Интервю с вечния секссимвол: Мерилин Монро. Част 2

Част 1

Не се ли страхувате да говорите цялата истина за себе си?

Мерилин: Близките ми знаят колко трудно ми е да излъжа. Понякога мога да премълча за нещо, за да защитя себе си или другите, но не умея да лъжа. Хората са забавни същества, те ви задават всички тези въпроси, а когато им отговорите честно, те са шокирани.

Често ме питат: «С какво сте облечена, когато си лягате нощем? Пижамена риза? Пижамени панталони? Нощница?» Отговорям им: «Мъничко парфюм „Шанел №5”», – а те си мислят, че съм се пошегувала с тях. А аз просто съм се опитала да отговоря деликатно на неделикатен въпрос. В допълнение, това е самата истина, но те не вярват!

Дойде мигът, когато станах популярна, а хората не можеха да проумеят защо не са ме виждали нито на премиери, нито на представяния на филмите. А аз учех. Исках да завърша образованието си и бях се записала във вечерната форма на обучение в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

През деня си изкарвах прехраната, като играех малки роли в различни филми, а вечерта посещавах лекциите по литература и история на Америка. Четях много. Пред мен се откри цял един свят. Много трудно ми беше да се явявам навреме за лекциите. През цялото време се налагаше да бързам. Излизах от филмовото студио в 18:30 часа, а за да съм в перфектна форма на филмовата площадка в 9 часа сутринта, трябваше да ставам рано.

Преподавателката ми мадам Сией не подозираше, че съм актриса, но ѝ изглеждаше странно, че студенти от другите зали надничаха по време на лекциите, за да ме видят и си шептяха след това. Веднъж не се стърпяла и попитала моите състуденти, а те ѝ казали, че съм актриса. Тя беше много удивена: „А аз си мислех, че това момиче току-що е излязло от манастира!“ Това беше най-добрият комплимент.

Но хората предпочитаха да виждат в мен глупавата, капризна и сексапилна старлетка (бел.ред. Обещаваща млада актриса, изгряваща филмова звезда). Репутацията ми винаги леко закъсняваше.

Като че ли не обичате да бързате?

Мерилин: Съвършенството изисква време. Бих искал да стана велика актриса в истинския смисъл на думата и да бъда щастлива толкова, колкото е възможно. Но всъщност, какво е щастие? За да стана велика се изискват много усилия и много време. Любовта и трудът са единствените истински неща в нашия живот. Те трябва да се съчетават, в противен случай животът не би съответствал на очакванията. От друга страна, трудът е форма на любовта. И ако си позволя да мечтая за любовта, то искам тя да бъде възможно най-съвършената.

Когато през 1954 г. се омъжих за Джо Ди Маджо, той вече не играеше в бейзболната лига, но беше все още отличен спортист и човек с рядка чувствителност. Син на италиански имигранти, той преживява много несгоди през младостта си. Точно затова се разбирахме достатъчно добре взаимно. Това ни обединяваше. Но не всичко беше идеално. За съжаление, поради тази причина бракът ни се разпадна след десет месеца съвместен живот.

В продължение на 20 години три пъти седмично покрусеният Ди Маджо изпраща червени рози на гроба на Мерилин Монро.

След смъртта на бившата си съпруга, в продължение на 20 години три пъти седмично покрусеният Ди Маджо изпраща червени рози на гроба на Мерилин Монро.

Как се запознахте с Артър Милър?

Мерилин: За първи път се срещнахме на снимачната площадка. Тъкмо бях разбрала за смъртта на моя приятелка и плачех, когато той мина покрай мен с режисьора Елия Казан. Представиха ни един на друг. Всичко ми беше като в мъгла. Това беше през 1951 г.

След това не се срещнахме цели четири години. Понякога си пишехме, той ми изпрати списък с книги, които си струва да се прочетат. След това отново се срещнахме в едно филмово студио. Същата вечер се явих на кастинг за два филма и на сцената дадох всичко от себе си. Никога няма да забравя какво каза тази вечер. Той смяташе, че трябва да играя в театъра, а хората, които чуха това се засмяха. Но той повтори: «Не, не, сериозно говоря». В тона му почувствах дълбока човещина. Той се отнасяше с мен като с равна. И за мен това беше най-важното.

Откакто сключихме брак през 1955 г., ако не съм заета със снимки, водим тих и щастлив живот в Ню Йорк или в нашата къща в Кънектикът. Съпругът ми обича да работи рано сутрин. Обикновено става в шест. Понякога спи следобед. Нашият апартамент не е много голям и затова наредих да изолират кабинета му със шумоизолационни панели. Когато работи, той се нуждае от пълно уединение.

