Гражданската война в САЩ

Последните събития в САЩ, където в хода на безредиците (бел.ред. Сблъсъците в град Шарлотсвил, щата Вирджиния от август 2017 г.) започнаха да демонтират паметници на личности от Юга, отново привлякоха вниманието към причините и последствията от американската Гражданска война. Защо Англия и Франция поддържат сепаратистката Конфедерация, как за ликвидирането на робството в САЩ повлиява отмяната на крепостното право в Русия и нужен ли е сега у нас американския опит за осмислянето на Гражданската война- „lenta.ru“ разговаря с доктора на историческите науки, професорът от Европейския университет в Санкт Петербург Иван Курил.

„Американските бели“

В нашата страна още от съветски времена битуваше представата, че привържениците на Конфедерацията са „американските бели“ от нашата Гражданска война (бел.ред. Бяла гвардия, Бяла армия, Бели- неофициално наименование на военните формирования, които се борят в годините на Гражданската война срещу съветските власти. Произходът на термина е свързан с традиционната символика на белия цвят, като цвят на привържениците на „законния правопорядък“.). Тоест експлоататори, които не са лишени от благородство, но са исторически обречени.

И причините за Гражданската война в САЩ се смятаха непреодолимите противоречия между прогресивния, но користолюбив Север и аристократичния, но изостанал Юг.

Никога не съм се замислял за аналогията между американските южняци с руските бели, но предполагам, че такъв паралел е напълно уместен. Действително в късния СССР, започвайки например с филма „Адютантът на Негово превъзходителство„, за Бялото движение говорят с някаква носталгия.

И в определена част от американското общество- основно в Южните щати, но не само там- постепенно също се установява митът за „благородната, но пропиляна идея на Юга“. Ето защо днешните американски реконструктори много обичат да „преиграват“ Гражданската война в полза на южняците. Този възглед, познат ни от книгата и филма „Отнесени от вихъра„, процъфтява в САЩ в продължение на няколко десетилетия. Въпреки че този мит напълно игнорира такъв основополагащ елемент от южния начин на живот, като робството.

Действително ли Северът и Югът са били два различни свята в една и съща страна?

И да, и не. Културата и икономиката им се разминават все повече и повече, макар че са били взаимосвързани. В Севера бурно се развива промишлеността, поради тази причина той става все по-буржоазен. Югът си остава селскостопански регион, където плантаторите водят аристократичен начин на живот. Въпреки че по произход те не са били истински наследствени феодали – южняците само подражават на европейската родова аристокрация.

Но до началото на Гражданската война двете части на САЩ са единно политическо тяло. И в двете части почитат републиканските традиции, завоювани в хода на Войната за независимост, но истината е, че постепенно се разминават в мнението си за нея. Но и на Север, и на Юг се създава устойчива представа за младата американска демокрация, противопоставяща се на старата монархическа Европа.

Разпадането на Съюза

Доколко законно е било решението на Южните щати за излизането от Съюза? Та нали бащите-основатели на САЩ са били същите метежници и сепаратисти, каквито са и лидерите на Юга.

В момента вие възпроизвеждате реториката на южняците от времената на Гражданската война. Така са говорили и лидерите на Конфедерацията: ние повтаряме това, което направиха през 1776 г. 13 британски колонии обявили създаването на САЩ. Но проблемът е, че в навечерието на Гражданската война в Съединените щати доминират две схващания за същността на Съюза.

Поддръжниците на правата на щатите твърдели, че САЩ е не повече от обединение на независими държави. Ето защо те са смятали, че всеки щат (на английски език state означава „държава“) е в правото си във всеки момент да излезне от Съюза. Тази идея е била много популярна именно на Юг, макар че и на Север е имало привърженици на тази концепция. Например, по време на англо-американската война от 1812-1814 г. щатите от региона Нова Англия (Върмонт, Кънектикът, Масачузетс, Мейн, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд) заплашват федералното правителство с излизането си от САЩ.

Ейбрахам Линкълн встъпва във втората си инаугурация през 1865 г. General Photographic Agency / Getty Images

Противоположната концепция е за първи път формулирана от Даниел Уебстър. Той обявява, че Съединените американски щати не са обединение на отделни държави, а „отсега нататък и завинаги е свободен, единен и неделим“ съюз на народа и правителството. Опирайки се на тази идея, през 1861 г. Ейбрахам Линкълн отказва да признае сецесията (тоест отделянето) на Южните щати, които обявяват създаването на Конфедеративните американски щати.

