Интервю с маршал Жуков. Част 2

Част 1

К. Симонов: В качеството си на командващ фронта ли?

Г. Жуков: Не, все още не бях встъпил в длъжност. Когато пристигнах в щаба, се запознах с обстановката на фронта, но сутринта на 10-ти октомври Конев все още продължаваше да бъде командващ.

По това време комисия от Държавния комитет по отбрана тъкмо приключваше инспектирането на дейността на щаба на фронта. Скоро Сталин се обади и лично от него начих, че съм назначен за командващ на Западния фронт.

К. Симонов: Георгий Константинович, как се развиха събитията в първите дни след назначаването ви като командващ фронта?

Г. Жуков: Както вече ви казах, Можайската отбранителна линия имаше първостепенно значение за нас по онова време. На първо място, естествено, се опитвахме да укрепим този отбранителен рубеж. Ставката трескаво прехвърляше резерви от съседните участъци – стрелкови съединения, артилерийски и танкови части.

В краткосрочен план Ставката прехвърли всичко, което можеше от другите участъци. Но да ви кажа, всички части прехвърлени на Можайската отбранителна линия бяха крайно недостатъчни.

Към 15-ти октомври разполагахме (фронтът се простираше на повече от 300 км) само с 90 хиляди активни бойци. Сами разбирате, че това беше недостатъчно, за да създадем плътна отбранителна линия. Ето защо Военният съвет реши на първо място да прикрие основните направления – Волоколамското, Можайското, Малоярославското.

Генералният щаб и Ставката се съгласиха с това решение и продължиха да усилват фронта. Ето, всъщност, какви мерки бяха предприети при организирането на отбраната на Можайския рубеж.

Сега възниква въпросът: имаше ли увереност сред нас, командния състав на фронта, че ще успеем да удържим тази отбранителна линия и че ще съумеем да спрем противника на Можайския рубеж? Без заобикалки ще ви кажа, че пълна увереност между нас, разбира се, нямаше. Бяхме в състояние да задържим предните части на противника. Но ако той успееше бързо да придвижи главната си групировка, то разбира се, щеше да ни е трудно да я спрем.

В този период неоценима услуга ни оказаха войските, които се сражаваха в обкръжение западно от Вязма. Може да оценим техните героични смели действия изключително високо. Това ни даде възможността да спечелим необходимото време, за да организираме отбраната на Можайския рубеж.

В щаба на Западния фронт.

В щаба на Западния фронт.

Тъй като липсваше твърда увереност в това, че сме в състояние да удържим противника на Можайския рубеж, взехме решение и Ставката на Върховното главно командване утвърди нашите съображения – да се създаде в нашия тил, на линията Новозавидовский – Клин – Истринското водохранилище – Дорохово – Нара – Алексин, тилови отбранителен рубеж. Този рубеж се подготвяше за отбрана, в случай че не успеем да удържим Можайската линия. Прехвърлихме значително количество инженерни части на тиловия рубеж, мобилизирахме и цивилно население от Москва, които копаеха там ден и нощ. Всички части, които не бяха предназначени за непосредствена отбрана на Можайския рубеж, се прехвърляха като резерв на тиловия рубеж.

Беше издадена строго секретна заповед с указание, че ако противникът не може да бъде задържан на Можайския рубеж, то следва организирано и планомерно да се отстъпва към тиловия рубеж, като оттеглянето трябваше да бъде прикрито със силни ариергардни части и удари на авиацията.

К. Симонов: Георгий Константинович, кой беше най-съдбоносният момент по време на битката за Москва?

Г. Жуков: Как да ви отговоря на този въпрос. Всички моменти бяха критични.

Но най-опасният момент, според мен, беше периодът от 6 до 13 октомври, когато Можайската отбранителна линия не представляваше надеждна защита. Това беше, мисля, най-решаващият момент, когато противникът имаше възможност да стигне до Москва без да срещне кой знае каква съпротива.

