История на военните часовници

/Статията не претендира за изчерпателност. В случай че уважаемият читател забележи неточност, се надяваме да прояви снизхождение./

«Господа /другари/ офицери! Да си сверим часовниците! Моят показва точно 19 часа и 33 минути».

Повечето филми за Втората световна война неминуемо включват подобна сцена, в която военнослужещите сверяват часовниците си с този на командира си. Необходимостта от синхронизирането на часа е бил задължителен елемент при организацията на взаимодействието преди началото на бойни действия, който е съществувал във всички армии.

Началото

За родоначалник на военните часовници се счита швейцарската компания «Breguet» (През 1999 г. «Swatch Group» придобива «Breguet»). Основателят ѝ французинът Абрахам-Луи Бреге първи произвежда модел часовник, който се превръща в постоянен спътник на френските офицери по време на военните кампании на Наполеон. Това е т.нар. «каретен часовник», също го наричат «офицерски часовник». Особеностите на това устройство е, че има дръжка, компактен е – с височина до 30 см. и не заема много място в превозното средство. Часовникът е поместен в кутия с правоъгълна форма с остъклени стени.

Каретен часовник с репетир. Модел №178. Фабрика „Breguet“. 1796 г.

Истинската трансформация на часовника от статусен символ на джентълмена във функционален елемент от бойната екипировка на военнослужещия става през втората половина на XIX век. Добре е да вметнем, че в тези времена истинските мъже носят единствено джобни часовници (часовници на ръката са носели само дамите във вид на орнаментирана гривна с часовник).

Предпочитаният символ за обществения ранг на един мъж е златен „полухънтър“ със златна верига. (Часовникът с капак върху стъклото се нарича «hunter». Ако има отверствие в самия капак с цел да се види часа без да се отваря капакът, тогава часовникът се нарича «half-hunter»). Всичко се променя, когато военните откриват, че по време на сражение е доста по-удобно така нужният часовник да бъде носен на ръката.

Джобен half hunter часовник на компанията „Waltham“.

Първата крачка правят американците, които през 1867 г. на изложение във Филаделфия представят първите часовници, които са продукт на конвейерно производство. Идеята е взета от Самюъл Колт, чиито фабрики бълват продукция с едноименните револвери, благодарение на механизирането на процесите. Швейцарците реагират като ужилени и предусещайки сериозната конкуренция, пренастройват постепенно ръчното производство на часовници към серийно.

През 1880 г. швейцарската компания «Girard-Perregaux» произвежда първите мъжки ръчни часовници по поръчка на германския император Вилхелм I за офицерите от флота. През 1879 г. немският кайзер посещава търговско изложение в Берлин, където забелязва експериментален часовник с ремък – идеята на швейцарците е часовникът да бъде прикрепян към китката с помощта на този ремък. Пруският император харесва изобретението и веднага поръчва 1 000 екземпляра за Германския императорски флот. През 1880 г. вече 2 000 военноморски офицери са екипирани с ръчни часовници. Часовниците са със златна каса, за да се избегне корозията при контакт с морска вода, а циферблатът е защитен от плътна решетка. За да се види колко е часът, е необходимо да се натисне бутон, разположен на «6 часа» и да се вдигне решетката.

Колекционерът на часовници британецът Ричард Едуард проучва хиляди фотографии от края на XIX век в британските военни архиви. Оказва се, че от 1885 г. на ръцете на военнослужещите в Британска Индия започват да се появяват ръчни часовници, които са поставени в специално пригодени калъфи.

Британска Индия, краят на XIX век.

През 1901 г. в каталог на британската верига магазини за луксозни часовници «Goldsmith’s» под снимката на един от джобните часовници е публикуван интересен отзив от клиент: „В продължение на 3,5 месесеца носех този часовник на ръката си в Южна Африка. Винаги показваше точно време и никога не ме разочарова. С уважение, капитан от Северен Стафордширски полк”. Оценката на клиента е отпечатана под категория часовници, които са описани в каталога като „най-надеждните хронометри в света, предназначени за джентълмени, които се отправят на служба по света или ще пътешестват в сурови климатични условия„.

През 1902 г. швейцарската компания «Omega» публикува в реклама за ръчни часовници мнението на британски артилерийски офицер, който е притежател на въпросните часовници и който твърди, че тези устройства са незаменими за всеки един военнослужещ. Подобна реклама се появява и в немски вестник през 1904 г. В нея се говори за британски полковник, използвал ръчен часовник по време на Втората англо-бурска война от 1899-1902 г. Той твърди, че е закупил дузина часовници на «Омега», като ги е използвал интензивно в продължение на много месеци активно носене на служба в кавалерийските части.

Реклама на „Омега“ от 1911 г. Часовникът е с телени лъгове и и кожена каишка, а коронката е на позиция „9 часа“. Рекламата е предназначена за мъже практикуващи различни видове спорт, включително и за военнослужещи.

Интересното е, че се срещат твърдения, че британците печелят Втората англо-бурска война благодарение именно на ръчните часовници, които са използвани за координация при едновременното придвижване на подразделения, както и при синхронизация на флангови атаки срещу противниковите позиции. В доклад на британския военно-експедиционен корпус, който обобщава резултатите от Англо-бурските войни, може да прочетем следното: „Ръчните часовници, които са способни да издържат на студ и зной, дъждове и пясъчни бури, следва да бъдат неизменна част от екипировката на военнослужещите на Британската империя„.

