Интервю с Колин Фарел

На рождения ден на един от любимите актьори на списание “ELLE” (На 31 май 2018 г. той навършва 42 години) решихме да си припомним едно много лично интервю на очарователния ирландец, което той даде на нашето издание в Кан. (бел.ред. Интервюто е взето през май 2017 г. по време на филмовия фестивал в Кан).

В уречения час Фарел пристига с тениска и дънки. Въпреки това не може да не забележим  консервативната нотка в неговото облекло: тениската е без надписи, кройката на сините дънки Denim е класическа, обувките са удобни и практични. След кратък поздрав той се отпуска в мек фотьойл и уморено започва да масажира слепоочията си. Буквално след минута усещате неизтощимия му темперамент – издават го резките и поривисти движения, бързата реч и шегите, с които постоянно ви кара да се заливате от смях. Освен това обича да повтаря едни и същи фрази, но всеки път ги използва в различен контекст.

ELLE: Кое е по-трудното: да устоите на съблазънта на жените в „Измамените“ или да понесете отмъщението на един тийнейджър в „Убийството на свещения елен“?

Колин Фарел: В ролята си на ирландски войник във филма на София (бел. ред. Режисьор на филма „Измамените“ е София Копола) дори не ми се налагаше да работя върху моя акцент. Освен това още от детството си съм свикнал да бъда обграден от силни жени – възпитавали са ме майка ми и двете ми сестри. Вярно е, че не ми се случва често да се снимам във филми с жени режисьори, така че опитът от работата ми със София е наистина уникален. Тя е женствена, изключително елегантна, никога не повишава глас, всичките указания към нас актьорите ги излагаше спокойно и гладко.

С Йоргос (бел. ред. Филмът „Убийството на свещения елен“ е режисиран от Йоргос Лантимос) всичко беше различно: шокиращ сценарий, герои на ръба на психическия срив. Истинска гръцка трагедия. Още първата сцена на неговия филм, която пресъздаваше сърдечна операция, а и като добавим ръцете на моя герой, които постоянно бяха опръскани с кръвта на пациентите му, предизвикаха много съмнения в мен. Признавам си, че в началото трябваше да прочета сценария няколко пъти, преди да разбера смисъла му. Немалко часове прекарах с моя мениджър обсъждайки героя от филма – той не беше уверен, че си струва да се снимам във филм с подобен сценарий.

Във филма "Седемте психопата"

Във филма „Седемте психопата“

– Как се работи с Никол Кидман?

– Никога преди това не съм се снимал с Никол. Ето защо за мен беше приятно и неочаквано да прекараме толкова много време заедно. Първоначално два месеца на снимки в Синсинати, а след това в Ню Орлиънс, но вече във филма на София Копола.

Журналистите често ме питаха за сцената от „Измамените“, в която Никол ме къпе. Тогава те все още не бяха видяли сцените на семейната ни двойка във филма на Лантимос! Там преминахме през нещо, при което къпането във филма на София изглеждаше като банална семейна игра.

Никол е уникална актриса! Тя е организирана, трудолюбива, загадъчна, непредсказуема. Притежава проницателен мироглед по отношение на живота, който, според мен, тя се опитва да контролира прекомерно. Да не говорим за суровото ѝ чувство за хумор. По принцип аз обичам да се шегувам и закачам, но с Никол се стараех да преустановявам навреме майтапите си, за да не ми повреди нежното ми мъжко самолюбие. (Смее се.)

– Някои от героите ви са доста цинични. И вие ли сте такъв?

– Не съм сигурен. За разлика от тях, струва ми се, че винаги съм вярвал в добрата страна на хората. Не отричам, че понякога хората извършват ужасни деяния. Но другата страна на монетата е способността за хуманни и самоотвержени действия. Ето защо не се смятам за циник, но към някои хора се отнасям със сериозен дял недоверие.

– В лентата на Лантимос играете примерен съпруг. Какво е важно, за да бъде щастлива една връзка?

– Най-голямата благодат е да бъдеш част от живота на някого и да доверяваш тайните си на друг. За съжаление, в нашия свят е все по-трудно да установиш трайна връзка и да чувстваш вътрешна хармония. В това отношение бих бил лош съветник.

