Защо Сталин унищожава линията “Сталин“?

При създаването на стратегическата визия на Червената армия на Укрепените райони (УР) се отрежда изключително важна роля. Съгласно плановете те са били длъжни да прикриват най-важните операционни направления и райони. От удържането на тези участъци зависи устойчивостта на отбраната.

Освен това те са опорни рубежи за действие на полевите войски, както в отбрана, така и при преминаване в решително настъпление. В случай на пробив на противника на съседни направления, УР е трябвало да осигурят стабилна основа с цел маневриране на военни части и въоръжение. Съгласно тези планове, при инженерната подготовка на вероятните театри на военни действия, главно внимание се отделя на строителството на УР. 

В периода 1927-1937 г. по протежението на старата западна държавна граница и в непосредствена оперативна дълбочина са били построени 13 укрепени райони, образуващи т.нар. „Линия Сталин“.

В годините преди войната в СССР се разгръща значителна пропагандна шумотевица около тези укрепени райони. Укрепленията намиращи се на старата граница били окачествявани като несъкрушими и ги сравнявали с френската линия ‘’Мажино”.

Самият аз помня разказите на баща ми, дядо ми и много други ветерани, които в първите дни на войната били абсолютно уверени в това, че немците ще бъдат със сигурност спряни на старата граница. Тази вяра в „Линията Сталин“ е била абсолютна константа и затова, когато войната бързо се измества във вътрешността на страната, народът изпитва истински шок.

Мнозина бойци, а и обикновени съветски граждани дълго време ги вълнува въпроса: „Защо немците преодоляват толкова лесно несъкрушимите укрепления, та нали Червената армия в продължение на три месеца с мъка се придвижваше през линията ‘’Манерхайм” (Бел.ред. има се предвид Съветско-финската война 1939-1940 г.), която се считаше за по-слаба от нашата?“

И ето, само десет години след войната, някак от само себе си се роди отговорът на този въпрос: „Разоръжили, казват, старата граница, прехвърлили всичко на новата (бел.ред. става дума за установената граница между Германия и СССР през 1939 г. след инвазията на Германия над Полша на 1.09.1939 г. и на СССР над Полша на 17.09.1939 г.), а самите отбранителни съоръжения взривили“. И всички въздъхнали с облекчение, удовлетворени от дадените обяснения. И като досадна муха отхвърляли от себе си въпроса-съмнение: „А защо е трябвало да ги взривяват”.

Немски войници са превзели ДОТ от линията "Сталин".

Немски войници са превзели ДОТ от Укрепен район (Линията „Сталин“).

И така, версията приета след войната и преразказвана многократно, в това число и в трудовете на т.нар. „историк“ В. Резун, повече известен под псевдонима Виктор Суворов, се основава на спомените на генерал Г. П. Григоренко (един от строителите на линия “Сталин») и негови колеги, както и на многобройни следвоенни публикации. А ето и извадки от ‘’книгата на живота” на другаря Резун, който обединява в едно всички разкази, прославящи мощта и оплакващи съдбата на несъкрушимите укрепления на старата граница:

„Всеки УР е военно формирование, равно на бригада по численост на личния състав, но по огнева мощ равно на корпус. Всеки УР включвал в състава си командване и щаб, от два до осем картечно-артилерийски батальона, артилерийски полк, няколко самостоятелни батареи тежка капонирна артилерия, танков батальон, рота или батальон свързочници, инженерно-сапьорен батальон и други подразделения.

Всеки УР заемал район от 100–180 км по фронта и 30–50 км в дълбочина. Районът се оборудвал със сложна система от железобетонни и броневи бойни и подсигуряващи съоръжения. Вътре в самия УР се създавали подземни железобетонни помещения за складове, електроцентрали, лазарети, командни пунктове, свързочни възли. Подземните съоръжения се свързвали чрез система от тунели, галерии и покрити ходове за съобщение. Всеки УР можел самостоятелно да води бойни действия дълго време в условията на изолация“. 

УР-ът се състоял от опорни пунктове, всеки от които на свой ред имал кръгова отбрана и бил в състояние да се отбранява самостоятелно при пълно обкръжаване от противника, отвличайки върху себе си значителни негови сили. Основна бойна единица на Укрепения район бил дотът — дълговременната огнева точка.

