Историята на Танго Аржентино

Танго и лунфардо

Несъмнено Аржентинското танго заема привилегировано място във визитната картичка на Аржентина в чужбина. Макар че основно е известно като танц и музика, на която може да се пее, тангото използва и специфичен език- лунфардо.

Това е жаргон на испанския език, който се използва в Буенос Айрес и Монтевидео от престъпния свят. Сформира се под влияние на стотиците хиляди имигранти от Италия пристигнали в Аржентина. Лунфардото представлява особена игра с думите- инверсия на сричките в думите. Например gotan вместо tango или sope вместо peso. Освен това използва определени правила и дори характерна философия, идентифицираща хората занимаващи се с танго.

На международно ниво, за да се разграничи от толкова много други форми, които се появяват в танцовите зали, то е известно като аржентинско танго или Танго Аржентино. Именно то става първопричината за появата на всички останали форми на тангото.

Общността

Тангото възниква в средата на 19-ти век, с формирането на жилищни конгломерати около младия град Буенос Айрес. Тези, които живеят в града- селяни от провинцията, европейски имигранти и някои портеньос (родените в Буенос Айрес) в не добро положение, създават нова социална класа.

Вероятно като начин да се идентифицират като общност и да почувстват, че принадлежат към новия си дом- Буенос Айрес, те започват да създават културни тенденции, с които изразяват себе си. Това е началото на тангото, характеризиращо се с изключителна затвореност на общността, достъпна само за работническата класа.

Буенос Айрес- танго, вино и телешки стек

Ресторант в Буенос Айрес

Поради невъзможността за разбирането му от хора, които не са част от общността, разпространението на тангото е доста трудно. То основно се възприема като вид танц, който всъщност е създаден на по-ранен етап от характерната за тангото музикална форма (да не говорим за пеенето на танго, което се разпространява много по-късно).

Ясно е, че танго културата, разбирана като някакви определени прояви и традиции, предхожда тангото в артистичната му форма. Известно е, че салонните танци, включващи мъже и жени, танцуващи прегърнати са прецедент в танго културата.

Необятният танц

Някой веднъж каза: „Танго е нещо повече от преходна културна вълна, превърната в музика, това, всъщност, е най-дълбокият танц в света“, а този, който произнесе тези думи, не беше аржентинец. Истината е, че трябва да се признае, че тази култура представлява последната стъпка в световната еволюцията на танца, по отношение на танците със смесени двойки.

Това, което започна с танца, в края на краищата претърпя сериозно развитие в ръцете на велики мъже, които вдъхновени от популярния сблъсък на идеи успяват да попият от най-богата културна част на Буенос Айрес в своите композиции. Темите винаги се отнасят до обикновения човек и неговите проблеми, градът и спомените. По този начин тангото се превръща в портрет на Буенос Айрес и неговите хора. Поради тази причина, без съмнение, тъй като всяка песен носи най-доброто от културата на Буенос Айрес, тангото печели много почитатели и извън Аржентина.

Прочути танга

Поемайки риска да изпуснем някое, ще ви изброим някои от най-известните танга: „La cumparsita“, „El Choclo“, „El entrerriano“, „Quejas de bandoneón“, „A fuego lento“, „La yumba“, „Uno“, „Milongueando en el ’40“, „Danzarín“, „Verano porteño“, „Adiós nonino“ и др.

Музиканти

По отношение на музиканти изпълнители, заслужава си да споменем: Армандо Понтие, Освалдо Пуглиесе, Анибал Троильо, Хулио де Каро, Орасио Салган, Мариано Морес, Астор Пиацола и много други.

Текстописци

Сред най-изявените текстописци са: Омеро Манци, Алфредо ле Пера , Селедонио Флорес, Омеро Експозито, Орасио Ферер, Катуло Кастийо и Паскуал Контурси са само част от дългия списък.

Певци

А когато става дума за певци, не е възможно да пропуснем най-великият за всички времена: Карлос Гардел, който се превръща в нарицателно за изпълнител на портеньо танго- заради своя глас и начин на изпълнение.

Карлос Гардел

Карлос Гардел

Други от дългия списък са: Едмундо Риверо, Анхел Варгас, Алберто Кастийо, Уго дел Карил, Роберто Гойенече и Алберто Марино, както и женските гласове като Азуцена Майзани, Либертад Ламарке, Нели Омар, Алба Солис и Мария Граня.

Танцьори

Както вече беше отбелязано, тангото е много повече от музика и поради тази причина е невъзможно да се остави настрана танцът. По отношение на по-старите поколения сред най-добрите танцьори, които заслужават да бъдат споменати са: Бенито Бианке, Касимиро Айн и Тито Лусардо.

Сред съвременните танцьори сме длъжни да отбележим: Хуан Карлос Копес и Мария Ниевес, Нелида и Нелсън, Глория и Едуардо, Майорал и Елза Мария, Вирулацо и Елвира, Мария и Карлос Риварола, както и Динзелс.

Всички тези танцьори са част от автентична актьорска трупа изпълняваща Танго Аржентино, която има огромен успех в Бродуей. Създадено и режисирано от Клаудио Сеговия и Ектор Орецоли, това представление е едно от най-актуалните събития в жанра, което е едно доказателство, че през последните десетина години тангото зае сериозна позиция в международната театрална панорама, такава, каквато заслужава.

Източник- www.surdelsur.com

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.