Мерилин Монро и нейният трети съпруг Артър Милър.

Мерилин Монро и нейният трети съпруг Артър Милър.

Сутрин ставам в 9:30 часа. Имаме чудесен готвач. Понякога, докато той подготвя закуската, аз се разхождам с кучето си Хюго. А когато готвачът е почивка, ставам по-рано, за да приготвя закуската за съпруга си. Считам, че един мъж не трябва да се занимава с готвене. По отношение на етикета съм много старомодна. Мисля, че мъжът при никакви обстоятелства не трябва да носи в ръцете си това, което принадлежи на жената – дамска чанта, обувки с токчета и т.н. Вярно, че се е случвало да скрия комбинезон в джоба на съпруга си, но само дотам.

След закуска взимам вана. Това е абсолютно необходимо. Често ми се налага да ставам в шест или дори в пет сутринта. Тогава контрастният душ ми помага да се събудя. Когато съм в Ню Йорк обичам да стоя във ваната и да чета списания, докато слушам музика. След това си обличам пола и блуза, обувки с плоска подметка и яке тип поло.

В Ню Йорк.

В Ню Йорк.

Обикновено във вторник и четвъртък от единайсет часа ходя в актьорско студио, където взимам частни уроци при Лий Страсбърг. Връщам се за обяд, обикновено със съпругът ми обядваме и вечеряме заедно. След като се нахраним слушаме грамофонни плочи. Съпругът ми, както и аз, обича класическата музика. Или добрия джаз, въпреки че обикновено слушаме джаз, когато на гости ни дойдат приятели, които обичат да танцуват.

Често Артър работи следобед. По това време на деня винаги имам с какво да се занимавам. От първия брак Артър има две деца и се опитвам да бъда добра втора майка. Освен това вкъщи винаги има какво да правиш. Харесва ми да готвя, но не в града, където суетата е в излишък, а когато излезем от мегаполиса през почивните дни. Правя много вкусен хляб и паста – разточвате тесто, нарязвате го, варите и го овкусявате със сос. Това са моите специалитети. Но също така обичам да измислям и нещо ново. Харесват ми подправките. Особено чесън! Понякога прекалявам с него.

Понякога актьорите, с които ходя на курсовете при Страсбърг, ни идват сутрин или следобед на гости. Приготвям им закуска или им сервирам чай. Като цяло, дните ми винаги са запълнени с нещо. Но преди вечеря винаги се освобождавам от всички ангажименти, за да бъда заедно със съпруга си.

След вечеря понякога посещаваме театър или кино или отиваме, или приемаме гости. Но най-често просто си стоим у дома, слушаме музика, четем или разговаряме. Обичаме да се разхождаме по улиците или в Сентръл парк. Обожаваме да ходим пеша.

В живота ни няма рутини. Има моменти, когато бихме искали да бъдем по-организирани, да правим определени неща в определено време. Но съпругът ми казва, че така поне не ни се налага да скучаем. Така че всичко е наред. И лично аз никога не се отегчавам. Скучно ми е само с онези хора, на които самите им е скучно. Аз наистина харесвам хората, но понякога се питам, наистина ли искам да бъда толкова светски настроена личност?

Самотата изобщо не ме притеснява. Чувствам се добре, когато съм сама. Дори ми харесва, това е вид почивка. Тя ви позволява да се мобилизирате, да освежите ума си.

Какво означава да бъдеш Мерилин Монро на този етап от живота ви?

Мерилин: А какво е според вас да бъдеш самия себе си?

Понякога да си удовлетворен от себе си и от света, понякога не.

Мерилин: И щастлив ли сте?

Честно казано, да.

Мерилин: Аз също. Тъй като сега съм на 34 години и пред мен има още няколко години кариера, се надявам, че имам достатъчно време, за да се усъвършенствам и да бъда успешна в работата си, както и в моя личен живот. Това е единствената ми цел. Може би това ще ми отнеме малко повече време, тъй като съм по-бавен човек. Не искам да кажа, че това е най-надеждният път. Но това е единственото, което знам и мога. И постигането на тази цел ми дава усещането за надежда в живота.

Две години по-късно, на 5 август 1962 г., Мерилин Монро се самоубива (официалната версия) със смъртоносна доза барбитурати. Мерилин Монро завинаги си остава символ на женствеността и символ на красотата.

 

 

 

 

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.