Как контрабандата на цигари помага на Северна Корея да оцелее

Разследването

„Уолстрийт джърнъл“ разказва за това как икономиката на КНДР (Корейска народно-демократична република) оцелява благодарение на контрабандата на цигари и на съвместните предприятия, които се откриват на територията на Северна Корея.

Севернокорейските компании продължават своята дейност независимо от санкциите и дори успяват да реализират печалба. Заедно с тях в КНДР оперират десетки съвместни предприятия с участието на чуждестранни инвеститори, главно, от Китай и други азиатски страни. Северна Корея съхранява икономическите си връзки с китайските компании, включително хонконгските, както и тези от Малайзия и Сингапур. До това заключение стигат журналистите от „Уолстрийт джърнъл“ в проведеното от тях разследване.

Цигарите

Вестникът, чиито данни се основават на официалните отчети на няколко международни компании, както и на информация от неназовани свои източници, включително и Белият дом, успява да разкрие, че икономиката на КНДР се разделя на две основни части. Първата е незаконната търговия с цигари. Според авторите, Пхенян контролира значителен дял от световния пазар. Постъпленията (а това са „милиарди долари годишно“) отиват директно в държавния бюджет и се изразходват за различни цели, включително и за финансиране на ядрената програма, за армията, както и за закупуването на луксозни стоки за управляващия елит в страната.

Импровизирана сергия в Пхенян

Импровизирана сергия в Пхенян

Съвместните предприятия

Вторият елемент на севернокорейската икономика е сътрудничеството с чуждестранни компании или под формата на съвместно предприятие, или чрез продажба на основните пакети от местни активи на чуждестранни инвеститори. Например няколко международни компании посочват в годишния отчет за дейността си, че имат взаимоотношения със севернокорейския бизнес. Една от най-активната от тях е египетската „Ораском телеком“. От началото на миналата година тя притежава 75% от Пощенска и телекомуникационна компания в КНДР, както и неустановен дял в местния клон на банка Orabank. „Ораском телеком“ съобщи, че е получила дивиденти от севернокорейските телекомуникационни компании в размер на около $15 млн. през 2016 г. и приблизително $39 млн. за първите два месеца на 2017 г.

Севернокорейската Пощенска и телекомуникационна компания има поне едно съвместно предприятие с тайландската компания Charoong Thai Wire&Cable Public Company Ltd. Тайландската фирма притежава 25% от общо съвместно предприятие със севернокорейската компания. В допълнение Charoong притежава 20% от компания в Хонг Конг, която пък от своя страна осъществява бизнес със севернокорейската компания Star Joint Venture. Не е посочено как точно се осъществява това партньорство. Бизнесът с Пхенян донася на тайландците $4 млн. през миналата година.

И накрая, доскоро дял в неназована севернокорейска компания притежаваше и „Бритиш Американ Табако“ (British American Tobacco). Международните санкции я принудиха да се отърве от токсичния актив, който бързо бе взет от сингапурската „Lucky Greenbird“. Интересното е, че неин ръководител е Реймънд Сай Тан, бивш топ-мениджър на „Бритиш Американ Табако“.

Китай

Това съвсем не е първото проучване на западните журналисти за севернокорейската икономика и нейните връзки с чужди лица. През май миналата година, същият този „Уолстрийт джърнъл“ установи, че китайската държавна компания Limac Corporation в продължение на почти десет години е сътрудничила (и продължава да го прави) със севернокорейската Ryonbong General Corporation, която е специализирана в износа на метали и минерали. Още през 2006 г. те създават съвместно предприятие, което успява да преодолее всички международни санкции. Пекин твърди, че съвместното предприятие „никога не е започвало търговска дейност на постоянна основа“, но журналистите не вярват на тези думи.