През 1901 г. лондонската фирма «Mappin & Webb», в разгара на Втората англо-бурска война, организира мащабна рекламна кампания на т.нар. Campaign Watch – часовници с тънка кожена каишка, предназначени за офицерския състав.

Рекламата на «Mappin & Webb».

Въпреки мощната рекламна кампания насочена конкретно към военния пазар, в началото на XX век интересът към ръчните часовници е минимален – все още от мнозина мъже те са считани изключително за женски аксесоар. Фактически до Първата световна война джобните часовници са приемани за образец от страна на военнослужещите. Въпреки че още през 1905 г. немският предприемач Ханс Уилсдорф вече търгува с часовници «Rolex» с кожени каишки. (През 1915 г. «Rolex» започва да предлага часовници в стоманена каса предназначени именно за военнослужещи. През 1916 г. Уилсдорф презентира Rolex Officer Watch в кръгъл сребърен корпус и големи арабски или римски цифри на бял циферблат.). И въпреки че великият пионер в авиацията бразилецът Алберту Сантуш-Дюмон още през 1904 г. покорява небесната шир с ръчен часовник, изработен по негова лична молба от приятеля му Луи-Франсоа Картие – създател на легендарната компания « Cartier».

Алберту Сантуш-Дюмон и един от ранните модели Cartier Santos Dumont.
Първата световна война

През 1916 г. е публикувана книгата «Knowledge for War: Every officer’s handbook for the front» (Факти за Войната: офицерски фронтови наръчник) на капитан B. C. Lake. В раздела за необходимото снаряжение за офицера, на първо място са поставени часовниците със светещ циферблат и нечупливо стъкло.

В тези времена в качество на светомаса  се използват съединения на основата на радий, а именно радиев бромид, който е струвал 20 паунда з 1 милиграм или мезоторий на стойност £7 за милиграм. Предлагало се е възможност да закупите готов часовник с подсветка, освен това срещу допълнително заплащане от 10 шилинга е можело да се нанесе светомаса към всеки един часовник – дневното заплащане по това време на британски пехотен лейтенант е 8 шилинга и 6 пенса.

За да се предпази стъклото на часовника са използвани защитни капаци – т.нар. часовници «hunter». Те прикриват напълно или частично («half-hunter») циферблата и за да узнаят часа, е било необходимо да се отвори капакът чрез натискане на бутон. Друг вариант за прикритие на стъклото е обикновен кожен капак. Естествено, това не е много удобно.

„Хънтър“ часовниците са заменени с часовници с металическа решетка, които имат най-разнообразна форма. Първенство в изобретяването на т.нар. «решетка грил» за часовниците се приписва на компанията «Girard-Perregaux».

Часовници с предпазители на стъклото тип решетка.

През 1915 г. всички тези устройства са заменени от „нечупливо“ стъкло – поне така твърдят рекламите от това време. Вместо стъкло е предложено да се използва целулоид. Целулозният нитрат, който е основен материал на целулоида, обаче се оказва, че не е подходящ. Освен че е лесно запалимо, часовниковото целулоидно стъкло изменя формата си, когато е изложено на ниски температури и поради това често пада в студено време. Ето защо часовникарската промишленост се преориентира към целулозния ацетат, разработвайки метод за поставяне на стъклото под налягане. Акрилът (полиметилметакрилат) не е бил използван по това време, тъй като е изобретен едва през 1928 г., така че плексигласовите стъкла в часовниците от онова време са по-късни поставени от собствениците на часовниците, тъй като целулоидът има тенденция силно да пожълтява с времето.

В края на войната, а именно през 1917 г., британското военно министерство провежда обществена поръчка за военни часовници. Те са предназначени не само за офицерите, но и за низшестоящите чинове, които при изпълнение на техните задължения се нуждаят от устройства за точно време. Тези часовници са били без указание на производителя, с черен или бял циферблат със светещи часови маркери и стрелки, швейцарски механизъм с 15 камъка, а на задния капак е бил нанесен сериен номер и стрелка «Pheon» (Broad Arrow – насочена нагоре стрелка е официалният щемпел на британското правителство, с който се обозначава държавната собственост). Основните британски производители на военни часовници са компаниите «H. Williamson», «H. White» и «W. Ehrhardt».

Военен джобен часовник на «H.Williamson ltd London». Стрелката Broad Arrow на задния капак е ясно видима.

В годините на Първата световна война американската компания «Waterbury Clock» (днес «Timex») доставя огромно количество джобни часовници под бранда «Ingersoll» за нуждите на американската армия. Консервативните янки поставяли под съмнение репутацията на всеки един мъж носещ ръчен часовник на китката си. Трендът се променя през 1917 г., когато САЩ се включва във войната и американският войник стъпва в Европа. Именно тогава в армията започва да постъпва моделът «Ingersoll Radiolite» – срещат се сведения, че това е най-масовият военен часовник през Първата световна война. В разпределението на държавните поръчки се включват и компаниите «Waltham Watch Company» и «Elgin National Watch Company». Последната фирма доставя военни часовници и за британската армия.

Реклама на „Waltham“ – „Нужен ми е часовник, на който мога да разчитам“. Любопитното е, че рекламата е насочена към роднините на войниците воюващи в Европа, по-надолу може да се прочете: „Пратете ми най-доброто, което може да намерите“.

