Как бе създадена „Ислямска държава“?

Интервюто е взето в началото на ноември 2014 г. Тогава, когато ИДИЛ се намира в своя апогей.

“Ислямска държава в Ирак и Леванта“ е най-мощната и, може би, най-жестоката терористична групировка, която някога е съществувала в света. Лятото на 2014 г. бойците от ИДИЛ успяват да завладеят крайграничните райони в североизточна Сирия и северозападен Ирак, при което ликвидират повече от десет хиляди мирни жители. Нерядко те заснемат на видео публичните екзекуции на пленниците и ги качват в интернет.

По данни на американските специални служби, по това време в редовете на “Ислямска държава“ воюват от 20 до 30 хиляди човека, от които около двеста са граждани на Руската федерация. Още през юни 2014 г. тази цифра оповести и директорът на Федералната служба за сигурност на Русия Александър Бортников.

В същия този месец лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади обяви създаването на халифата- единна ислямска държава, основана на властта на шериата. В числото на главните си врагове той припознава САЩ и Русия, а неговите привърженици обещават в най-близко време да “освободят” Северен Кавказ. Дмитрий Пашински разговаря с политическия анализатор и председател на Националната организация на руските мюсюлмани Харун Сидоров.

-Първо да дефинираме термините: ИД, ИДИЛ или ИДИШ?

– ИДИШ означава “Ислямска държава в Ирак и Шам“. Шам е историческото название на Леванта (Сирия) и е по-разпространено сред мюсюлманите. В останалото ИДИЛ и ИДИШ са идентични понятия. Провъзгласявайки халифат, те започнаха да наричат себе си просто “Ислямска държава“ или “Даулят ал Исламия“. Но мнозина не споделят техните претенции за халифат и наричат групировката според тази географска зона, която те контролират. Днес това е североизточна Сирия и северозападен Ирак.

– Как възниква “Ислямска държава“ и от какво е обусловен нейния успех?

– Налице са множество конспиративни версии относно нейната поява. В джихадистките кръгове смятат, че инициатор става самият Башар Асад, доколкото врагове на ИДИШ са същите тези групи, които са противници и на Асад. Това са “Армия на Исляма“, “Свободна сирийска армия“, “Джабхат ан-Нусра“- клон на “Ал-Кайда“ в Сирия. Често те са подложени на едновременни удари от страна на асадитите, и бойците на ИДИШ. Но, все пак, конспирологията стъпва на нестабилна почва, а такова сериозно явление като „Ислямска държава“ е по-добре да се разглежда, като се анализира историческата закономерност и логика.

Алепо, Сирия. Бойци от Свободната сирийска армия. © AP Photo/ Abdullah al-Yassin

Алепо, Сирия. Бойци от Свободната сирийска армия. © AP Photo/ Абдула ал-Ясин

Обективните причини за успеха на ИДИШ са две- местни и международни. Да започнем с първата причина. В Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин (президент на Ирак от 1979 до 2003 г.) беше установен шиитски режим. Шиитите, дори и да не организираха геноцид, то доста жестоко потъпкаха правата на арабите-сунити. Разбира се, от тяхна страна не можеше да не последва ответна реакция.

При Саддам етническите сунити от партията “Баас“ фактически управляваха страната и изведнъж се оказаха в редиците на преследвано малцинство. Днес мнозина свързват първоначалния успех на ИДИШ именно с вливането в техните редици на бивши баасисти през 2010 г. Тези хора някога представляваха военния елит на страната. Те много добре познават своята територия и имат безпощадни и ефективни познания за държавно управление.

Става дума за нещо ирационално. Те строят култ с елементи на садизъм, привличайки в редиците си психически нестабилни хора.

Едновременно с това беше направен опит за сваляне на режима на Асад и започна война. “Свободната сирийска армия“ (ССА) отвоюва 70 % от територията на Сирия, но не успя да обедини в редиците си доброволците между сунитите. Те започнаха да воюват самостоятелно и не признаха ССА, която, според тях, желае да преустрои Сирия по маниера на западната демокрация. А за муджахидините това е неприемливо. Та нали те се сражават за властта на шериата.

