Интервю с Виктор Пелевин

„Семейният” капитализъм ни превърна в проститутки

Юлия Шигарева, вестник „Аргументи и факти”, 2003 г.

Преди 10 години Виктор Пелевин буквално взривява руската литература, която в тези години е изпаднала в сериозна творческа криза. Първо е сборникът с разкази „Синият фенер”- за тях той получава наградата „Букър” (бел.ред. „Букър” е сред най-престижните награди за литература в света), след това следват романите „Омон Ра”, „Чапаев и Пустота” (книгата „Чапаев и пустота” също е номинирана за „Букър”, но наградата се присъжда на друг писател) и Generation “П”. А после Пелевин изчезва. Ама не точно изчезнал, слухове някакви витаят – казват, че пишел. Не, не пише, защото в действителност той е изпаднал в дълбока криза и се е отдал на тежко пиянство. Не, не пие, а се придържа към опита на литературните си герои, ще рече че се е захванал с наркотиците.

ОБАЧЕ Пелевин, напук на всички слухове, прекъсна продължителното си мълчание и издава новата си книга “ДПП- Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)“. “ДПП“ е сборник, който включва роман за банкер, чиито решения се основават единствено на математиката и няколко разказа- за нефта и френската философия, за секса в Интернет, за отвъдния свят и т.н. А слуховете за това, че през цялото това време Пелевин прекарва в наркотично опиянение, писателят опровергава откровено:

– На мен не ми е много ясно, ОТКЪДЕ съм изчезнал през тези три години. От своя собствен живот не съм изчезвал и за секунда. Занимавах се с всевъзможни неща, в това число пишех книги и разсъждавах върху духовните ценности, а в криза се намирам още от шестгодишна възраст. Що се отнася до спиртните напитки – не пия и не пуша вече много години. Наркотиците, които редовно употребявам са фитнеса и басейна. Когато не мога да ползвам басейн, взимам двойна доза велосипед. Жал ми е за хората, които погубват живота си с наркотици.

Виктор Пелевин

-ДЕЙСТВИЕТО на вашата нова книга се развива в Русия, в началото на XXI век. Оказва се, че ежедневието ни може да вдъхнови писател да сътвори нещо по-проникновено от баналните детективски или бандитски саги?

-Тоталлиберализмът, в който живеем е в основата си безсъдържателен във всичките си проявления, тъй като всякакво съдържание би попречило на обръщението на капитала. Чувствителният човек е по-малко ефективен участник в пазарните отношения, защото той представлява конфигурация състояща се от двойно дъно, някакъв вид лично измерение. Ето защо той ще е неконкурентноспособен – ще е нещо като автомобил с ремарке, който участва в гонка.

Знаете ли, когато живяхме в казармения социализъм ние бяхме роби. На робите са свойствени такива чувства като горчивина, наранена гордост, ненавист, желание да въстанеш. Това захранваше тези велики книги , които бяха написани през съветско време.

Днес при т.нар. семеен капитализъм ние се превърнахме в обикновени проститутки (не влагам в тези думи никакъв обиден смисъл). Проститутките обикновено са склонни към по-иронично и цинично възприятие на действителността, за тях главното е материалната облага. Вие може ли да си представите въстание на проститутки? Аз допускам само стачка, както в известния виц.

В пазарното общество дълбочината на изпитваните чувства е правопропорционална на сумата пари, за което това чувство се изпитва. Именно затова болшинството от съвременните блокбастъри (бел.ред. Филм с голяма популярност) се въртят около един-единствен сюжет – как голяма сума пари сменя притежателя си. Нормално е подобна реалност да не може да вдъхнови един автор да сътвори нещо дълбоко и съдържателно. Но съдържателни и даже гениални произведения на изкуствата все пак ще се появяват, особено в такава страна като Русия.

– Самият вие успявате ли да прочетете нещо? Сега са модерни Коелю, Мураками, Хари Потър?

-Чета доста безсистемно, основно разчитам на съвети на приятели и Интернет. Мураками ми харесва, той е истински майстор на перото, по отношение на когото е много вярна японската пословица “Великото майсторство прилича на неумение“. Да, той възпява това, което вижда. Въпросът е накъде гледа.

Другият въпрос е защо той е толкова популярен в Русия. Вероятно, защото пише за някакво условно, леко измерение, където всичко прилича на анимационен филм. Читателят си отдъхва, извършвайки над себе си нещо като ароматен масаж на мозъка и едновременно с това се чувства като интелектуалец.

