Как живях в условията на карантина заради коронавируса

Анна живее в Китай заедно със своето семейство – съпругът ѝ Лян и двете ѝ очарователни дъщери. В края на януари 2020 г. град Карамай, разположен в Синдзян-Уйгурския автономен регион, в който живее семейството на Анна, е поставен под карантина. Почти един месец семейството прекарва заключено в дома си. Анна ще ни разкаже за всичко, което преживява в този труден период от време.

Казвам се Анна, омъжена съм и имам две деца. Съпругът ми е китаец и вече повече от шест години живея в Китай. За коронавирусната епидемия научих от китайските медии в средата на януари. Новината привлече вниманието ми и започнах грижливо да следя развитието на събитията. Причината е, че в края на януари – началото на февруари планирахме пътуване до Пекин, където трябваше да посетим посолството. Освен това възнамерявахме да се срещнем с наши приятели в китайската столица, които специално за това щяха да пътуват от една от южните провинции на Китай.

В началото изобщо не се притеснявах от тази епидемия. Ние живеем в най-северозападната провинция на Китай. От нас до границата с Казахстан са само 4–5 часа с кола. Съпругът ми каза, че когато в Китай е бушувала епидемията от SARS, в нашата провинция не е бил регистриран нито един случай на заболяването. Но в края на месец януари първите случаи на заболели с коронавирус се появиха и в нашата провинция. Епидемията се разрази навръх Китайската Нова година – период, в който половината от населението на Китай се прибира вкъщи за празниците.

Първият регистриран случай на болен от коронавирус в нашата провинция беше на жена, работеща в Ухан, която се беше прибрала при семейството си за празниците. Ситуацията в цялата страна започна бързо да се променя.

Веднага след като се появиха съобщения за първите случаи на коронавирус, хората в града започнаха да си слагат предпазни маски, които се превърнаха моментално в дефицитна стока по аптеките. Ние бяхме купили предварително маски, защото се подготвяхме за пътуването до Пекин. Ресторантите, които обикновено през уикендите бяха пълни с клиенти, изведнъж рязко опустяха.

Метро Китай

Направи ни впечатление, че някои от градовете се блокираха от властите, а полетите и автобусните превози масово се отменяха. Ето защо решихме да отложим пътуването си. Предвиждахме да пътуваме с влак, а малките и зле проветрявани купета, в които множество хора се докосват до едни и същи неща, като цяло са място, което определено искате да избегнете по време на респираторни-вирусни епидемии. Макар че имаше шанс да успеем да отидем и да се върнем до пика на епидемията, все пак решихме да не рискуваме. Впоследствие се оказа, че сме постъпили правилно.

Само няколко дни по-късно градът ни поставен под карантина: влаковете и автобусите бяха спрени. Свекървата ми, която за празниците беше отишла при свои роднини в съседен град на два часа път от нас, вече не можеше да се прибере. Ако бяхме заминали за Пекин и ние нямаше да можем да се приберем.

Китай. Самосвал стоварва земна маса, за да блокира пътна артерия.

Да се окажеш някъде в хотел с две деца без обичайните удобства и домашен уют е нещо, което едва ли някой ще поиска да изпробва доброволно.

И така, нашият град беше изцяло затворен за външния свят. Малко след това забраниха на жителите да напускат кварталите си, в които живеят. В нашата провинция всичко това е лесно да се организира – просто всеки квартал е опасан с ограда. Причината е, че тук живее най-голямата уйгурска общност в цял Китай. Някои от тях се стремят провинцията да се отцепи от Китай и да се превърне в суверенна държава. В името на тази цел се извършват дори и терористични атаки.

Правителството се бори с отцепниците по всякакъв възможен начин и преди три години, след като беше назначен новият управител на провинцията, се появиха оградите с бодлива тел. Всички жители имат на разположение магнитни карти, с помощта на които се осъществява достъпа до квартала и при влизане или излизане системата те записва. Освен това всички автомобили са с инсталиран GPS, така че всеки един гражданин може да бъде наблюдаван къде се движи. На входа на всички обществени места – супермаркети, пазари, молове, гари – се сканира личният багаж и се проверява личната карта. Може да се каже, че цари тотален контрол.

