Защо Германия и съюзниците ѝ загубиха Първата световна война

Сесар Сервера – вестник «ABC», Испания

През 4-ти век пр.н.е. римският историк Флавий Вегетий заявява: „Онзи, който иска мир, трябва да е готов за война“. В историята на войните няма нищо по-ужасно от внезапния завой от мир към война. И няма нищо по-пагубно от това да започнеш война без нужната подготовка или да считаш, че мирът ще продължи вечно.

Първата световна война беше предшествана от най-дългия мирен период в историята на Европа. Самите страни се включиха във войната неподготвени, в ситуация, в която никоя от участничките не разполагаше с тактически план, който да съответства на новото ниво на техниката. В резултат на това загинаха 70 милиона души. До Втората световна война човечеството не се беше сблъсквало с по-голяма катастрофа от тази, която преживява в периода 1914-1918 г.

Първата световна война има несъмнен прецедент и това е Гражданската война в Америка. По време на този конфликт и двете страни са принудени да увеличат недостатъчните си сили възлизащи на 16 367 войници (това е била числеността на националната армия преди избухването на Гражданската война) до две чудовищно огромни ​​армии: 2 600 000 души на Съюза и един милион на Конфедерацията.

И на двете армии не им достигали опитни офицери, щабовете им са със закостеняло мислене, а поуките, извлечени от Наполеоновите войни, остават неусвоени. Новите мускети с нарезни цеви променят тактиката по време на война и довеждат до чудовищни ​​загуби: 646 392 загинали от Съюза и 483 хиляди души от Конфедерацията.

По аналогичен начин началото на Първата световна война е белязано от технологичен пробив, а офицерите в Европа отново са твърде заети да посещават политически мероприятия, вместо да усъвършенстват знанията си по тактика, оперативно изкуство и стратегия. От 1871 г. в Европа не се води нито една война от крупен мащаб, освен тези в колониите на хиляди километри от Европа. Нововъведенията във военната техника са в истински подем: пушки, картечници, гаубици, бездимен барут, нитратни взривни вещества, лафети с противооткатни устройства, бронежилетки, танкове, отровен газ, авиация и т.н.

Най-големите европейски държави, вдъхновени от консервативна Прусия от началото на ХІХ век, се отнасят резервирано към всички тези преобразования и правят прибързани и погрешни изводи от колониалните войни, които се водят в този период от време. Именно затова обявяването на война от страна на Германия на Франция на 3 август 1914 г. е прието с въодушевление в много части на Европа, тъй като се е предполагало, че войната ще бъде кратко и решително стълкновение (така, както смяташе и Линкълн в началото на американската Гражданска война).

Германия. Берлинчани събрали се край паметника на Бисмарк ликуват, след като научават новината за обяваването на война срещу Франция.
Германия, Паметникът на Бисмарк. Берлинчани ликуват, след като научават новината за обяваването на война срещу Франция.

От немските кабинети до френските окопи

Причините поради, които Германия и нейните съюзници губят войната са многобройни и те до голяма степен са свързани с краха на немската индустрия. Разбира се, те не са свързани с липсата на инициативност или тактическа решимост. Непоколебимостта и увереността на Германия причини на Европа невиждани преди това кланета, които много скоро обаче са засенчени от тези през Втората световна война.

Берлин. Запасняци се отправят към мобилизационните пунктове. Ентусиазираните им синове гордо пристъпват до бащите си, които отиват на война.
Берлин. Запасняци се отправят към мобилизационните пунктове. Ентусиазираните им синове гордо пристъпват до бащите си, които отиват на война.

Новото поколение агресивно настроени немски офицери не приема заветите на Ото фон Бисмарк. Точно тези офицери, които разглеждат войната като напълно приемливо решение, разработват стратегия, която считат за окончателна и неотменима – това е планът „Шлифен“.

Планът Шлифен

Граф Алфред фон Шлифен разработва план, който би трябвало да разреши проблема на Германия с войната на два фронта – с Франция на запад и с Русия на изток – и освен това да допринесе за победата в рекордно кратки срокове. Взимайки като отправна точка обходния маньовър на Ханибал в битката при Кана, Шлифен възнамерява през Белгия да заобиколи по фланговете френската армия. Справяйки се по най-бързия начин с френските войски, Германската империя е трябвало да пренасочи силите си в подкрепа на нейния съюзник Австрия (в чиито военни възможности, ако трябва да бъдем честни,  тя не вярва), която воюва с Русия.

