За професията диригент

Ще ви представим интервю с главния диригент на Държавния театър за опера и балет в Азербайджан Еюб Кулиев. Той ще сподели какво представлява професията на диригента, за любовта си към класическата музика и своята работа.

– Доста често в хората, които не притежават музикално образование, възниква въпросът: Защо оркестърът се нуждае от диригент? Нима музикантите в оркестъра не мога да свирят с инструментите си и сами?

– Наистина, докато съществува нашата професия винаги ще се задават въпроси и ще възникват съмнения. Естествено, тези въпроси произлизат от хора, които не са професионално свързани с музиката. Те не могат да проумеят защо са необходими диригенти. Те виждат музиканти, които свирят на даден инструмент и създават музика. Единственият музикант, който не свири на инструмент, а управлява оркестъра – това е диригентът. Бих добавил, че понякога дори много музиканти си задават въпроси, които са свързани с нашата професия. Как диригентът постига синхрон с помощта на диригентските схеми? Защо очертава линии и диаграми във въздуха? По този повод великият руски композитор Николай Римски-Корсаков споделя, че диригентството е много тъмна материя.

Диригентът съчетава различни функции и музикални направления. Първо, той е изпълнител. Защото без неговите движения и жестове оркестърът не може да свири. Нещо повече, диригентът е главният и водещ изпълнител. Фактически той влияе на темпото, на качеството, звука и на много други неща.

Подготвителният процес на спектакъла – репетицията е много важна част в работата на диригента. Именно в процеса на репетициите се демонстрират най-добрите качества на диригента – ще успее ли да постигне по-добро изпълнение на произведението. Днес в Европа специалистите обръщат особено внимание на това как диригентът влияе върху звученето, върху качеството на работа на оркестъра и дали диригентът ще успее да направи изпълнението на оркестъра още по-добро. Ако той постигне това в рамките на 3-4 дни, това означава, че той наистина е добър диригент.

Преди репетициите диригентът трябва да се подготви за тях, да научи партитурата, задълбочено да анализира музикалното произведение, да създаде своя собствена концепция, свои идеи, своя визия за музиката, да вземе решение за темпото, баланса и т.н. Диригентът е не само изпълнител, но и репетитор.

По време на репетициите на оркестъра диригентът разказва историята на творбата, привежда цитати на автора, отбелязва най-съществените факти свързани с историята на произведението. Всичко това спомага за обогатяване на културата на музикантите, помога им да почувстват композицията и улеснява нейното изпълнение. Ето защо диригентът е и педагог, който споделя своите знания и опит.

Освен гореизброеното диригентът е и лицето, което наблюдава. Когато музикантите свирят, без значение дали цигулари, виолончелисти, пианисти и т.н. – те дават повече, отколкото получават. Тези, които получават повече са ценителите на класическата музика, които присъстват в залата. Диригентът трябва не само да ръководи оркестъра, но и едновременно с това да приема, слуша и контролира музиката. Също така трябва да държи чувствата си под контрол, а не да бъде подвластен на тях, защото целият оркестър зависи от него. Всяко погрешно действие – неправилен жест, встъпление, темпо – всичко това веднага се отразява на звученето на музиката. Затова диригентът трябва да умее едновременно да музицира, изпълнява и слуша. Това е изключително трудна задача, с която не всички диригенти могат да се справят. Има диригенти, които притежават абсолютен слух, но в същото време отдават недостатъчно от себе си.

И разбира се, не бива да забравяме за професионалните умения на диригента. Мануалната и визуална техника, движението на очите, ръцете… Всичко това се формира в процеса на развитие на диригента, когато е млад и се учи. Да бъдеш добър диригент без подходящото ниво на техника е невъзможно. Мнозина смятат, че е достатъчно да си добър музикант. Но това не е така. Диригентът трябва да създаде музикална картина, да пресъздаде нейната форма. Диригентът трябва да умее да предава музиката чрез ръцете. Налага се да балансира в многопластова фактура в съчетание на няколко вида инструменти: духови, дървени, медни, ударни, струнни … И в процеса на изпълнение трябва да умее да очертава или да отменя дадена музикална линия. Всичко това се прави с ръце.

Диригентството е много трудна и сериозна професия, която изисква цял комплекс от знания.

Китай. I международен фестивал на класическата музика "Музикален Олимп". Диригент - Еюб Кулиев
Китай. I международен фестивал на класическата музика „Музикален Олимп“. Диригент – Еюб Кулиев.
– Кой повлия на решението ви да се занимавате с музика?

