Защо американските ученици са добри спортисти и посредствени ученици

Да наблюдаваш урока по плуване край местния басейн в Бъдезда, щата Мериленд, както го правех всяка събота сутрин, означаваше да се възхищаваш на американската амбиция, позитивна нагласа и хъс. Тези качества са очевидни с оглед на ентусиазма, с който децата ми биват насърчавани с викове да се хвърлят във водата от крайно оптимистично настроените им треньори. Всичко това е видимо от начина, по който инструкторите рязко реагират на всяко оплакване от страна на подопечните им. Най-малкото ми дете беше само на три, когато започна с плуването и въпреки протеста от негова страна, получи много топло съчувствие, но никой не му позволи и най-малкото отпускане. – „Хайде, пич, престани да се оплакваш, да го направим“!

Класацията

И колкото тренировките по плуване са добри, толкова преподаването в училище е на доста ниско ниво. В началните училища на страната изглежда не са склонни да осигуряват нужното ниво на образование на децата. Според последните международни класации на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), американските деца са оценени около средното ниво по отношение на четене, под средното за природонаучните предмети и с оценка слаб по математика, където те заемат 27-мо място от 34 развити страни. На 15-годишна възраст децата в щата Масачузетс, където образователните стандарти са по-високи, отколкото в повечето американски щати, дотолкова изостават от своите връстници в Шанхай по математика, че би им отнело повече от две години в редовното образование, за да наваксат.

Отсъствието на амбиция

И това не е поради липса на инвестиции. Америка харчи повече за образованието на децата си от почти всички страни в света. Изключение правят само няколко богати страни. Това не се дължи и на високото ниво на социално неравенство: делът на американските деца, които са с лош социален статус е сходен с този на другите страни в класацията на ОИСР. Всъщност причината, според моите наблюдения и анализи на американската образователна система, се корени по-скоро в разочароващата липса на амбиция за постигане на интелектуални резултати. Амбиция, която да съответства на спортната такава, която е толкова добре развивана в нашия плувен басейн, а и не само тук.

Разликата с европейските училища

Основното училище на децата ми, смея да твърдя, е едно от най-добрите в Америка и в много отношения е страхотно. Всичко в него е подредено, обстановката е много приятелска, с добре обезпечена материална база и гъмжащо с развълнуваното потомство на успешни родители, които работим във Вашингтон, окръг Колумбия. Учителите в това училище са много усърдни, отзивчиви и излъчващи същата неизчерпаема позитивност като инструкторите по плуване. Имаме голям късмет, че сме попаднали на тях. И все пак контрастът с едно нормално лондонско държавно училище, от което преместихме по-големите ни деца, в известен смисъл е обезсърчителен.

Училище САЩ

След две години училище в Англия шестгодишният ни син беше далеч по-напред от американските си връстници, така че трябваше да го преместим в по-горен клас, където отново се оказа по-напреднал от съучениците си. Това се дължи отчасти на факта, че американските деца започват редовно училище на пет години, една година по-късно от повечето британски деца. Но има и други по-съществени причини.

Методиката

Прекалено голяма част от уроците по математика на най-големия ми син се състоят от гениални начини да изучава отново и отново неща, които изглеждат очевидни. Никога не съм си представял, че има толкова много различни начини да се разсъждава над простото събиране. А синът ми вече можеше да събира. Той обича да чете и пише. Но неговата домашна работа по английски се състои от упражнения за подреждане на колони от думи в групи. Синът ми смята това за безсмислено задание.

В основата на проблема е образователният дух, който повишава самооценката в сравнение с реалните академични постижения. Това се основава на теорията, че високото самочувствие довежда до всевъзможни други добродетели, включително и академични постижения, защото децата, които се харесват, биха обичали и учението – нали така?

Не съвсем. Има ясни предимства на американския подход: Очаквам децата ми да са по-добри публични оратори, отколкото биха били иначе. Но няма убедителни доказателства, че самооценката е свързана с действителните постижения, за разлика от неясното усещане на собственото достойнство.

Самочувствие, което не се базира на твърда основа

В проучване сред осем страни американските деца са на първите места по мнението им за техните знания по математика, но същевременно са с най-лошите резултати. За корейските деца е валидно обратното: смятат се за по-слаби по математика от всички други деца, а всъщност са оказва, че са най-добрите. Също така, проучването на ОИСР установява, че американските деца вярват, че са добри в математиката и наистина се справят с простите сметки добре; но, когато им се даде малко по-сложна задача се затрудняват много.

Това е отвратително. Тази тенденция за демонстриране на самочувствие е пропито с езика на взаимоуважението. Въпреки това насърчаването на децата в тази посока и напомпаната представа за техните постижения изобщо не е достойна за уважение. Това е гигантска заблуда.

Може да попитате, дали подобен тип култура не подкопава успеха на спорта в Америка, както това се случва в американските училища? Отговорът е, че това наистина се случва заради схващането, че за всичко трябва да има награда, но конкуренцията смекчава този ефект. В урока по плуване на моите деца най-важната конкуренция е със самата вода. И, ако треньорите им се бяха съсредоточили върху това да накарат децата да се чувстват добре, докато плуват, вместо да ги научат да плуват, можеше и да се удавят.

Източник- www.1843magazine.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.