1961 г. Едуард Чапман позира в немска униформа.

В разузнавателната школа

За първи път от две години Едуард се събужда в удобно легло. Прозорецът на спалнята му е с гледка към градината. Дъбови стенни панели, снежнобяло бельо, трапезария с гоблени… Еди определено харесва това място – базата, в която Абверът подготвя шпионите си. Тук в продължение на три месеца новият агент, под ръководството на своя шеф д-р Грьонинг, изучава тънкостите на радиокомуникациите, работата с експлозиви и ръкопашният бой. Вечер Еди, в компанията на други агенти, се наслаждава на пищни разкошни трапези и пивки френски вина.

Трябва да признаем, че Чапман, без съмнение, е изтеглил късметлийския билет. Когато става ясно, че Великобритания възнамерява да влезе във войната, Абверът започва трескаво да търси хора, които биха могли да бъдат вербувани като британски агенти. Немците изпитват сериозни трудности по отношение на кадровия ресурс – органът на военното разузнаване и контраразузнаване на Германия се оказва напълно неподготвен в дейността си срещу британците.

В този смисъл инициативата на Еди идва точно навреме. Писмото му наистина достига до най-високите етажи на властта в Берлин и всеки офицер, който има досег с британеца, не може да повярва на очите си – толкова идеална изглежда кандидатурата на Чапман. «Желираният бандит» преминава дълга и пространна проверка на всички нива, така че когато Чапман постъпва в разпореждане на д-р Грьонинг, той вече се е превърнал в любимец на Абвера – на британеца са възлагани големи надежди.

По време на обучението Еди демонстрира всичките си таланти. Съобразява бързо, притежава невероятно сръчно и тренирано тяло, както и съвършено невероятна способност да установява контакти с непознати. Новият немски „суперагент“ получава името Фриц, което скоро се трансформира в гальовното Фрицхен.

Декември 1942 г. Фрицхен получава първата си мисия – да десантира в околностите на Кеймбридж и да взриви завод на компанията «De Havilland Aircraft Company Limited», където се произвеждат едни от най-ефективните британски бомбардировачи – «Mosquito». Този двумоторен високоплан е бил почти изцяло изработен от дърво, така че немските радари не можели да го засекат. «Комарът» нанася ефективни и точни удари по германските градове и промишлени обекти, така че Абверът получава задача да преустанови дейността на производствените мощности.

Многоцелеви самолет „De Havilland DH-98 Mosquito“.

На 16 декември в непрогледна нощ, екипиран с миниатюрна радиостанция, парашут, пистолет «Колт», 1 000 паунда и таблетка цианид скрита в секретен джоб на якето си, Еди скача от бомбардировача «Focke-Wulf»…

Превербуване

Еди не предполага, че вече го чакат на мястото на десантиране. Британското разузнаване се справя особено добре с дешифрирането на германските съобщения, така че за кацането в района на Кеймбридж е известно предварително. Въпреки това, когато храбрият парашутист е задържан, той не губи самообладание и реагира по най-остроумния начин: Еди заявява, че сътрудничеството с немците, както и самото кацане, са планирани от него единствено с цел да се добере до родината си и в крайна сметка да предложи услугите си на британската корона. Все пак, според него, британските служби не биха отхвърлили сътрудник, който е успял да проникне в самото сърце на германското разузнаване. Чапман и този път е убедителен. Освен това в този период от време британската служба за сигурност MI5 организира специална операция за залавяне и превербуване на немски агенти, така че Едуард отново е в играта.

МИ-5 сключва споразумение за сътрудничество с Чапман и му намекват, че държавата не само ще му прости миналите прегрешения, но и ще бъде щедро заплатен за всички възможни рискове. Освен това британската служба за контраразузнаване обещава на новоизлюпения агент «Зигзаг», че му позволяват да задържи и немските възнаграждения, които биха му изплатили по време на неговата двойна игра. Кой би възразил срещу подобно предложение? Разбира се, не и Едуард Чапман!

За да се заздрави увереността на Абвера в своя агент, британците разработват забележителен план. Негов автор е истинският магьосник в индустриалната маскировка Джаспър Маклин. Във фабриката «De Havilland» е имитирана диверсия: немските разузнавателни самолети, които осъществяват полети в района, регистрират няколко експлозии, след което британците бързо покриват цеховете в завода със специална маскировъчна мрежа, която пресъздава доста точно разрушени производствени мощности. Освен това МИ-5 публикува в лондонските ежедневници новини за печалните последици от подривната дейност на немската агентура.