„Красная звезда“ (25 февруари 1983 година) описва един от съвсем стандартните дотове от „Линията Сталин“ — дот №112 от 53-ти УР в района на Могильов Подолски:

„Това беше сложно фортификационно подземно съоръжение, състоящо се от ходове за съобщения, капонири, отсеци и филтрационни устройства. В него се намираха складове за оръжие, боеприпаси и продоволствие, лазарет, трапезария, водопровод (действащ между другото и до ден-днешен), «червен кът» (Бел.ред. Помещение за агитация и културно-просветна дейност), наблюдателен и команден пункт. Въоръжението на дота е триамбразурна картечна точка със сложени върху стационарни турели три броя картечници «Максим» и два полукапонира (Бел.ред. Полукапонир- фортификационно съоръжение предназначено за водене на стрелба само в една посока) със 76-мм оръдие във всеки.“

„Линията Сталин“ се строи не по протежението на самата граница, а навътре в съветската територия.

През есента на 1939 година … строителната дейност на „Линията Сталин“ е прекратена . . Гарнизоните на Укрепените райони по „Линията Сталин“ били първоначално редуцирани, а после напълно разформирани…  И в навечерието на самата война — през пролетта на 1941 година — заехтяха мощни експлозии по цялата 1200-километрова линия на укрепленията. Могъщите железобетонни капонири и полукапонири, три–, дву– и едноамбразурните огневи точки, командните и наблюдателните пунктове — десетките хиляди дълговременни отбранителни съоръжения бяха хвърлени във въздуха по личната заповед на Сталин“.  ( Повтарям- всички тези тезиси са взети от книгата на В. Резун “Ледоразбивачът“).

Немски войници пред ДОТ № 186 от Киевския укрепен район.

Немски войници пред ДОТ № 186 от Киевския укрепен район.

И така, какво се оказва! Дълго строили най-мощната отбранителна линия, а впоследствие със собствените си ръце я унищожили. Затова, казват, немците лесно, като нож през масло, стигат до самата Москва. Това обяснение устройва всички и на първо място- нашите ‘’бележити” военачалници и „талантливи” военни инженери и строители. А днес към това се придържат и новите „изследователи”, които се опитват да предложат свои тълкувания за дадените факти.

Подобно на другаря Резун аз си задавах въпроса: “ – Защо им е било нужно да взривяват укрепленията?“, но за разлика от последния, аз не започнах да търся отговор в спомените -оправдания на лицата отговарящи за строителството, а след това занимаващи се с научна фантастика. Просто се опитах да намеря отговор на дадения въпрос в архивите, достъпът до които по мнение на други „правдолюбци” е с херметично уплътнение.

Противно на очакванията, някак си ме допуснаха в архивите и ми предадоха всички документи от периода 1936-1941 г., които те притежаваха по дадения въпрос. Разучавайки ги с удивление открих, че непристъпността на линията „Сталин” в следвоенното време е била, меко казано, преувеличена и никакви укрепления на старата държавна граница никой и никога не е унищожавал!

Някои факти от живота на линията „Сталин”

Знае се, че в периода 1927-1937 г. на линията на старата Западна държавна граница и в непосредствена оперативна дълбочина от нея са били построени 13 укрепени райони (УР). Самите характеристики на УР-овете са доста по-посредствени, отколкото за това признават строителите мемоаристи. Дължината по фронта на всеки УР е средно 80-90 км, въпреки че е имало отделни гиганти заемащи до 200 км дължина по фронта, но в дълбочина нито един не се е простирал на 50 км, а едва на 1-3 до 5 км.

 ДОТ № 186 от Киевския укрепен район.

ДОТ № 186 от Киевския укрепен район.

Повечето от дълговременните огневи съоръжения в УР са строени в периода 1931-1937 г. от калпав бетон, нерядко даже без стоманена арматура (оказва се, че и в Сталинските времена са крадяли). Поради традиционното в нашата страна (и особено в тези години) продължително строителство, някои дълговременни съоръжения към момента на завършване на строителството автоматически преминават в категорията „изискващи капитален ремонт и реконструкция”.

