Интервю с бивш служител на ЧВК „Вагнер“

Оставяме на читателите на www.worldrubric.com сами да преценят, дали интервюто, което следва е истина или е част от медийната мъгла, която залива публичното пространство. Нашата цел е единствено да доставим качествено и интересно съдържание на нашите читатели.

Кореспондентът на nakanune.ru успя да открие човек, който е служил в една от най-секретните военни части в Русия – частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“. Крупният разгром и гибелта на пета рота на ЧВК на брега на река Ефрат в близост до град Хишам в Сирия застави руските наемници да заговорят гласно за предателство на някои хора в името на интересите и амбициите на ръководството.

От своя страна политиците засегнаха въпроса за узаконяването на ЧВК и спешното приемане на съответстващ закон. Кои са тези „войници на съдбата“ на XXI век, на какво са готови тези хора? Финансова ли е причината да постъпят в тази компания или са движени от нещо друго- прочетете в нашето ексклузивно интервю.

Нашият герой не се съгласява да говори с нас веднага, иска време да „помисли“, но в крайна сметка дава съгласието си за интервю чрез един от месинджърите, но само, при условие че запазим името му и подробностите за биографията му в тайна. Това е разбираемо: условията на договора предполагат гробовно мълчание дори и след приключване на контракта с компанията. Единственото, което може да се добави е, че нашият събеседник  е бил доброволец в Донбас преди да замине за Сирия. Впрочем, както мнозина от тези, които понастоящем служат във „Вагнер“.

– Да започнем с това как човек може да постъпи в „Групата на Вагнер“. Кои са, всъщност, тези „войници на съдбата“?

– До определен момент беше изключително трудно да постъпиш в групата на Вагнер . През 2017 г. условията за подбор бяха улеснени и започнаха да наемат хора, които имат боен опит, както и тези, които са участвали в сраженията в Донбас. Достатъчно беше да покрият нормативите- 3 км. бягане за 12,5 минути и 15-20 набирания.

Освен това задължителен беше тестът за наркотици (при положителен резултат кандидатурата на лицето беше отхвърляна). Допълнително се извършваше проверка в специалните служби. Едва тогава идваше дългоочакваното назначение.

– Предполагам, че в основата на този интерес към тези компании стоят парите. За каква сума човек е склонен да рискува живота си в пустинята, във фактически, чужда за него война?

– Що се отнася до заплащането, отговорът е много простичък- сумата, която ни плащаха варираше между 150 и 240 000 рубли на месец (бел.ред. Понастоящем 4236- 6779 лева) в зависимост от длъжността. Освен това бяха предвидени бонуси от 30% до 100% от заплатата в зависимост от степента на изпълнение на бойните задачи. Но много често бонусите не ги изплащаха. Сега разбрахте ли за какво си рискуват живота момчетата?!

– Носят се слухове, че въпреки цялата тази популярност, с която се ползва ЧВК като солидна организация, въоръжението е, меко казано, оскъдно.

– Да, така е. Принципно въоръжението е разнородно: от стари картечници РП-46 до винтовки Мосин и стигаме до съвременно въоръжение като картечници ПКМ и автомати „Калашников“ AK-74. Понякога можеше да се срещне и такава екзотика като безшумни автомати „Вал“ и картечница „Печенег“. Снайперистите бяха въоръжени с по-съвременно оръжие: „Щаер Манлихер“- това са австрийски снайпери.

Като цяло преобладаваше старото съветско оръжие, което, между другото, не отстъпваше по надеждност на съвременното оръжие.

Според бившия служител на група Вагнер, когато са участвали във военните операции в Украйна, въпросът с въоръжението е бил перфектно организиран. Всички бойци са били въоръжени с ново оръжие. Дори по време на първите командировки в Сирия през есента на 2015 г. танковата рота на група „Вагнер“ разполагала с танкове T-90 и T-72B3.

