Как да се предотврати крушението на Запада?

Алексис Феерчак- вестник „Фигаро“ (Le Figaro)

Във всичко или почти във всичко мненията на Бернар-Анри Леви и Рено Жирар се разминават, но в едно са единодушни: те се обезпокоени от кризата, която се стовари върху САЩ и старата Европа. Философът, верен на своята интервенционистка позиция, съжалява че Америка повече не е олицетворение на „империята на доброто“. Журналистът в международния отдел на вестник „Фигаро“, напротив, е застъпник на реалната политика.

– Бернар-Анри Леви, във ваша статия, публикувана наскоро, пишете за нерешителността на Съединените щати по отношение на пет държави, които отново се утвърждават на световната сцена – Турция, Русия, Иран, Саудитска Арабия и Китай. Освен това обръщате внимание на трагичната съдба на кюрдите. Може ли да си изградим представа за вашата гледна точка по отношение на Запада в тази статия?

Бернар-Aрни Леви: Трагедията на кюрдите е признак за безпрецедентно отслабване на Запада и неговите демократични ценности. Може би това напомня за битката при Адрианопол, малко преди падането на Рим (бел.ред. На 9 август 378 г. край днешния град Одрин се води сражение между римската армия под командването на източния император Валент и готските племена под командването на Фритигерн. Битката завършва с решителна готска победа, която се счита за началото на края на Западната Римска империя.)? Аз не мисля така. Но отстъпването от позициите е било толкова значително, а позорът толкова обезкуражаващ, че можем да приемем, че сме изправени пред едно от тези микро събития, подобни на самозаблуда, които сигнализират, че светът е загубил равновесието си.

Вече не за първи път Западът изоставя своите съюзници или съседи. Такъв беше случаят и при възхода на нацизма. След това, когато половината от Европа беше преотстъпена на комунизма. Единствената разлика е, че шиитските милиции, на които е разрешено да разпокъсат Иракски Кюрдистан, не може да бъдат сравнявани с хитлеристката армия! Или с армията на Сталин!

Рено Жирар: Ужасно е, когато Западът отново изоставя своите приятели на Изток. Така беше през 1974 г., когато турците нахлуха в Кипър, а след това и през следващата година, когато се отказахме от християните в Ливан, които молеха само за едно нещо: палестинците да не се държат като нашественици. Именно тогава политически коректните вестници съчиниха този необичаен израз „модерен ислям“.

Днес точно тези кюрди, подкрепяни от западната авиация и съветници, свършиха основната работа в борбата срещу нашия основен враг – „Ислямска държава“. Те, разбира се, имат своите недостатъци, но поне са толерантни към различните религии и равенството между половете. С турската офанзива срещу Африн ние ги предадохме на „Мюсюлмански братя“, защото трябва да назоваваме нещата със собствените им имена: Реджеп Ердоган, който е от „Мюсюлмански братя“, разчита на сирийските бунтовнически отряди, които от своя страна са свързани с „Ал Кайда“. Бих бил щастлив да видя, че президентът Макрон започва постепенно да променя тази политика.

Бернар-Aрни Леви: Макрон прояви великодушие съгласявайки се да се срещне с делегация на сирийските кюрди. Но само няколко часа по-рано Тръмп заяви, че иска американските военни да напуснат Сирия. Светът се обърна с главата надолу и ако това продължи и занапред, Западът ще загине…

Що се отнася до Турция, която по време на битката за сирийския град Кобани през септември 2014 г. предоставяше оръжие на бойците от „Ислямска държава“, тя е наш враг. Въпросът за принадлежността на Турция към Европа отдавна се поставя под съмнение. Днес, след Африн, под въпрос се оказа и нейното членство в НАТО! Ще ви дам и един пример. Всички са забравили как преди няколко месеца Ердоган отговори на Меркел, която забрани провеждането на митинги, организирани от турските ислямистки фашисти. Турският президент заяви: „от днес европейците по света никога повече няма да могат безопасно да се разхождат по улиците“. Това е призив към тероризъм! Нашият „съюзник“ Ердоган говори като лидер на „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“.

— Заявлението на Тръмп за оттеглянето на американците от Сирия признак ли е за по-задълбочаваща се криза в САЩ?

Рено Жирар: В момента Съединените щати се държат предпазливо, тъй като в миналото именно това благоразумие не им достигаше. Те са намират под влиянието на неоконсервативна доктрина, според която е необходимо на всяка цена да се разпространява демокрацията по целия свят. Във войните, които водиха в Ирак, Афганистан и Либия те не приложиха теорията за трите условия за успешна военна интервенция. Условия, които подробно съм изложил в моята книга.