Интересно е също така и това, че разработката и проектирането на УР се осъществява от Главното военно-инженерно управление (ГВИУ ) по карти от 1909-1913 г. и затова в процеса на строителство неведнъж възникват инциденти, тогава когато интересите на военните напълно противоречат на интересите на държавната икономика и т.н. Например съгласно плана за строителство, един от ДОТ-овете на Тирасполския УР е трябвало да бъде построен точно по средата на напоителен канал, изкопан през 1931 г., който не е бил регистриран в плановете и картите на ГВИУ.

Реконструкция на фортификационното съоръжение Оръдеен полукапонир.

Реконструкция на вътрешната част на оръдеен полукапонир.

Въоръжението на 90 % от ДОТ-овете и ДОС-овете е трябвало да бъдат съставени от една , по-рядко от две, картечници „Максим”. Едва до 10 % от огневите точки (по-точно 9,3 %) са притежавали оръдейна полукапонирна конструкция „Дурляхов” образец 1904 г.,  които са предназначени за 76-мм оръдие образец 1900 и 1902 г. Към 1 януари 1939 г. са били налични едва една трета от потребното количество оръдия, а и те били иззети от складовете за дългосрочно съхранение и в по-голямата част са били недоокомплетовани.

През 1938-1939 г. службите на Народния комисариат на отбрана (НКО) и Народния комисариат на вътрешните дела провеждат всеобхватна инспекция на старата граница, която показва тяхната практическа небоеспособност. По-долу следват цитати от някои протоколи на упоменатите инспекции:

«До Народния комисар на отбраната другаря Ворошилов

5 януари 1939 г.

… По съобщение на Специалния отдел на Беларуския военен окръг, строителството на Слуцкия УР протича твърде неудовлетворително… От 91 обекта, които са планирани за строителство, по плана от 1938 г. са построени само 13… Дейността е разгърната със значително закъснение, като чертежите и плановете на обектите са били изпратени от Инженерното управление със закъснение от няколко месеца…

Л. Берия»

Артилерийски ДОТ.

Артилерийски ДОТ.

«До Народния комисар на отбраната другаря Ворошилов

17 януари 1939 г.

По съобщение на НКВД на Украйна, строителството на УР в Киевския специален военен окръг (КСВО) се намира в явно неудовлетворително състояние. Утвърденият от Народния комисариат на отбраната план за строителство през 1938 г. не е изпълнен, както и плановете за предишните години… От 284, насрочени по план съоръжения, на 2 декември са били забетонирани 86 такива… 60 съоръжения, в това число 30 дота и 30 командно-наблюдателни пункта, поради липсата на чертежи, които не са предоставени от отдела на инженерните войски на КСВО, са напълно прекратени. Изпратените от Инженерното управление чертежи на вътрешното оборудване на съоръженията имат редица сериозни недостатъци, вследствие на което се нарушава не само обичайната работа в тях, но и тяхната експлоатация…

В строящия се Шепетовски УР, от плана за строителството са напълно отпаднали възли номер 7, 8 и 9, в резултат на което между Шепетовския и Староконстантиновския УР се е образувал неприкрит бреш от повече от 60 км…

В плановете на строителството на Новоград-Волинския УР е пропуснато 19-тото съоръжение, което е утвърдено от Генералния щаб на Работническо-селската червена армия… Липсват чертежи за вътрешното оборудване на много от обектите… Заплануваните материали не съответстват на потребностите на строителството…

Техниката на бетониране на съоръженията на редица обекти се осъществява в разрез със съществуващите инструкции на НКО…

В Каменец-Подолския УР при бетонирането на съоръжение (по-конкретно № 53) бетонът около амбразурата не е трамбован, в резултат на което след полагането на бетона се налага допълнително да се залива с бетон образуващите се празни места, с което значително се понижава якостта на съоръжението…

В Острополския УР бетонните стени са се оказали 15 см по-тънки от установената норма… Особено много дефекти са забелязани в строителството на Острополския и Каменец-Подолския УР…

Л. Берия»

Немски офицери и войници пред превзет ДОТ. Септември 1941 г.