След първата мисия в Сирия всичко това изчезва без следа. Именно тогава започва влошаването при снабдяването с качествено оръжие. Картечниците „Корд“ са заменени с картечници ДШК (образец 1938 г.), танковете T-72 и T-90 изведнъж са заменени с танкове T-62. Артилерийските батареи с оръдия Д-30 се допълват със старите съветски гаубици М-30. И така нататък.

– Какви задачи бяха поставяни на личния състав?

– Задачите, които бяха възлагани на групата на Вагнер, като цяло, бяха много разнообразни. От щурмови операции и челни атаки, до отбрана на опорни пунктове, в моментите когато възникваше затишие на фронтовата линия.

– Как взаимодействахте със сирийските подразделения? Какво беше тяхното отношение към сътрудниците от руската ЧВК?

– Взаимодействието със сирийските войски беше почти минимално. На техните части възлагаха второстепенни задачи. Голяма част от сирийските войски побягваха назад още щом чуеха първите експлозии и изстрели.

Искам да отбележа, че всичките военни операции бяха осъществявани от Вагнер, „Ловците на ИДИЛ“, иранските сили за специални операции от „Хизбула“, в които се срещаха и подразделения от „Корпусът на стражите на Ислямската революция“, както и някои части на сирийската армия (които, обаче, можеха да се преброят на пръстите). Всичките тези операции се подсигуряваха от Въздушно-космически сили, плюс Силите за специални операции на Руската федерация… Сирийската армия беше повече от небоеспособна.

– Кои са тези „Ловци на ИДИЛ“ и каква им е връзката с частната военна компания?

– „Ловците на ИДИЛ“ не са свързани с ЧВК. Това което знам е, че те са обучавани от инструктори на „група Вагнер“. Задачите, които им се поставят като военна единица са откриване и елиминиране на лица, които са свързани с ИДИЛ.

– Какви трудности срещахте в битов план? С какво ви хранеха там?

– Трудности имаше всякакви. Примерно доста трудно се справяхме с липсата на достатъчно вода. Понякога всяка капка беше предвидена: на ден ни се полагаха само по 4,5 литра, а, все пак, ние воювахме в пустинята. След боевете при Дейр ез-Зор увеличиха нормата до 9 литра вода на ден.

Сирия война

Храната беше под формата на т. нар. армейски дажби суха храна. Ако не ти достигне винаги можеше да отидеш в магазина, за да си купиш допълнително храна- картофи, диня и всичките тези изкушения, които не са в достатъчно количество на предната линия. Между другото, всеки месец за цигари се харчеха около $150- което като ги обърнеш в местната валута прави 80 000 сирийски лири.

– Защо се реши да заминеш за Сирия? От какво бе продиктувано решението ти?

– Защо потеглих за Сирия ли? Всичко е много просто: за да спечеля пари и да подобря финансовото си положение. Което успях да направя. Закупих това, което бях планирал, но за сметка на това леко позакъсах със здравето си. Отразява ми се контузията, която получих там.

– Как стигнахте до Сирия?

– С чартърни полети.

– Беше ли страшно там? По какво се различаваха бойните действия в Сирия и Донбас?

– Разбира се, че е страшно … не се боят само глупаците и психопатите.

През първите две седмици буквално губиш способността да възприемаш случващото се. След това започваш постепенно да свикваш и дори четях книги в паузите между сраженията. Стана по-лесно.

Не може да сравняваме войната в Украйна и в Сирия. В случай на ескалация на конфликта в Украйна това ще бъде класическа война с използване на танкове, артилерия и, евентуално, авиация (от страна на Украйна). Практически в Сирия може да говорим за същото, но в намален мащаб, като изключим това, че ИДИЛ няма авиация, няма достатъчно артилерия, както и бронетехника. Впрочем бронетехниката е успешно заменена от „джихадмобили“, които са оборудвани с разнообразно въоръжение. А и климатичните условия са несравними.

– Не мислиш ли, че ви използват като „пушечно месо“?

– Идва ми на ум понякога подобна мисъл, тъй като всяка фронтална атака срещу противника водеше до сериозни загуби- в резултат всеки трети боец беше или ранен, или убит.