– Разбира се, родителите ми изиграха важна роля в решението ми да стана музикант. Винаги съм се възхищавал, когато наблюдавах как баща ми репетира. И въпреки че майка ми е биолог по професия, тя много обича музиката, притежава фино и елегантно чувство към мелодичността. Мога дори да добавя, че в нашето семейство тя е главният критик. Затова тяхната подкрепа и помощ оказаха огромно влияние върху развитието ми като музикант. През тези години татко участваше в много концерти и в един от тях възникна идея да свирим заедно на неговия инструмент „тар”. Така и стана. Може би тогава дори не осъзнавах това, но след години проумях колко важен беше този момент за мен.

– Разкажете ни, моля, за вашето образование. Защо избрахте именно диригентското поприще?

– От една страна, това стана много неочаквано. Завърших прочутото средно музикално училище „Бюлбюл, чиито възпитаници са много известни азербайджански музиканти – изпълнители и композитори. Изведнъж в мен се зароди идеята да стана композитор и съм много благодарен на семейството си, че възприеха толкова положително моето желание и ми оказаха голяма подкрепа. Впоследствие постъпих в Музикалната академия в Баку. Тъй като по това време в академията не съществуваше специалност оперно-симфонично дирижиране, се наложи да запиша хорово дирижиране. Успоредно с това продължавах да свиря на тар. В крайна сметка, една година по-късно се наложи да се  откажа от тара и се посветих изцяло на диригентството.

От друга страна, това беше логически обосновано решение. Още от дете започнах да взимам уроци по музика. Освен това след като се завърнеше от турне в Европа, баща ми често носеше редки и скъпи грамофонни плочи на концерти на известни диригенти, опери, симфонии на велики композитори. Така че вкъщи имах възможност да слушам симфонична музика. Спомням си, че обожавах Рахманинов. Непрекъснато го слушах и мечтаех един ден да се превъплътя в ролята на диригент, чийто симфоничен оркестър изпълнява концерт на Сергей Рахманинов за фортепиано. Дори си спомням, че когато слушах неговите произведения, си представях, че самият аз ръководя оркестъра и правех движения с ръце, влизайки в ролята на диригент. Можем да се каже, че още от детството си се подготвях психологически за момента, когато ще стана диригент. Когато тази възможност се откри пред мен, аз не се колебах и за миг.

– Какво допринася за синхрона между музикантите?

– В допълнение към всички тези качества, които отбелязах преди малко, диригентът трябва да бъде и доста проницателен психолог. Диригентът е длъжен да намери общ език с музикантите, тъй като той работи с огромен екип от хора от различни възрастови категории. Естествено, всеки от тях се отличава с особени черти на характера, със своеобразен начин на мислене и индивидуални настроения. Да не говорим, че всички те свирят на различни музикални инструменти, а понякога към тях се присъединява и хор, освен това самият оркестър може да бъде двоен – симфоничен и камерен. И за да е в състояние да ги ръководи, диригентът трябва да е много деликатен и тактичен човек. Освен установяването на взаимно уважение, диригентът трябва да създаде приятелска и топла атмосфера между самите музиканти, тъй като те на първо място са обединени от една обща цел – повишаване на качеството на изпълнение.

Диригентът трябва да се изразява лаконично, тъй като ако е твърде многословен, хората може да се разсеят. Но пък ако е прекалено сбит в изказа си, е възможно просто да не го разберат. Диригентът е длъжен да намери златната среда.

Преди често съм се сблъсквал със ситуации, в които диригентите се държаха като диктатори. Въпреки че постигаха добри резултати, отношенията им с оркестъра, меко казано, не можеха да се нарекат сърдечни. Днес подобен подход, разбира се, е недопустим.

Самият аз предпочитам активната и благотворна организация, в която музикантите могат да предложат свои собствени идеи, да изясняват определени моменти. Диригентът трябва да бъде открит за подобна комуникация, необходимо е да умее да изслушва с уважение членовете на симфоничния оркестър и да стигат до общо решение. Смятам, че само чрез такива дискусии може да се постигне съвършен синхрон в оркестъра.

Диригентът разполага с огромна сила – властта. И с тази сила не бива да се злоупотребява.