Воюващите страни – тук включваме вече и германската армия – са снабдявани с военни часовници и от швейцарските производители «IWC», «Omega», «Longines» и др. През 1917 г. швейцарската компания «Zenith» е одобрена за официален доставчик на американската армия и по-конкретно за «United States Army Signal Corps» – радисти, телеграфисти, телефонисти, както и репортери-пропагандисти. Ръчните часовници са с бял емайлиран циферблат и секундна стрелка на «6 часа», луминисцентна подсветка на основата на радий на часовите маркери и стрелките тип «Мерцедес». Касата на часовника е с диаметър 33 мм. «Zenith» доставя ръчни часовници и за британския «Royal Flying Corps». За американската армия доставят часовници и фирмите «CYMA», «Rode», «Tavannes», «Ulysse Nardin».

Часовник на „Zenith“, предназначен за американската армия.

В руската императорска армия болшинството от офицерите предпочитали джобните часовници. В царската армия активно се е практикувало поощряването на низшестоящите чинове с часовници, които са били изключително високо ценени. Срещат се сведения, че благодарение именно на ръчния часовник руският пълководец генерал Алексей Брусилов, противно на каноните за военната стратегия, организира и успешно извършва масиран пробив на отбраната на противника едновременно на няколко участъка на фронта. (Лятната офанзива от 1916 г.) При това резултатът от този синхронизиран удар е толкова съкрушителен, че неговата стратегия влиза в историята на военното дело и впоследствие 25 години по-късно многократно се използва от генералите на Вермахта, както срещу армиите на някои европейски държави, така и срещу Съветската армия.

Първите еднобутонни ръчни хронографи са създадени (независимо един от друг) от «Longines» (1913 г.), «Tag Heuer» (1914 г.) и «Breitling» (1915 г.). Палмата на първенството обаче се приписва на Гастон Брайтлинг. Може би защото именно на него принадлежат най-важните разработки, които формират образа на повечето съвременни хронографи. След кончината на Гастон Брайтлинг синът му Вили подписва контракт с Великобритания, произвеждайки хронографи за Кралските ВВС. През 1952 г. «Breitling» пуска на пазара модел часовник, който се превръща в легенда – това е ръчният хронограф «Breitling Navitimer». Характерна особеност на този модел е наличието на логаритмическа скала, с помощта на която е възможно да се решават различни навигационни задачи. Новата конструкция дава възможност за изчисляване на такива параметри на полета като скорост на снижаване и издигане на самолета, определяне на необходимия разход на гориво или средна скорост, а също и преобразуването на дадени мерни единици в други. Фактически на ръката на пилота се появява миниатюрен бордов компютър за различни изчисления. Този часовник превръща «Breitling» в официален партньор на множество световни авиокомпании.

И тъй като сме на вълна хронографи, ще си позволим да споменем, че през 1936 г. «Longines» представя първият ръчен flyback-хронограф. Моделът работи на базата на известния калибър 13ZN, който вероятно е познат на всеки колекционер на часовници, по простата причина, че колекционните модели на «Longines» от средата на миналия век са оборудвани с този механизъм.

Първата световна война променя часовникарската индустрия. Първо, ръчният часовник безвъзвратно излиза от сянката на джобните часовници. И второ, правителствата на различни държави започват активно да проявяват интерес към създаването на специализирани часовници за Въоръжените сили и най-важното – към разработването на  стандарти за тези устройства.

Следващите десетилетия човечеството става свидетел на еволюция на ръчните часовници. През 20-те години на XX век започват да се появяват по-добре защитени корпуси, включително водо- и прахоустойчиви каси. Разработени са удароустойчиви механизми. Крехкото стъкло е заменено с пластмаса (акрил), а по-късно и с изкуствен сапфир. Внедряват се и по-сложни механизми. Мнозина дизайнери, следвайки примера на Луи Картие – създател на прочутата линия часовници «Танк», се отдалечават от стереотипа на кръглите часовници и създават правоъгълни, квадратни и други модели.

Периодът преди и след Втората световна война

Великобритания

В периода между двете световни войни британското отбранително ведомство разработва т.нар. «армейски образец» за часовниците – ATP (Army Trade Pattern). Стандартът изисква не по-малко от 15 камъка в механизма, водоустойчив корпус от стомана или нихром, предимно бял циферблат и светещи радиоактивни стрелки. ATP просъществува до края на Втората световна война (17 швейцарски компании произвеждат часовници по този стандарт), когато е заменен от стандарта WWW.

В средата на 40-те години на XX век британското Министерство на отбраната разработва система от изисквания за военните часовници на ВВС и ВМФ – W.W.W. (Wrist Watch Waterproof). Изискванията са следните: водоустойчивост 3 АТМ, но задължително тестван в камера под налягане. Освен това корпусът трябва да бъде изработен от неръждаема стомана, а задният капак фиксиран с винтове с уплътнения. Циферблатът трябва да е с арабски цифри, а на часовия маркер «6 часа» се изисква задължително секундна стрелка.

За правото да поставят абревиатурата W.W.W. на своята продукция се борят доста компании. Победители са «Buren», «Cyma», «Eterna», «Grana», «Jaeger-LeCoultre» (доставят и за Royal Australian Air Forces), «Lemania», «Longines», «IWC», «Omega», «Record», «Timor» и «Vertex». Тези компании са одобрени за официални доставчици от Министерството на отбраната на Вликобритания, доставяйки военни часовници до 70-те години на XX век. Например пилотските часовници Mark ХI са доставяни от «Jaeger-LeCoultre» и «IWC».

Освен че върху капака на всеки от тези часовници е гравирана маркировката WWW, на всяка от компаниите се присвоява собствена буква, което също е гравирана на капака. Например за «Longines» това е буквата F, за «Omega» – Y, а за «IWC» – M. Третата маркировка, за която вече споменахме, е стрелката Broad Arrow.

