Как Ислямска държава измени йезидската религия

Бахзан, Ирак

През един неотдавнашен петъчен следобед йезидски музиканти водеха процесия на поклонници към наскоро възстановен храм, намиращ се на склон някъде в северен Ирак. Жените горяха тамян, а от паството хвърляха пълни шепи със сладки към музикантите. Стотици от местните йезиди от град Бахзан, който се намира в близост до Мосул, се бяха събрали за повторното откриване на един от храмовете взривен от Ислямска държава.

„Много сме развълнувани да се завърнем“- признава един от музикантите Ареан Хасан. В продължение на три години, докато този регион е под управлението на ИДИЛ, тези извиващи се, ритмични музикални ритми леещи се от инструментите на йезидските музиканти бяха забравени от населението в Бахзан. Тази музика е позната като Qawwals (бел.ред. Суфистка музика, на фона, на която се изпълняват поеми със суфистки текстове или химни по време на религиозни церемонии в суфистките храмове и гробници). Около новопостроения храм стоят овъглените дънери на маслинови дървета, които ИДИЛ са изгорили до основи.

Страданията

Бахзан попада под властта на терористичната групировка през лятото на 2014 г., след като групировката превзема Мосул. През август 2017 г. ИДИЛ избива и отвлича хиляди йезиди в град Синджар, който се намира на около 140 км. западно от Бахзан. Повече от 6 хиляди жени попадат в робство, а мъжете са екзекутирани извън градовете. Много йезиди умират от жажда и изтощение по време на обсадата на едноименната планина Синджар. Хиляди от оцелелите са изселени или изпратени в изгнание.

Йезиди бежанци

Бахзан е освободен от кюрдските бойци Пешмерга (бел.ред. Въоръжените сили на автономния регион Иракски Кюрдистан) в края на 2016 г. Тази есен гражданите празнуват завръщането си в това свещено място. „Толкова се радвам да танцувам отново тук“ -казва Дилбрин Ибрахим, 20-годишен поклонник, който се завръща в дома си това лято. „Това е дългоочаквана победа срещу ИДИЛ“.

Но в основата на благоденствието на вярващите, които до неотдавна бяха мишена на истински геноцид точно заради тези религиозни практики, лежи един неизбежен въпрос. Как да възродят религия, която понесе толкова много травми и рани?

Промените

Появата на Ислямска държава драматично ускори промените, които се задаваха, в преследваната от десетилетия религиозна група. Тази поява изостри напрежението между нуждата да се запази традицията и същевременно необходимостта да се модернизира. Наложиха се някои промени в Йезидската религия- от такива изключения, които регламентират правата на жените, които са успели да се измъкнат от пленничеството на ИДИЛ, до предписанията, които забраняват обвързаването с представител на религия различна от йезидската.

Това даде на йезидите по-силно усещане за религиозна идентичност над етническата кюрдска идентичност. Реформирането на тези религиозни постулати се наложи, заради хилядите йезиди, които се намират в изгнание, което предполага тяхната неизбежна промяна.

Религията

Йезидизмът е монотеистична вяра, която запазва някои белези на дозороастрийските ирански религии, които почитат слънцето. По-късно се слива с учението на суфисткия мистик от 12-ти век Шейх Ади. Практиките като почитането на слънцето, луната, планетите са сред отклоненията от ортодоксалния ислям, което е довело до отхърлянето им от ислямската общност с течение на времето.

Йезидите също не смятат себе си за мюсюлмани въпреки ислямската вяра на техния пророк Шейх Ади, което е и фокусът на дебата за традицията и промяната. Някои йезиди призовават за отхвърляне на мистиката и за връщане към предислямската версия на вярата. Но до ден днешен долината Лалиш в Северен Ирак, където е погребан Шейх Ади, е свещеният религиозен център на йезидите. Всеки Йезид трябва да отиде на поклонение до Лалиш поне веднъж в живота си. Поклонниците, които се събират в храмовия комплекс, изпълняват благословения и участват в празнични фестивали с ястия, музика и песни.

Религиозният център в Лалиш

Религиозният център в Лалиш

Бойците от ИДИЛ бяха едва последните от многото мюсюлманските сили, които атакуват йезидите, определяйки ги като неверници. Йезидите отдават почит на Ангела-паун, когото смятат за водач на ангелите и представител на Бога на земята. Пауните често са били неправилно интерпретирани като дявол в другите религии, което е и причината за преследването на йезидите, като поклонници на дявола. Западните мисионери също са се опитвали да обърнат йезидите в християнската вяра.

