Кавказкият фронт в Руско-турската война (1877-1878 г.)

Какви територии отвоюва Русия от Турция във войната от 1877-1878 г., кои кавказки народи воюват заедно с руснаците и защо в крайна сметка се налага да се разделят с териториалните си трофеи ще ни разкаже кандидатът на историческите науки Вахагън Кърбекян – автор на книгата „Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878 г.“.

– Откриването на останките на руския офицер в турския град Ардаган през април 2017 г. ни накара да си припомним почти забравената война от 1877-1878 г., която започна преди повече от 140 години. Какви бяха целите на тази война?

– След Кримската война Русия си поставя за задача да възвърне позициите на военноморския си флот в Черно море, както и да възстанови влиянието си на Балканите. Редица събития благоприятстват за това Русия да бъде въвлечена в тази война.

На първо място, това е, разбира се, политиката на турските власти на Балканите.

Въстанието в Босна и Херцеговина, избухването на Сръбско-черногорско-турската война през лятото на 1876 г., поражението на сърбите и намесата на Русия вече на страната на сърбите. И накрая масовото клане на българското население в България. Тъй като всички възможности за дипломатическо решение на конфликта на Балканите са изчерпани, Русия взема решение да извади меча от ножницата и да разсече този балкански гордиев възел. Без съмнение намесата на Русия се дължи на желанието ѝ да помогне на своите единоверни и единокръвни братя на Балканите.

Забележително е, че знаменитият лидер на либералната партия в периода 1868-1894 г., който четири пъти става министър-председател на Великобритания, сър Уилям Гладстон смята, че Русия оказва „толкова величествена и оправдана помощ на славянските народи, каквато нито една  Велика държава не е проявявала досега спрямо угнетен народ”.

– Каква е числеността на руските войски в Кавказ и кои народи вземат участие в похода на руска страна?

– Мобилизирани са до 40 000 жители в региона, което е сравнимо със силите на главния корпус от Кавказката армия в началния етап на войната. Историкът Ш. В. Мегрелидзе, автор на монографията „Въпроси на Закавказието в историята на Руско-турската война“ посочва, че във войната вземат участие до 500 хиляди жители на Кавказ. Именно единството между армия и народ е ключът към бъдещата победа.

Действащият корпус, който пресича границата в три направления, се състои от три отряда – Ахалцихски, Александрополски и Еревански. Общата им численост е 65 хиляди души и 189 оръдия. Същевременно турските сили в Мала Азия възлизат на 60 хиляди души и 96 оръдия, без да броим крепостните оръдия.

Войната на Малоазиатския театър пряко засяга интересите и на арменците, които проявяват изключителна активност във всички етапи на войната. Тук включвам, както офицерите командващи крупни армейски съединения, така и доброволческото движение, в което вземат участие жителите на Източна Армения. Да не забравим и активната подкрепа, която западните арменци оказват на настъпващата руска армия, за което впоследствие са наказани с непоправими човешки и материални загуби.

Във войната от 1877-1878 г. Александрополският, Ахалцихският и Закаталският конно-ирегулярни полкове се състоят изцяло от арменци. Освен това арменците са част от Грузинския дворянски полк, Борчалския ескадрон, Елизаветполския полк, Ереванския дворянски дивизион и Бакинската дворянска част. Арменци има и в редиците на висшето офицерство: генералът от кавалерията Михаил Лорис-Меликов, който командва корпус. Именно той е инициатор и организатор на знаменития щурм при превземането на крепостта Карс в нощта на 5 срещу 6 ноември 1877 г. Други, които е редно да споменем са генерал-лейтенант Иван Лазарев, началникът на Ереванския отряд генерал-лейтенант Арзас Тергукасов, генерал-майор Бегбут Шелковников, генерал-майор Яков Алхазов, Николай Денибеков.

В прегръдката на мечката
В сковаващата прегръдка на мечката.

А. Нерсисян отбелязва, че във войната „участват седем арменски генерали и според непотвърдени данни повече от 500 офицери. От които 70 души са убити и ранени”. Според друг историк Хачатур Бадалян: „Само в щурма на Карс участват поручик Абрамеликов, капитаните Арутюнов и Долуханов, генералите Алхазов, Кишмишев и Лазарев, подполковник Меликов, генерал- адютант Лорис-Меликов, както и доброволческият полк под командването на полковник Ениколопов”.

