Индийската самонадеяност не съответства на тяхната амбиция

Индийският министър на външните работи Сушма Суарадж отправи язвителен упрек към Пакистан по време на обръщението си към Общото събрание на ООН в събота (23.09.2017 г.). -„Защо днес Индия е призната за световна суперсила в областта на ИТ сферата, а Пакистан се възприема, само като водещ износител на терор?“-каза тя. Нейната реч беше възхвалявана от индйиските интернет потребители, но охулена от пакистанските медии.

Снимка- www.zeenews.india.com

Индийските медии считат, че тя е отправила скрит упрек към Китай, който блокира международните усилия за включването в черния списък (бел.ред. Китайското правителство блокира включването на Масуд Азхар като терорист в Комитета по санкции към Съвета за сигурност на ООН, което пречи на международните усилия за прекъсване на дейността на неговата група.) на лидера на „Джайш-е-Мохамад“ Масуд Азхар (бел.ред. Ислямистка терористична групировка действаща в Кашмир. Главна цел на организацията е отделянето на Кашмир от Индия и присъединяването му към Пакистан.).

Възхвалявайки справедливостта и величието на Индия и едновременно обвинявайки съседа си в глупост и лошота, министърът успя да докара до умиление себе си и цялата страна. Но е тежък провал, когато индийците са убедени в правотата си и в греховете на своите съседи и едновременно с това са изключително горди от възможностите на Индия да създава инженери и лекари. Държава, която презира останалите, едва ли може да получи солидарност при евентуално неразбирателство.

Индийското тесногръдие спрямо Пакистан не съответства на прехвалената й амбиция да бъде световна сила. Възпламенявайки национализма в индийското общество, правителството е още по-решено да реализира Индия като първа сила и да надминат дори заявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп „Америка на първо място“. Ако не успеят да постигнат тази цел вината определено принадлежи на други, които поставят своите интереси на първо място и не правят точно това, което Индия иска.

В Пакистан действително има тероризъм. Но, дали подпомагането на терора е национална държавна политика? Какво печели Пакистан от износа на тероризъм? Пари или чест? Действително ли Индия е ИТ супер сила, която произвежда инженери и доктори и същевременно се амбицира да вярва, че Пакистан е зло?

Индия очевидно също така оценява стратегическата враждебност на Китай със своя собствена логика: стабилните отношения на Китай с Пакистан имат за цел да противодействат на Индия.

Китайски войници на платото Доклам с транспарант, на който е написано „Вие пресякохте границата, моля, върнете се обратно“.

Изграждането на пътя в Доклам (бел.ред. Хималайското плато Доклам е спорна територия между Бутан и Китай) от китайците е заплаха за сигурността на коридора Силигури, а китайската инициатива „Един колан, един път“ (бел.ред. Международна инициатива на Китай насочена към усъвършенстване на съществуващите и създаване на нови търговски пътища, транспортни, както и икономически коридори, които ще свързват повече от 60 страни от Централна Азия, Европа и Африка) действа съвместно с Пакистан и други страни от Южна Азия, за да заобиколи Индия. Във всеки случай, в епицентъра на тази логика винаги се откриват индийските интереси.

С постоянното развитие на икономиката и външните отношения през последните години, арогантна Индия гледа с високомерие на Пакистан и си придава важност с Китай. Приема за даденост, че съседите й трябва да се страхуват, а САЩ и Европа да я ласкаят. Ако е достатъчно здравомислеща, Индия трябва да се сприятели с Китай и да уважава Пакистан, предотвратявайки избухването на конфликти. Придържайки се към концепцията за периферна дипломация и добросъседство, Китай няма желание да се конфронтира срещу Индия. Враждебността не е полезна за Китай.

Възприемайки другите по приятелски начин, Китай вярва, че страните през 21-ви век няма да бъдат подлагани на войни или злини, както през миналия век. Много страни все още имат исторически проблеми, които не могат да бъдат решени бързо. Когато защитава собствените си интереси, нацията трябва да е в състояние да разбира интересите на другите. Политически слабоумно и посредствено е от страна на индийския елит да заключи, че Пакистан изнася тероризъм. Те трябва да са видели усилията и саможертвите, които Пакистан е направил, за да спаси света от тероризъм и да се въздържат от бъркането на разногласията относно тероризма със собствените си исторически конфликти.

Индия няма основание да презира Китай, която е по-силна и по-добре организирана държава. Вместо това, Индия трябва да си извлече поука от Докламската патова ситуация и да се освободи от неразбираемото си самодоволство.

Източник- www.globaltimes.cn

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.