Немски офицери и войници пред превзет ДОТ. Септември 1941 г.

«До Народния комисар на отбраната другаря Ворошилов

13 февруари 1939 г.

Въпреки продължителното строителство и дооборудване на Псковския и Островския УР, понастоящем те не могат да се считат за боеспособни. Поради неправилното проектиране и изграждане на оборудванията на болшинството от ДОТ-овете, в тях не могат да бъдат разположени военни подразделения… Половината от съоръженията са запълнени с вода между 20-40 см, която се е образувала, поради неправилна оценка на дълбочината на грунтовите води. В същоте време водопровода не работи… Липсва електрооборудване… В жилищните помещения на УР е налице висока влажност и застоял въздух…

Центрове за снабдяване на УР не са изградени… Продоволствени складове липсват…

Поради неграмотно планиране на УР, техните огневи средства не могат да водят огън на по-голямо разстояние от 50-100 м, тъй като местността е пресечена от хълмове, оврази и непрочистена гора. Дълговременното огнево съоръжение (ДОС) № 3 е разположено на склон на овраг и не може да бъде замаскирано, поради постоянни свлачища, а намиращият се в него оръдеен полукапонир (ОПК) е безполезен, тъй като е разположен по-ниско от нивото на обкръжаващата местност… За да се разшири секторът на обстрел е необходимо да се изкопаят около 120 000 кубически метра земя, а също и да се отсекат до 300 хектара гори и храсталаци…

Амбразурите на ДОТ-овете са предназначени за използване на картечници „Максим”, но са оборудвани със стойки на неизвестна конструкция огнестрелно оръжие,… предназначени са най-вероятно за картечница „Хочкис”, която отдавна е снета от въоръжение. Оръдейните полукапонири не са оборудвани с броневи щит и чрез тях в ДОТ-а прониква кал и тиня…

Артилерийското въоръжение на УР се състои от 6 остаряли полеви оръдия образец 1877 г., за които не са налични снаряди…

Охрана на територията на УР не се полага. В хода на работата комисията нееднократно се натъкна на местни жители, които преминават в непосредствена близост до огневите съоръжения с цел да съкратят пътя между селищата. ..

Л. Берия»

ДОТ с 76 мм оръдие Л-17.

ДОТ с 76 мм оръдие Л-17.

«До Централния комитет на Комунистическата партия (болшевики) на Украйна

За състоянието на Киевския укрепен район (КиУР)

11 януари 1939 г.

…Киевският укрепен район понастоящем представлява само скелет на предмостова позиция, състояща се основно от картечни съоръжения… и е съвършено неосигурен по отношение на оборудването. От 257 съоръжения налични в района, само 5 са готови за бойни действия… Левият и десният фланг не са защитени и е наличен свободен проход за противника (левият – 4 км, десният – 7 км).

В централната зона на УР е образуван чувал (междина от 7 км), с помощта на който е открит свободен проход за противника непосредствено към Киев.

Предният край на дълговременната полоса е отдалечен от центъра на Киев едва на 15 км, което дава възможност на противника да обстрелва Киев без да атакува УР… От 257 съоръжения в 175 отсъства нужния хоризонт за обстрел, поради релефа на местността (хълмове, гори и храсталаци).

Планираните работи по УР, въпреки указанията на правителството, се отлагат за изпълнение във военно време, въпреки че тези дейности е необходимо да се организират незабавно. Само по 3-ти участък е необходимо, по отношение на планираните работи, да се изкопаят повече от 15 000 кубически метра земя, а това представлява не по-малко от 4 месеца работа… Общо всичко… за УР е необходимо да се изкопаят не по-малко от 300 000 кубически метра земя и да се отсекат до 500 хектара гори и храсталаци.

… 140 огневи съоръжения са оборудвани с картечници с бронирано прикритие (бронещит) образец 1930 г, което при стрелба се затваря автоматично и може да доведе до поразяването на бойците от техните собствени картечници заради рикоширали куршуми.