Местното арменско население подсигурява армията с транспортни средства, помага при лечението на ранените, снабдява войските с продоволствие, охранява границата.

Турските арменци служат като водачи, куриери и разузнавачи. Например по време на нощната атака срещу Карс от 11 водачи и преводачи в редовете на щурмуващите колони осем са арменци. Във войната участват и други народи – включително и азербайджанци. Полковник Исмаил Хан Нахичевански е един от участниците в защитата на крепостта Баязет (Бел.ред. След тази битка е произведен генерал-майор), за което е награден с орден „Свети Великомъченик и Победоносец Георги” IV степен. Що се отнася до грузинците, то, според свидетелството на княз Арчил Чавчавадзе, само неговата фамилия е изпратила в тази война 17 души, от които трима са удостоени с орден „Св. Георги”.

Офицери от грузинския Кутаиски конно-ирегулярен полк.
Офицери от грузинския Кутаиски конно-ирегулярен полк.
– Как изглежда границата с Турция в навечерието на войната?

– Както и сега – границата преминава по поречието на река Аракс. Градовете Ахалцихе и Ахалкалаки (Бел.ред. Днес в Грузия) стават част от Русия след Руско-турската война от 1828–1829 г., а Източна Армения се присъединява към империята в резултат на Руско-персийската война от 1826–1828 г. Закавказието се е подразделяло на следните губернии: Тифлиска, Ериванска, Елизаветполска, Бакинска и т.н. Ереванската губерния, която има същите граници като Ереванското ханство. В нея влиза и Нахичеванският уезд.

– Какви са териториалните придобивки на Русия вследствие на тази война?

Войната продължава по-малко от година – започва през април 1877 г., а на 3 март следващата година е сключен Санстефанският прелиминарен мирен договор. В западната част на Русия е възвърната Бесарабия, а в Мала Азия според член 19 от този договор градовете Ардаган, Карс, Батуми, Баязет и територията до Соганлък преминават към Русия.

Щурмът на крепостта Ардаган. Художник - Алексей Кившенко.
Щурмът на крепостта Ардаган. Художник – Алексей Кившенко.

Всички тези градове, включително и Батуми, са част от Османската империя преди тази война. Между другото, по време на войната турски броненосци стоварват десант и превземат Сухуми. Градът е освободен от турците от отряд в състав 2500 души начело с Бегбут Мартиросович Шелковников. Отрядът потегля от Сочи, като се придвижва по самото черноморско крайбрежие. Пренебрегвайки ураганните обстрели на три турски броненосци, генерал Шелковников успява да освободи градовете Гагра, Пицунда, Гудаута и накрая Сухуми.

За този подвиг Шелковников е повишен в звание генерал-майор. Според Одринското примирие от 19 (31) януари 1878 г. столицата на Източен Анадол град Ерзерум също е заета от руската армия. Но според Берлинския договор от 1 (13) юли 1878 г. градът отново е върнат на Турция. През XIX век руснаците превземат два пъти Ерзерум, а Карс – три пъти. Именно на това обстоятелство акцентира канцлерът на Руската империя и министър на външните работи княз Александър Михайлович Горчаков, когато се аргументира пред англичаните, че е невъзможно Карс отново да бъде предаден на турците – според него твърде много руска кръв е пролята за града.

– Защо решихте да посветите вашето изследване на тази война?

– Когато пишех монографията си, използвах не само архивни материали, но и книги, множество документи от фондовете на Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Нещо повече, някои от сътрудниците бяха много изненадани, че военните действия от Руско-турската война се развиват не само на Балканите, но и в Кавказ. Всички знаеха и придаваха значение на Обсадата на Плевен и Отбраната на Шипка. На което аз им възразявах, че в четирите Руско-турски войни от XIX век руснаците превземат три пъти Карс.

По време на Кримската война само по време на неуспешния щурм от 17 септември 1855 г. руската армия губи около седем хиляди души под стените на Карс (Бел.ред. По време на тази война Карс е обсаден в продължение на пет месеца, но в крайна сметка ноември 1855 г. е превзет от руските войски.).