К. Симонов: А периодът, когато немците бяха буквално на 25 километра, говоря за Крюково – тогава това не беше ли толкова опасно?

Г. Жуков: Това определено беше опасен момент. Но трябва да ви кажа, че при придвижването си към Крюково, Яхрома и Красная поляна, както и в посока Кашира противникът понесе такива загуби, че в тези райони той вече не представляваше сериозна опасност, за разлика от периода 6-13 октомври, когато разполагаше с добре окомплектовани ударни групировки и особено с бронетанкови войски.

Преодолявайки пространството и ожесточената съпротива на нашите войски, той понесе такива загуби, че след като излезе в района на Крюков, Яхрома, Красная поляна, той вече не беше в състояние да продължи настъплението. Така че в този район немците не представляваха толкова голяма заплаха.

К.Симонов: В този период като цяло немците са се приближили доста близо до Москва. А и командният пункт на Западния фронт е бил разположен в селцето Перхушково. Доколкото знам разстоянието до фронтовата линия е било доста близо?

Г. Жуков: Разстоянието, разбира се, беше до предната линия … Първоначално, когато сраженията бяха на подстъпите на Можайската линия, разстоянието беше сравнително нормално. Но, когато немците започнаха да притискат 16-та армия, фланга на 5-та армия и 30-та армия, тогава разстоянието, разбира се, беше редуцирано до предела. Установената дистанция предизвикваше опасения за самия щаб.

Но, трябва да ви кажа, по това време ние дори и не мислехме, че разстоянието между щаба и предната линия е толкова непосредствено и опасно. Изхождахме от други съображения. Аргументите ни бяха, че оттеглянето на щаба на фронта назад в тила, в такъв тежък за войските момент, можеше да се възприеме не съвсем правилно, разбирате ли? Винаги, когато щабът се предислоцира назад в тила, във войските и подчинените щабове се създава впечатление, че ситуацията на фронта изглежда не съвсем стабилна и тогава започват да си задават въпроса – не е ли време и ние самите да се огледаме за евентуално преместване.

Мисля, че този психологически момент оправдаваше присъствието на щаба на фронта в Перхушково.

К. Симонов: Георгий Константинович, а московското опълчение? Каква роля имаха московчани в отбраната?

Г. Жуков: Ами, какво да ви кажа за московското опълчение? Първоначално, разбира се, сформираните опълченски дивизии нямаха опит, за да противостоят на такъв силен противник. Но постепенно придобиха нужната подготовка и се сражаваха добре. Както знаете, те бяха окомплектовани с различни кадри. В тях имаше и уважавани учени в почтителна възраст, инженери, културни работници, партийни работници, съветски работници. Във военно отношение, разбира се, те нямаха нужната подготовка, наложи им се да се учат по време на самата битка.

Московското опълчение се отправя към фронта.

Московското опълчение се отправя към фронта.

Разбира се, тези хора бяха нужни за работа в тила в съответстващите сектори на трудовия фронт. Смятам, че сформирането на опълченски дивизии беше оправдано с оглед на надвисналата смъртоносна опасност над Родината и над Москва. Нима по това време съветският човек можеше да мисли и да се интересува за своята си дейност в тила? Основната задача тогава беше да се защити Москва, да се разбие врага на подстъпите към Москва. И аз считам, че формирането на опълченски дивизии беше безусловно оправдано.

Впоследствие някои от тях станаха гвардейски части. Срещал съм се с някои командири и бойци от тези опълченчески дивизии. Бяха на възраст около 55-60 години. И се чувстваха прекрасно на фронта.

К. Симонов: Стигнаха ли до Източна Прусия?

Г. Жуков: Да, Да! Дори някои, спомням си много добре, срещнах в навечерието на битката за Берлин.

К. Симонов: Започвайки от Москва …

Г. Жуков: Да. Духът им беше непоклатим, да не говорим за факта, че те се бяха приспособили към несгодите на войната дори и физически.

