Как да се ориентирате в класическата музика

Седем метода, които ще позволят на всеки желаещ да се потопи в света на академичната музика.

Дотогава, докато не се появи звукозаписът и класическата музика не се превърна в индустрията във вида, в който я познаваме сега, музикантите изпълнявали творбите на прочутите композитори без да се замислят над това, дали тази музика е класическа или не. За възприемането на класиката не е нужно по някакъв специален начин да променяте възприятието си.

Основното нещо е да се запознаете с нея постепенно и да започнете да посещавате концерти. Всяко класическо произведение, вероятно, ще изисква повече внимание и концентрация от ваша страна, отколкото ако слушате обикновена съвременна песен. Не се притеснявайте, ако първият път класическата музика ви се стори сложна и непонятна. След пет до седем прослушвания ще започнете да усещате вътрешната ѝ логика, да разпознавате определени моменти и да правите разлика между отделните музикални теми, които се сменят в различните части на произведението.

Промоция

Продължете да слушате – вкъщи, на път за работа, в асансьора – и постепенно произведението, което на пръв поглед ви изглежда „тежко“, ще ви стане близко и разбираемо. За тези, които искат да започнат да слушат класическа музика, но не знаят откъде да започнат, ви предлагаме няколко ефективни методики.

Метод № 1- последователен

Най-традиционният начин да се запознаете с академичната музика е да слушате емблематичните произведения на известните композитори в хронологичен ред, да преминете от епоха в епоха, а след това да изберете този период, който е най-близо до вашия дух и да спрете вниманието си върху него.

Така например филмовият критик Антон Долин препоръчва следното: „Започнете с Бах и Моцарт, това е фундаментът и основата. Първо, клавирните композиции на Йохан Себастиан Бах в изпълнение на Глен Гулд, след това преминете на „Добре темпериран клавир“, „Голдберг вариации“ и „Бранденбургски концерти“ изпълнявани от Николаус Арнонкур. Може да започнете да слушате Моцарт с последните му симфонии (от 34-та до 41-ва). След това преминете на „Реквием“, „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“. Това е едно чудесно начало“.

С кои произведения на Йохан Себастиан Бах да започнете

БахДобре темпериран клавир“ е може би най-съвършеното произведение в историята на музиката: два цикъла от 24 прелюдии и фуги във всички тонове и полутонове. Първата прелюдия в До мажор може да бъде възпроизведена на пиано от почти всеки един, но постепенно цикълът става все по-сложен. И по-интересен.

Бранденбургските концерти са едновременно мащабен и компактен цикъл от шест творби с дължина от 10 до 20 минути. Шест напълно различни концерти, обединени единствено от естествената радост от живота на Бах.

Сонати и партити за цигулка“ ще ви докажат, че да слушаш продължително време една цигулка не е никак скучно. Бах се стреми да обхване изцяло възможностите на инструмента. Перлата на цикъла е знаменитата Чакона, която изключително много ще ви развълнува.

Според легендата „Голдберг вариации“ били предназначени за руски дипломат, който е страдал от безсъние. Цикълът е трябвало да му послужи като успокоително и сънотворно средство, а пианистът Йохан Голдберг е трябвало да ги интерпретира в спалнята на въпросния руски дипломат преди той да си легне. Защо не опитате да използвате тази музика по предназначение и сега?

С кои произведения на Волфганг Амадеус Моцарт да започнете

МоцартНаричат „Дон Жуан“ опера на операта- доминираща за всички времена и народи. Няма друга такава велика опера, която до такава степен да поддържа равновесието между трагичното и комичното, високото и ниското, волята за живот и неизбежността на смъртта.

Всъщност известният на всички „Турски марш“ не е самостоятелна пиеса, а финалът на „Соната за пиано № 11„, другите части от които са не по-малко възхитителни. Както и другите клавирни сонати на Моцарт, да не говорим за неговите „Фантазии„.

Началото на Симфония № 40 може да предизвика неволно дразнене във вас, дотолкова е популярна тя. Опитайте се да настроите слуха си така, сякаш я чувате за първи път, а като награда ще получите също толкова прекрасни и същевременно не толкова шаблонни части от произведението.

Соната за цигулка и пиано № 21– това определено е най-тъжната музика на света.

С кои произведения на Лудвиг ван Бетовен да започнете

Лудвиг ван БетовенСлед това ви препоръчваме да се насочите към музиката на Лудвиг ван Бетовен и неговите Симфонии № 5 и № 7. Първата – за да разберете какво следва след знаменитото „та-да-да-дам“, а втората – за да откриете „необичайния“ Бетовен – свободен, искрящ и дори весел.