Между другото, през 2010 г. благодарение на усилията на известния български преводач и кавалер на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Арман Степанович Басмаджиян тази монография беше преведена на български език. Всъщност затова и написах тази книга. Исках да разкажа на всички за тази война и за Кавказката армия. И че тази кавказка армия е била най-добре подготвената в империята.

Отбраната на крепостта Баязет. Художник - Лев Лагорио.
Отбраната на крепостта Баязет. Художник – Лев Лагорио.

Това не са мои думи, а твърдения на специалисти. Така мисли френският генерал де Курси, който участва в Кримската война, английският кореспондент Чарлз Уилямс, прочутият професор от Военната академия на Генералния щаб генерал-лейтенант Василий Пото, началник-щабът на Върховния главнокомандващ в Първата световна война генералът от пехотата Михаил Алексеев.

Кавказката армия е специална. По правило в Кавказ са изпращани свободолюбиви и независими офицери, способни да анализират и да вземат самостоятелни решения. Това са били изключителни личности, а Кавказ е било мястото на тяхното заточение. От времето на Ермолов (Бел.ред. Генерал Алесей Ермолов – руски военачалник и държавен деец) Кавказката армия се различава съществено от останалите войски в империята. В тази армия не се прилага т.нар. дисциплина на пръчките, прусашката маршировка и шаблонното военно обучение основано на механичната дициплина.

В Кавказката армия се насърчава индивидуалната инициатива и смелост, способността да се мисли бързо и неконвенционално. В продължение на повече от петдесет години Русия воюва срещу кавказките планинци и много от бойните похвати на Кавказката армия са взети именно от тях. Трябва да споменем и за куначеството (Бел.ред. Побратимяване) – дружбата между противниците на бойното поле, където от едната страна са кавказките планинци, а от другата руските воини. Те не само воюват помежду си, но и се побратимяват. Генерал-майор Борис Колюбакин пише:

„Духовният характер на войските от Кавказката армия, без съмнение, е силно повлиян от качествата и воинските традиции на нашия над 60-годишен противник. Този съперник, водейки фанатично борба с нас – борба не на живот, а на смърт – ярко проявява несравнимо лично мъжество, понякога достигащо до пълно презрение към смъртта, любов към свободата и славата, дръзко юначество, бойно другарство, находчивост и предпазливост, съчетана с решителност, както и невероятна способност да се приспособяват към най-разнообразни условия на обстановката…

Същевременно при мирното общуване планинците проявяват твърдост в удържането на веднъж дадена дума, уважение към по-възрастните, рицарска учтивост, святост на гостоприемството и специфичен вид дружба между враговете, т.нар. куначество”.

Подразделение от Кавказката армия.
Подразделение от Кавказката армия.
– Какъв е етническият състав на завоюваните в резултат на бойните действия турски територии?

– Населението е многонационално. Мнозинството от местното население – 25,3% са арменци, които обитават територията и на Кавказ, но има и руснаци, турци, кюрди, татари 0,8% – по това време така са наричани азербайджанците. Други националности са белоруси, башкири, естонци, немци.

– Турците изселвани ли са от тези територии?

– В края на XIX век турците представляват втората по численост група от населението – 22% от жителите. Как ще ги изселят? В резултат на Санстефанския мирен договор, а след това и на Берлинския договор се провежда свободен обмен на местното население. На всички онези, които желаят да се преместят в Турция от териториите, които са преминали към Русия, им е разрешено свободно преминаване. Впрочем същото се отнася и в обратно направление. В Карска област е установена руска администрация.

– Тогава е построена и ж.п. линията Гюмри-Карс, която, ако не се лъжа, функционира до 1993 г.?

Да, тази много важна железопътна линия, която след 1991 г. се превърна в индикатор за арменско-турските отношения, е открита на 1 декември 1899 г. Бумът на железопътното строителство започва при Александър II и продължава при Александър III, като обхваща цялата империя. От средата на 60-те години на XIX век започва строителството на железопътни линии в Кавказ. Тук е много важно да се отбележи с какво Руската империя се отличава от Британската или Френската? С това, че нейният териториален растеж всъщност е граничен растеж. Тя се разраства по периметъра. Знаменитият британски историк сър Арнолд Тойнби пише, че „експанзията на руснаците винаги носи отбранителен характер. Те отместват границите си по-далеч от основната си територия”.