По отношение небоеспособността на (КиУР) и липсата на предприемане на мерки, комендантът на КиУР на КСВО е информирал нееднократно командването на КСВО, но въпреки това до този момент нищо не е предприето…

Заместник-народен комисар на вътрешните работи на Украинската съветска социалистическа република

Б. Кобулов»

Железобетонна огнева точка.

Железобетонна огнева точка.

„До Централния комитет на Комунистическата партия (болшевики) на Украйна

За състоянието на Могильов-Ямполския укрепен район

… На територията на Могильов-Ямполския укрепен район са налични 297 огневи съоръжения, от които 279 ДОТ и 18 артилерийски полукапонира…

Материалната част на огневите съоръжения е в неудовлетворително състояние. На територията на 2-ри отбранителен сектор са налични 9 огневи артилерийски полукапонира. От тях 3 съоръжения- „Скала”, „Партизан” и „Мюд” нямат филтърно-вентилационна инсталация…

Във връзка с произтичащото оборудване на огневите съоръжения и артилерийските полукапонири на територията на УР, в помещенията за защита на личния състав цари хаос и безпорядък…

Електрическата инсталация в множество оръдейни полукапонири е повредена и въобще не е в състояние да осигури електрическото осветление в тях…

Полукапонирната артилерия в огневите съоръжения се намира в неудовлетворително състояние.

Всички оръдия са окомплектовани от непълни детайли на различни видове оръдия. Формуляри за оръдията не са налични. Оръдията, с които са оборудвани съоръженията през 1932 г, едва през 1937 г. се подлагат на задължителното разглобяване и почистване. Вследствие на това, цялата материална част на оръдията е със следи от ръжда.

По-голямата част от пружините на противооткатните устройства на оръдията са окомплектовани неправилно (вместо лявата е поставена челната дясна пружина), което при стрелба води до самоотвиване на главата на цилиндъра на компресора и след няколко изстрела стволът на оръдието може да излезе от установката.

В две от оръдията вместо вретенно масло е било налято ленено масло, което задръства отвора на маслопровода, което пък може да доведе до пръсване на цилиндъра на компресора…

Все още УР не е окомплектован… със среден команден състав. Определеният команден състав е от отдалечени населени места (Саратов, Москва, Ленинград) и може да пристигне в УР едва 5-6 дни, след обявяване на мобилизицията…

При съществуващите щатове на редовия състав, картечните батальони не са в състояние да изпълнят възложените им задачи, тъй като в ротата по щат има 21 картечари, а ротата е длъжна да обслужва 50 съоръжения…

Картечните батальони са абсолютно неосигурени с артилерийски кадри… По щат в картечните батальони не се полагат артилерийски кадри, въпреки наличието на артилерия в тях. А именно те биха могли да осъществяват техническия надзор на капонирната артилерия…

Заместник народен комисар на вътрешните работи на Украинската съветска социалистическа република

Кобулов»

Голям брой подобни докладни записки и протоколи са съставени към края на 1938 и началото на 1939 г. Не само НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи), но също и представителите на пехотните и артилерийските части на РККА (Работническо-селска червена армия), които е трябвало да съставляват основата на гарнизоните на УР, са смятали тези съоръжения за негодни за водене на каквито и да е видове военни действия (и особено настъпателни). Ето защо скоро Генщабът на РККА и Военно-инженерното управление разработили комплекс от мерки за отстраняване на отбелязаните недостатъци, както и за довъоръжаване на укрепленията на старата държавна граница.

Първо, за отстраняване на недостатъците в структурата на отбраната било решено да се построят допълнително 8 УР, структурата на които е трябвало да бъде по-добре приспособена към релефа, отколкото предишните. Относителният дял на артилерийските капонири в тях е съставлявал вече 22-30 %, а и оръдията в тези капонири се е планирало да бъдат по-съвременните Л-17. Но до оборудване на капонирите с оръдия не се е стигнало, тъй като планът на Кировския завод за предаване на оръдията Л-17 се проваля.

Второ, предписвало се е срочно да се сформират нови щабове на УР и допълнителни картечно-артилерийски части, които е трябвало да съставят гръбнака на тези гарнизони.