А в конституцията на САЩ какво пише за това?

Конституцията не тълкува такъв вариант. В нея няма нито забрана, нито разрешение отделните щати да напускат Съюза. Ето защо в периода 1840-1850 г. антагонистичните възгледи за естеството на американската държава се сблъскват помежду си, първоначално в речите на ораторите и политиците, а впоследствие вече и на бойното поле. Необходими са четири години кръвопролитна Гражданска война, за да се разреши този теоретичен спор.

Как смятате, кой провокира войната?

Войната е подбудена от сецесията на Юга. След избирането през ноември 1860 г. на Линкълн за президент на страната, южните щати един след друг обявяват излизането си от състава на САЩ. Оттеглящият се президент Бюканън не предприема нищо по отношение на този прецедент, а Линкълн след инаугурацията (бел.ред. Церемония по встъпване в длъжност) през март 1861 г. се опитва да се договори с южняците. Когато те категорично отказват да отменят сецесията и да съхранят по този начин Съюза, изборът на Линкълн е бил ограничен: или да президентства една разпадаща се държава, или да се бори за нейното единство.

Обстрелването на форт Съмтър, което федералното правителство отказва да предаде на Конфедерацията, от южняците му помага да реши тази дилема.

При обсадата на Питърсбърг северняците транспортират на специална железопътна платформа 13-дюймовата мортира „Диктатор“. Снимка- David Knox / Getty Images

Разбира се, конфликтът се развива постепенно. От момента на създаването на САЩ до Гражданската война президентите на страната са основно представители на Юга. Но през 50-те години на XIX век балансът на силите се изменя – Северът се откъсва напред в развитието си и политическото му влияние също расте чувствително. Южняците ги нервира това положение, от своя страна северняците са обезпокоени от това, че след войната с Мексико и поглъщането на Тексас, Югът нараства с огромни територии.

Въоръженият конфликт в Канзас 1854-1855 г. и нападенията на радикалните аболиционисти (бел.ред. Аболиционизмът е политическо движение за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.), като набезите на Джон Браун само спомагат за взаимното недоверие и отчуждение. Последната капка за южняците е избирането на Линкълн за президент.

Защо индианците поддържали Юга?

Всъщност индианците са разделени. Племето делавари застава плътно на страната на Севера и се сражава в редовете на федералните войски, племето чероки води собствена малка гражданска война. Но една част от индианските племена действително поддържат южняците. Разбираемо е, че всички те са се опасявали от белите и затова са се стремяли да се присъединят към потенциалните победители. Но това не е била тяхната война.

Робството не е сандвич

За Севера това е била война преди всичко за съхраняване на единството на страната или за ликвидиране на робството?

Формално войната започва за запазване целостта на Съюза, а не за отмяна на робството. Мнозина възприемат робството, като сериозен проблем за бъдещето на страната, ето защо за част от северняците това също е принципиален въпрос. Въпреки това, през 1861 г. не всички на Север са били готови да воюват само заради отмяната на робството. Едва след ожесточаването на Гражданската война следва радикализацията и промяна в настроенията на обществото и политиката на президента Линкълн. Ето защо през септември 1862 г. той подписва „Прокламация за освобождението на робите„.

Да, но тя се разпространява само върху метежните Южни щати. Впоследствие някои обвиняват Линкълн, че „Прокламацията“ е пропагандистка и има за задача да дестабилизира Юга. Линкълн винаги ли е бил идеен противник на робството и привърженик на расовото равноправие?

Преди всичко Линкълн е бил политик, принуден да отчита настроенията в обществото. Той разбира, че радикалните лозунги могат да отблъснат от него потенциалните избиратели. Разбира се, първоначално Линкълн не е бил непримирим аболиционист и когато му се е налагало да говори за робството, той се е стараел да отговаря уклончиво в духа на „Крим не е сандвич“ (бел.ред. Става дума за изказването на руския опозиционен политик Алексей Навални. На въпрос на журналист към Навални, дали ще върне Крим на Украйна, ако стане президент, той отговаря: „Да не би Крим да е сандвич със салам, за да го разкарваме насам-натам?“). Но, когато по време на Гражданската война отпада необходимостта да се съобразява с избирателите от Юга, той успява да действа по-решително.

Актьорът Томи Лий Джоунс в ролята на Тадеуш Стивънс във филма „Линкълн“ (2012 г.)