Териториите, които Русия присъединява автоматично стават руски територии. А границите на тези присъединени земи със съседните страни се превръщат в руски граници. По този начин за Русия е жизненоважно да създаде съответстваща инфраструктура в тези територии. Да се ​​създадат възможности за прогресивно и цивилизовано развитие на местното население. Така че присъединените територии да не се превръщат в огнища на въстания и недоволство. Затова се строят ж.п. линии, създава се инфраструктура, развива се промишлеността и търговията.

Железопътната линия е от жизненоважно значение за осъществяване на непрекъснато взаимодействие между покрайнините и метрополията при решаването на оперативни задачи. Кримската война показа на Александър II, че Русия се нуждае от реформи. Защо? Защото от Лондон, използвайки параходи, на британците им е нужен един месец, за да достигнат Крим. Докато по безпътицата, на Русия ѝ са необходими цели пет месеца, за да прехвърли войски от централните губернии до Крим.

– Завоюваната Карска област отделна губерния ли става или влиза в състава на Ереванската губерния?

– Карският пашалък е преименуван в Карска област и съществува в състава на империята до 1917 година. Територията на областта е приблизително 17 800 квадратни километра, като в нея се включва и Ардаганският окръг. През март 1918 г. е сключен Бресткият мир, според който болшевиките връщат областта на Турция. Но в резултат на Мудроското примирие, през октомври 1918 г. турците са принудени отново да върнат всички тези земи. Карската област е предадена на Армения, а турците напускат областта. С присъединяването на Карс територията на Република Армения нараства на около 70 хиляди кв. км. (днес е 29 743 кв.км.).

Кюрдски бойци воюващи в състава на османската армия.
Кюрдски бойци воюващи в състава на османската армия.
– С други думи, в определен момент тази територия престава да е част от състава на Руската империя и преминава към Армения?

– Точно така. Това се случва след разпада на Руската империя. От това се възползват турците, които отново налагат властта си на територията на областта. Скоро обаче след поражението на Турция в Първата световна война, турците са принудени отново да върнат тези земи, но този път на независима Армения. А след това са сключени паметните Московски и Карски договори от 1921 г., според които градовете Карс и Ардаган, както и планината Арарат са предадени обратно на турците.

– Според вас защо Ленин решава да предаде тези земи?

– През декември 1917 г. Кавказкият фронт е оголен от руски части – цели пет години хората воюват затънали до гърло в калта в окопите. Русия загубва в Първата световна война шест милиона убити и ранени. Същевременно по това време в Русия избухват две революции – първо Февруарската, а след това Октомврийската.

Докато селяните воюват на фронта, в техните села се организира поредното преразпределение на земята. Войниците започва да ги измъчва носталгия по семействата им. В крайна сметка оставят оръжието си и потеглят към родните си места. В този момент цялата защита на руско-турския фронт пада на плещите на арменците, които успяват с чест да излезнат от създалата се ситуация, побеждавайки през май 1918 г. турските пълчища на славните полесражения в Сардарабат, Баш Абаран и Каракилис. Арменците съумяват не само да защитят себе си от нов тотален геноцид, този път в Източна Армения, но и да възстановят своята държавност – Първата Арменска република.

Арменски доброволци.
Арменски доброволци. 1918 г.

Началник-щабът на германската армия по време на Първата световна война, генералът от пехотата Ерих фон Лудендорф пише в мемоарите си: „Главната причина за последващото крушение на западната германска армия е липсата на гориво, тъй като турците не успяха своевременно да превземат Баку”. Бакинският нефт е овладян едва на 15 септември 1918 г. А на пътя на турската експанзия се изправя арменският вълнолом.

Що се отнася до Московския и Карския договор, те са договореност между болшевишкото ръководство и турското правителство под ръководството на Мустафа Кемал, който обявявайки се уж за разпространението на революцията на Изток за пореден път в историята измами руската страна. Въпреки че, за да бъдем обективни, както Съветска Русия, така и кемалистка Турция демонстрират общ политически курс спрямо Армения – в техните геополитически игри на Армения е отредено толкова пространство, колкото царска Русия ѝ беше определила.

Източник – www.gazeta.ru

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.