Планът Шлифен
Планът Шлифен

В германския план придвижването на един и половина милиона войници е било разписано пункуално и точно по дни. Според този обстоятелствен график се е предполагало, че в рамките на шест седмици Франция ще бъде завладяна, след което немските войници ще бъдат прехвърлени по най-бързия начин на Източния фронт. Планът е предвиден да се реализира в максимално кратки срокове, но не отчита възможните усложнения или политически трудности, които са свързани с нахлуването в трети държави.

Съгласно немските предвиждания, ако планът се осъществи в кратковременни срокове, тогава отсрещната страна не би разполагала с време за ответна реакция. Но в случай, че нахлуването в Белгия се проточи, тогава биха могли да се появят непредвидени политически последици: Великобритания вероятно ще влезе във войната, а Съединените щати ще започнат да обмислят влизането в нея.

На 4 август 1914 г. ръководителите на германския щаб Молтке-младши (племенник на легендарния пруски генерал) и Ерих Лудендорф започват изпълнението на плана на Шлифен. Подобно на всички планове, които се разработват в канцелариите, той много скоро се сблъсква с реалността. Теоретично този план би могъл да бъде успешно изпълнен, но забавяне при преминаването през Белгия, както и затруднения в логистичен план, саботирани от остатъците на белгийската армия, правят невъзможно унищожаването на Франция в предвидения срок. Скоро Германия се оказва в това положение, от което тя се опасява най-много: война на два фронта.

За щастие или за нещастие за Германия, останалите европейски лидери също не предвиждат дълготрайния конфликт. Никой не е и предполагал, че съвременната война може да продължи повече от една година или че неразвитите в икономическо отношение държави биха могли да участват продължително време във военен конфликт, без да изпаднат в икономическа криза. По този начин застоят във войната изненадва всички, които нямат подготвен план в случай на непредвидени обстоятелства.

Дълбоко ешелонираната немска отбрана

Плановете за бързото превземане на Франция се удължават с четири месеца, оставяйки зад себе си половин милион жертви. Централна Европа се разсича от дълга линия от траншеи, а мизерията и страданието стават неизменна част от живота на войниците. Мощта на огнестрелните оръжия превръщат всяка една позиция в непристъпна крепост, поради което фронтовите линии не се променят в продължение на три години. Непрестанните опити на Германската империя да реализира целите си на Запад се превръщат в кървави кланета. Парадоксално, но само на Източния фронт нещата вървят по-добре от очакваното за Кайзерова Германия. Руската империя започва да се разпада отвътре и Германия просто трябваше да премахне остатъците от нея.

1915 г. е благоприятна за интересите на Централните сили (Бел.ред. Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя), но следващата година донася огромни загуби на Германия. Осъзнавайки, че ресурсите на съюзниците им позволяват да проточат във времето конфликта, в края на годината немският щаб планира решаваща атака срещу френския град Вердюн. Това сражение се превръща в артилерийска касапница, в резултат на която общите загуби на двете страни възлизат на 400 хиляди убити и 800 хиляди ранени. Поради гигантските загуби и началото на новата офанзива на британците при река Сома, най-накрая немците са принудени да се оттеглят.

Пустиня и опустошение след битката при Вердюн.
Пустиня и опустошение след битката при Вердюн.

Става очевидно, че традиционните тактически действия вече не съответстват на новите технологични реалности. Един от класическите методи за постигане на успех се е смятал интензивният обстрел на противниковата отбрана последван от всеобщо настъпление на пехотата. Този начин за водене на военни действия води до огромен брой жертви и е неефективен, тъй като предварителният артилерийски обстрел разкрива на врага основното местонахождение на противниковите войски.    

В битката при Сома британците изстрелват един и половина милиона снаряди само за една седмица, след което четиринадесет британски дивизии предприемат настъпление срещу германската армия. Когато британците са на 100 метра от противниковите позиции, немците започват непрекъснат обстрел на атакуващата британска пехота. Едва неколцина британци успяват да се доберат до немските окопи.

Септември 1916 г. Река Сома. Планини от гилзи от 84-мм снаряди.
Септември 1916 г. Река Сома. Планини от гилзи от 84-мм снаряди.

По време на атаката са убити 19 240 души, 35 493 са ранени, а 2 152 души се водят  безследно изчезнали. Единствено прословутата британската упоритост позволява през следващите няколко дни позициите да бъдат възстановени. Британците съсредоточават атаката си върху няколко конкретни цели, което води до бавно увеличаване на загубите сред германците.

