Как да преживеем финансовия апокалипсис

Интервю от март 2010 г. с Дъглас Кейси – американски икономист, автор на няколко книги на финансова тематика, които се превръщат в бестселъри на книжния пазар в САЩ.

– Дъглас, по време на последния ни разговор, вие засегнахте темата за дълговите задължения в контекста на прогнозата ви, че еврото изживява последните си дни. В края на интервюто споменахте, че проблемът, разбира се, не се ограничава само до Гърция или до Еврозоната. САЩ се превърна в глобален длъжник и мнозина американци изглежда смятат, че задлъжнялостта по кредитната карта е основателна причина за повишаване на кредитния лимит, но не и за спестяване. Всичко това изглежда като глобална епидемия. Да поговорим за дълговете.

– Разбира се. Това е история, която ще има лош край за много хора. Аз и преди предупреждавах за това, но мисля, че си струва да го кажа още един път, защото голяма част от хората просто не съумяват да «осъзнаят реалността».

– Използвате глагола «Grok» (Бел.ред. Неологизъм, използван от Робърт Хайнлайн в романа си «Странник в странна страна»). От марсиански език тази дума означава едновременно «пия» и «разбирам». В романите на Робърт Хайнлайн водата е основният елемент на марсианската култура – това е съвсем естествено за една планета-пустиня. Когато «грокнете» знанието, както и когато пиете вода, това означава не просто да го държите в устата си, а след това да го изплюете. Това означава да го усвоите в себе си, след което то навлиза в кръвообращението и постепенно във всяка клетка на тялото; то става част от вас. Това е трудно за разбиране… Моля да ме извините за тази спонтанна лекция. Просто подозирам, че много от читателите не са запознати с това понятие.

– Или с други думи повечето хора просто не разбират какво представляват парите. Те ги възприемат като даденост, като част от съществуващият свят. Но това не е така. Този момент е отлично илюстриран от погрешното възприемане на следния финансов инструмент – емитирането на книжни пари срещу дълг, феномен, който Дейвид Галанд анализира преди няколко седмици. Ето защо днес цялата световна монетарна система се движи към катастрофа. И това е абсолютно неизбежно. Изход няма. Нито пък избор.

– Защо?

– Защото не може да използваш механизма на задлъжняването като средство за сдобиване с пари. Както съм споделял и по-рано, Аристотел е първият, който още през IV в. пр.н.е. дава определение за парите. И какво са те според него? Те са средство за съхранение на стойността и средство за улесняване на обмяната.

Хартийките, които използваме в наши дни, са средство за обмяна. Те са станали такива, защото правителствата са решили така – но те не са добър начин за запазване на стойността. Ето защо те бързо и радикално губят функцията си като средство за съхранение на стойността. Това, което днес използваме в качеството им на пари, всъщност не са пари; това е валута. Технически това просто е дума, която демонстрира правителствения заместител на парите.

Валута

Какво означава терминът «добри пари»? Отново Аристотел ни дава отговора. Това е нещо, което притежава пет качества: то е дълготрайно и делимо, трайно и удобно, и ценно само по себе си.

– Последното ни интервю с вас, в което разисквахме златото, доведе до разгорещени дискусии сред нашите читатели, особено от тези, които изучават трудовете на икономистите, придържащи се към принципите на Австрийската икономическа школа. Доайените на Австрийската школа смятат, че стойността е субективна. Но вие нямахте предвид някаква стойност, която е независима от хората със субективни съждения. Подразбираше се, че хората оценяват нещо, което би могло да работи като «добри пари», поради естествените му качества, а не защото е «оценено» с държавен указ.

– Точно така. Поради тези причини почти със сигурност може да кажем, че златото е най-доброто средство да се използва като платежно средство. И това е така не защото го казвам аз, нито защото Аристотел твърди същото, а защото с течение на времето хората са открили, че златото е най-дълговечното, делимо, трайно, удобно и по своята същност ценно за приложение средство. Среброто също е подходящо, но не е толкова дълготрайно като златото, тъй като корозира. А и е по-малко удобно, тъй като в момента е 60 пъти по-евтино от златото. Медта е още по-евтина.

– Аз ще добавя още една причина, която е актуална в нашето време, за разлика от епохата на Аристотел. Невъзможно е просто така да си напечаташ злато по случайна прищявка на властта.

– Това също е доста важен момент. Използването на метала в качеството му на пари позволява да се отнемат част от механизмите на управление на правителството и бюрократите.