Според йезидите религията им се изповядва от малко под един милион последователи по света, като повечето живеят в Северен Ирак. Един от основните начини, с които малката религиозна група е запазила себе си през вековете е чрез строги правила, които забраняват на йезидите да се венчават за представители на различна от йезидската религия. Правилата са толкова строги, че е забранено представители на различните йезидски касти да се обвързват помежду си. Йезидите имат три касти: хора извън духовенството, известни като мюридите (миряни, ученици, послушници) и кастите на свещенослужителите- пирове и шейхове.

В миналото йезидите, които предавали своята религия – дори по насилствен начин – не можели да се върнат обратно към нея след това. Но това се промени в края на лятото на 2014 г., когато йезидските жени и момичета започват да бягат от плен на ислямския халифат на ИДИЛ. Бойците от групировката подлагат йезидските жени на жестоки изпитания- принуждават ги да приемат исляма, държат ги в затвори, продават ги в робство на тържищата за хора и ги изнасилват.

Шейх Баба, духовният водач на йезидите, заедно с Духовния съвет на йезидите, решават че йезидското вероизповедание ще приеме обратно бившите пленници, чрез специален кръщенски ритуал в Лалиш. Бившите пленници се кръщават отново близо до гробницата на Шейх Ади, което представлява връщане към религиозната общност. Тази промяна е от изключително психологическо значение за бившите пленници на ИДИЛ, които описват с голямо облекчение, това което преживяват- тяхното повторно приемане към религията, след повторното пречистване.

Полемиката

Това решение, заедно с агинизиращите нападения на ИДИЛ, засили текущия дебат сред йезидите за бъдещето на хората, които следват тази религия. Основните различия идват от разликата в поколенията. Една част смятат, че религията трябва да се модернизира, за да издържи превратностите на живота- другата е на мнение, че промяната е точно това, което ще застраши нейното съществуване.

Йезидският психолог Ян Кизилхан смята, че новата промяна не стига достатъчно далеч, тъй като се отнася само за жени, които насила, след изнасилвания от последователи на Ислямска държава са били принудени да сменят своята религия, но пък в същото време не разрешава бракове с представители на други религии. Казилхан сподели с мен по телефона от Германия, че без по-нататъшно облекчаване на религиозните ограничения младите хора могат да поемат по друг път.

Той ми даде пример с 26-годишния Хакар, който ме помоли да не използвам фамилното му име. Хакар сподели, докато сме на кафе в Ербил, столица на автономния район Иракски Кюрдистан, следното: правилото „Да не встъпваме в брак с представители на други религии поддържаше нашата автентичност и запазването на традициите ни, но сега религията се нуждае от осъвременяване“. В същото време Гюле Хаджи, 75-годишна, с която се срещаме в Бекхане, казва че страданията причинени от ИДИЛ са наказание за изоставянето на традицията. „Ще бъде още по-лошо, ако не следваме нашата религия“, е уверена тя.

REUTERS/Rodi Said

Йезидски бежанци бягащи от главорезите на Ислямска държава. REUTERS/Rodi Said

Когато се запознах с Хакар, той описа посещението си при откриването на новия храм в Бахзан предишната седмица. Според него: „Не става дума за религия, а за приемствеността: Ние се завърнахме, тук сме и ще бъдем тук“.

Йезидските общности

Дори когато йезидите не са тук в Ирак, а някъде пръснати по широкия свят, много от тях се придържат непреклонно към своите традиции. Едно семейство йезиди ми разказа как са взели малки буци пръст от Светата земя в Лалиш и ги носели в малка торбичка със себе си, когато бягали от Ирак в САЩ. Когато стигнали до новия си дом в Тексас, те окачили торбичката на стената. Сега се молят срещу тази торбичка с пръст. По същия начин в книгата си „Наследници на забравените кралства“ писателят Джерард Ръсел описва бежанеца-йезид Мирза Исмаил, който посреща изгрева, докато се моли в апартамента си в жилищна кооперация в Канада. Този изгнаник-бежанец използва молитвата, за да премине отвъд ограниченията на пространството и времето.