Китай остава основен търговски и икономически партньор на КНДР в продължение на десетилетия – от самото основаване на страната през 1953 г. ООН и отделни правителства се опитаха да прекратят тази връзка, като забраняват сътрудничеството с Пхенян в различни индустрии, но те винаги откриваха вратички. Например, когато през 2016 г. ООН забрани вноса на въглища от КНДР за над $500 млн. годишно, Китай се преориентира на други стоки и полезни изкопаеми. Според разпространено мнение именно Поднебесната империя е лобирала за изменение на резолюцията за санкциите, според която вносът на ресурси от Пхенян е възможен при условие, че постъпленията не се използват за военни цели.

Стига се до там, че миналата година най-малко две севернокорейски банки работят безпрепятствено в Китай. Това е особено актуално след остраняването на севернокорейските кредитни институции от международната система за обмен на данни SWIFT.

Смята се, че китайските власти се ръководят не само от бизнес интереси. Те се опасяват, че ако населението на Северна Корея остане без никаква чуждестранна помощ, то ще започне масово да мигрира, а Китай ще се окаже една от първите страни на пътя на бежанците.

Севернокорейската икономика

През лятото на миналата година Централната банка на Южна Корея публикува изследване за ситуацията в икономиката на северните си съседи. В това проучване се стига до заключението, че севернокорейската икономика се развива с рекордни темпове. Темпове, които от много години не са наблюдавани, като ръстът на икономиката на КНДР е по-бърз от този на Сеул, че дори и на Вашингтон.

През 2016 г. растежът на БВП е 3,9% (според някои оценки 5%). Постигането му се дължи на минната промишленост, добива на въглища и цинк, химическата промишленост, търговията и строителството. Освен това, през 2016 г. земеделците в Северна Корея успяха да преодолеят последиците от тежката суша през предходните години. Все пак трябва да отбележим, че изследователите от Южнокорейската централна банка са отнесли към инвестициите в производството разходите за въоръжение и изстрелване на балистични ракети.

Оризово поле и работници. Снимка- AP Photo

Оризово поле и работници. Снимка- AP Photo

Но дори и без тези инвестиции икономиката на КНДР очевидно расте. Мнозина анализатори свързват това с реформите на Ким Чен Ун. След като дойде на власт, той фактически (макар и не юридически) легализира пазарните отношения и частния сектор в страната. Според някои данни именно на частния сектор се пада около две трети от цялата икономика. Водещите отрасли са услуги, транспорт, търговия. Повечето инвеститори печелят първия си капитал в ресторантьорския бизнес. Икономистите предупреждават, че ефектът от вътрешните инвестиции няма да бъде вечен. Парите от частния сектор, които сега се насочват към инвестиции, рано или късно ще бъдат спрени и точно тогава международните санкции ще окажат по-осезаем ефект.

Южна Корея

Освен това преди две години страната загуби още един важен партньор – Южна Корея. От 2003 г. насам на границата между двете страни функционира съвместен индустриален комплекс Кесон.

Шивашки цех в индустриален комплекс Кесон

Шивашки цех в индустриален комплекс Кесон

През това време са произведени стоки за $1,65 млрд., главно от ръцете на севернокорейски работници работещи за южнокорейски компании, които действат на територията на комплекса. Решението за затварянето на комплекса бе взето от бившия южнокорейски президент Пак Кън Хе- по този начин тя наказа Пхенян за поредните ракетни изпитания. В резултат, в краткосрочен план, КНДР може да разчита на търговски отношения само с Китай и изолирани партньори от други страни.

100 години санкции

Междувременно Ким Чен Ун заяви, че ако е нужно Северна Корея ще издържи и 100 години санкции. „Благодарение на създаването на научен и технически потенциал пред нас не стоят непреодолими трудности, дори и ако вражеските санкции продължат десет или сто години“, каза той в началото на годината пред севернокорейската Академия на науките.

През изминалата година санкциите на ООН бяха затегнати два пъти. Между другото тъкмо международните съвместни предприятия, за които се говори в статията на „Уолстрийт джърнъл“, попадат под забраната.

Източник- www.profile.ru

Reply