Повторна инспекция на УР-овете на старата граница се провежда през април-май 1941 г. от представители на Генералния щаб, Народния комисариат на отбраната и Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). В частност резултатите от инспекцията са следните:

1. Набелязаните мероприятия по завършване и модернизация на укрепленията на старата държавна граница понастоящем не са осъществени, вследствие на необходимостта към 1 юли 1941 г. от завършване на строителните работи на укрепленията на новата граница, но ще бъдат продължени след указания срок…

2. Кадровият състав на гарнизоните на УР в момента не е обезпечен. В момента средната численост на гарнизоните е не повече от 30 % от щатния състав (реално 13-20 %) и не може да бъде увеличена предвид липсата на жилища и тилово осигуряване… Щатната численост на картечните батальони също не съответства на задачите на отбранителните укрепления, тъй като е в състояние, частично да прикрие, не повече от 60 % от огневите съоръжения.

3. Въпреки че за усилване на въоръжението на УР, в периода 1938-1940 г., в тяхно разпореждане са предадени голямо количество артилерийски средства, голяма част от тях се състои от остарели леки полеви оръдия образец 1877-1895 г., които са без специална поставка (лафет) и боеприпаси.

От сравнително съвременните артилерийски средства на гарнизоните на УР са предадени едва 26 бр. 76 мм образец 1902 г. и 8 бр. 76 мм полеви оръдия образец 1902/1930 г. От 200 поръчани капонирни оръдия не е получено нито един брой Л-17…

Монтираните капонирни оръдия са окомплектовани непълно… Състоянието на механизмите е такова, че… с тях не може да се води огън, а често е и опасно за разчета. Тези оръдия са с липсващи формуляри… Комплектът от резервни части, инструменти и принадлежности е загубен… Нужната грижа и надзор за оръдията липсва…

4. Стрелковото въоръжение на ДОТ-а е наполовина съставено от картечници остаряла конструкция, както и от чуждестранни модели, за които често отсъстват боеприпаси.

5. Танкови батальони и танкови роти за поддръжка на УР съществуват само по документи, тъй като са с остаряла материална част – производство 1929-1933 г. и с напълно отработен ресурс, нямат картечно въоръжение и могат ограничено да се използват само в качеството на неподвижни огневи точки. Гориво за танковите роти също липсва.

6. Въпреки нееднократните указания за необходимостта от съоръжения прикриващи оръдейните и картечните кулови установки…, във връзка с това в разпореждане на инженерното управление са били предадени повече от 300 танка Т-18 и Т-26, нито една установка в момента не е налична. Танковите куполи са монтирани на закопаните в земята танкови корпуси, които понякога са допълнително нехайно забетонирани. Система за сигурност и безопасност в тези бронирани кулови установки липсва…“

Новият списък с неизвършени действия и недостатъци е бил практически идентичен с направения списък в началото на 1939 г. и отново за пореден път Народният комисариат за отбрана прави правилните изводи. На 25 май 1941 г. излиза поредното юбилейно постановление на правителството (от 1932 г. това се пада десето поред!) за мерките по усилване на укрепленията на старата и новата държавна граница. По старата граница срокът за изпълнение на набелязаните мероприятия е бил установен за 1 октомври 1941 г., но до началото на войната нищо не е било извършено – всички сили и ресурси са хвърлени за завършване на строителството на новите УР на „линията Молотов”.

Последният от намерените документи за усилване въоръжението на укрепленията на старата държавна граница датира от 11 юни 1941 г. Съгласно документа в разпореждане на Летичевския УР от складовете на неприкосновения запас на Артилерийското управление се предоставя: картечница „Максим Соколов” – 4 бр; картечница “Викерс” монтирана на триножник – 2 бр; тежка картечница „Колт” – 6 бр; 37 мм батальонно оръдие „Розенберг” на железен лафет – 4 бр; 45 мм танково оръдие образец 1932 г. без купол – 13 бр; осколъчни артилерийски снаряди, калибър 45 мм – 320 бр; шрапнелни артилерийски снаряди, калибър 76,2 мм – 800 бр; 7,62 мм винтовъчни патрони – 27 000 бр.

