Индианците Ашанинка. Част 1

В Южна Америка, в района на река Амазонка, до ден днешен живеят хора, чийто бит и начин на живот не се е променил от хилядолетия: това са първобитни примитивни индиански племена наречени Ашанинка. От поколение на поколение се занимават с лов, събиране на корени, плодове, мед, насекоми и примитивно земеделие. Изповядват традиционните култове към природата, не познават благата на цивилизацията и не прибягват до помощта на съвременната медицина.

Едва в последните десетилетия в тяхното битие проникват автомобилния транспорт, телефон, телевизия и антибиотици. А също и любопитни туристи. Едни от тях бяха Елена Срапян и Александър Фьодоров, които споделиха с www.lenta.ru за живота на съвременните индианци от амазонските племена: за това как ловуват, как се занимават със селско стопанство, как възпитават децата си и как прекарват свободното си време.

 

1. Едно семейство от племето Ашанинка – Фидел Лопес Шанкин, съпругата му Верна Лопес Агустин, техните деца и внуци позиращи до брега на река Амазонка край село Сардис, Перу. Ашанинка обитават югоизточната част на Перу, в тропическите гори на провинциите Хунин, Паско, Хуануко и Укаяли. Заради политически конфликти част от племето Ашанинка мигрира в бразилския щат Акри.

Ашанинка не живеят в изолация: те търгуват с инките още преди Франсиско Писаро да покори държавата на Инките. Същевременно племето отделя сериозно внимание на съхранението на културата си: битът им остава практически непроменен, традиционните им дрехи се използват за празниците и официалните събития, училищата са двуезични.

Едно семейство от племето Ашанинка

Семейство от племето Ашанинка

2. Ашанинка все още практикуват риболов с помощта на лък. За целта използват специални стрели-харпуни с три или две прави остриета. В миналото стрелите се изработвали от дърво, но сега Ашанинка използват метални накрайници.

Риболов с помощта на лък

Традиционният риболов на Ашанинка

3. Чистотата е едно от основните установени правила в домовете на Ашанинка: пръстеният под се мете три-четири пъти на ден. Днес Ашанинка живеят най-вече в къщи с основа от дървени колове, но в традиционния дом на племето подът е бил покрит с рогозки от листата на кокосови палми.

Индианка мете

Индианка от племето Ашанинка плете метла

4. Първото нещо, което прави Джералд Даръл (бел.ред. Британски писател и естествоизпитател), когато пристига в Латинска Америка в търсене на животни за европейските зоопаркове е да купи от селските домашни животни. Оттогава малко неща са се променили: в селата на Ашанинка е лесно да откриете различни екзотични животни, примерно почти във всяка къща живеят папагали от всякакъв вид.

Дете от племето ашанинка с домашен любимец

Дете от племето Ашанинка с домашен любимец

5. Футболът е най-популярното развлечение в Латинска Америка. Селата на индианците не са изключение.

Деца ашанинка играят футбол

Деца ашанинка играят футбол

6. Сред Ашанинка селското стопанство е силно развито, в техните ниви те отглеждат повече от двадесет различни култури. Една от най-популярните е какаото: семената на какаото заедно със сочната обвивка се поставят в плик и се изцежда сок, който се пие като освежаваща напитка. След това съдържанието в торбата се оставя на слънце за сушене и ферментация. След това какаовите зърна се продават в градовете, а от тях се прави шоколад.

Селскостопанска дейност в село на ашанинка

Селскостопанска дейност в село на ашанинка

7. Един от разпространените хранителни продукти в Амазонската джунгла са ларвите на палмовия бръмбър Rhynchophorus palmarum. Намират ги в гнилите палмови стъбла и ги ядат по всякакъв начин- живи, сурови, пържени и на скара. Казват, че в сурова форма ларвите са нежни и кремообразни, когато са пържени са с вкус на бекон.