Първо, когато сменят диктатор, трябва да имат готов екип, с който да го заменят. Второ, трябва да гарантират на цивилното население, че тяхното положение след намесата им ще бъде по-добро отпреди. В Ирак или Либия не успях да намеря нито едно семейство, което да не съжаляваше за предишния живот. Неоконсерваторите не проумяха, че по-лошо от диктатурата може да бъде анархията, а по-лошо от анархията е само гражданската война. Трето, необходимо е да се защитават дългосрочните интереси на държавата. Когато държавен глава, независимо дали това е Тони Блеър или Никола Саркози, вземе решение за военна намеса, той прави това с пари на данъкоплатците и жертва живота на войниците от собствената си страна.

В Либия създадохме огромен хаос. Кадафи имаше много недостатъци, но на територията на своята страна той се бореше срещу ислямистите и контрабандата на хора в сътрудничество с Европейския съюз. Именно поради липсата на тази предпазливост, за която говорех, Съединените щати днес се намират в състояние на шок.

– Господин Леви, а вие, съжалявате ли, че Съединените щати вече не са империя, която поема отговорност …

Бернар-Aрни Леви: Не съм съгласен с това, което изложи Рено Жирар. Защитени ли бяха нашите национални интереси във войната в Либия? Да. И то, заради една много важна причина. Една от най-страшните заплахи, която беше надвиснала над Запада беше войната на цивилизациите, която обявиха ислямистите. Какво направиха Саркози, Камерън и Хилъри Клинтън в Либия? Те заявиха на арабските народи: „Ние не сме във война с вас! Повече не сме, както често се случваше, на страната на диктаторите, които ви потискаха“.

Що се отнася до Тръмп е необходимо да разгледаме нещата по-всеобхватно. Налице са и вторични явления като, да речем, опашката на кометата. Това е кулминацията на историческия цикъл, който започна с Обама, или дори по-рано, в хода на който САЩ се откъснаха от Европа. Великата Америка е Новият свят, която живееше и се развиваше като една обновена Европа. Може би, затова не я наричам „империя на доброто“, а „империята на по-малкото или по-доброто зло“ – не ме е страх от подобна квалификация. И тогава през втората половина на XX-ти век тази парадигма се срути. Тази Америка, която прекъсна метафизичните си връзки с Европа, поднесе на света първоначално Барак Обама, който не уважаваше дори собствената си „червена линия“ в Сирия, по отношение на използването на химически оръжия. А след това се появи Тръмп с неговия циничен изолационизъм.

Рено Жирар: От самото начало в Сирия липсваше чувство за реализъм. През февруари 2012 г. посланикът на Русия в ООН Виталий Чуркин предложи на три западни постоянни членки на Съвета за сигурност преходен период в Сирия. Те отказаха предложението, публично заявявайки, че режимът на Башар Асад няма да просъществува повече от няколко седмици. В Либия, още преди сирийския конфликт, нарушихме функционирането на системата за сигурност на ООН, като пренебрегнахме мандата, който не предвиждаше смяна на режима. А, между другото, Кадафи беше убит в резултат на атака на френската авиация.

– Не бива да споделяте идеята, че ООН е дестабилизирана от западните страни по време на либийския конфликт …

Бернар-Aрни Леви: Това е нескопосана шега! Това, което дестабилизира и нарушава работата на ООН, е постоянното вето на две държави, които се държат като гамени – Русия и Китай. Тяхното систематично вето лежи в основата на безпрецедентната хуманитарна криза, която трае седем години в Сирия. Вече споменах, че ислямизмът ни е обявил война на цивилизациите, което се отнася и за Русия. Аз съм патриот. Обичам страната си. Но днес Владимир Путин е противник на моята страна и нейните приятели. Той отрови бивши шпиони в Лондон. Той финансира партии, като „Национален фронт“, които се стремят да разделят Европейския съюз. Той се намесва в нашите избори.

Рено Жирар: Не мога да поставя на едно и също ниво „Ислямска държава“ и Путинова Русия. Като французин нямам никакво отношение към ислямизма. Но аз съм проникнат от руската култура, театъра на Чехов, романите на Достоевски, епичните произведения на Гогол и Тургенев, което не ми пречи да критикувам анексирането на Крим и войната в Донбас в Украйна. Считам обаче, че не трябва да демонизираме руснаците, които със сигурност не са демократи по европейски маниер, но за сметка на това не живеят в такава автокрация като Китай. Франция е заинтересована да върне Русия в европейското семейство и да не ѝ позволи да се ориентира окончателно към Пекин.