Преди една година властите решиха да премахнат бодливата тел, но оградите си останаха. Разбира се, по протежението на оградата са разположени множество входове/изходи за живущите и автомобилите, но когато се налага, всички те се затварят и остава да функционира само една вход/изход, където винаги има полицейски служители.

Детска градина в Синдзян-Уйгурския автономен регион.

Около една седмица излизахме единствено в нашия квартал, купувайки си храна от малка бакалия. На 4 февруари беше издадено ново постановление, според което всички жители на града трябваше да останат затворени в домовете си.

Осъзнавах и приемах необходимостта да бъдем затворени вътре в квартала, но не можех да разбера защо трябва да сме заключени в апартаментите си. В този момент в града ни не беше регистриран нито един нов случай на коронавирус. Най-близките регистрирани случаи на заболели с коронавирус бяха на над 400 километра от нашия град и въпреки това бяхме поставени под домашен арест.

Необходимостта от подобно решение беше още по-неразбираема на фона на ситуацията в другите провинции, които бяха по-близо до огнището на епидемията и в които бяха регистрирани множество заболели. Точно по това време наши приятели, тези, с които трябваше да се срещнем в Пекин, успяха да отидат на екскурзия до Хонконг. А те живеят много по-близо до епицентъра на епидемията. Каква беше причината за подобен различен подход към карантинните мерки в различните провинции не мога да кажа.

Беше обявен първият случай на гражданин от нашата провинция, осъден по бързата процедура в рамките на предприетите мерки заради короновируса. На 1 февруари той се е прибирал в дома си, след като е бил на гости при сестра си. На входа на квартала държавен служител иска от него да се регистрира като част от антиепидемиологичните мерки. Мъжът започнал да спори с него, а после кавгата прераснала в бой. Полицията го арестува и на 17 февруари беше осъден на година затвор. В такива времена пререканията с държавата са опасни.

Казаха ни, че трябва да си поръчваме храна по интернет от същата тази малка бакалия, а общински служители или доброволци ще ни я носят в дома ни. Същевременно тези, които ни доставяха храната изнасяха торбите със смет.

Подготвени пакети със зеленчуци, които скоро ще бъдат доставени на поставените под карантина китайци.

Вратите на апартаментите бяха запечатани и под страх от уволнение и всякакви наказания на хората беше забранено да ги отварят.

Естествено тази система не заработи веднага гладко. За първата ни поръчка за хранителни продукти се наложи да чакаме три дни. След като обявиха домашната карантина, съпругът ми веднага отиде в кварталното магазинче, за да се запасим с храна, но всичко беше свършило. Магазинът е доста малък, а в нашия квартал са построени 13 блока с по 10-18 етажа – това прави 1500 апартамента. Нормално е храната от бакалията да изчезне буквално за 5 минути. На третия ден всичко, което успях да приготвя за храна на децата беше спагети с наденица. Обажданията към общинските служители и всякакви началници не променяха нищо: «Да, да, да, скоро ще ви донесем всичко, в моемнта подготвяме вашата поръчка…»

Толкова се ядосах, че написах няколко жалби на сайта на общината. Малко по-късно ми се обадиха и ми казаха, че „сигналите ми са изпратени до компетентните органи“. Очаквано нищо не се промени.

Общински служители с маски и ръкавици доставят храна на поставени под карантина жители.

След това пък имахме одисея с храната за нашата котка – наложи ѝ се да гладува три дни, докато най-накрая не получихме доставка с котешка храна. Освен това свършиха памперсите на по-малката ми дъщеря, а тях нямаше откъде да ги купя – асортиментът в нашата бакалия не включваше памперси (както и котешка храна). За щастие, съседи от входа ни услужиха.

Всеки ден трябваше да измерваме температурата си и да попълваме данните в специален формуляр, в който вписвахме и номера на личната си карта. Първоначално попълвахме формуляра съвестно. След това моят съпруг ми каза, че системата не регистрира данните от моя формуляр, тъй като в този документ няма опция за «номер на задграничен паспорт», а само «китайски идентификационен номер», след което спрях да измервам температурата си. Най-накрая и на мъжа ми му омръзна от всички тези ежедневни галимации с термометъра и започна да вписва нормална температура за всички нас във формуляра.

Понякога чувахме звука на линейка и съм сигурна, че много хора, точно както и ние, са гледали през прозорците и са наблюдавали внимателно къде отива колата. А на следващия ден проверявахме статистическите данни, за да видим дали градът ни не фигурира сред населените места с новозаразени.