– Налага ли се и в живота да играете?

– Не се отнасям към живота като към сцена. Вие не пишете през цялото време статии, нали?

– Но често го правя…

– Не вярвам. Обзалагам се, че не го правите 24 часа в денонощието. В по-голямата част от времето си, най-вероятно, наблюдавате, размишлявате, анализирате. Със същото се занимавам и аз, правя разбор на външната информация. Изхождайки от това, стигнах до извода, че отношенията между мъжа и жената само могат да пострадат, ако започне някакъв вид игра и лицемерие.

– Бихте ли ни обяснили по-подробно…

– Когато се запознаете с човек, към който започвате да изпитвате чувства, много от нас се опитват да се представят пред другия човек по определен начин, опитвайки се да направят добро впечатление. Но отношенията няма как да се задълбочат,  когато през повечето време ти не си този, за който се представяш. След това е изключително трудно, когато си показвате истинското лице и демонстрирате недостатъци, от които никой човек не е застрахован. Разочарованието от илюзията ще е твърде голямо, а раздялата – неизбежна. В крайна сметка, понякога е трудно дори самите ние да признаем слабостите си.

С Ръсел Кроу в "Зимна приказка в Ню Йорк"

С Ръсел Кроу в „Зимна приказка в Ню Йорк“

– Според вас социалните мрежи и онлайн запознанствата влошиха ли отношенията между хората?

– Ако човек се потруди да си създаде потребителски профил в такъв сайт и се опита да вникне в информацията, която са предоставили другите потребители, мисля че той ще получи по-ясна представа за това какво трябва да очаква от живота и любовта, отколкото ако срещне случайно обекта на чувствата си в реалния живот. Не винаги срещата „лице в лице“ гарантира честност, както и не винаги запознанството в интернет означава лъжа.

– Струва ми се, че препоръчвате запознанствата в Мрежата?

– Аз съм за всяко едно запознанство, в случай че помага да се преодолее самотата и предоставя на даден човек дори и два щастливи часа. Но само, при условие че останете честен. Не понасям недомлъвките и лъжата.

– В кои сайтове може да ви открием?

– Ако ви кажа, това ще ми изиграе  лоша шега. (Смее се.) Често страдам от безсъние – по едно време ми се превърна в навик да влизам в match.com.

– Какво попълнихте в колонките „положителни страни“ и „недостатъци“?

– В първата – че с мен е забавно. А във втората – че имам неприятен навик: често си меня мнението. Примерно сега ви казвам едно нещо, след това като се прибера вкъщи ще реша нещо съвсем различно. Нима това не е недостатък?

– Съумявате ли да погледнете на себе си отстрани?

– Да, понякога ходя да гледам филми с мое участие. Но това не може да допринесе кой знае колко за моето усъвършенстване. За мен е много по-интересно да се занимавам с изучаването на 100-годишната история на киното. В Лос Анджелис има един кинотеатър „Laemmle“. Винаги щом имам свободно време го посещавам и се наслаждавам на филмите, които се излъчват там.

– Какво ви е отношението към модата?

– Във филмите, които се снимам нося костюми на Армани и Версаче. Но в реалния живот не се интересувам много от външния ми вид. Не ходя във фитнес зали, що се отнася до облеклото предпочитам дънки и тениски. Мога да променя навиците си единствено заради майка ми, която доста строго се отнася към моя гардероб.

– Споменахте, че не посещавате фитнес зали. А спазвате ли някаква хранителна диета?

– Никаква. Обожавам вредната храна: чийзбургери, пици, шоколад, кола. Когато се готвех за снимките на филма „Омарът“ се наложи да напълнея с 15 кг. Не мога да ви опиша удоволствието, с което поглъщах цялата тази храна. След седмица на непрестанно тъпчене ми стана лошо. За щастие, скоро получих предупредително писмо от Йоргос (бел.ред. Режисьор на „Омарът“ е Йоргос Лантимос): „Благодаря ви за старанието. Няма нужда повече да преяждате“.

 

 

 

 

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.