Концерт за цигулка и оркестър е един от най-великите цигулкови концерти. Ако ви стане скучно в средата, ще бъдете възнаградени във финала: Бетовен ще ви подари толкова красива и тъжна мелодия, че ще ви е трудно да удържите сълзите си.

Соната за пиано № 14 – е символ на несподелената любов. Сред 32-те сонати за пиано, „Лунната соната“ на Бетовен вероятно не е най-добрата, но със сигурност е най-прочутата; за нея говорят мнозина- от Шостакович до „Бийтълс“.

С кои произведения на Феликс Менделсон да започнете

Феликс МенделсонСледващото откритие в света на класическата музика би могъл да бъде романтикът Феликс Менделсон. Неговият „Сватбен марш“ става популярен след сватбата на принцеса Виктория и принц Фридрих III и, макар че това не е най-доброто му произведение, за съжаление, засенчва всички останали. Осъзнаваме, че музиката му е елегантна и лирична благодарение на „Песни без думи„, които той пише в продължение на целия си живот. Понякога тези песни се препоръчват като един от начините за лечение на депресия.

За да доизградите неговия образ, трябва да чуете известната Симфония № 4 (Италианска), която той създава в боготворената от него Италия.

Концерт за цигулка“ е едно от най-жизнеспособните произведения на Менделсон, в което той блестящо проявява най-добрите качества на своя талант- пластичността на песенно-лиричните и скерцозно-фантастичните образи, простотата и искреността на лиричното изказване, богатия мелодизъм.

С кои произведения на Пьотър Илич Чайковски да започнете

Ако искате да разберете какво е симфония, слушайте Петата на Чайковски – това е една от най-добрите и солидни симфонии в класическата музика. Тя не е толкова популярна, колкото неговите балети, макар че нейният мелодичен потенциал е на същото ниво.

За мнозина Чайковски е „Лешникотрошачката„, „Спящата красавица“ и Концерт за пиано и оркестър № 1. Нищо общо с тях няма клавирното трио „В памет на великия художник“ – трагично, дълбоко интимно изразяване на чувства, лишено от всякакъв вид тежест и помпозност. Такъв Чайковски още не сте слушали.

С кои произведения на Йоханес Брамс да започнете

Йоханес БрамсПървата симфония на Брамс я наричат „Десетата симфония на Бетовен„, като се има предвид приемствеността на традицията. Но ако деветте симфонии на Бетовен са неравноценни, то и четирите симфонии на Брамс са истински шедьовър. Помпозното начало на Симфония №3 е просто ярка обвивка за дълбокото лирично продължение, което достига своя апогей в незабравимото Алегрето.

Камерният ансамбъл е един от най-деликатните видове музицирания: соната за цигулка, пиано трио или струнния квартет често са в състояние да изразят повече, отколкото балетът или симфонията. Синоним на камерната музика е името на Брамс- всичките му камерни произведения са шедьоври. Включително Соната за цигулка и пиано № 3. Сонатата е последното и най-яркото олицетворение на драматичната концепция на Брамс в рамките на камерния жанр.

Ако един симфоничен оркестър е извикан на бис поне в половината от случаите диригентът избира Унгарски танц №1 или в краен случай №5 . „Унгарски танци“ – са цикъл от двадесет и една миниатюри за две пиана, по-късно приспособени за оркестър. Те са създадени въз основа на автентични унгарски мелодии-народни песни.

Метод № 2- слушайте това, което ви е близко по дух

Музикалният критик Иля Овчиников е на мнение, че идеята да се започне запознанството с класическата музика чрез музиката на Бах и Моцарт не е напълно вярна. В края на краищата има няколко класически композитори, чиято музика е в по-голяма хармония с вътрешния живот на съвременния човек. Сред тези композитори са Густав Малер, Дмитрий Шостакович и Игор Стравински.

Преходният период от края на XIX и началото на XX век създава гении, които говорят на същия език като нас. Ако музиката на ХІХ век, която е основният репертоар на съвременните композитори, вече ви е дотегнала, тогава тези произведения със сигурност ще ви се сторят свежи, интересни и близки по дух.

Слушаме Малер

Густав МалерВъпреки че голяма част от живота на Густав Малер минава в XIX век, той става първият композитор, който унищожавайки романтичните канони, смело скача в ХХ век. Малер съвсем точно прогнозира хаотичното съзнание на хората, които ще станат свидетели на две световни катастрофи.