Злато
– Но днес ние не използваме злато…

– Не, защото, както в примера на Дейвид, като че ли няколко съмишленици, непритежаващи пари, започнаха да си разменят дългови разписки емитирани срещу пари, а впоследствие забравиха, че при представяне на разписките те трябва да бъдат изплатени с реални пари.

Проблемът е, че в конкретния случай с тези дългови разписки между приятели, документите се гарантират на основата на надежда и доверие. Но някой от тях може да се премести да живее на друго място или да умре, или пък да се окаже мошеник, или да банкрутира – всичко е възможно. А човекът, който притежава дългова разписка издадена от мъртвец, се оказва с празни ръце.

С правителствените разписки, или валутите, ситуацията е още по-притеснителна, защото те имат възможността да увеличат броя на дълговите разписки в обращение без да информират никого за това – това наричаме инфлация. Емитирайки дългови разписки, правителството получава възможността да ги изразходи, преди инфлацията да предизвика повишаване на цените, фактически присвоявайки средства от данъкоплатците. И, разбира се, понякога правителствата са склонни да «предадат Богу дух», оставяйки притежателите на дългови разписки с празни ръце, точно какъвто е случаят с разписките между горепосочените съмишленици. Всъщност е далеч по-вероятно подобни проблеми да възникнат именно в примера с правителството, отколкото в случая с приятелите.

– Повечето хора не биха измамили приятелите си, но правителствата нямат приятели. Освен това болшинството от тях се отнасят към своите граждани като към своя собственост, като добитък, който се нуждае от разрешение от държавата за всяка една дейност. От тази гледна точка инфлацията не е престъпление, а само инструмент за управление на плиткоумните маси. Но в действителност това е вид данъчно облагане без право на възражения.

– За съжаление е така. И тъй като правителствените институции се основават на силата, на принудата, властта е проникната от мисълта, че имат право да правят абсолютно всичко, което поискат. Те оправдават всякакъв вид нарушение, твърдейки, че действат в «интересите на държавата» или нещо от този род.

– Добре… Но всички тези валути са в обръщение от много време. Защо твърдите, че вие сте прав, а останалите грешат? Защо крахът на държавните валути е неизбежен?

(Смее се.) – Защото правителствата не са съставени от енергични хора, които се стараят и които могат да бъдат убедени да извършат нещата правилно. Те са един вид котерия – политици и бюрократи с не особено добра репутация – които преследват собствените си интереси. Въпреки реториката, техните интереси съвпадат с обществените само в определени случаи. Дори в най-просветените времена – дори в периоди на разцвет – правителствата се опитват да изразходват повече средства, отколкото получават. А днес не можем да кажем, че сме във времена на просперитет. В продължние на няколко поколения хората бяха научени да получават помощи и различни видове социално подпомагане, без да се замислят кой и как плаща за тях.

Ще ви дам един пример. Когато гостувах в «Шоуто на Фил Донахю», един ден преди президентските избори през 1980 г., разсъждавах по същия начин, както и сега. По време на интервюто обясних, че данъкоплатците плащат за всички тези желани блага като социалните обезщетения и обезщетенията за безработица. Мъж на средна възраст от публиката попита: «А защо правителството да не може да плаща за всичко това?». В залата се чуха възгласи на одобрение.

Тогава за първи път осъзнах, че съпротивата е безполезна, а ситуацията като цяло е безнадеждна. И че някой, който развива напълно смислени съждения, коментирайки спортни събития, времето или състоянията на пътищата, се превръща в пълен глупак, когато коментарите му се отнасят до икономически въпроси. А когато този човек стане част от тълпата, нещата стават още по-зле: той може да се превърне в малоумник или идиот.

Доларът съществува от много години, дори въпреки факта, че с течение на времето той деградира – първо със създаването на Федералната резервна система през 1913 г., след това с конфискацията на златото от населението в САЩ през 1933 г., а след това с преустановяване на използването на златния стандарт през 1971 г. Макар че правителството създаде трилиони нови хартийки, доларът все още се възприема като някакъв вселенски стандарт. Но фактически той е не по-добър от аржентинското песо и го очаква същата съдба.

Тези дългови разписки са със силно изразена ефимерна реалност и същевременно са много лесни за създаване – буквално няма никакви ограничения. Не е нужно дори повече да се печатат хартийки, те се създават чрез натискането на бутон на компютърната клавиатура – така че повече не можем да очакваме финансова сдържаност от страна на правителството. Толкова е изкушаващо да харчите пари, карайки хората да си мислят, че стават по-богати, а всъщност купувате гласове за изборите.