Както е видно практиката на използване на УР-овете от Червената армия като складове за остарели вехтории по нищо не се отличава от практиките на аналогичната експлоатация на крепостите от Руската армия в началото на века. И никакви постановления на правителството не са били в състояние да изменят тази ситуация.

Така че укрепленията на старата държавна граница до самото начало на войната са чакали своя час, за да бъдат за пореден път модернизирани. За това, между другото, свидетелства и Г. К. Жуков в своите „Спомени и размисли”:

УР-овете на старата държавна граница не са били ликвидирани и разоръжени, както се говори в някои мемоари и исторически разработки. Те бяха съхранени на всички важни участъци и направления, като се е предвиждало допълнително да се усилят. Но ходът на бойните действия в началото на войната не позволи напълно да се осъществят прведвидените мерки и старите УР да бъдат използвани, както се предвиждаше…

Жуков е предпазлив в думите си – УР-овете били съхранени и не били използвани единствено заради непредвидения „ход на бойните действия”.

Има още едно интересно свидетелство предадено ни този път от един от немците. На 17 юли 1941 г. в щаба на 20-та армия е бил разпитан немският сапьор лейтенант Бем, пленен по време на сраженията около Орша. Разпитът на пленника продължава повече от час и не е нужно да прилагаме напълно стенограмата от разпита. Но по време на другите полезни (и не толкова) сведения, които той предоставя, немецът разказва и нещичко за укрепленията на старата държавна граница.

…Нашата рота имаше за задача да блокира и взриви бетонните укрепления на линията на старата държавна граница на Съветска Русия. Имахме доста добра подготовка и планирахме да действаме в състава на подвижни групи заедно с танкове… Не успяхме да изпълним своята задача, тъй като вместо мощни линии на укрепления, които очаквахме да видим… ние се натъкнахме само на отделни и изоставени бетонни съоръжения, които на някои места бяха и незавършени… Тези огневи точки, които ни посрещнаха с картечен огън, ги обхождахме лесно, като се възползвахме от специфичностите  на релефа… Дълго не можехме да повярваме, че това е непристъпната „линия на старата граница…

Впрочем дори при наличието на големи недостатъци в огневите съоръжения на УР и в тяхното планиране и оборудване, когато те са заети от полеви войски, УР-овете понякога оказват определена съпротива на немските войски. Например Карелският УР (един от най-ранно построените УР), зает от подразделения на 23-та армия, успява да спре настъплението на финландските войски и да прегради пътя им към Ленинград. Имено Карелският УР се явява ядрото на отбраната на Ленинград откъм север до 1944 г.

Две седмици удържа и Кингисепският УР, който е зает от частите на 41-ва и 191-ва стрелкови дивизии. В крайна сметка укрепленията не издържат на бомбардировките и се оказват безполезни срещу танковете.

Малко повече от 10 дни удържа позициите си Острополският и Летичевският УР, въпреки че освен пехотни попълнения от 8-ми и 13-ти стрелкови корпус, а така също и от 173-та стрелкова дивизия, те са усилени с артилерийска бригада и някои подразделения от 24-ти механизиран корпус. И двата УР са били в състояние да удържат позициите си и по-дълго време, но се оказват в обкръжение и са изоставени.

Упорита съпротива срещу румънците оказва и Могильов-Ямполският УР, чиито позиции са заети от 130-та стрелкова дивизия. Но тъй като в разположението на УР-а не са били предвидени никакви запаси от боеприпаси и продоволствие, а също и поради опасността от обход откъм фланговете, той е изоставен.

По такъв начин басните за т.нар. несъкрушима линия „Сталин” (построена в периода 1928-1939 г.), която след това по малоумното (или напротив свръхумното) разпореждане на „вожда на всички народи”, преди самото начало на войната, е взривена, което твърдят, че е една от причините за бързото отстъпление на РККА, са изфабрикувани от начало до край.

И автори на тези небивалици (появяващи се, между впрочем, след 1955 г. с височайшето благоволение на Н. Хрушчов) са много от тези, които участват в строителството на тази линия. А тези автори са подкрепяни с готовност от военачалниците, които проявиха „стратегическия си гений” през лятото на 1941 г.

Михаил Свирин – вестник „Съвършено секретно”

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.