От ситуацията се възползваха иракчаните, които пристигнаха в Сирия на освободените от ССА земи и, докато ССА воюваше с Асад, те събраха около себе си доброволци и обявиха създаването на обединена ислямска държава в Ирак и Шам, която постепенно превърнаха в култ.

Точно тогава се появи лозунга “Даулят ал-Исламия! Бакия!“, т.е. “Ислямска държава- завинаги!“.
На контролираните от тях територии те бързо установиха сурови и жестоки правила. Избиха всички, които демонстрираха нелоялност към тях. Създадоха военни, административни и икономически органи, за което им помогна опитът на баасистите. Освен това местните жители се бяха уморили от хаоса и безпорядъка. Сирийската опозиция не успяваше да реши проблемите им. А бойците от ИДИШ въведоха, макар и безпощаден, но, все пак, някакъв ред.

Ако говорим за международните причини, преди всичко те накараха целия свят да ги възприема като глобален феномен, когато провъзгласиха халифата. По този начин “Ислямска държава“ стана забележима за милиони мюсюлмани. От 1922 г., след падането на Османската империя, мюсюлманите се оказаха в геополитическа изолация и за мнозина идеята за халифата си остава много ценна.

-Затова ли в техните редици встъпват все повече нови привърженици? Заради идеята за халифата?

– Не само. Мнозина ги привлича силата, сплотеността на редиците, яснотата на идеологията. Но техния основен замисъл е именно в създаването на собствен “Хилядолетен райх“. В полемика с “Ал-Кайда“, които избраха модела на мрежовата глобална структура, те твърдят: “Вие не постигнахте нищо и водите джихад заради самия джихад, а ние тук реално градим държава, която има за фундамент собствена територия и контрол върху ресурсите в тази територия“. Това е техния култ.

Освен това сега расте поколение на безпаметните. То не помни “Талибан“ (бел.ред. Ислямистко движение “Талибан“, което управлява Афганистан от 1996 до 2001 г.-“Ислямски емират Афганистан“. През 2004 г. създават “Ислямска държава Вазиристан“ в северен Пакистан.), които владееха огромна територия. За тях движението “Талибан“ е толкова далечна история, колкото и Османската империя. Ето защо чертаят карти на “Ислямска държава“, чиято площ е пет пъти по-голяма от общата територия на Катар, Ливан, Йордания…

Афганистански бойци от движение "Талибан"

Афганистански бойци от движение „Талибан“

-Тогава защо нито “Талибан“, нито “Ал-Кайда“ не се опитаха да обявят халифат, щом това носи такава изгода?

– Никой не искаше да носи такава отговорност. В мирогледа на мюсюлманите халифатът е твърде сериозно явление. По същество това е опит за създаване на събирателен център за всички мюсюлмани- легитимен полюс за ислямския свят, а това, без необходимите геополитически ресурси, е невъзможно да се осъществи. Последният път тези ресурси бяха в ръцете на Османската империя.

Навсякъде “Провъзгласяванията на халифата“ бяха фалшиви. В Германия това се опита да направи групировката “Ислямски халифат“ начело с известния Метин Каплан. Имаше опити в Афганистан и други страни, но всички те бързо се проваляха.

Реални възможности за това имаше само “Ислямският емират Афганистан“ на движение “Талибан”, преди да бъдат смазани от американците. Талибаните превъзхождаха ИДИШ и по територия, и по въоръжение. Те имаха собствени военновъздушни сили и противовъздушна отбрана. Техният лидер, обаче, Мохамед Омар не посмя да обяви халифат, въпреки че му предлагаха и го наричаха “амир ал-муминин“- “владетел на правоверните“.

Молла Омар контролираше значителни ресурси и по отношение на джихадистите направи не по-малко, отколкото ИДИШ. Той приемаше хора от целия свят. На територията на “Емират Афганистан“ намериха убежище много джамаати (бел.ред. Обединение на група мюсюлмани с цел съвместно изучаване на исляма, извършване на религиозни обреди, взаимопомощ и т.н. След падането на СССР джамаатите започват да се наричат ислямистки териториално-етнически обединения (групи, отряди), създадени за водене на нелегална въоръжена дейност)- “Ислямско движение Узбекистан“, таджикски групи, руският джамаат “Булгар“ (бел.ред. Името на организацията произлиза от названието на съществуващата през X-XIII век в средното Поволжие мюсюлманска държава Волжка България).