Войната принуждава значителна част от американското общество да преразгледа възгледите си за робството. Ако през 1861 г. радикалните републиканци, като Тадеуш Стивънс са били маргинали, то през 1865 г. те вече притежават сериозно влияние, с което оказват давление чрез Конгреса за конституционни поправки за забрана на принудителния труд.

Между другото на 12 април 1861 г. американските вестници публикуват новината за отмяната на крепостното право в Русия, в същия ден когато е обстрелян форт Съмтър и започва Гражданската война в САЩ.

Новината от Русия повлиява ли по някакъв начин на американците?

Аболиционистите се възползват в максимална степен от това в пропагандата си. В обсъжданията за необходимостта от ликвидиране на робството те дават за пример Русия, с която американците често се сравнявали, именно защото те смятат робството и крепостното право за близки по същност. След това и самият президент Линкълн се насочва към руския опит и лично моли дипломатите, завърнали се от Петербург, да четат публични лекции за отмяната на крепостното право в Русия. Това е един от редките случаи, когато в нещо изпреварваме американците и те ни догонват. Може би следващият подобен епизод се случва едва след сто години, когато първи излетяхме в космоса (макар че и след революцията в Русия някои културни експерименти привличат вниманието на американците).

Обяснете, моля ви, очевидното противоречие, как семейството на командващия армията на Севера генерал Юлисис Грант са робовладелци, а противостоящият му генерал Робърт Лий е бил идеен противник на робството?

Така е, немалко робовладелци е имало и сред северняците. Нещо повече, на страната на Севера застават три робовладелски щата- Делауеър, Кентъки и Мериленд (в два щата- Вирджиния и Мисури, обществеността се разделя по отношение на Гражданската война) (Мисури е разделен на две части, всяка от които има свое правителство подкрепящо различните страни във войната.). Аз вече казах, че първоначално за значителна част от северняците въпросът за единството на страната е по-важен, отколкото отношението към робството. Сред южняците воюват и принципни противници на робството. Но това не отменя факта, че Конфедерацията е робовладелческа държава.

Ако в конституцията на САЩ робството не се споменава (бащите-основатели смятат, че с времето то само ще изчезне), то в конституцията на Конфедерацията робството е вписано, като неотменна част от държавното устройство. Тези, които се сражават на страната на Юга би могло да са ръководени от всякакви мотиви: защита на родната земя, съхранение на собствения начин на живот или ненавистта си към янките. Но обективно погледнато всички те воюват за робството, без значение как се отнасят към него.

Истина ли е, че Англия и Франция негласно поддържат южняците и дори са възнамерявали официално да признаят Конфедерацията? Планирали ли са да създадат коалиция срещу САЩ, в която са искали да поканят и Русия, която в крайна сметка отказва и поддържа Севера?

Да, всичко е било точно така. Франция и Британия признават Юга за воюваща страна, а не за метежна територия, както настояват във Вашингтон. В армията на южняците е имало много британски съветници, един от които е доста колоритно показан в популярния филм „Гетисбърг„. По това време Франция следва политическия курс на Великобритания, а Лондон още от времената на Войната за независимост има традиционно напрегнати отношения с Вашингтон.

Защо?

Лондон винаги и навсякъде се стреми да съхрани баланса на силите в свой интерес. Ако някоя друга страна засилва своето влияние, то англичаните полагат усилия да я възпрат, създавайки й противовес. През целия XIX век Великобритания сдържа първоначално Наполеон, след това Русия, а след това и Германия. Но в Северна Америка тази политика неизменно претърпява крах, доколкото Канада и Мексико винаги са били явно по-слаби от САЩ. Англичаните са разчитали на Тексас, който девет години е бил независима държава. Но не се получава – през 1845 г. Тексас влиза в състава на Съединените щати.

Възстановка на Битката при Гетисбърг, най-кървавото сражение през Гражданската война в САЩ (1865 г.) Снимка-Paul Vathis / AP

Ето защо разцеплението на САЩ на две държави за Лондон е изгодно. Великобритания и Франция предлагат на Петербург заедно да вземат участие в мирните преговори. Но Русия решително отказва и недвусмислено изявява поддръжка за легитимното правителство на САЩ. Русия е единствената от европейските държави, която по време на Гражданската война в САЩ не се заиграва със сепаратистите от Юга.

Самите американци как реагират на позицията на Русия?