WWW задава и определен стандарт за военните циферблати. От 40-те години на миналия век часовите маркери на армейските часовници се обозначават само с арабски цифри, циферблат с минутни деления и странична секундна стрелка. И именно изискванията на военните въвеждат черните циферблати – тъй като на тях ясно се откроява луминесцентното покритие. Циферблатите на военните часовници, произведени по това време, могат да бъдат разделени на два вида: стандартен MoD (Ministry of Defence, разработен от британското Министерство на отбраната) и формат NATO. Последният предвижда по-голям секунден циферблат, който леко припокрива часовите маркировки 5 и 7. Впоследствие условието за странична секундна стрелка е заменено с изискване за централна секундна стрелка.

Военен часовник „Longines“. На циферблата е видима стрелката Broad Arow, секундната стрелка е между цифровите маркери „5“ и „7“.

«Omega» например, през 1941 г. сключва договор с Британските въоръжени сили за доставка на часовници за «Special Boat Service» (SBS – Специална лодъчна служба) – спецподразделение, което е на подчинение на Кралския ВМФ на Великобритания. Водолозният модел часовник на «Omega» е с кръгъл корпус с диаметър 42 мм, голям черен циферблат, големи арабски цифри и широки стрелки с тритиева подсветка, здрава брезентова каишка. В касата е поместен калибър 30Т2 – един от най-добрите хронометри по това време.

Впоследствие след войната «Omega» доставя на британските подводничари от SBS модела Seamaster 300M (часовникът е част от официалната униформа на Кралския военноморски флот). Днес британското специализирано подразделение е снабдявано с Professional GMT Co-Axial. Тези часовници са с гравирани букви SBS на задния капак, плюс девиза на подразделението : «Сила и хитрост». Освен това часовниците са с гравирани уникални идентификационни номера, с помощта на които би могло да се определи самоличността на загинал боец.

През 1972 г., след настъпването на ерата на кварцовите часовници, британците създават собствена компания «CWC» (Cabot Watch Company), която произвежда часовници за всички родове войски. Да придобиете часовник «CWC» е възможно по 2 начина: или да постъпите в Британската армия, или да го закупите от единствения в страната търговец «Silvermans Ltd».

СССР

След Октомврийската революция СССР се опитва да организира началото на съветската часовникарска индустрия, което се оказва непосилна задача – заводското оборудване е унищожено в мътните и кървави години на Гражданската война, а обучените кадри са или избити, или избягали в чужбина.

През 1925 г. Москва успява да убеди един от водещите инженери на женевската фабрика на «Longines» политемигрантът Владимир Прус да се завърне в СССР и да подпомогне със знанията си зараждащата се часовникарска промишленост (По време на Големия терор Владимир Прус е застрелян.). През 1928 г. комисия оглавявана от Прус е командирована в Германия, Австрия, Чехословакия, Франция и Швеция (съветските чиновници не са допуснати в Швейцария) със задача покупка на оборудване за производство на часовници, както и наемане на висококвалифицирани специалисти. Мисията се проваля, тъй като часовникарският бизнес в горепосочените страни отказва да си сътрудничи със СССР. Завод за производство на часовници все пак е създаден, след като СССР закупува от САЩ и по-конкретно от фалиралата компания «Dueber Hampden» целият ѝ инвентар, който се оценява на стойност $325 000, плюс $135 000 за резервни части.

На 1 октомври 1930 г. в СССР е открит «Първи Московски часовникарски завод» (1МЧЗ), познат е и под названието «Първи държавен часовникарски завод» (1ГЧЗ). На 5 ноември 1930 г. е пусната първата партида (50 броя) джобни часовници със 7 камъка с търговска марка «Тип 1».

Мъжки джобни часовници „Тип 1“

На базата на механизма на джобните часовници «Тип 1» заводът стартира производството и на ръчни часовници предназначени, както за граждански лица, така и за военни. За командирите от Червената армия се произвеждат часовници с циферблати с две часовникови скали: „1 2 … .12“, „13 14 … .24“.

През 1932 г. 1МЧЗ произвежда вече два модела джобни часовници «Тип 1» и «Тип 2», ръчни мъжки часовници «Тип 3» и ръчни женски часовници «Тип 4». Същата година заводът стратира производството и на авиационни бордови часовници с брояч за минути и секунди, секундомери, морски хронометри, палубни и автомобилни часовници. В края на 1940 г. излизат ръчните часовници «Тип 7» с 16 камъка.

От 1930 до 1940 г. заводът произвежда 2,7 милиона джобни и ръчни часовници. В началото на Втората световна война заводът е евакуиран в град Златоуст, а през 1942 г. е върнат отново в Москва.

По време на цялата война заводът произвежда авиационни часовници, морски и авиационни хронометри. Авиационните часовници «АВР», «АВР-М» и «АЧХО» с радиоактивна светомаса (радий 226) били инсталирани в навигационните прибори на военните едномоторни самолети, както и в танковете. Неслучайно във войнишката лексика часовниците «АВР» са наричани танкистки. Тези часовници са оборудвани с нагревателен елемент, което позволявало да бъдат използвани и в условията на суровата руска зима. Между другото, Челябинският часовникарски завод е произвеждал цивилен вариант ръчни часовници «АВР-М». През 1945 г. 1МЧЗ започва производството на нов модел ръчни часовници «К‑26», а през 1946 г. излиза първата партида часовници «Победа», чийто дизайн, характеристики и име са одобрени лично от Сталин. «Победа» е може би най-популярната марка родни часовници в СССР.