Германците не са в състояние да продължат войната с това темпо и решават радикално да изменят стратегията си. Ерих Лудендорф поема командването и нарежда на група военни ветерани да разработят нова доктрина: „Методи за водене на отбранителна война“.

Според новата доктрина пред защитната линия е трябвало да бъдат разположени картечни разчети, докато пехотата е трябвало да бъде изтеглена в тила, където обсегът на вражеската артилерия не може да ги достигне, очаквайки заповед за контраатака. Новата доктрина придава особено значение на по-нисшестоящите чинове: на капитаните и лейтенантите е било разрешено да вземат самостоятелно решения на място.

Стратегията на т.нар. дълбока отбрана показва своята ефективност при френската офанзива през пролетта на 1917 година. В крайна сметка, френските войски въстават и отказват да участват в по-нататъшни атаки. Германската тактика осигурява още една година война.

Настъплението в дълбочина: успехът и гробът на Германия

Войната продължавала вече четири години. Германия устоява, с незначителната подкрепа от страна на Австрия и Османската империя, продължителна конфронтация с три държави – Франция, Англия и Русия, които са подкрепяни от САЩ.

До самия край на войната Кайзерова Германия съхранява тактическата инициатива, като през 1918 г. дори успява да удържи победа на Източния фронт (Бел.ред. Капитулациите на Русия и Румъния). Малко не ѝ достига да се сдобие с победа и на Западния фронт. Липсата на ресурси и невъзможността за тактически реформи попречват това да се осъществи. Успешната „дълбока отбрана” се съпътства едновременно от „настъпление в дълбочина“, което свидетелства, че войната не е най-доброто място за опити и грешки.

Немска щурмова част в Карпатите.
Немска щурмова част в Карпатите.

В основата на „настъплението в дълбочина“ е създаването на елитни подразделения. До решителната 1918 г. са създадени четиридесет щурмови бойни части начело с офицери, които са обучени в съответствие с новата доктрина. Инструкциите одобряват вземането на самостоятелни решения от страна на подофицерския състав по време на сражение. Точността и скоростта се оказват ключов фактор за успешното изпълнение на новата тактика.

Немски щурмоваци. Най-вероятно 1916 г., битката при Вердюн.
Немски щурмоваци в атака. Най-вероятно 1916 г., битката при Вердюн.

Операция „Михаел“

На 21 март 1918 г. Ерих Лудендорф нарежда стартирането на последната мащабна германска офанзива в тази война – операция „Михаел“. Новите щурмови подразделения се проявяват блестящо при напредването по всички линии на атаката. Но неслучайно в продължение на няколко месеца Германия сама копае гроба си – провалът на настъплението е предизвикан не от неуспеха на авангардните части, а от тила. След като един милион войници атакуват френската и английската отбрана, Лудендорф е бил доста близо до разкъсването на територията контролирана от съюзниците.

Операция "Михаел". Германска щурмова част атакува вражеските позиции.
Операция „Михаел“. Германска щурмова част атакува вражеските позиции.

В отговор френският командващ Петен изпраща подкрепления от юг, които, заедно с избора на общ командир на съюзническите войски, преустановяват немското настъпление в рамките на една седмица. Германците вече се насочват към самото сърце на Франция, но претърпяват неуспех точно преди на сцената да се появи САЩ.

В средата на 1918 г. капитулацията на Централните сили изглеждала неизбежна. От тактическа гледна точка Германия се справя перфектно, макар че в „бягането на дълги разстояния“ се налага да подкрепя слабите си съюзници, което попречва на плановете ѝ. Необмислените решения  на Лудендорф погубват военната промишленост. Освен това командването снижава ефективността на останалата част от армията и отклонява скъпоценни ресурси от ключови места до второстепенни за военната кампания направления.

След Ноемврийската революция император Вилхелм II избягва в Холандия. За да се сложи край на конфликта, на 11 ноември 1918 г. правителството на Ваймарската република подписва Компиенското примирие. Ужасът на съвременната война настига изненадващо Европа и точно така мълниеносно я напуска.

Най-дългият период на мир ще бъде заменен от продължителен период на войни (Първата световна война отстъпва мястото си на Втората световна война, а след това следва Студената война). Твърдостта и безразсъдството на Германия подсказват на всички, че в бъдещите конфликти тя ще бъде ужасяващ противник. Много скоро духът ѝ ще бъде проникнат от чувството на изпепеляващ гняв…

Статията е за Първата световна война, но тези, които се интересуват и от историята на следващия световен конфликт са добре дошли в нашата Фейсбук група: „Втора световна война“.

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.