Повратна година в живота му е, когато той пише произведение с необикновено трагичен драматизъм- Симфония № 6. Въпреки продължителността си (80 минути), симфонията се слуша на един дъх, наподобявайки завладяващ роман с постоянни обрати на сюжета. Почти цялото творчество на Малер ще ви развълнува дълбоко.

Музиката на Малер може да не бъде обичана, но е невъзможно да останете безразлични към нея. От 60-те години на миналия век, благодарение на усилията на Ленард Бърнстейн (бел.ред. Прочут американски пианист, диригент и композитор), започва своеобразен малеровски бум, така че никак не е трудно да чуете някои от произведенията на Малер на живо.

Слушаме Стравински

Игор СтравинскиИгор Стравински неслучайно е наричан композитор-хамелеон. През живота си няколко пъти променя из основи стила си, така че ако слушате произведенията му, които са създадени в началото, средата и края на творческия му път е абсолютно невъзможно да повярвате, че те са написани от един и същ композитор.

През целия си живот Стравински се измъчва от това, че най-известните му произведения са ранните балети – „Жар-птица„, „Петрушка“ и „Пролетно тайнство„, макар че той непрестанно твори.

Премиерата на балета „Пролетно тайнство„, чийто хореограф е Вацлав Нижински, се смята за един от най-гръмките музикални скандали на XX век. В много отношения „Пролетно тайнство“ е визионерско произведение, една история за полухората-полузверовете в навечерието на една епоха, когато на хората им е предстояло да загубят човешкия си облик. За Стравински това е първото наистина оригинално произведение, което е създадено без да се съобразява с другите композитори, един истински пробив в света на музиката.

Слушаме Шостакович

Дмитрий ШостаковичЗа разлика от Стравински, творчеството на Дмитрий Шостакович е едно единно цяло, като лириката на Пушкин или романите на Достоевски. За някои музиката на Шостакович се асоциира с нещо грубовато и „съветско“. Това погрешно мнение се дължи на факта, че най-известното му (но не и най-доброто) произведение е „Ленинградска симфония„.

Шостакович има много по-ярки творби, които ще направят силно впечатление на начинаещите любители на класическата музика. Например Симфония № 5, която той пише през 1937 г., опитвайки се да се спаси от лавината партийна критика, която се стоварва върху него. Властите харесват класическата, с ясна структура симфония и тържествуващия емоционален край. Освен това, по отношение на съдържанието, това е съвършено гениално, многопластово произведение, което е идеален вариант за запознаване с музиката на Шостакович.

След това можете да преминете на Симфония № 6 и № 9. И двете са кратки, пъстри, създаващи настроение и със сигурност няма да допуснат да се отегчите.

Метод № 3- теоретичен

Ако искате да подходите прецизно към изучаването на класическата музика, като започнете от самия фундамент, може като за начало да прослушате няколко теоретични курса, както и да прочетете специализирани книги.

Най-често начинаещите ползват базовия курс от аудиолекции на Робърт Гринбърг „How to Listen to and Understand Great Music“ и аудиокурса „Great Masters“, като в него всяка отделна лекция е посветена на един от известните композитори. Ако не ви харесва начина на изложение на Гринбърг, можете да чуете въвеждащия аудиокурс „Listening to Music“ от професор Крейг Райт, който весело и разбираемо обяснява структурата на класическите произведения.

Чудесна двадесетминутна лекция за това как да се влюбиш в класическата музика е представена от американския диригент Бенджамин Зандър в TED (бел.ред. TED е световна поредица от конференции, собственост на частна фондация с нестопанска цел, създадена, за да популяризира „идеи, ценни за разпространяване“).

Разбираемите и интересни книги за класическата музика не са толкова много. Можете да прочетете „Incomplete and Utter History of Classical Music“ на Стивън Фрай, „История на класическата музика“ от Дарън Хенли и изчистената „When do I clap“ от цигуларя Даниел Хоуп.

Метод № 4- емоционален

Академичната музика е източник на много предразсъдъци и един от основните е, че всички класически творби са уж сходни една с друга. Но това не е така. Дъглас Адамс пише: „Моцарт ни разказва как да бъдеш човек, Бетовен- за това как да бъдеш Бетовен, а Бах разсъждава за това как се чувства Вселената.“

Един от начините да се запознаете с класическата музика е да оцените цялото ѝ разнообразие, като подчертаете индивидуалния характер на музиката на всеки композитор. В тази връзка музикалният журналист Бенджамин Карлсън съветва да опитате да свържете тяхната музика с вашите собствените емоции и настроения. Твърде често класическата музика се слуша с „главата“ и поради това се пропуска нейната същност.