К. Симонов: Георгий Константинович, бихте ли могли да ни дадете примери за най-голямото напрежение в този отбранителен период на боевете край Москва? Натискът на немците е бил огромен.

Г. Жуков: Напрежението бе особено голямо, когато германците започнаха да напредват на 15-ти и 16-ти ноември. На фланговете на нашата отбрана бяха създали значително превъзходство в силите, особено в танково отношение. Както знаете, те разчитаха на бронетанковите си войски и авиация. Точно в този период се водеха най-интензивните сражения. Само в участъка на 16-та армия немците бяха въвели повече от 650 танка. И тук говорим само за първия ешелон. Разбирате ли каква стоманена армада бяха хвърлили срещу армията на Рокосовски.

Трябва да призная, че в този момент ситуацията беше доста трудна.

Нашите части не позволиха да бъдат обкръжени, за което способства и изградената дълбоко ешелонирана отбрана, включително  и в противотанково отношение. Обикновено танковите бригади, във взаимодействие с артилерията, бяха разположени в добре изградена система от засади в дълбочина. Така че немските танкови части, които се бяха вклинили в отбранителните ни рубежи, попадаха под точния огън на танковите засади. Но въпреки това положението на нашите войски беше изключително тежко, най-вече на армията на Рокосовски, върху която се стовари най-мощният и силен удар.

Командирът на 16-та армия генерал-лейтенант Рокосовски с щабни офицери в райна на Истра.

Командирът на 16-та армия генерал-лейтенант Рокосовски с щабни офицери в райна на Истра.

Разбира се, Константин Константинович, бих могъл да ви разкажа и по-подробно за това. Рокосовски непосредствено ръководеше сраженията и той, може би, преживяваше нещата повече, отколкото командващият фронта. На неговия участък се създадоха доста тежки ситуации. Понякога фронтът се извиваше като дъга и в определени моменти изглеждаше, че непоправимото ще се случи, че фронтът ще бъде пробит. Но не, фронтът удържа. И след като получихме подкрепления, на врага бе даден подобаващ отговор.

Освен това, за да укрепим това най-опасно за нас направление, ние прехвърляхме всичко, което беше възможно от другите съседни участъци. Взимахме от центъра на фронта, където врагът беше по-малко активен и където, всъщност, той се ограничаваше само със сковаващи действия. Първо прехвърлихме на Рокосовски армейските резерви, а след това и дивизионните резерви. По този начин уплътнявахме и усилвахме отбраната при Рокосовски, тъй като подчинената му армия беше обезкръвена и беше нужно да я подсилим.

След това започнахме да взимаме от по-спокойните участъци от фронта от батальоните отделни взводове, отделни танкови подразделения, както и отделни противотанкови оръдия. И всичко това бързо се доставяше с камиони в участъка на 16-та армия, включвайки се в сраженията на най-критичните участъци.

В крайна сметка успяхме да укрепим армията на Рокосовски. Войниците се сражаваха храбро и не позволиха пробив. А след това с пристигането на 1-ва ударна армия, командвана от Василий Иванович Кузнецов … Между другото, в състава на тази армия имаше 3 или 4 – не мога точно да си спомня – бригади морски пехотинци. Това бяха мъжествени бойци.

Трябва да ви кажа, че тях можах да ги опозная край Ленинград, когато градът беше в сериозна опасност. В Урицкия район, в Пулковските височини и в района на Колпино тези морски бригади се покриха с неувяхваща слава. Те бяха истинска заплаха за германците. Когато немците разбираха, че срещу тях се бият моряци, атакуваха не особено енергично.

Край Москва имаше, доколкото си спомням, 6 бригади и те спасиха положението. 1-ва ударна армия, която беше съставена преди всичко от моряци (не бяха само 3 или 4 бригади – сега не мога да си спомня точно), атакуваше доста твърдо противника. Те бързо прекратиха съпротивата на противника и преминаха в контранастъпление, особено в района на Клин. И в бъдеще на моряците можеше да се разчита и сега мога да кажа едно огромно благодаря за тяхната смелост и неустрашимост.