За сметка на това ИДИШ се оказа единствената, която се реши на тази крачка. Макар че ислямските учени от почти всички направления, включително и близките до “Ал-Кайда“, отхвърлиха провъзгласения халифат, тъй като авторитетните богослови от умма (бел.ред. Религиозна община) не са избирали халиф.

Лидерите на ИДИШ просто се възползваха от появата на тази идея в определени среди и създадоха сектантски халифат. Прави ми впечатление какъв тип хора привличат към себе си: всичко това наподобява на “червените кхмери“ в Камбоджа.

Това, безспорно, е изключително вредно явление във величината на целия ислямски свят и това, което те правят отблъсква мнозина от исляма. Става дума дори не за политическа оправдана жестокост, а за нещо ирационално. Те дейно изграждат култ с елементи на садизъм, привличайки към себе си психически нестабилни хора от целия свят.

-Има предположение, че те са проект на ислямофобите, които са заинтересувани от дискредитация на религията?

– Мисля, че това е напълно разумна версия. Но по-скоро ИДИШ е следствие от това кризисно състояние, в което се намира ислямският свят. В последните години силните на деня направиха всичко, за да изключат появата на ислямската субективност. Ето защо, от една страна е удивително, че покрай тях се е промъкнала такава свирепа и амбициозна групировка, а от друга страна- това е напълно логично- за тях е приемлива само такава ислямска държава, която демонстрира публични екзекуции и отсичане на глави.

С това те отблъскват по идентичен начин и мюсюлманите, и немюсюлманите. Освен това бойците от ИДИШ са, без съмнение, безопасни, доколкото са събрани в подобие на закрит резерват. Там те могат да си чертаят каквито си искат карти, заличавайки Испания, Хърватия, че дори и Нарния и Атлантида.

Като цяло, за всички е ясно, че тях или ще ги разгромят, или ще ги запазят в качеството им на дестабилизатор на ислямския свят. Доколко това е изкуствен проект е трудно да се каже. Но от гледна точка на геополитическата провокация „ИДИЛ“ е, без съмнение,  доста полезна.

-При това антиислямската реторика косвено им помага. Иначе с какво да се обясни появата сред тях на привърженици, които са неетнически мюсюлмани (б.р. Новопокръстени мюсюлмани) от Европа, САЩ и Русия, за които радикалният ислям е форма на протест.

– Безусловно. Общо взето това е характерно за всяка одиозна групировка. Митът за “руския фашизъм“ през 90-те години беше изгоден за Елциновия режим, защото позволяваше всяка опозиция да се представи за фашистка. Но се намираха и такива, които, фактически, встъпваха в редовете на фашизма поради чувство на протест или юношески максимализъм. Всички, на които им създават антиимидж, могат да си намерят свои верни последователи.

– След завземането на периферните райони на Сирия и Ирак бойците от “Ислямска държава“ вече няколко месеца не овладяват нови територии. С какво е свързана тази пауза и какви са техните бъдещи перспективи?

– Според мен, тази идеологическа-психопатска паплач няма никакви перспективи. Очевидно е, че в сегашния си вид “Ислямска държава“ е хидра, която сама ще се посече. Много е важно да се разбере, че в Ирак начело на групировката стоят, дефакто, баасисти. Става дума не за идейни баасисти, а по-скоро за клан, като чекистите в Русия, които си слагат различни политически маски.

Те нямат друг изход и ще използват фанатици-психопати като удобно оръдие за разрешаване на своите политически задачи или пък като разменна карта, която с лекота ще отстъпят на определен етап.

Единственият въпрос в такъв случай е, дали ще се запази марката ИДИШ? Фактически в Ирак действат и други независими структури- “Ислямска армия“, “Съвет на революционното командване“. Някои анализатори са убедени, че баасистите, маскирайки се зад ИДИШ, водят заедно с тези групировки съгласувана игра срещу шиитите и американците.