Никой от членовете на нашето семейство няма сериозни или хронични заболявания. Докато приятелка на свекърва ми още в началото на карантината се сблъска с наложените ограничения, след като получи пролапс на междупрешленния диск. Това състояние нямаше как да се оправи от само себе си, но не я пускаха и в болницата. Бяха ѝ казали, че е необходимо да извика лекар у дома си. Но лекарят също не дойде веднага – пристигна чак на 4-ия или 5-ия ден. Не мога да ви кажа как точно беше организирано лечението на хронично болните пациенти – казваха, че тези, които носят храната предоставят и необходимите лекарства. А в случай че пациент се нуждае от специални медицински процедури, тогава е възможно да се поръча специална кола от общинските служби, която да го закара в болницата за процедурата.

В официалния сайт, където китайците (както и аз) разглеждат официалната статистика за коронавирусната епидемия, има специален раздел, който проучва всякакви слухове. След което се публикува потвърждение или опровержение. Според мен това е много полезна информация.

Ето част от мълвите, които циркулират в пространството:

  • ако пациенти, заболели от коронавирус инфекция в лека форма, докосват очите, устата, носа с ръце, тогава протичането на заболяването преминава в по-сериозна форма (опровергано);
  • пчелната отрова неутрализира коронавируса (псевдонаука);
  • уиски с мед и вода помагат да се победи коронавируса (опровергано);
  • листа от карамбола (местен плод), запарени във вода, помагат при профилактика на коронавируса (опровергано);
  • признание на доставчик от рибния пазар в Ухан, в което той уж пише, че са добавяли някакви химически гадости към морските продукти (Опровергано. Такива писма, само че с други имена, циркулираха в Интернет много преди избухването на коронавируса);
  • поставена в самата маска салфетка може ефективно да блокира вируса да попадне в дихателната система (псевдонаука);
  • физическите упражнения, плюс гореща джинджифилова напитка, са в състояние да предотвратят заразяването с коронавирус (опровергано).
Китай, януари 2020 г. Полиция охранява пътна артерия.

От време на време съпругът ми се чуваше с колегите си. Един от тях се оказа затворен в студентско общежитие, където беше дежурен. В студентските общежития няма кухни и на студентите е забранено да си готвят самостоятелно, без да броим полуготовите спагети, които се заливат с вряла вода. Студентите обикновено се хранят в столовете, но тъй като преди карантината имаше ваканция, те бяха затворени. Преподавателите в университета трябва да дават дежурства в продължение на една седмица, след което друг го замества. Ако не беше карантината, колегата на мъжа ми би могъл да си поръча храна от близките ресторанти, но всички те бяха затворени. Така той се оказа затворен в общежитието, без да има възможност да яде в студентската столова или да си поръча храна от ресторант. В продължение на три седмици той кара само на хляб и нудълс. Отделен въпрос е защо цели три седмици не го смениха с друг служител.

Най-мъчителното беше, че не ни казваха колко ще продължи карантината. В другите провинции властите се ориентираха по отношение на инкубационния период на коронавируса и определяха карантината за срок, да речем, от 14 дни. Освен това гражданите имаха възможността да кандидатстват за пропуски, с които можеха да пътуват от град в град. Само че в нашата провинция цареше абсолютна тишина. На всичките ни въпроси отговаряха: «Чакайте официално съобщение».

И хората чакаха. Не знам само аз ли изпадах в бяс заради тази карантина, или китайците също негодуваха. В социалните мрежи, в групата на нашия квартал, първоначално някои от съседите изразяваха възмущение, например собствениците на домашни животни искаха да излязат да им купят храна. Естествено те не можеха да излизат, а протеста си изразяваха в социалните мрежи. Много скоро, в същата тази група, се включваха други съседи, които започваха да укоряват и порицават оплакващите се съкварталци.

В интернет постоянно се публикуваха статии за това колко самоотвержено се трудят всички доброволци и общински служители, за това че трябва да сме им благодарни и не на последно място, да бъдем особено признателни на Комунистическата партия за цялата им грижа към хората. За мен всичко това изглеждаше толкова сюрреалистично, сякаш се връщах във времената на СССР.