Русия. Премиера на операта "Евгений Онегин". Музикален ръководител на спектакъла - Еюб Кулиев.
Русия. Премиера на операта „Евгений Онегин“. Музикален ръководител на спектакъла – Еюб Кулиев.
– Кое е най-сложното в професията на диригента?

– Най-трудно е, че на диригентите често им се налага да гатролират. Разбира се, това е чудесно. Означава, че са оценили труда ти, предоставяйки ти възможността да дирижираш оркестри, за които мечтаят абсолютно всички диригенти, независимо от възрастта и опита им. Но подобни концерти обикновено предполагат твърде кратко време за репетиция. Често се изправяте пред ситуация, при която успявате да проведете пълноценна репетиция с оркестъра само един-единствен път. Нещо повече, случва се диригентът, по една или друга причина, да бъде сменен точно преди концерта, а тогава изобщо не може да се говори за провеждане на репетиция. Това значително усложнява работата. Фактически, както вече отбелязах пред малко, на първо място е нужно да се намери общ език с музикантите. Необходимо е да им привлечете вниманието, за да добият представа що за диригент е пред тях и какво точно изисква той от тях. В условията на цайтнот това е невероятно трудно да се постигне.

Случва се също така на диригента да му предложат произведение, което той не е изпълнявал преди. В резултат само за един или два дни диригентът трябва да изгради ясна представа за произведението и да я очертае пред оркестъра.

Така че според мен основната трудност в нашате дейност се дължи на липсата на време. Защото за краткосрочен период от време трябва да научите и да се ориентирате в произведението, да запознаете оркестъра с него и да създадете ползотворна приятелска атмосфера сред хората.

– Кой е вторият по значимост човек в оркестъра след диригента?

– Ако говорим за длъжност, то това е директорът на оркестъра. Днес това е много важна позиция, защото директорът на оркестъра се явява едно от най-важните звена във веригата, както и главен помощник на диригента. В много случаи той решава трудностите възникващи в процеса на работа. Често изникват технически трудности, с които диригентът не може да се занимава, а именно директорът на оркестъра ги разрешава. Така че до известна степен той може да бъде определен като свързващата брънка между диригента и оркестъра.

Ако подходим към въпроса от чисто музикална гледна точка, то вторият човек в оркестъра е концертмайсторът. Той също е много важна и значима фигура. Неговите ангажименти включват не само управлението на групата на първите цигулки, но също така и отговорността за прилагането на указанията на диригента стоящ на пулта. Концертмайсторът на оркестъра е в постоянен контакт с диригента, с когото уточняват всички важни моменти. В случай че в оркестъра възникнат някакви технически затруднения, то  концертмайсторът може също да окаже съдействие за тяхното отстраняване – да насрочи допълнителни групови репетиции и т.н. В самия оркестър концертмайсторът е една от най-уважаваните фигури, която се намира в непрекъснат контакт с музикантите.

– Имате ли любимо музикално произведение?

– Имам, разбира се, както и любими композитори, но няма да ги споменавам. Като цяло, в даден период от моя живот изпитвам най-голямо удоволствие от творчеството на определени композитори. Вече споменах за един от тези периоди – в детството ми това беше Рахманинов. Освен Рахманинов обожавах Бетовен и Чайковски. Днес в по-зряла възраст също имам трима любими композитори, но не бих желал да ги назова. Може би след 5-10 години сърцето ми ще фаворизира други композитори, чиито творби ще изпълнявам с най-голямо удоволствие.

– Какво ви харесва най-много във вашата професия?

– В моятата професия най-много обичам това, че ми дава възможност да поставям произведенията на велики композитори. Този процес е изпълнен с такова удоволствие, че за секунда се замислям, че съм изпълнил мисията си на тази планета. Разбира се, това е временно усещане, последвано от ново огромно желание за познание, изучаване и търсене на нови хоризонти. Чувството, че се докосваш до творбите на великите композитори е неизразимо. Благодарен съм на съдбата за това, че имах и имам възможността да работя с изключителни колективи, много известни музиканти и солисти. Наскоро бях назначен за главен диригент на Държавния театър за опери и балет в Азербайджан и това е огромна отговорност за мен. Вече имам възможност да дирижирам спектакли, за които мечтаех преди. Ще направим всичко, за да се гордеят с нас.

Възможността да дирижираш величествена музика, да работиш с най-добрите оркестри и да общуваш с изключителни хора – ето за това обичам своята професия.

Източник – www.media.az

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.