За мнозина това е удивително, особено за южняците, разглеждащи Русия, като близък и разбираем свят: консервативна, селска страна със сходна система на управление. Но в тогавашна Русия, където се разгръщат Великите реформи на Александър II, дневният ред в много отношения съвпада със задачите на Севера – отказ от принудителния труд, радикални реформи и форсирано развитие на промишлеността. Освен това в Петербург помнят, че в неотдавнашната Кримска война Британия и Франция са врагове на Русия, а САЩ, напротив, й симпатизира.

Руски флот в Ню Йорк

Как повлиява Полското въстание от 1863 г. срещу Русия на всички тези събития? Чел съм, че благодарение на позицията на САЩ е осуетена международна конференция за Полша, както и военно вмешателство на Англия и Франция в този конфликт.

Мисля, че в това има известно преувеличение – по това време влиянието на САЩ в света не е толкова значимо, че мнението на САЩ да може да предотврати англо-френска коалиция по полския въпрос. Но заплахата за война през 1863 г. между Русия от една страна и Британия и Франция от друга страна заради полското въстание е била напълно реална. В Русия сериозно са се опасявали от повторение на сценария от Кримската война.

Битката при Линчбърг

По това време, както в Русия, така и в Европа и Америка е била много популярна аналогията за полското въстание с Гражданската война в САЩ. Смятало се е, че Русия смазва полските сепаратисти, а САЩ пък воюват със сепаратистите от Южните щати. И дори англичаните, които еднакво отрицателно гледали на тези събития, считали тези явления за тъждествени.

С каква цел руски ескадри посещават Ню Йорк и Сан Франциско през 1863-1864 г.? Това демонстрация на подкрепа спрямо САЩ ли е или стремеж да се прехвърли част от флота по-близо до морските комуникации на Англия, в случай че тя започне война с Русия заради Полша?

И едното, и другото. В разгара на полската криза руското адмиралтейство се стреми да изведе флота от Балтийско море на оперативен простор, за да може в случай на военни действия с Англия да не се повтори ситуацията с Кримската война, когато флотът се оказва затворен в базите си. Но решението да се насочат ескадрите именно към крайбрежието на САЩ е била сериозна политическа крачка в подкрепа на Севера. По онова време и двата мотива са били разбираеми за всички, но по очевидни политически причини Северът и американската преса подчертават именно това, че с това стратегическо маневриране Русия изразява солидарността си към САЩ. Това въодушевява американците и помага за повишаването на моралния им дух в преломния етап на Гражданската война.

Въобще това е един от моите любими сюжети в руско-американските отношения. В зависимост от тяхното състояние, след това САЩ неведнъж изменя трактовката им. Политици или публицисти, популяризиращи сближаване с Русия или Съветския съюз, изтъкват доброжелателния характер на посещението на руския флот през 1863 г. На което техните опоненти възразяват, че по такъв начин Русия просто решава собствените си военно-стратегически задачи. И тези цикли на преоценка на тези събития се повтарят десетилетия в САЩ.

Реконструкция и примирение

Разбираемо е защо почти 200 хиляди чернокожи воюват в армията на Севера. Но, защо около 100 хиляди афроамериканци се сражават във войските на южняците?

Това е мит: в армията на Юга чак до последния месец на войната не е имало чернокожи войници. Афроамериканците е можело да бъдат слуги на белите офицери, санитари в болниците, но на предната линия тях не са ги допускали. За да се повери оръжие на чернокожите, през март 1865 г. се е наложило спрециално решение на Конгреса на Конфедеративните американски щати. Три седмици преди капитулацията на генерал Лий в Апоматокс, в околностите на Ричмънд – столицата на южняците, от чернокожите се сформират няколко подразделения. Никакви сто хиляди човека не е имало, а тези афроамериканци, които призовават, дори не успяват да воюват сериозно.

Митът за черните, сражавали се на страната на Конфедерацията, периодично се разпространява от съвременните апологети на Юга. С негова помощ те се опитват да докажат, че в Конфедерацията не е съществувал расизъм, а това, разбира се, не е истина. Когато преди няколко години, споменаването за участието на афроамериканци във войната на страната на Юга попадна в учебника по история на щата Вирджиния, избухна голям скандал – сериозните историци се възмутиха.

Защо след края на войната победителите не започнаха да преследват лидерите на сепаратисткия Юг, а обявиха Реконструкцията?

Навярно това изглежда удивително на фона на нашата Гражданска война, където победителите се стремят максимално да изтребят победените.

Не само това. Когато в Украйна настъпи мир, можете ли да си представите възстановяването на Донбас (между другото флагът на „Новорусия“ е много идентичен на знамето на Конфедерацията) по образец на американския Юг?