Часовник „Победа“, производство 1945 г.

През 1949 г. по поръчка на ВВС 1МЧЗ стартира изработката на часовници «Щурмански» с функция «Hack» (Спиране на секундната стрелка. Използва се от военнослужещи за по-точна синхронизация на два или повече часовника.), противоударен корпус и запас от ход 48 часа. Тези часовници никога не са се предлагали на вътрешния пазар. През 1949 г. по поръчка на Министерството на отбраната 1МЧЗ разработва високоточен морски хронометър «6 МХ». През 1956 г. се появяват първите съветски ръчни часовници с механизъм за автоматично навиване «Родина», през 1957 г. са пуснати часовниците «Спутник», същата година излиза лимитирана партида часовници с 24-часов циферблат «Антарктида». През 1959 г. илизат хронографите «Стрела» предназначени за командния състав на ВВС. Една година по-късно заводът пуска първите часовници с марка «Полет», а през 1976 г. хронографа модел 1331. Продукция на завода са и часовниците «Маяк», от които нас ни интересува линията в милитъри стил с 16 камъка и секундна стрелка.

Към категорията съветски военни часовници не може да не споменем легендарните «Командирские» – продукт на Чистополския часовникарски завод «Восток». Те се появяват през 1965 г., след като Министерството на отбраната на СССР се обръща към завода с поръчка за наградни военни часовници. Часовниците «Командирские» се оборудват с удароустойчив механизъм 2234 поместен във влаго- и прахоустойчив корпус, луминисцентни стрелки и часови маркери, а функцията «стоп-секунда» позволява на стрелката да спре при всяко едно деление. Автономният ход е най-малко 38 часа. Отличителна особеност на първите часовници е надписът на циферблата – вместо „Сделано в СССР“ (Произведено в СССР) е изписано „Заказ МО СССР“ (По поръчка на Министерството на отбраната на СССР). През 1967 г. «Восток» произвежда първите дайвърски часовници в СССР «Амфибия» (20 АТМ), часовниците «Командирские» са с 5 АТМ.

Часовник „Командирские“ с надпис „Заказ МО СССР“, произведен отЧистополски часовникарски завод.

На базата на 2-ри московски часовникарски завод през ноември 1941 г. е създаден «Чистополски часовникарски завод», чиято продукция е изцяло за нуждите на фронта – специализирани редуктори, контролни прибори за торпеда, танкови часовници, термографи и барографи за метеоролозите от Червената армия. През 1943 г. освен военното производство заводът пуска и ръчните часовници К-43 (Кировски), същата година в производство са пуснати и ръчни часовници със светомаса на стрелките и циферблата за офицерите от ВМФ, а от 1944 г. и за офицерския състав на РККА. От 1945 г. произвежда единствено мирна продукция – часовниците «Слава» са продукт именно на този завод.

Остана да споменем и Петродворцовия часовникарски завод, който след Втората световна война произвежда също часовници «Победа». В огромното предприятие (в периода 1970-1980 г. в него работят над 7 000 души, произвеждащи около 5 милиона механични часовници годишно) от 1961 г. се произвежда и знаменитата марка часовници «Ракета». Модификацията «Ракета» с механизъм 2623.Н е с 24-часов циферблат, централна секундна стрелка и с две противоударни устройства – на оста на баланса и на оста на анкерното колело, 19 камъка и подвижна скала за определяне на текущото време в различни часови пояса. Часовникът е предназначен за подводничари, полярници и т.н.

По време на Втората световна война Златоустовският часовникарски завод произвежда авиационни и морски хронометри, както и часовници за командния състав на Червената армия. В периода 1950-1960 г. заводът произвежда часовници за ВМС на СССР: това са 191ЧС – наистина невероятни водолазни часовници. Циферблат без надпис, с диаметър около 60 мм и тегло до 250 грама!

Водолазен часовник 191ЧС.

Както в повечето военни часовници от това време подсветката е радиоактивна (радий), с радиационен фон на циферблата до 8 000 микрорентгена/час при норма 60 микрорентгена/час. Представете си за каква радиация става дума! Нужно е да се отбележи, че часовниците все пак са безопасни за водолазите поради нивото на разсейване на гама-лъчите. При потапяне във водата на 10-20 см радиоактивният фон намалява до 200 микрорентгена, а на разстояние от 1 метър и повече става естествен 10-12 мкр/час. Освен това часовникът е носен над водолазния костюм, което минимизира въздействието на радиацията върху водолаза.

САЩ

През 20-те години на XX век американската (днес част от Swatch Group Ltd) компания «Hamilton» е одобрена за официален доставчик на военни часовници за американската армия. Например по време на Първата световна война 1-ва пехотна дивизия – част от американския експедиционен корпус – е снабдена с железопътни джобни часовници «Broadway Limited».

По време на Втората световна война компанията съкращава производството на часовници, преминавайки към направата на взриватели, армейска радиоапаратура, галаванометри, осцилографи и др. Въпреки това именно по време на войната се появява една от най-известните ѝ серии часовници «Khaki» – устройствата не се отличавали с кой знае какъв изискан дизайн, но за сметка на това се откроява здравината и опростения циферблат, както и луминисцентните стрелки. Названието идва от каишката в цвят хаки, който съответства на стилистиката на военните. В периода 1942 – 1945 г. «Hamilton» доставя над 1 000 000 часовници за американската армия.