Знаете, че неотдавна избухна тази гръмка история с покушението над Губарев (бел.ред. Политически и обществен деятел на самопровъзгласилата се държава Новорусия, която просъществува до 18 май 2015 г. На 12.X.2014 г. автомобилът, в който пътува Павел Губарев е обстрелян на пътя, самият Губарев е хоспитализиран в болница в безсъзнание. На 10.XI. е изписан от болницата).

Тайнствени неща започнаха да се случват и с други полеви командири, които не се вписват във формата Донецка и Луганска народни републики, който е изгоден за Кремъл. Нещо подобно скоро ще видим и в Ирак. Рано или късно баасистите в ръководството на ИДИШ ще започнат да се отървават от отпадъчния материал. В противен случай групировката ще изчезне напълно.

-А според вас как ще приключи оглавяваната от САЩ операция срещу “Ислямска държава“?

– Мисля, че без сухопътна операция едва ли ще ги разгромят изцяло. Вероятно ги очаква съдбата на “Талибан“. Американците не съумяха да разгромят напълно движението “Талибан“ и то продължава да контролира значителна част от Афганистан.

Не е изключено операцията да започне в най-близко бъдеще, ако авиоударите по позициите на ИДИШ не постигнат целта си. В резултат военният потенциал на групировката ще бъде силно подкопан. Но нека напомня, че Саддам Хюсеин го унищожаваха повече от 10 години…

Между другото, талибаните взеха под внимание многото си грешки по отношение на местното население и си направиха изводите от това. Проблемът е, че тях не ги възприемат като договороспособна сила. Макар че, ако САЩ се решат на преговори с тях, то според мен, те са готови на това.

В своето последно изявление молла Омар заяви, че движение “Талибан“ няма претенции за територии извън пределите на Афганистан. Възможно е ИДИШ да вземе пример от тях.
По-малко вероятно е брандът ИДИШ да се разпадне и в резултат основната част от арабите-сунити да се обединят под други знамена. Това зависи от готовността на САЩ и останалите държави да преговарят с тях като самостоятелна страна.

-В какво се състои стратегията на “Ислямска държава“? Локално ли ще действа или по метода на “Ал Кайда“ с клетки по целия свят, включително и Северен Кавказ, който те, между другото, заплашиха, че ще освободят?

– Стратегията на ИДИШ се състои не в създаването на отделни клетки, а във вербовката на нови хора. Техните емисари действат по целия свят, стараейки се да примамят на своя страна вече съществуващи групи. На тях не са им нужни бойци в Европа или Русия. Те са заинтересовани тези бойци да се присъединят към техните редици в Сирия. Клетките могат да бъдат интересни само на идейните фанатици, но те нямат голямо политическо влияние, за разлика от иракчаните. А, именно те контролират ресурсите и вербуват чрез фанатиците пушечно месо.

Възможно е след разгрома на групировката в нейния сегашен вид тя да се разпадне на две части- баасисти (иракчани), които да се отделят от ИДИШ или да го реформират и да встъпят в диалог с външни сили, и фанатици, които ще започнат да се връщат в родината си или ще плъзнат по целия свят.

Предполагам, че разгромът на ИДИШ само ще ги ожесточи и ще последва вълна от терористични актове. Ще отбележа, че сред рускоезичните мюсюлмани има немалко техни поддръжници. В Дагестан вече не е трудно да видиш графити посветени на “Ислямска държава“.

-Излиза, че в сегашното си състояние “Ислямска държава“ не представлява сериозна заплаха за Русия?

– Да, защото реално тя съществува само в Ирак и Сирия. Извън пределите на тези страни ИДИШ е единствено бранд на халифата и удобно плашило за спекулации.