– Ако погледнем дефицита и държавния дълг, би било трудно да не се съгласим с думите ви.

– Държавният дълг. Кога за последен път чухте обикновените хора да се притесняват от размера на държавния дълг? Американците са толкова свикнали с огромните дългове, започвайки със заеми за колежа и студентски кредити, че дори не им хрумва, че по някаква причина те трябва да се притесняват от държавния дълг. За тях това е абстракция, както и броят на светлинните години до мъглявината на Андромеда.

Долар

Преди това хората поне обръщаха внимание на финансовите задължения на държавата, въпреки че мнозина казваха: «Това не е кой знае какъв проблем, все пак дължим тези пари на самите себе си». Но това винаги е било заблуда. Някои, присъединявайки се към клуба наречен «правителство», вземат заеми от вътрешни кредитори. Но сега това взема още по-опасен обрат, тъй като американското правителство влиза в задължение предимно към външни кредитори: китайци, японци, тайванци и т.н. Американците, тези, които поне са заинтересовани от запазването на стабилността на правителството, вече са изцедени. Така че правителството започна да взема заеми от други кредитори. А на тях няма да им хареса, ако в края на този експеримент останат с пакет нищо не струващи разписки.

Тъй като политическата ситуация в света продължава да се приближава до състояние, което, струва ми се, донякъде ще наподобява Трета световна война, има голяма вероятност в края на тази финансова примка американското правителство да обяви дефолт при обслужването на своите задължения, вероятно чрез радикално обезценяване на долара. Те отдавна престанаха да мислят в милиони. Те дори вече не мислят и в милиарди, всичко се пресмята в трилиони. Скоро Обама ще се наложи да пита шута, който е назначил за главен съветник, какво става с трилионите. А тези любезни чужденци, които предоставиха на американците реален капитал в замяна на хартийки, ще открият, че фактически всичко, което имат, е просто купчинка целулозен продукт. Възможно е дори да не става дума за хартийки, а за отразени в даден счетоводен баланс величини, които заместват тези хартийки.

И не само правителствата на Китай или Япония ще изпитат неудовлетвореност. Но и стотици милиони хора по света – навсякъде, от Русия до Конго, Мексико, Тайланд, които са натрупали трилиони от тези хартийки под дюшеците си, тъй като с право не се доверяват на хартийките на собствените си правителства.

Това е сериозен проблем. Това не е просто поредната икономическа криза, когато десетки милиони хора откриват, че натрупаните през целия им живот спестявания се изпаряват. Тук говорим за катаклизъм, който ще се случи много скоро. Не искам да звуча като провокатор, но мисля, че ситуацията е много, много по-взривоопасна, отколкото изглежда на повърхността, много по-лоша, отколкото я показват в новините.

– Това е плашеща оценка. Но за Третата световна война ще разговаряме друг път. При такъв зловещ сценарий, който обрисувахте, валутите могат ли да престанат да функционират като средство за размяна? Много малко са хората, които биха могли да намерят друга алтернатива…

– Може би няма да спрат да се използват като средство за размяна. Поне не веднага.

Дори по време на известната на всички хиперинфлация в Германия през 20-те години на XX век или неотдавнашната в Зимбабве, където нулите след единиците на банкнотите не можеха да се преброят, хората все още използваха правителствените хартиени валути. Повтарям, все още ги ползваха! Когато за последно бях в Зимбабве преди три години, се наложи да платим за горивото на автомобила ни с цели чанти с банкноти. Ужасно неудобно беше. Хората забравиха че марката, франкът, паундът, доларът са все названия за определено количество злато.

Когато започва Първата световна война, Германия се отказва от златния стандарт – тогава доларът струва около 5 марки. През 1923 г. с 1 долар е можело да се купят трилиони марки. Само онези германци, които бяха закътали златни монети в различни тайници или имаха сметки в чуждестранни банки, разполагаха с ликвиден капитал през онази кризисна 1923 г. Всички останали са загубили всичко. Така че хората са пазели златото си, в случай че са можели да си го позволят.

Именно това е формулирано в Закона на Грешам. Ако в паричното обращение съществуват «законни платежни средства» – хартиени пари – то хората се опитват да платят задълженията си точно с тези пари. Фактически всеки се опитва да се отърве от горещия картоф. Но в същото време се опитва заплатата му да бъде изплащана в т.нар. «добри пари» (Пари, при които няма значителна разлика между номиналната стойност на паричната единица и пазарната стойност на материала, от който е произведена), които след това ги запазва за себе си. Ваймарската инфлация в Германия се превръща в най-страшното бедствие за тази страна. Тя довежда до ужасни последици.