След две седмици на карантина някак си свикнахме с подобен начин на живот. Но се наложи да усвояваме нови умения. Например не всичко от продуктите, които поръчвахме ни се доставяха. Най-дефицитната стока беше хлябът – постоянно липсваше. Впоследствие въведоха ново правило: можеше да се поръчват продукти само в комплект с 10 кг зеленчуци – без него се отказваше поръчката на допълнителни продукти. Трябваше да приемаме този комплект зарзават плюс останалите предвидени продукти и плодове, които се предполагаше, че ще ни стигнат за една седмица. В случай че нямаше хляб, не беше възможно да го поръчате отделно. Добре, че точно преди карантината съпругът ми успя да купи два петкилограмови пакета брашно, с което правех хляб.

Китайците обожават римите, фразите, сентенциите и дори стихотворенията. Всеки ден получавахме sms съобщения, които бяха написани в стихотворна форма. Властите смятаха, че по този начин хората по-добре ще запомнят какво е необходимо да правят. Например:

  • Налице са множество начини за профилактика, но предпазната маска е основният;
  • Здравето е на първо място, не яжте дивечово месо;
  • Избягвайте тълпата и вирусът не ще ви посяга;
  • От изключителна важност е да си миете ръцете, много по-препоръчително е от пиенето на имуностимуланти;
  • Проветрявайте помещението и болестта ще се изпари без следа.

На китайски език всичко това е оформено в рима. Според мен това е уникално китайско явление: помня много добре лозунгите от съветското ми детство, но с тази скорост и в това количество се съставяха само в Китай.

В интернет ни препоръчваха да използваме карантината за самоусъвършенстване. Хората споделяха, че се учат да готвят нови ястия, че се самообразоват, други пък признаваха, че отделят цялото си време на децата – учене на уроци, занимание с музика, физически упражнения. Съпругът ми също се опитваше да оползотворява времето си – започна да учи английски език, четеше книги за управление на домашните финанси, превеждаше Есенин на китайски език (по образование е преводач с руски език). Що се отнася до мен, аз основно се занимавах с домакинска работа, децата и ръкоделие.

Освен това в социалните мрежи имахме онлайн група, в която членуваха мои сънародници, живеещи в различни градове на Китай. Мнозина споделяха, че им е дотегнало от нескончаемия «кулинарен маратон», тъй като им се налага да готвят всеки ден, не само за семейството си, но и за своите роднини, които са им дошли на гости и впоследствие са поставени заедно с тях под карантина в един апартамент. В това отношение аз поне имах късмет – в злополучния ден, в който обявиха карантина, нямахме гости. Други мои съотечественици, които бяха заминали на почивка в чужбина, не успяха да се завърнат по домовете си поради отменените полети и в продължение на месец и половина с нетърпение очакваха да бъдат възстановени транспортните връзки. Наше приятелско семейство от Южна Африка, които работят в сферата на образованието в нашия град, също не успяха да се върнат – те бяха блокирани на половината път между родината си и Китай.

Докато траеше карантината, съпругът ми получаваше редовно заплатата си – на всички държавни служители им се изплащаха заплатите в пълен размер (съпругът ми е преподавател в университет). Загуби инкасираше частният бизнес: собственици на ресторанти, магазини, продавачи на пазара и т.н. Но правителството се опитваше по някакъв начин да компенсира загубите им – за малкия бизнес бяха въведени отстъпки от сметките им за електроенергия, вода, газ.

Често си мислех, че е добре, че карантината ни беше наложена през зимата, когато навън е студено и условията за дълги разходки са неблагоприятни. Ако това се беше случило през пролетта или лятото, щеше да ни бъде много тежко да спазваме забраната да излизаме навън.

Някои казваха, че са щастливи, че имат възможност да си стоят вкъщи. Аз също предпочитам да прекарвам свободното си време у дома, особено в студено или дъждовно време. Но едно е да си стоиш вкъщи, защото така искаш и съвсем  друго да си застопорена в дома си, поради това че някой ти е забранил да излизаш без наистина основателна причина.

Но както казват, «всичко отминава – и това ще мине». Най-накрая ни беше позволено да излезем навън. Засега само веднъж на два дни и само един човек от апартамент. Сутрин съпругът ми се разхождаше с децата, а вечер аз излизах с тях. Карантината продължи 22 дни…

Източник – www.cosmo.ru

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.