Например в Узбекистан се водеха активни дискусии, че уж местното ислямистко движение е встъпило в състава на ИДИШ. Макар че те само излязоха с призив за примирие между “Ислямска държава“ и “Джабхат ан-Нусра“ (бел.ред. Ислямистка организация действаща на територията на Сирия. Официално се явява клон на “Ал Кайда“ на територията на Сирия и Ливан, но фактически разполага със значителна самостоятелност и собствено ръководство). Но узбекските специални служби представят нещата съвсем другояче- сиреч ИДИШ стъпи на узбекска земя, увеличете ни бюджета.

Разбира се, не е изключено някакви малки банди, за да си придадат тежест, да започнат да действат от името на ИДИШ. Имам информация, че сега се води активна вербовъчна дейност в “Кавказки емират“ (бел.ред. Ислямска организация действаща в Северен Кавказ и поставяща си за цел създаването на независима ислямска държава на тази територия). Някои емири заявиха готовност да се закълнат на “Ислямска държава“. Това може да означава само разкол в техните редици, защото сегашното ръководство на “Кавказки емират“ не признава техния халифат.

-Какъв е националният състав на групировката и има ли много руски граждани в нея?

– В Ирак ядрото на групировката е съставено от местни жители. Приблизително 10-20 % са доброволци, от които мнозина са рускоговорящи. Но по правило чужденците не ги допускат в Ирак, а се стараят да ги пращат в Сирия, на най-опасните участъци от фронта.

Кавказкият сектор на ИДИШ се оглавява от небеизвестния боец Омар Тархан Батирашвили или, както го наричат Омар Шишани. “Шишани“ означава “чеченец“.

Той изигра ключова роля при преминаването на рускоезичните доброволци на страната на ИДИШ и осигури немалка част от военните им придобивки. Противниците му го нарекоха “чеченския Жуков“ за начина му на водене на бойни действия. Пренебрегвайки загубите, той хвърля хората си в настъпателни операции, където тях просто ги смилаха. Сдобиваха се с успех, но с много големи загуби.

Въобще той е много загадъчна личност. Приема исляма относително скоро, а преди това е бил военнослужещ в грузинската армия, където участва в “Петдневната война“ между Грузия и Русия. Освен него в редиците на ИДИШ са и други одиозни личности като Абу Банат. Той първи започна да реже главите на пленниците пред камерата. След това се изясни, че той е бивш сътрудник на дагестанския център “Е“ (Главно управление по противодействие на екстремизма към МВР на Руската федерация). Добра школа е преминал (смее се). Абу Банат е класическият тип боец на ИДИШ.

А Омар Шишани и досега продължава да ръководи всички рускоезични бойци, които са хвърляни на най-опасните и тежки участъци от фронта (бел.ред. Омар Шишани загива вследствие на авиоудар на ВВС на САЩ през 2016 г.).

Тук е уместно да направим паралел с други военни кампании. В същата тази Донецка народна република отдавна вече не крият, че нелоялните на Москва групировки са хвърляни в ада- в Донецкото летище, за да бъдат унищожени там. Винаги ще се намерят процент неподвластни на контрол идеалисти, а в условията на война това е най-ефективният начин да се избавиш от тях- да ги изпратят като пушечно месо.

-Успявали ли сте да общувате с някого от бойците на “Ислямска държава“?

– Единствено в интернет съм встъпвал в полемика с тях. Единици са тези от тях, с които може да водиш разумен диалог. По правило всички дискусии завършват със заплахи за изнасилване и псувни. Срещал съм и такива, които сериозно са възприели идеята за халифата като представителство на угнетените мюсюлмани. Те отклоняваха всички мои въпроси, аргументирайки се с изрази подобни на този на Сталин: – “Други писатели, специално за вас, аз нямам“. (бел.ред. Става дума за диалога между Сталин и партийния функционер Дмитрий Поликарпов, отговарящ за дейността на Съюза на съветските писатели. Поликарпов се оплакал на Сталин за всичките безобразия, които създават някои писатели като пиянство, “аморален начин на живот“ и т.н., а Сталин му отговорил: “Другарю Поликарпов, понастоящем, не може да ви предоставим други писатели“. Фразата се използва в ироничен смисъл, като предложение да се използват възможностите на тези специалисти, които са налични в този момент).

Източник- www.colta.ru

Reply