К. Симонов: Кога у вас се оформи планът за преминаване в контранастъпление?

Г. Жуков: Трябва да ви кажа, че по отношение на този въпрос са написани много неща, но в много случаи това не се осветлява съвсем вярно.

До началото на декември в нашите планове не се предвиждаше контранастъпление. Всичките ни действия бяха продиктувани от стремежа да спрем врага, да го изтощим. И да нанасяме контраудари, за да отхвърлим вклинилите се по фланговете вражески групировки.

А когато нашето разузнаване анализира поведението и действията на противника, беше установено, че врагът е напълно обезсилен и не е в състояние да удържи нашите контраудари, особено когато беше въведена 1-ва ударна армия на Кузнецов. Тогава ни стана ясно, че не трябва да се задоволяваме само с контраудари, а е нужно незабавно да се възползваме от благоприятния момент и да разгърнем контранастъпление. Точно това докладвахме в Ставката на Върховното главно командване.

Спомням си разговорите с Александър Василевски и с Борис Шапошников по този въпрос – те бяха на същото мнение. Но дори и тогава Върховният главнокомандващ ни нареди да представим своите аргументи по отношение на контранастъплението. Такъв план беше представен, одобрен и едновременно с това Ставката заповяда и на съседните фронтове – Калининският и дясното крило на Югозападния фронт – да се включат, като по този начин осъществим общо контранастъпление.

Смятам, че момента за настъплението беше избран доста сполучливо, тъй като противникът вече не разполагаше със сили за настъпление към Москва. Освен това немците не бяха в състояние да удържат нашите контраатаки и да организират отбрана. Най-вероятно Гудериан и Хьопнер бяха проумяли тези обстоятелства, тъй като те поеха отговорността още на третото число на месец декември да предприемат оттегляне, постепенно започвайки да изтеглят войските си, за да не ги изложат на опасността от окончателното им унищожаване. Между другото, точно за това Хьопнер беше разжалван в звание, лишен от всички свои ордени и уволнен. Е, разбира се, лоши времена настъпиха и за Гудериан, който офейка също доста бързо.

Командирът на 4-та танкова група генерал-полковник Хьопнер.

Командирът на 4-та танкова група генерал-полковник Хьопнер.

К. Симонов: Георгий Константинович, чуждестранните историци, особено немските и особено немските генерали, пишат постоянно за причините за поражението, изтъквайки климатичните условия: кал, сняг, студ. Това, казват, е причината за поражението. Също така твърдят, че Хитлер е виновен за тези поражения. Че той не се вслушва в Гудериан, не се съгласява с Браухич или Халдер. Как оценявате тези събития и причините за поражението на германската армия край Москва?

Г. Жуков: Вижте, нужно ли е да търсят каквито и да е причини, за да оправдаят провала си? Какво мога да кажа? Ако говорим за климатичните условия, разбира се, кал имаше, студ и мраз също имаше и зима имаше, и есен също. В тези климатични условия действаха и съветските войски. Така че това са ненаучни доказателства за провала на плана за завладяване на Москва и за провала, всъщност, на плана за мълниеносна война.

Въпросът, разбира се, не е в това, че Хитлер изпраща част от силите си, включително и армията на Гудериан, на югоизток, за да помогне на южната си групировка да превземе Украйна, а след това и Крим. Не това е същината. В действителност немската армия, ако тя се беше устремила в посока Москва в този период, би могла да се окаже в още по-лоша ситуация, отколкото се получи. Причината е, че тези сили, тези резерви, които след това Ставката беше принудена да употреби за създаването на нов фронт в югозападното направление, биха могли да бъдат използвани във фланг и тил на немската армия.