Местни деликатеси- личинки на насекоми

Местни деликатеси- личинки на насекоми

8. Тристепенният водопад Ханиряни се намира край село Сан Хуан де Диос. Пътеката за водопада е прокарана върху изоставен път: преди 15 години тук започват да строят електроцентрала, като жителите на селото активно се включват в качеството си на доброволци в строителството на електроцентралата надявайки се на безплатна електроенергия. В крайна сметка електроцентралата е изоставена, джунглата поглъща пътя, а красивият водопад остава на мястото си.

Водопадът Ханириани

Водопадът Ханиряни

9. Индианците Тикуна са многобройно племе, живеещо на бреговете на Амазонка в Колумбия и Бразилия. Най-известният ритуал на тикуна се нарича „пелазон“: той се извършва, когато едно от момичетата на племето достигне пубертета. Ритуалът е многопластов: първоначално девойките се изолират – в миналото са ги настанявали в изолирана колиба за период от година и половина до две години, днес този срок не надвишава три месеца.

Самата церемония „пелазон“ трае средно три дни, а един от нейните етапи са танците в костюми на горски духове. В миналото церемонията завършва буквално с изскубване на косата на девойката до последния косъм- от тук идва и съвременното име на този ритуал (pelo – „коса“ в превод от испански), но сега тази ужасна процедура е забранена.

Инициация на момиче от племето тикуна

Инициация на момиче от племето тикуна

10. На снимката виждате къща на племето Яномами в село Окамо, Венецуела. Индианците яномами живеят от двете страни на планинската верига Серра Парима на границата между Венецуела и Бразилия. Това е най-традиционното племе на Венецуела: яномами, които обитават Серра Парима , все още живеят в общи колиби наречени шабоно и почти не говорят испански. Но надолу по река Ориноко и нейните притоци картината е различна: преди няколко години венецуелското правителство започна да благоустроява живота на племето яномами- строи къщи и училища, прокарва електроенергия и инсталира генератори за ток.

Всичко свършва много бързо: в страната започва продължителна икономическа криза. Днес Яномами живея с останките от цивилизацията, а строителните материали, електропроводите и генераторите, за които не достига бензин, се разпродават или използват за други цели.
Село на племето яномами

Село на племето яномами

11. Така изглеждат традиционните индиански племена в епохата на смартфоните.

Индианци от племето тикуна в церемониални костюми

Индианци от племето тикуна в церемониални костюми

12. Тази капибара се нарича Камила и е само на три месеца. Собственикът ѝ Естебан Анхел позволява на туристите да се снимат с Камила, но не повече от пет снимки на ден – малката капибара се уморява. За снимка с Камила, Естебан взима 5000 колумбийски песос (около 2,50 лв.).

Капибара-фотомодел

Капибара-фотомодел

13. Ерардо Санчес е на повече от 60 години. Той е един от малкото жители на село Сан Мартин де Амакаяку, които все още ловуват с помощта на дълги тръби. Веднъж той изстрелва стрела потопена в кураре вертикално, стрелата се връща и го одрасква по челото. Ерардо пада в безсъзнание, а неговият седемгодишен син успява да го спаси пренасяйки го до селото. Не знам доколко е вярна тази история, но отровата на кураре е наистина мощна. Малкото бурканче, което Ерардо държи в ръката е достатъчно за период от осем до девет месеца.

Ловецът Ерардо Санчес

Ловецът Ерардо Санчес

14. Миграцията към града е обичайно явление за селата, но в общността на тикуна е налице и обратна миграция. Осемнайсетгодишният Хорхе Едуардо се премества в Сан Мартин от град Летисия – сега живее с приятелката си Карина и нейното семейство, помага в стопанството, а вечер играе футбол с местните момчета.

Двойка влюбени тикуна

Двойка влюбени тикуна

15. След залез слънце в общността няма какво да се прави , затова телевизията е основното забавление. Заедно с пиенето на масато – нискоалкохолно ферментирало питие, направено от сдъвкана маниока и слюнка.

Членове на племето тикуна гледат телевизия

Членове на племето тикуна гледат телевизия

16. Това не е нощен клуб – просто собственикът на дома е украсил с със светеща диско топка верандата си. През деня това е малък магазин.

Магазин в село на племето тикуна

Магазин в село на племето тикуна

Част 2

Reply