– Толкова големи загуби?

– Загубите са големи, като се има предвид и неотдавнашната катастрофа с „5-тицата“ (става дума за 5-та рота от „групата на Вагнер“, която на 7 февруари 2018 г. беше разгромена от авиационен удар на коалиционните сили начело със САЩ).

– Какво мислиш за случилото се с 5-та рота?

– Какво мисля ли … Мисля, че ако бяха следили новините по телевизията, щеше да им стане ясно, че целта на операцията беше да се отнемат петролните рафинерии и нефтените полета от кюрдите. Бяха пожертвани, заради амбициите на командването и на инвеститори, които възнамеряваха да започнат да добиват петрол там.

Жалко, разбира се, за момчетата. Вече не може да ги върнем. Имах мои приятели в тази рота …

– Каква е причината Русия да не осигури въздушно прикритие? Можеше ли въобще да обезпечи въздушната защита на 5-та рота?

– Всичко е съвсем просто: „Вагнер“ не е част от руските въоръжени сили, но, доколкото мога да преценя, се подчинява на Министерството на отбраната на Руската федерация. За нашите беше по-лесно да се отрекат от момчетата, отколкото да се намесят. Феноменът „Ихтамнет“ (бел.ред. Терминът „ихтамнет“ се използва за обозначаване на всякакъв род войски в чужда страна, като същевременно властите отричат тяхното присъствие. Буквално на руски език „Их там нет“- в превод: „Няма ги там“). А те са там.

– Разкажи ни за някое сражение, което се е запечатало в съзнанието ти.

– Съжалявам, но за боевете, в които съм участвал ще си замълча. Къде съм бил, в кое подразделение- всичко това ще си остане тайна. Не искам проблеми. Мога само да кажа едно нещо: „Вагнер“ играе ролята на „пушечно месо“, при изпълнението на задачите не се обръща голямо внимание на загубите.

Сирия война

– Какви са гаранциите, че няма да бъдеш съден за наемничество в Русия?

– Няма никакви гаранции, че бившите служители от „група Вагнер“ няма да бъдат лишени от свобода за наемничество. Но засега никой не ме притеснява.

– Какви бяха условията на договора?

– Условията на договора се определят за всеки служител поотделно. Както споменах по-горе, размерът на заплатата е 240 000 рубли месечно (6779 лева). Освен това, в случай на смърт се изплаща обезщетение на роднините в размер на 5 милиона рубли (В момента- 141 229 лева).

– Между другото, колко човека бяхте в Сирия?

– По щат се водим 1,8 хиляди войници плюс тиловаци- обслужващ персонал: готвачи, шофьори и т.н. Те получават много по-малко, макар че и техният риск не е малък. Но, съгласете се, че заплата от 100 хиляди рубли (2824 лева) за готвач не е никак зле.

– Защо прекрати договора си? Не искаш ли да се върнеш?

– Причините за прекратяването на договора колкото искаш, но не желая да говоря за това. След последните събития желанието ми за евентуално завръщане в Сирия охладня. Няма гаранции, че подобна катастрофа, която се случи с 5-та рота няма да се повтори отново.

– Какво би казал на тези горещи глави, които искат да заминат да воюват в Сирия?

– На тези момчета ще кажа едно нещо: това е вашият живот и вашият избор. Никой не ви принуждава да отидете там. Ако сте си наумили да отидете- отивайте. Ако се върнете у дома невредими и сте спестили пари би било отлично. Ако загинат- Лека им пръст! Никой няма да ви осъди за това. Всичко е много простичко и индивидуално.

Нашият герой няма снимки за спомен от сирийските пясъци, тъй като преди заминаването телефоните им се отнемат. Дефакто те са без никаква връзка със света по време на командировката им в Сирия. – „Ако те хванат с телефон те глобяват с месечната ти заплата, така че единствените джаджи, с които разполагахме бяха ръчен часовник и компас“ – ни довери нашият събеседник.

Източник- www.nakanune.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.