Часовник от серията „Khaki“.

Интересен факт е, че се срещат изследователи, които твърдят, че именно Втората световна война се смята за ключов фактор, който погубва американската часовникарска промишленост. След нападението над Пърл Харбър всички водещи американски производители на часовници: «Hamilton», «Bulova», «Waltham», «Elgin», «Ball», «Benrus» превключват производството си до голяма степен само на армейски поръчки. Те произвеждат специализирано оборудване, а по отношение на часовниците се фокусират изключително върху стандарта A-11: водо- и прахоустойчива каса, устойчивост на екстремни температури, удароустойчив механизъм с допустимо отклонение от +/- 30 секунди на ден, запас от ход 30-56 часа – опростен аналог на британския W.W.W.

В случая думата опростен може да приемем като еквивалент на масивен. Неслучайно устройствата, изработени по стандарт A-11, неофициално се наричат «часовниците, които печелят Втората световна война». Те се доставят, както на американската армия, такa и на съюзниците по програмата «Ленд лийз» – включително и СССР (ВВС). След войната обаче армейските поръчки рязко падат и американската часовникарска индустрия дълго време не може да се адаптира към новата ситуация и клиенти, в резултат на това през 50-те години на XX век по-гъвкавите и агресивни в рекламата швейцарски брандове заемат образувалата се ниша на пазара.

Американски часовник на „Elgin“ доставян по програмата „Ленд лийз“. На задния капак се вижда гравиран надпис на кирилица: „На геройския народ на СССР“. И още един надпис на кирилица, но от английски език: „Рошен Уор Релийф, США“ (Руска военна помощ от САЩ).

По време на Виетнамската война фаворит сред американските военнослужещи се превръща моделът «Early Bird» на швейцарската компания «Ollech & Wajs». За времето си този модел часовник е доста актуален – 24-часов циферблат, втора часова зона на въртящия се безел и водоустойчивост 20 АТМ.

Германия

По време на Втората световна война Германия закупува часовници от неутрална Швейцария. Някои швейцарски компании не изписват името си на циферблата на часовниците – например International Watch Co. (IWC), други пък изписват несъществуващи брандове, а трети – например «Zenith», «Longines», «Doxa» – не изпитват притеснения да позиционират марката си на циферблата. «Omega» отказва изобщо да доставя военни часовници за Германия. Заводите на «Longines» произвеждат хронометри, както за Великобритания  (клеймо WWW), така и за Германия (клеймо DH).

Всички военни часовници за Вермахта се произвеждат само от надеждни анкерни механизми с противоударно устройство на балансовата ос. Корпусите са кръгли, с диаметър 32-36 мм и осигуряват повишена защита срещу прах и влага, често и от магнитни полета. Понякога механизмът е вместван в допълнителен противоударен амортизиращ преходник.

Циферблатът винаги е черен (с изключение на Кригсмарине – във военноморския флот циферблатите на часовниците са бели), с контрастни бели лесно четими арабски цифри. Секундната стрелка е винаги миниатюрна и е позиционирана до цифровия маркер за «6 часа».

Часовниците за германските Сухопътни войски са маркирани с клеймото «DH» (Deutsches Heer – немска армия), което означава, че устройствата са военна поръчка за нуждите на Вермахта, с щемпела «KM» са се обозначавали часовниците за подводничарите, Кригсмарине, «FL» означава Fliegnummer – принадлежност към авиационното снаряжение, «DU» – служебни часовници за държавни служители на Райха.

Най-известните авиационни часовници са тези модели, които използват немските военни пилоти (по-конкретно щурманите) през Втората световна война. Тези часовници са известни с абревиатурата «Beobachtungsuhren» (съкратено B-Uhr в ед. число, B-Uhren в мн. число). Немците поставят най-строги изисквания към производителите на тези часовници, тъй като заедно с компаса и висотомера те имат изключително важна роля, помагайки на пилота да определи текущото местоположение и продължителността на полета.

«B-Uhren» са собственост на Луфтвафе – часовниците се предоставят непосредствено преди полета на щурманите, а след приключване на бойната задача авиаторите ги връщали на тиловаците. Самите часовници са с 2 циферблата: класически Тип А (Baumuster A) с цифри от „1“до „11“ и триъгълник с две точки отстрани в позиция „12 часа“ и Тип В (Baumuster B), чийто циферблат е с минутна маркировка от „5“ до „55“ и допълнителен малък циферблат в средата с часова номерация. На стрелките и маркерите на циферблата е нанесено луминисцентно покритие – радий (226Ra).

Часовник с циферблат Baumuster A.
Часовник с циферблат Baumuster В.

Часовниците B-Uhren за Луфтвафе се произвеждат от пет компании-четири немски и една швейцарска:

«A. Lange & Söhne» – в периода 1940 и 1945 г. компанията произвежда 6 904 часовници с калибър 48/1.

«Laco» (Lacher & Co) – компанията използва собствен механизъм Durowe D5.

«Stowa» (Walter Storz) – механизъм Unitas 2812.

«Wempe» (Chronometerwerke Hamburg) – механизъм Revue (Thommen) cal. 31. Срещат се данни, че компанията произвежда общо 60 броя часовници. Днес колекционерите дават между €15,000 и €20,000 за екземпляр в зависимост от състоянието.

«IWC» – компанията произвежда 1 200 часовници със собствен калибър 52 SC.

Твърди се, че немците предпочитали най-вече продукцията на «IWC».