1923 г. Германски деца си играят с банкноти, чиято стойност практически е нулева.
– Мнозина възприемат Ваймарска Германия и Зимбабве като някаква фантасмагория случила се във вдън гори тилилейски, ако въобще се замислят за това. Интересното, е че днес Германия, която се превърна в стълб на еврото, отново се сблъсква със Закона на Грешам.

– Този закон е валиден поне от времето на Римската империя. Но ми е интересно колко далеч ще стигне всичко сега. Всички основни световни валути се емитират от правителствата на държави, които са много по-урбанизирани, а техните икономики се базират най-вече на услугите. САЩ, Великобритания, еврозоната и Япония – валутите им имат сериозни проблеми, което се дължи на различни причини. Освен това производството на т.нар. основни стоки е сравнително малко.

През далечните 20-те години или дори в Зимбабве, чиято икономическа и финансова криза беше само преди няколко години, половината от населението все още живее в малки собствени стопанства и мнозина от хората са нямали дори банкова сметка, да не говорим за кредитни карти и пенсионни фондове. Гибелта на долара и другите хартиени валути ще бъде много, много по-страшна, отколкото в горепосочените епизоди от миналото.

– Промяната на валутната система нанася удар по глобалната резервната валута – и този процес няма да бъде никак лесен. Но нека да погледнем на това от друга страна. Като защитник на твърдата валута вие разбирате, че инфлацията на паричното предлагане води до ценова инфлация. Ако притежавате 1 000 златни монети в малко селце и да предположим, че друг жител на населеното място притежава достатъчно злато, за да направи още 1 000 златни монети, вие общо ще имате два пъти повече монети, които ще сте готови да дадете за едни и същи стоки, от което следва, че цените ще се повишат. Но ние не живеем в икономика на твърда валута. Ние сме извън златния стандарт. Банковата система банкира с частични резерви, а дълговото финансиране за физически, юридически лица и правителства е опростено. Така че всеки нов долар се умножава и влияе върху икономиката като множество от нови долари. Но негативният момент е, че в случай на загуба на доверие спрямо огромната маса валутни деривати, те ще бъдат заличени в огромни количества, забавяйки паричното обращение.
В този смисъл безпрецедентното създаване на трилиони нови долари дълг и валута няма ли да бъде компенсирано от анулирането на трилиони в дериватни инструменти, като по този начин се избягва ценовата инфлация?

– В съждението ви има резон. Това е само един от многото проблеми на системите на хартиените пари, които са основани на кредити. Всички тези долари се създават от нищото – инфлацията. Но когато банките фалират и задълженията по облигациите им бъдат просрочени, може да настъпи дефлация. С металните пари паричната маса расте толкова бързо, колкото бързо се извършва добивът на самия метал – и това обикновено съвпада с темповете на растеж на реалната икономика. Така че стойността на парите има тенденция да бъде постоянна величина. Или дори расте при лека дефлация. Това е добре, тъй като предотвратява увеличаването на задлъжнялостта и насърчава спестяванията. А спестяванията са показател за това доколко забогатява отделният човек или общество.

Но чиновниците отидоха твърде далеч. Спомням си как през 2007 г., за първи път откакто е част от тази номенклатура, Алън Грийнспан каза нещо ясно и разбираемо. По това време той вече не беше председател на Федералния резерв и гостуваше в комедийната програма «Daily Show». Водещият Джон Стюарт запита Грийнспан, дали знае какво е количеството на паричната маса, при което бившият шеф на Фед доста чистосърдечно си призна: «Ами наистина не знаем».

Днес сме свидетели на битка на титаните между силите на инфлацията и дефлацията. Когато крупните корпорации като «General Motors» или « Fannie Mae» и «Freddie Mac» обявяват дефолт по дълговите си задължения, стотици милиарди долари изчезват. Активите, за които хората са смятали, че притежават и които могат да конвертират в пари, се изпаряват. Това води до дефлация. В здравата банкова система, където парите са стока като златото, парите не могат да изчезнат. Те могат да сменят собственика си, но не и да изчезнат. Но в нашата парична система те могат да се изгубят и изчезнат толкова лесно, колкото и са създадени.