Януари 1943 г. Сътрудник на МИ-5 във фабриката «De Havilland» по време на постановъчната акция.

Д-р Грьонинг тържествува, планът му се оказва брилянтен. А след като Фрицхен изпълнява задачата, той изпраща кодирано съобщение с помощта на радиостанцията си.

След реализирането на „саботажа“ Чапман моли Абвера за евакуация от Великобритания с помощта на подводница. Немците отказват и му предлагат да се оттегли от Обединеното кралство през столицата на Португалия – Лисабон.

Португалия

Пътуването във военно време в неутрална столица е трудна задача, но МИ-5 успешно се справя и с тази мисия. Те подготвят фалшива самоличност на Чапман, който под името Хю Ансън започва работа като моряк в търговския кораб „The City of Lancaster“, отплаващ за Лисабон. В португалската столица Фрицхен-агент «Зигзаг» се среща с немски агенти, които му поставят нова задача. Предават му две бомби, с помощта на които той трябва да организира саботаж на плавателния съд, на който плава. Чапман предава експлозивите на капитана на морския съд, а в подкрепа на легендата на агент «Зигзаг» МИ-5 отново организира фалшива диверсия срещу кораба „The City of Lancaster“, който е принуден да прекара известно време в корабен док за „ремонт” на пораженията причинени от бомбите на агент Фрицхен.

Норвегия

Следващата спирка на агент «Зигзаг» е Осло, Норвегия в секретна школа на Абвера, където Чапман трябва да премине курс за повишаване на квалификацията. За диверсията в завода «De Havilland» и нанасянето на повреда на кораба „The City of Lancaster“ Фрицхен е награден с Железен кръст II степен, 110 000 райхсмарки и частна яхта. Едуард Чапман е първият и единствен британец, който е награден с това отличие. Освен това му е присвоено звание оберлейтенант.

Между другото, престоят на Еди в норвежката шпионска тренировъчна база на Абвера минава повече от приятно. Еди се запознава с норвежката Дагмар Лалум, също агент на Абвера, с която британецът бързо постига пълно разбирателство и единомислие. Двамата често се уединяват, за да обсъдят най-новите шпионски прийоми и похвати.

Тази идилия обаче не продължава дълго. Скоро на Фрицхен е поставена нова задача. Предвиждало се е отново да десантира във Великобритания със следните поръчения: получаване на информация относно оръжията, които британците възнамеряват да използват срещу немските подводници, за новите им нощни изтребители, получаване на сведения за ефективността на ракетите V-1 (Фау-1) при бомбардировките над Лондон, както и снабдяване с точни географски координати на конкретни цели в британската столица.

Отново в Лондон

На 29 юни 1944 г. агент «Зигзаг» каца с парашут в района на Кеймбриджшър, където е посрещнат радушно от служители на МИ-5. В Лондон Чапман започва да изпраща радиосъобщения на немците, че стартиралите на 12 юни 1944 г. обстрели на Лондон с „летящи бомби” Фау-1 поразяват централната част на британската столица и предизвикват паника сред цивилното население. Всъщност ракетите Фау-1 падат в южните предградия на Лондон и селските райони на графство Кент, но благодарение на дезинформацията на Фрицхен немците не внасят изменения при поразяването на цели в Лондон, което води до значително по-малко щети за британците.

Едуард Арнолд Чапман или агент „Зигзаг“

В Лондон Чапман се отдава на гуляи по кръчмите и многобройни флиртове с леки жени. Неспособен да го контролира, британската служба за контраразузнаване информира агент «Зигзаг», че повече не се нуждае от услугите му и на 2 ноември 1944 г. двойният агент е уволнен от МИ-5. Изплатено му е обезщетение от 6 000 британски лири, освен това получава амнистия за предвоенните си престъпления.

След войната бившият агент се забърква с контрабандисти и търговци на злато и антики. Твърди се, че Чапман не е закачан от Скотланд Ярд, което явно се дължи на бившите му колеги от британското контраразузнаване. През 1950 г. Едуард Чапман се опитва да пусне в продажба свой автобиографичен роман, но аргументирайки се със „Закона за държавната тайна” (Official Secrets Act), властите изземват книгата и му налагат глоба.

От 1967 г. Еди Чапман живее в Италия. Между другото, британецът поддържа много добри отношения със своя немски наставник – доктор Грьонинг, който дори е кум на сватбата на дъщеря му. На 11 декември 1997 г. един от най-забележителните агенти на британските служби умира от сърдечна недостатъчност.

Източник – списание „Maxim“

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.