През 1939 г. «Hanhart» стартира производството на хронографи за Луфтвафе, а две години по-късно с договор за доставка на хронографи за немските ВВС се сдобива и «Tutima» (15 000 часовници). Хронографите и на двете компании са със сходна конструкция – назъбен въртящ се безел, 30-минутен хронограф, черен циферблат със стрелки покрити с радий и арабски цифри за по-лесна четимост при лоша видимост. След войната «Hanhart» продължава да произвежда хронографи, но вече за френската армия (фабриката ѝ се намира във френската окупационна зона) под бранда «Vixa».

Пълният списък на производителите, които доставят часовници на Германия:

Acacia, Alpina, Arcadia, Arsa (днес Auguste Reymond), Bielco, Bulla, Buren, BWC, Choisi, Civitas, Cronos, Dogma, Emco, ERA, Ercules, Etanche, Felco, Flora, Freco, Gala, Glycine, Grana, Gustonia, Hado, Helios, Helma, Helvetia, Leonidas, Longines, Madix, Milex, Mimo, Minerva, Moeris, Monitor, Mulco, Nisus, Page, Onda, OPE, Para, Phenix, Pierpont, Pronto, Record, Recta, Revue (днес Revue Thommen), Selza (Един от съветските военнослужещи, който издига Знамето на победата над Райстага е именно с часовник Selza на ръката си), Siegerin, Silvana, Stabila, Stowa, Syntakt, Thiel, Titus, Tritona, Wagner, Zenith, Zentra.

През 1955 г. «Hanhart» стартира доставките за Бундеслуфтвафе на часовници «Hanhart 417». В периода 1957-1967 г. компанията «Junghans» доставя часовници (със знаменития калибър J88 с колонно колело) за пилотите на Lockheed F-104 Starfighter. Впоследствие е изместена от «Heuer-Leonidas» S. A. (Heuer се обединява със своя конкурент Leonidas, доставящ часовници за италианската армия), които доставят 43-милиметровия хронограф «Bundeswehr» с логото на «Leonidas» и механизма Valjoux 220.

През 1969 г. към доставчиците за германската армия се присъединява и « Sinn» с армейския си хронограф Sinn 1550. Всъщност това е Heuer 1550SG с механизъм Valjoux 230. Фактикчески, след като получава контракта за доставка на часовници за германската армия, Хелмут Зин се възползва от ситуацията, за да популяризира марката си и заменя оригиналните циферблати на «Heuer» с абсолютно същите, но с логото на «Sinn».

Не може да не споменем представеният през 1926 г. легендарен модел «Rolex Oyster» – първият в света водо- и прахоустойчив часовник. Името не е избрано случайно (от английски език oyster – стрида) – идеята е, че часовниковият механизъм е защитен вътре в касата, толкова надеждно, колкото и стридата в своята черупка. Собственикът на «Rolex» Ханс Уилсдорф измисля гениален маркетингов ход, за да наложи новият продукт, предлагайки на британската професионална плувкиня Мерседес Глайце, която възнамерява да преплува Ла Манша, да носи на ръката си часовник «Rolex Oyster». Глайце не успява да преплува Английския канал поради лошите метеорологични условия (10 дни преди това го е преплувала) – октомври месец не е най-подходящият период за плуване в открити води край Британските острови. За сметка на това британските медии, като «Daily Mail», излизат със заглавия «ROLEX OYSTER – удивителният часовник, предизвикващ стихиите». Уилсдорф може да бъде доволен – цяла Европа научава за неговия водоустойчив часовник

Заглавната страница на „Daily Mail“.

Тук е нужно да споменем, че по време на Втората световна война «Rolex» си сътрудничи с итлаианската компания «Officine Panerai». Флорентинската фирма е официален доставик на италианските Военноморски сили на лимитиран брой професионални подводничарски часовници «Panerai 3646». Касите, механизмите Cal. 618 / Type 1 и коронките са доставяни от «Rolex», а циферблатът със светещи радиеви маркери е производство на италианците. Сътрудничеството между «Rolex» и «Officine Panerai» продължава и след войната, чийто резултат е «Panerai 6152». В крайна сметка през 1953 г. компанията «Rolex» пуска на пазара първата партида подводничарски часовници, които след премиерата на Международния панаир в Базел през пролетта на 1954 г. получават името «Submariner». Колекционерите ценят изключително много тази партида (няколкостотин часовника), която получава названието «blackout» заради черния циферблат, корпус и каишка. Калибърът е автоматичен А260, който е разположен в стоманен корпус с диаметър 37 мм и височина 13 мм. Стойността на първите «Submariner» е била под $100, а по аукционите се продават между 30 и 50 хиляди швейцарски франка.

Италия

Връщаме се отново при италианците от «Officine Panerai». На 23 март 1916 г. Гуидо Панерай – внук на основателя на компанията Джовани – патентова специален луминисцентен прах на базата на радий, който може да се нанася на стрелки, маркери и циферблати на часовници, както и навигационни прибори, с цел използването им в условия на лоша осветеност. През 1935 г. компанията сключва контракт с италианските Кралски военноморски сили за разработка и доставка на часовници за подразделения-аквалангисти (преди това Панерай доставя навигационни прибори и оборудване за флота). Така се ражда първата версия (в сътрудничество с «Rolex») «Radiomir 2533». Циферблатът на часовника е само с маркери, без цифри, но са водоустойчиви, с голяма каса, а показанията са лесно четими в тъмнина.