От това следва, че някои се възползват от създаването на пари от страна на правителството, а други не. Въпросът е кой ще може да ги изхарчи първи, докато струват най-много, и кой ще остане на сухо, когато парите изчезнат? Обикновено в тази ситуация потърпевш е обикновеният човек – представителите на средната класа. А в САЩ средната класа намалява. Финансовите колебания, през които преминаваме, унищожават средната класа, която наивно вярва, че традиционните американски ценности все още господстват и че тяхното правителство е почтено. По-ниската социална класа отдавна се прости с всички свои ценности, а представителите на по-горната социална стълбица са твърде цинични и егоистични, за да ги е грижа за това. В крайна сметка по-голямата част от средната класа ще се присъедини към една от двете други класи, а за страната всичко това ще завърши с морална катастрофа.

Преди Америка беше мястото, в което принадлежността към социалната класа нямаше особено значение и преминаването от една в друга социална класа се осъществяваше лесно – за разлика от Европа или Изтока. Но с появата на проблеми сред средната класа е много вероятно да станем свидетели на класова вражда между тези, които са в долната част на социалната стълбица и тези, които са в горната част на тази стълбица.

– Когато полемизираме икономическите явления инфлация/дефлация ми се иска да ги погледнем от друг ъгъл. Става дума за това, че дори и да имаме унищожаване на финансови активи (което е един вид дефлация) в мащаб необходим за превишаване на наистина феноменалните обеми създадена парична маса в САЩ, в който процес участват и други правителства, гореспоменатото унищожаване на финансовите активи представлява също реална заплаха, каквато е и хиперинфлацията. С повсеместното разпространение на пенсионните програми 401K и онлайн брокерски сметки, броят на хората, чиито лични и пенсионни спестявания ще се «изпарят», както и числото на потенциалните банкрути сред банки и други финансови организации, ще бъде наистина катаклизмичен. Ето по какъв начин се балансира произволната инфлация на паричната маса, която наблюдаваме сега. Ако това е лекарство, тогава то също е смъртоносно.

– Мисля, че мнението ви е обективно. При всички случаи всичко ще бъде много сериозно. Както преди малко казах, когато се появи неконтролирана инфлация на места като Зимбабве, където мнозинството от населението просто оцелява, хората със собствени градини и кокошарници ще пострадат, но те някак ще оцелеят. Но всичко е съвсем различно, когато най-богатите и развити икономики на света се сринат. Американците ги заплашва сериозен спад на жизнения им стандарт, за който са напълно неподготвени и това ще се превърне в катастрофа. Те нямат градини с насаждения и кокошки, с които да се прехранват. Няма начин да се избегне това.

– Това ни връща към въпроса за причините. Сигурен съм, че мнозина могат да си представят картината, която описахте, но защо подобно развитие на събитията е неизбежно?

– Защото американското правителство, както и другите правителства, е в безизходно положение. За тях е политически неприемливо да се върнат назад и да позволят на пазара да коригира ужасяващите грешки при разпределението на ресурсите и дисбалансите, които правителството формира в икономиката. Те са длъжни да «направят нещо», дори ако са наясно, че това не е правилно. А «да правиш нещо» означава разходи, без да се вдигат твърде много данъците, защото знаят, че рязкото повишаване на данъците ще хлопне капака на ковчега на икономиката, която те се опитват да върнат към живот. Разходите за «стимулите» за «оправяне» на икономиката са директните разноски за подкупване на избирателите, такива като удължаване на «обезщетенията за безработица» с години или предложение за «безплатно» здравеопазване и така нататък… Това означава, че правителството е длъжно да харчи пари и това не се поставя под съмнение.

Има два начина да се плати всичко това. Те могат да вземат заем, но само ако повишат лихвения процент, така че облигациите им да станат атрактивни. Но това ще доведе до прекъсване на кислорода за това, което така красиво се нарича «икономика, живееща на железни дробове». Другият вариант е да напечатат пари, което би могло да се направи с известна безнаказаност, надявайки се, че няма да им се наложи да плащат сметките – но рано или късно това ще унищожи долара.

Всичко, което виждаме, показва, че те правят това, което е предвидимо за политиците – те симулират дейност, а последствията ще са видими в бъдещето: унищожаване на долара.

Правителството на САЩ е изправено пред дефицит от трилиони долари. И днес те отново няма да могат да заемат пари с ниска лихва, така че ще продадат облигациите си на себе си, тоест на Федералния резерв и в резултат ще избухне инфлация. Няма безболезнени варианти и сме много близо до излизане извън контрол.

– Какво ще кажете за очевидното икономическо възстановяване? В един от нашите разговори миналата година вие критикувахте «признаците на икономическо възстановяване», но все пак като че ли наблюдаваме все повече подобни симптоми.