Коелю също ми харесва- е, вярно е, че съм чел само “Алхимикът“. А виж с Хари Потър така и не успях да се справя. В поредицата се долавяше нещо обременително и тягостно. Не ми се вярва в съществуването на легиони от възрастни, които четат романите за Хари Потър. Това според мен е същата пропаганда, като тези басни за стахановците (бел.ред Работник, който се отличава с висока производителност на труда), които по съветско време уж бяха из цялата страна. Всички тези стахановци постоянно ги показваха по телевизора и все пак това си беше една лъжа. Подобни книги се купуват основно поради хипнозата на паричната маса, както и заради активно наложения маркетинг.

-Днес все по-често и често звучат гласове, че епохата на либерализма в Русия приключва и преминаваме към “затягане на редиците“. Ако се съсредоточим единствено в областта на литературата, това предчувствие за приближаваща промяна признак ли е за по-лоши времена? Например опита да се осъди писателя Владимир Сорокин за романите му. Това началото на твърда политика по отношение на писателя ли е или е просто опит на шепа политикани да си направят реклама?

– Бих казал, че у нас започва епоха на “затягане на редиците“, едва след като сме продали самите болтове за затягане. Затова се гответе сюрреализмът да надделее. Всъщност моят последен роман го написах точно заради това, въпреки че мислех, докато го пишех, че романът е със съвсем друга цел.

Що се отнася до предчувствието за промяна, то литературата е субективно измерение и в нея обществените процеси се отразяват с най-причудливи образи. Най-лошото е това, че диктатурата никога не е навреждала на литературата, а по-скоро обратното.

Стендал казва, че тиранията способства за появата на велико изкуство, а демокрацията, напротив, го убива, тъй като художникът е принуден да показва снизходителност към вкусовете на парвенютата. “Майстора и Маргарита“ е невъзможно да се напише в едно открито общество. Но това не значи, че аз бих предпочел да живея в безправие – в края на краищата, романът “Майстора и Маргарита“ вече е написан.

А що се отнася до ‘’Наши”(бел.ред. Младежко обществено-политическо сдружение, контролирано от администрацията на президента на Русия. През януари, 2002 г. организацията провежда акция за обмяна на вредните, по тяхно мнение, книги на Владимир Сорокин, Виктор Пелевин, Виктор Ерофеев, Борис Василев и за връщането им в категорията на ‘’лошите’’ писатели. През 2007 г. организацията е разпусната.), това, разбира се, е любопитно явление.

Знаете, че съществува известен афоризъм за това, че историята се повтаря два пъти- един път като трагедия и втори път като фарс. Сега тя се повтаря три пъти – като трагедия, като фарс и като PR- кампания.

Поради каква причина се прави всичко това? Много е простичко. Когато нашият локомотив летеше към комунизма, трябваше да се разкачват вагоните, за да си мислят хората, че влакът се движи, въпреки че той отдавна вече стоеше на едно място.

А сега се преструват, че разкачват вагоните, за да си мислят хората, че влакът стои на едно място, макар че той отдавна е продаден за скрап заедно с болтовете и гайките. Всичко това, разбира се, е смешно. Но, не трябва да се забравя, че Русия е страна, в която е възможно да се посмееш до смърт в истинския смисъл на думата.

– Интересувате ли се от тези хора, които днес се опитват да управляват страната? Ще се появи ли някога ‘’Чапаев и Пустота-2’’, чийто главен герой ще заеме поста на един от днешните силови министри?

– Знаете ли, струва ми се, че няма по-страшно бедствие за една страна от интересен човек във властта. Една държава трябва да се управлява от обикновени чиновници-роботи без особено въображение, може да кажем дори посредствени хора, които умеят единствено да съблюдават законите и наредбите – едва тогава в народа ще се появят даровити хора.

На мен ми е изцяло непонятно, защо е нужно на една страна кормило на управление, когато това е просто неподвижна територия, където се опитват да оцелеят хора. Всички беди идват от това, че това кормило съществува и някой постоянно го върти ту наляво, ту надясно.

Трябва някоя нощ да се съберем всички заедно и да го отрежем завинаги – чак тогава ще заживеем нормално… А когато зад това кормило застанат ярки личности, тогава трябва да копаем бомбоубежища – на това ни учи историята.

Затова ми се иска да вярвам, че всички сегашни силови министри са посредствени и слабо инициативни личности. Но е лошо за един роман да има безинтересни герои. Така че тематиката на ‘’Чапаев и Пустота-2’’ ще бъде посветена на нещо друго.

Източник – www.pelevin.nov.ru/

 

 

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.