Разбира се, на Русия ѝ е свойствена натрапчивата идея, че цветните революции се организират от западните страни с цел да я обкръжат. Но и на Запад съществува параноя по отношение на Русия. Онзи ден прочетох една статия в испанския вестник „Ел Паис“, в която се казва, че Русия е виновна за Брексит и каталонския сепаратизъм. Забравяме, че никога не сме виждали толкова антируски настроен министър на външните работи като Борис Джонсън, точно този който оглавяваше кампанията за „Брексит“.

Трябва да направим всичко, за да развенчаем тази двойна параноя. Беше грешка да не спазваме обещанията, дадени на Горбачов от американския държавен секретар Бейкър през февруари 1990 г., по повод това НАТО да не се разширява със страни от бившия Варшавски договор. Напротив, ние разгърнахме система за противоракетна отбрана в Източна Европа, което се оценява като провокация от страна на руснаците.

— А Китай? Може би трябва да се разглежда като империя, а не като държава?

Бернар-Aрни Леви: Не. Мисля, че Китай все още няма тази мощ, за която говорят. Разбира се, той е икономически силен. Но истинската сила е умът, културата, това е способността да комуникираш с всички. Засега Китай не е способен на това. В моята класификация, която заимствах от трактата на Данте „За монархията“, написан в началото на XIV-ти век, днешният Китай не е империя. И това е нашият шанс, ако успеем да се събудим… Ще добавя, че тези пет държави имат едно общо нещо. Всички те са изнудвачи, всяка от които притежава пистолет, насочен към слепоочието на Запада.

Турция заплашва със своите мигранти. Иран с атомната бомба. Русия е световният лидер в сътворяването на фалшиви новини. Саудитска Арабия е в състояние по всяко време да съживи джихадистката идеология. А в Китай има известни на всички територии с огромни запаси от редки метали, които ще са необходими за производството на утрешните мобилни телефони. Нашата историческа ситуация е такава. И уви, ние не сме я избрали. Демократичните страни са заобиколени от пет изнудвачи.

– Какво да правим?

Рено Жирар: Китай се бори за господство в световната търговия. Аз не съм против това, но просто бих искал да можем да се противопоставим на тази тенденция. Напълно съм съгласен с Бернар-Анри Леви: в геополитиката никога не трябва да се отстъпва пред изнудване. Но и не трябва да позволяваме другите страни да попаднат в обятията на китайците. По време на пътуванията си до Русия и Иран видях, че елитите на тези страни всъщност са много близки до западните ценности. В Техеран джамиите са сравнително празни, хората не приемат властта на моллите. Аз също така вярвам, че руският народ се стреми към близост с нас. За целта е необходимо да се омекоти параноята на руската държава и да се гарантира, че Русия следва пътя на върховенството на закона.

Бернар-Aрни Леви: В тези пет държави някои хора са усвоили всичко най-добро, което могат точно от Запада. Според мен ние оценяваме недостатъчно световната мисия, към която сме отдадени. Не знаем, доколко Европа е абсолютно изключение от категория, която е не само териториална, но и духовна – това е не само земя, но и идеи. Такава Европа може да се види в Китай сред хората, които се борят за правата на човека. Или в Иран, когато жените си свалят бурките. Или в арабския свят, когато той се стреми към демокрация. Нашата мисия е да предоставяме духовно оръжие на онези, които се нуждаят от нас, които са наши братя и сестри по дух, и които ние често изоставяме в името на така наречената реална политика.

Рено Жирар: Трябва да разпространяваме влиянието си в света, давайки пример без да четем морал на всички. Интервенционализмът и борбата за правата на човека са в реално противоречие. След Втората световна война самият Запад реши да изостави всички земи, които владееше из целия свят. Днес ние трябва да предупредим подобен диктатор: ние не ви харесваме, ние ще воюваме с вас или ще ви налагаме санкции. Но, белият човек не трябва да напуска Судан, ако иска да превърне тази държава в Швеция! Борбата за правата на човека е възвръщане към „цивилизационната мисия на колонизацията“ от Жул Фери (френски политик в периода 1879-1881 г.).

Източник- www.inosmi.ru

Reply