Много бих искал да се надявам на това, но в момента такъв сценарий ми изглежда малко вероятен. Уви, след продължителното и ожесточено кръвопролитие на бившите противници ще им е много трудно да живеят заедно. Но след края на Гражданската война в САЩ федералните власти взимат мъдрото решение да не преследват южняците.

Макар че в годините на Реконструкцията (бел.ред. Периодът след Гражданската война, 1865-1877 г., на реинтегриране на загубилите войната южни щати от Конфедерацията в състава на САЩ и отмяна на робовладелската система на цялата територия на страната) Северът фактически напълно управлява Юга, северняците не са имали никакво желание и основание да разстрелват, обесват и затварят в тъмниците бившите конфедерати – и така стотици хиляди хора загиват по време на войната. През май 1865 г. приемникът на убития Линкълн, президентът Андрю Джонсън обявява прокламация за амнистия и опрощаване на редовите привърженици на Конфедерацията. Конгресът се ограничава с приемането на поправки в конституцията възпрепятстващи пътя към политиката и властта на активните дейци на Юга.

Нещо подобно на лустрация?

Да, въпреки че този термин тогава още не се използва. Но по друг начин лидерите на Юга не са притеснявани. Генерал Лий спокойно изживява годините си в качеството си на президент на колежа „Вашингтон“ (бел.ред. Понастоящем Университет „Вашингтон и Лий“).

Тоест Гражданската война завършва с помирение в САЩ?

Да и тази трактовка доминира в продължение на много десетилетия. Но сега наблюдаваме опити за преразглеждане на резултатите от войната. Днес с усилията на афроамериканските активисти и съчувстващата им ляволиберална общественост постепенно се акцентира на друг вариант на историята. Тази версия поддържа мнението, че белият Север и белият Юг са се договорили за сметка на черните. Това се аргументира с факта, че след Реконструкцията в Юга почти сто години се запазва сегрегацията на афроамериканците. Подобна динамика на възприятието на миналото е отчасти обяснима – в много отношения подобен възглед на историческите събития се определя от сегашния дневен ред. Напълно е възможно след половин век да се появи съвършено друго тълкуване на Гражданската война.

Казват, че Гражданската война се превръща в катастрофа и „адски кръстопът на нашето битие“, оформяща сегашния американски характер. Действително ли може да се счита, че тази война е крайъгълният камък на съвременната американска идентичност?

Да, разбира се. Американците и до днес възприемат Гражданската война, като главно събитие в историята на страната си. Тя раздели нацията и я принуди да преосмисли себе си. И, както виждаме нейните последствия се чувстат досега.

До неотдавна САЩ изглеждаха успешен пример за мирно съжителство на два типа идентичност. В Русия някои хора разсъждавайки относно сложността при интерпретацията на нашата Гражданска война посочват американския опит: в Северните щати паметниците на генерал Грант си стоят, в Южните щати – паметниците на генерал Лий също. И всички са удовлетворени, всички имат своята истина. Но сега виждаме какво се случва със статуите на генерал Лий и другите конфедерати. Нима тази концепция за паметта в САЩ претърпя крах и сега се налага да говорим за начало на преформатирането на самите основи на американската нация?

Да до последните събития аз също обичах често да говоря за американския модел, като начин на мирно съжителство на две вариации за паметта за Гражданската война. Не бих могъл да кажа, че тази трактовка от американската история в момента търпи крах, но е ясно, че изпитва сериозна криза. Защо е така – това е тема на отделен разговор.

Битката при Линчбърг

Накратко казано, предполагам, че днес американската политика на идентичност навлиза във фаза на остър конфликт. За това допринесе избирането за президент на Барак Обама и след него на Доналд Тръмп, което провокира негативна реакция първо в една част от обществото, а след това в другата. Подобна социална поляризация доведе до радикализация на методите за политическа борба и до улични стълкновения. Все пак е добре, че това взаимно ожесточение се демонстрира преди всичко върху паметниците, а не върху хората.

Днес в САЩ действително се осъществява преоценка на резултатите от Гражданската война, която в момента все по-често се разглежда от гледна точка на угнетените афроамериканци и борбата им за свобода. Във всеки случай масовото демонтиране на паметници свидетелства за това, че в страната се реализира някакъв вид революция. И за мен е доста интересно как самите американци възприемат последните събития.

Източник- www.lenta.ru

Статията е част от архива на www.worldrubric.com

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.