– Това е така, защото правителството подкупи населението с тази нелепа програма «Кеш за стари коли» (Програмата «Cash for clunkers» има за цел да насърчи продажбата на нови, по-икономични автомобили за всеки американец, получавайки до $4 500 бонус). Освен това им дадоха по $8 000 за закупуване на жилище. Те наемат три пъти повече хора, за да извършат преброяване на населението, но то не се е утроило. Мога да ви изброя много други подобни подкупи. Но всичко това приключва и положението ще бъде много по-болезнено, отколкото през есента на 2008 година.

– Този финансов апокалипсис, както го определихме в нашия разговор миналата седмица, е естествената и последна фаза на използването на необезпечени валути вместо реални пари. Ето защо не бива средствата да се събират чрез взимане на заеми с емитиране на облигации.

– Да, именно затова не трябва да се използва дълга (дългови разписки) като възможно решение за финансови нужди. А тези, които проявяват равнодушие, тези, които четат тези думи и знаят, че сме прави, но не действат, защото не могат да повярват, че положението в Америка не може да бъде толкова лошо, в близко бъдеще ще бъдат много нещастни.

Читателите са длъжни да направят нещо сега, докато сме все още в центъра на циклона, докато се случват някои малки циклични подобрения и докато болшинството от «глупакос американос» смятат, че безгрижните дни отново се завръщат.

Ние не само ще трябва да преминем през поредния етап от тази буря, но и да се сблъскаме с още по-голям ураган след това. Проблемите тепърва започват. Действайте сега.

– «Финансова самозащита 101» – на това учим читателите на «Casey Research». Но нека разгледаме няколко общи понятия. Списъкът с разумни действия включва покупка на злато, диверсификация на активи в офшорна сметка и… какво друго можете да препоръчате, какво друго може да направим с парите си в очакване на инфлацията?

– Ето един прост начин да запомните: Аз бих ликвидирал, консолидирал, спекулирал и създавал.

Ликвидирайте

Избавете се от всякакви активи, които може да са имали значение в старата икономика, но които, вероятно, ще загубят своята стойност в новата. Това включва спекулативни инвестиции в недвижими имоти на предишни горещи пазари. Може би дори ще се наложи да продадете и собствения си дом и вместо това да наемете жилище. Или ако решите да оставите недвижимия си имот, тогава вземете голям ипотечен заем с фиксиран нисък лихвен процент, който вероятно ще изчезне в резултат на инфлацията. Също така се отървете от всичко, което съхранявате в таванското си помещение, в мазето или в гаража – от всичко, което наистина не ви трябва. Обърнете всичко това в кеш.

Консолидирайте

Намалете разходите си до минимум и консолидирайте активите си. Това може да стане най-добре, като закупите злато или сребро под формата на монети – те ще бъдат вашите спестявания. Друг важен елемент е прехвърлянето на голяма част от активите ви в офшорка.

Спекулирайте

Въпреки че правителството надува балони с програмите си за колосални разходи, а други балони, като фалитите на големи корпорации, се спукват, използвайте възможността да спечелите добри пари, залагайки на тези трендове. В такива бурни времена можете да спечелите много пари.

Създайте

През следващите години светът вероятно ще се промени толкова радикално, колкото и когато навлезе в индустриалната революция. Икономиката, политиката, технологиите, демографията, обществото, армията – всичко ще се трансформира и видоизмени. Добър момент да се огледате и да си зададате въпроса не «Кой ще ми даде работа?», а «Какви стоки и услуги ще мога да предоставя в бъдеще, за които хората ще са готови да платят?». Това, което работеше по време на последния бум на пазара на дългови инструменти, вече няма да работи – за да създадете, ще се наложи да започнете да мислите творчески.

– Надявам се, че няма да ми се наложи да се подготвям за професията на фитнес инструктор.

(Смее се.) – В този момент и бариста не е добър план за лично оцеляване.

– Сега сериозно. Слушах ви внимателно, Дъглас. Както знаете, реших да инвестирам във вашия проект «Estancia de Cafayate» в Аржентина. Консолидирам, ликвидирам, създавам и спекулирам. Днес това оказва сериозно и положително влияние върху живота ми. Искрено се надявам, че нашите читатели правят или ще направят същото.

– Да, знам. Просто бих искал всички да са толкова способни ученици.

Източник – www.caseyresearch.com

One Response

  1. Анонимен април 17, 2020 Отговор

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.