Серийното производство на часовниците стартира след три години – през 1938 г., с модела 3646, от който са произведени около 1 000 броя. Въпросният модел е с 2 циферблата: PAM 232 (циферблат с четири големи арабски цифри 3, 6, 9 и 12, часови и минутни стрелки, без секундна стрелка) и PAM 249 (легендарният циферблат «Калифорния», който комбинира арабски и римски цифри). През 1940 г. компанията започва производството на модела 6152 – нов корпус с подсилена каишка, плюс преустроена коронка. През 1956 г. по поръчка на ВМФ на Египет компанията разработва модела «Radiomir GPF 2/56», който е с 8-дневен запас от ход. През 2015 г. аукционът «Chistie’s» продава в САЩ часовник от тази серия за $149 000.

„Panerai Radiomir“, произведен 1956 г. за египетските ВМС.

Франция

През 1950 г. компанията «Breguet» е избрана от Министерството на отбраната на Франция за доставчик на ръчни военни часовници – хронографи с механизъм Type 20. Основното изискване на френските военни за часовниците е наличието на функция Flyback, която позволява повторното стартиране на хронографа с еднократно натискане на бутона. Освен това спецификацията включва: денонощното отклонение от хода на часовника не трябва да надвишава 8 секунди, запас от ход най-малко 35 часа и цикълът старт, стоп и нулиране на резултатите на хронографа трябва да може да се изпълни 300 пъти без никакви проблеми.

Ръчният хронограф Breguet Type 20 става официален часовник на френските ВВС, ВМФ и CEV (Centre D’Essai en vol – Тренировъчен летателен център). През същата година лиценз за производство на военни часовници с механизъм Type 20 придобива и компанията «Vixa». През 1954 г. фирмите «Boullier» и «Auricoste» получават също право да произвеждат въпросните хронографи, а през 1960 г. са включени «Dodaine» и «Airain».

През 1952 г. във френската армия се създава елитно подразделение подводничари «Les Nageurs de Combat» (Воините плувци или Военни водолази). Ръководството на военната част счита часовниците за един от най-важните елементи в снаряжението на подводничарите, наред с компаса и дълбочиномера. Ето защо една от належащите задачи е да се намери доставчик на дайвърски часовници за спецподразделението. Военните се обръщат към френската компания «Lip», която по това време е държавен монополист в производството на часовници. Мениджмънтът отказва поръчката, считайки производството на дайвърски часовници за твърде сложно и безперспективно, но все пак им препоръчват да се обърнат към «Blancpain-Rayville».

Така се появява прочутият часовник «Blancpain Fifty Fathoms», както и двойното уплътнение на коронката на часовниците, плюс еднопосочно въртящия се безел за отчитане на оставащите минути на водолаза. А защо е избрано името «Fifty Fathoms» – причината е, че в тези години се е считало, че дайвърът може да се потопи на максимална дълбочина 50 морски сажена (91 метра).

Тъй като френският закон гласи, че снаряжението на подводничарите трябва да бъде френско производство, «Blancpain» се договаря да си сътрудничи със «Spirotechnique» – дъщерна компания на френския холдинг «Air Liquide» (собственост на семейството на съпругата на Жак-Ив Кусто). Механизмите на дайвърските часовници са Lip R23, доставяни от гореспоменатата фирма «Lip». През 1954 г. «Fifty Fathoms» започват да се продават и на цивилния пазар, като циферблатите на часовниците са с две логота – «Blancpain» и «Lip».

Малка и голяма версия на Lip-Blancpain Fifty Fathoms.

И още един интересен факт за «Fifty Fathoms». През 60-те години на XX век американският Военноморски флот се обръща към компаниите «Elgin», «Bulova», «Hamilton» и «Waltham» с молба за оферта за часовници съобразени със стандарта MIL-W-2217.6A(SHIPS) – водонепроницаемост до 400 фута, допустимо отклонение от точността +/- 30 секунди на ден, освен това устройствата трябва да са антимагнитни – които са предназначени за подразделението «Explosive Ordnance Disposal Units» (морски сапьори).

Колкото и да е чудно, но въпросните компании отказват да участват в държавната поръчка, считайки, че за 1 000 броя часовници не си заслужава да се занимават. Тук на сцената се появява Алън Торнек – официален представител на «Rayville Watch Company» в САЩ. Така се появяват знаменитите часовници «Fifty Fathoms MIL-SPEC 1» – на циферблата стои надписът  «Tornek-Rayville», корпусът е с матово зернисто покритие, а подсветката, вместо с Радий или Тритий, е с Прометий 147. Този химичен елемент е по-ярък от останалите два, но периодът му на полуразпад е само 2,5 години, докато при трития периодът на полуразпад е 12,4 години, при радия полуразпадът се измерва в стотици години, но е изключително опасен. Днес американските «Fifty Fathoms» се считат за най-скъпия и рядък модел часовници.

Впоследствие часовниците «Fifty Fathoms» са част от задължителната екипировка на военните подводничарски подразделения на Германия, Чехия, Полша, Пакистан, Швеция.

Завършваме със снимка на изключително редкия японски пилотски часовник Seikosha „Kamikaze“. Часовникът „Tensoku-Dokei“ или „Небесен часовник“ е известен и като „Kamikaze“. Произведените от „Seikosha“ (клон на Seiko) пилотски часовници са част от екипировката на камикадзетата, предназначени са да се носят над пилотския комбинезон, върху ръкавици. Освен това ясно се вижда назъбеният въртящ се безел за засичане на изминалото време по време на бойни задачи. Цена по аукционите – $20 000.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.