Например, когато се чувствате романтично настроен със сигурност ще ви допаднат вълшебните композиции на импресиониста Клод Дебюси. Когато се изисква концентрираност и съсредоточеност слушайте систематичния и дискретен Бах, както и другите барокови композитори- Антонио Вивалди, Доменико Скарлати. В моменти на душевен смут- Фредерик Шопен и Франц Шуберт. Когато яростта преизпълни душата ви, защо не послушате Бетовен или Рихард Вагнер? Ако ви е забавно и пролетно на душата – Моцарт. За сприхаво и нервно състояние ви препоръчваме Ференц Лист. Иска ви се епос и трагедия- Брамс. При ирония и емоционално колебание- Сергей Прокофиев и Стравински. Разбира се, това разделение е грубо и строго субективно. Самият принцип- да погледнете на класическата музика през призмата на емоциите- е много вероятно да ви помогне да направите първата крачка към нейното разбиране.

Метод № 5- уточняващ

Важно е да разберете, че вие навсякъде сте заобиколени от класическата музика, остава само да я разпознаете. Приемаме, че вече сте се запознали с много класически произведения, следващата крачка е да узнаем как се казват те. Има мелодии, които постоянно чуваме във филми, реклами, телевизионни програми, че дори и мелодиите за звънене на телефоните на други хора. Много пъти сте слушали, да речем, плашещата кантата „Кармина Бурана“ на Карл Орф, омагьосващия „Дует на цветята“ от операта „Лакме“ на французина Лео Делиб, арията „Nessun Dorma“ от операта „Турандот“ на Джакомо Пучини или композицията „Утро“ от романтичната сюита „Пер Гинт“ на норвежкия композитор Едвард Григ.

Методът се състои в това, че когато за пореден път чуете позната мелодия в даден филм, трябва просто да намерите в Интернет как се казва въпросната мелодия, а след това да я чуете изцяло.

Метод № 5- ходете на концерти

Да слушате класическа музика на запис е добър вариант, но ще постигнете още по-голям ефект, ако започнете да я слушате на живо. Да се насладите на класическата музика е много лесно- просто посетете Софийската филхармония. Всички, които обичат класическа музика могат да се насладят ежедневно на прекрасни изпълнения в този национален културен институт.

Билетите започват от 8 лв. и стигат до 44 лв. Ценителите на академичната музика в провинцията също имат възможност да се потопят в света на виртуозните интерпретатори. В почти всеки областен град на България се поддържа тази глътка културен живец, която крепи творческия и съзидателен дух на местната интелигенция.

Класическа музика

Подарете на любимите си хора едно незабравимо изживяване, купете билети и посетете филхармониите в Пловдив, Шумен, Плевен, Русе, Бургас, Видин, Разград, Варна, Враца, Габрово, Сливен.

Метод № 5- Експресен метод

По молба на водещ от радио „BBC“ музикалният критик на вестник „Гардиън“ Том Сървис съставя седмично ръководство за класическа музика. За да може музиката да подейства, Сървис моли слушателите да „минат на класическа диета“, т.е. в продължение на пет дни да не слушат никакви други композиции, с изключение на тези, които той им предлага. По-долу е представен редът на творбите, съставен от Том Сървис. Три произведения, които са предвидени за всеки един ден от работната седмица и, които винаги представят три различни музикални епохи.

Първи ден:

Джоакино Росини – „Вилхелм Тел
Йохан Себастиан Бах- „Голдберг вариации
Джон Адамс – „Кратко пътуване в бърза кола

Втори ден:

Франц Шуберт – Клавирен квинтет „Пъстървата“
Бедржих Сметана- „Вълтава
Стив Райх – „Музика за 18 музиканти

Трети ден:

Джузепе Верди – Dies Irae от композицията „Реквием“
Игор Стравински – „Жар-птица
Карлхайнц Щокхаузен – „Gesang der Junglinge

Четвърти ден:

Морис Равел – „Болеро
Густав Малер – Симфония № 2
Дьорд Лигети- „Реквием

Пети ден:

Едуард Елгар – Вариации „Енигма”
Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 9
Кшищоф Пендерецки- „В памет на жертвите от Хирошима

Източник- www.the-village.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.