В Германия, която е дом на най-голямата в Европа йезидска диаспора, бежанците йезиди, бягащи от ДАЕШ, се присъединяват към вече създадената общност, която съществува от предишни вълни на преследване. Въпреки че точните цифри са оскъдни, когато става дума за размера на общността в Германия преди появата на ИДИЛ, Кизилхан смята, че нейният размер е нарастнал значително като в момента в Германия има 120 000 йезиди. А във Великобритания йезидският активист Рoзин Халил наскоро обяви, че „Рожие Езди“, зимен празник, който обикновено е под формата на тридневен пост, ще се проведе в град Бирмингам.

В Кавказкия регион, изграждането на идентичността на йезидите поема в друга посока. Журналистът Алън Кавал пише за това как живеещите в Армения йезиди укрепват собствената си идентичност в противопоставянето си на мюсюлманския кюрдизъм по време на войната в Нагорни Карабах, водена между Армения и Азербайджан през 80-те и 90-те години на XX век. Мюсюлманските кюрди бяха „принудени да избягат“ при своите единоверци в Азербайджан, а йезидите „все по-често чувстваха необходимостта да се разграничат от кюрдите-мюсюлмани, които в арменската националистическа история са представени в качеството им на активни изпълнители на арменските кланета в Османската империя през 1915 г.“, пише Кавал.

Стогодишнината от арменския геноцид само засили тази тенденция на религиозната идентификация на йезидите. През 2015 г. в Тбилиси, Грузия се откри йезидски културен център. В Армения се строи нов йезидски храм.

Новините за нападенията на ИДИЛ допълнително променят йезидизма в тяхната диаспора. Тъй като йезидите в Близкия Изток бяха подложени на нападения заради своята религия, това допринесе за засилването на чувството за религиозна идентичност на йезидите по света в противовес на тяхната етническа, кюрдска идентичност.

Традициите

По традиция йезидите устно предават притчите на своята религия чрез певците, които изпълняват Qawwals. Тези музиканти обикаляли йезидските градове и села в Ирак, Сирия, Източна Анадола и Кавказ. Според историята за създаването на йезидите, след като перла бива разделена от Божествена сила се ражда вселената, а душата на първия човек не може да премине в тялото си без помощта на придружаващата го музика на Qawwals, обяснява Барзад, водачът на музикантите йезиди.

След като ИДИЛ превзема техните градове, музикантите на Qawwals се разпръснаха и спряха да изпълняват своята музика. Сега, когато групировката е в отстъпление и някои йезиди са се прибрали отново по родните си места, песните на Qawwals също се завърнаха. „Преди ние бяхме единствените, които знаехме и предавахме свещените предания на нашата религия, сега след ИДИЛ нашата роля е още по-важна“, признава Ареан.

Религиозен празник на йезидите.

Религиозен празник на йезидите

Но не всички йезиди са съгласни, че придържането към старите обичаи ще гарантира бъдещето на вярата, тъй като все повече и повече йезиди напускат домовете си, а десетки хиляди остават разселени в Ирак. За някои значението на писаното слово се увеличава все повече.

Свещената книга

„Въпросът, дали да се съберат свещените текстове в нова „свещена книга“ сега се обсъжда“, ми съобщи в имейл Филип Крейенбрук- ръководител на катедра „Иранистика“ в Гьотингенския университет „Георг-Август“ в Германия и водещ специалист по кюрдите и йезидите в Турция и Северен Ирак. „Между другото това означава, че свещените текстове, които преди това са били в компетенцията на музикантите на Qawwals и теоретично в компетенциите на хора от кастите на свещенослужителите- Пирове и Шейхове, сега ще бъдат достъпни в писмена форма за съвременната йезидска интелигенция, които бързо ще заменят традиционните представители на вярата в качеството им на източник на власт“.

По този начин йезидите могат да следват път, подобен на този на древните вероизповедания като юдаизма. В тази религия словото започва да се предава под устна форма, но заради гоненията, на които е подложена се обръща към писмената форма и дори кодират своите вярвания и обичаи. Травмата от сблъсъка с ИДИЛ би могла да доведе до унищожаването на малка общност като йезидите, признава Кизилхан. Но, както в случая с други вероизповедания, това би могло да ги подбуди да реформират своята религия така, че да се адаптира към реалностите на новия свят.

Източник- www.theatlantic.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.