Въпросът е в това, че Хитлер и неговият генералитет, Генералният щаб, така и не успяха да реализират нито една от стратегическите си цели през 1941 г. – не само да превземат Москва, но и Ленинград, не им се удаде да осъществят своите стратегически цели и в южната част на нашата страна.

Хитлеристите, разбира се, не очакваха, че ще срещнат такава ожесточена съпротива. При това, колкото по-напред се придвижваха, на толкова по-силна съпротива се натъкваха. Когато противникът приближи до Москва, всеки един наш съветски човек напълно осъзнаваше необходимостта да се противопостави по всякакъв начин на врага. На всяка своя крачка противникът търпеше огромни загуби. В периода на битката при Москва всички полета бяха осеяни с труповете на немски войници. Тук той загуби цвета на немската армия. Да не говорим за танкове и авиация. Всъщност край Москва немците загубиха най-добрите си и най-опитни кадри.

Въпросът е защо немците, със своите ударни групировки, не успяха да стигнат до Москва и съответно да я превземат? Ставката и командването на фронта, благодарение на разузнаването, успяха своевременно да разкрият къде се готви главният удар на юг и на север. Когато установихме, че най-опасният участък е Волоколамското, Истринското и Клинското направление, т.е. в полосата на 16-та армия, тук беше подготвена дълбоко ешелонирана отбрана, особено в артилерийско и противотанково отношение.

И тогава, когато започна сражението, немците, както вече споменах, понесоха огромни загуби, без да постигнат набелязаните цели. Ето на това трябва да отговорят немските генерали, които сбъркаха в своите преценки. Те вярваха, че съветските войски не са способни и нямат сила да защитят столицата. Те надцениха мощта си, смятаха че ще могат да осъществят тази операция лесно, без особени усилия. Но техният план се оказа погрешен. Германската армия не ѝ достигна сила, за да пречупи съпротивата в най-отговорния участък.

Същата беше ситуацията и в Ленинград. Много добро осъзнавахме какви ще са последствията, ако Ленинград бъде превзет от немците. Това означаваше, че те ще се съединят с финландците и тогава цялата немско-финландско групировка имаше възможността да удари в обход Москва. В такъв случай обстановката сериозно би се усложнила и със самата отбрана на Москва – тогава беше необходимо да се създаде нов фронт. И там се провалиха и прехвърлиха част от силите си тук, на московското направление. Но тук ги очакваше не по-малка съпротива, отколкото край Ленинград.

Разбира се, всички съветски граждани, включително и московчани, направиха всичко, което зависи от тях, за да разгромят немските групировки, така че лобното им място да е тук, край Москва. Смятам, че битката при Москва е крупна победа от стратегически мащаб и всъщност постави основите за по-нататъшното и окончателното разгромяване на немските войски.

К. Симонов: Войната беше гигантска. Сред всичките тези колосални събития, какво, във вас лично, с особена сила живее в паметта?

Г. Жуков: Какво се запечата в паметта ми ли? Всичко. Войната беше наистина неизмерима. Всеки един войник, всеки офицер, всеки генерал мисля, че всеки, който е участвал в тези битки и сражения, в тази война не може да забрави тази колосална схватка, това съдбоносно изпитание за съветския народ.

Но най-вече, разбира се, се е запечатала в съзнанието ми битката при Москва. Отлично осъзнавахме какво значение има Москва и все още си спомням и най-малките детайли на това сражение. Преди това обаче участвах в голямата схватка за Ленинград. Това също беше паметно събитие, но въпреки това Москва беше най-трудното изпитание. Битката при Москва остана в съзнанието ми с най-живи краски. Мисля, че това сражение остана и в паметта на целия съветски народ, защото всеки един съветски гражданин от всякаква възраст без значение в коя част на страната живее, дори войниците, офицерите и генералите, които се сражаваха на другите фронтове, всички те дълбоко преживяваха и се вълнуваха за столицата на нашата родина.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война

 

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.