«Завръщане от ада» – как преболедувах короновируса

Коронавирусът е цяло семейство от вируси, което включва повече от 30 вида. Видовете коронавирус са обединени в 2 подсемейства. Те могат да заразят не само хората, но и животни – котки, кучета, птици, прасета и едър рогат добитък.

Вирусът е открит през 1960 г. и получава името си заради власинките на обвивката му, които наподобяват корона. Известно е, че коронавирусите могат да причинят редица заболявания – от обикновената настинка до тежък остър респираторен синдром (ТОРС или «атипична пневмония»).

Проявите на респираторния синдром при заразяване с коронавируса 2019-ncoV могат да варират от пълно отсъствие на симптоми (безсимптомно протичане) до тежка пневмония с дихателна недостатъчност, която може да доведе до летален изход. При болния обикновено се наблюдава висока температура, кашлица, задух. Същевременно не винаги се развива пневмония. В някои случаи могат да се появят стомашно-чревни неразположения, включително диария. Тежките прояви на заболяването могат да включват спиране на дишането, което налага пациентът да бъде включен към апарат за изкуствено дишане. На фона на тежкото протичане на заболяването е възможна вторична инфекция с гъбична и бактериална инфекция.

Вирусът е особено опасен за хора с отслабена имунна система, възрастни хора, както и за пациенти със съпътстващи заболявания – захарен диабет, хронични белодробни заболявания и др.

Хигиената на ръцете е ефективна мярка за профилактика на въздушно-капковите инфекции. Мийте ръцете си продължително време (не по-малко от 20 секунди) и често. Не докосвайте лицето си с ръце. И още нещо – народните методи на лечение, като чай с лимон, чесън и т.н., са неефективни при лечение на коронавирусна инфекция. При симптоми на заболяването (температура, хрема, кашлица, болки в гърлото и др.) трябва незабавно да се консултирате с лекар!

Майкъл Стандарт, вестник «Гардиън» (The Guardian)

Казвам се Тайгър Йе. Живея в Ухан и следвам японска филология. Университетът ми се намира в радиус от 5 км от вече печално известния в целия свят пазар за риба и морски дарове (където, както е известно, е възникнал коронавирусът). Сега се чувствам леко изплашен, че през цялото това време съм бил близо до огнището на епидемията, а същевременно проявявах нехайност. Нямам никаква идея как се заразих. Винаги се храня в един и същ хонконгски ресторант, разположен близо до университета. Поради студеното време рядко се разхождах по улиците и тъй като след лекции изпитвах силна умора, веднага се прибирах вкъщи. Когато семестърът започна, останах да живея при родителите си, а не в общежитието.

На 17 януари почувствах болка в мускулите. Възможно е да имах температура, но лека, затова дори не я измерих. За да облекча мускулните болки, изпих няколко хапчета, тъй като бях сигурен, че това е обикновена настинка. Сега разбирам, че може би съм пропуснал най-доброто време за лечение, тъй като в ранните стадии, вирусът не е в състояние да се справи с антивирусните препарати. Няколко дни по-късно започнах да нося маска, защото всички около мен започнаха да ги използват.

Болест и карантина

На 21 януари мускулната болка се засили. Бях на лекции, но тъй като се почувствах зле, се обадих на баща си, който ми каза веднага да се прибера. Същата вечер най-накрая си измерих температурата, която беше повишена. Майка ми каза, че ако до вечерта не се почувствам по-добре, ще отидем в близката болница. Към 11 часа вечерта треската не отшумя и се отправихме към болница «Тонджи».

Болницата буквално гъмжеше от пациенти. Това не ме притесни – все пак «Тонджи» е една от най-добрите болници в Ухан и тук винаги е претъпкано с хора. Но се стреснах от външния вид на лекарите, които бяха облечени с необичайни костюми, които съм виждал само по филмите, в които човечеството е покосено от страшни епидемии. „Нещо страшно и необичайно се случва“ – си помислих аз.

Януари 2020 г. Университетска болница «Тонджи» към Хуачжунския университет за наука и технологии в град Ухан, Китай.

За да избегнем дългото чакане по опашките, се насочихме към Белодробната болница в Ухан, което се оказа правилното решение. Там нямаше нито един пациент. Веднага ми взеха кръв за изследване на пълна кръвна картина, освен това ми направиха компютърна томография на гръдния кош. Резултатите от скенера показаха петна в долната част на белите дробове. Все още не ми беше поставена диагноза, но паническите мисли за коронавирус не ме напускаха. Започнах да приемам предписаните ми в болницата лекарства.

В Ухан беше обявена карантина и баща ми заяви, че не бива да излизам от вкъщи. Благодарение отново на филмите за епидемии знаехме, че евентуално ще имаме нужда от много храна, затова си купихме голямо количество полуготови спагети. Между другото, рафтовете на супермаркета бяха препълнени с храна; единствено липсваха дезинфекциращи средства.

Януари 2020 г. Супермакет в град Ухан.

Имах късмет, че баща ми работи във фармацевтична компания, а майка ми беше завършила специализирани курсове в Медицинския университет. Моите родители ми помогнаха да се справя с болестта. На 22 януари се изолирах от близките си в моята стая. Имах собствена тоалетна, така че това беше доста удобно за мен. Храната ми приготвяше баба ми – тя винаги носеше маска, когато влизаше в стаята ми, за да ми сервира закуска, обяд или вечеря. Освен това цялото ми семейство използваше прибори и съдове за еднократна употреба и след хранене всичко се изхвърляше.

Най-лошият период

На 25 януари се появи суха кашлица, придружена с леко отхрачване. Резултатите от изследването показаха, че инфекцията се разпространява в белите дробове. Лекар ми постави система, но остави непроменени лекарствата. Каза ми, че се съмнява за коронавирус, но само експертна комисия и специален тест могат да потвърдят подозренията му.

Само след едно денонощие вече ми беше почти невъзможно да стана от леглото, а освен това буквално се тресях от студ. Температурата ми се повиши. Тялото ми се раздираше от кашлица. Стомахът и гърбът ме боляха ужасно. Този период – от 21 до 26 януари – беше най-тежкият в живота ми.

Имах нужда от духовна подкрепа. Обзет от отчаяние си пуснах любимия аниме сериал. Гледайки изпълненените с енергичност и жизнерадост лица от екрана, за миг си помислих, че може да умра. Героинята от сериала се сблъска с големи трудности, но съумя да се справи с тях и в крайна сметка всичко стигна до щастлива развръзка.

В този момент аз съвсем се обезсърчих. Причината беше, че в средата на февруари планувах да летя за Япония, където щях да посетя концерт на любимата ми певица Аяка Охаши. Миналата година успях да се насладя на неин концерт и още тогава бях решил, че искам да направя кариера като певец. Удивително, но когато ме мъчеше треската, два пъти сънувах, че се срещам с моята муза. Мисълта за Аяки беше повратна точка в моята болест. Разбрах, че просто съм длъжен да оздравея, тъй като наистина исках да я видя още един път. «Лекарствата трябва да ми помогнат» – повтарях непрекъснато.

На 28 януари треската започна да отшумява и след като ми направиха повторни изследвания, се оказа, че и двата бели дроба връщат нормалното си състояние. Лекарите решиха, че трябва да премина тест за коронавирус. Почувствах се по-добре, но тогава друга беда ни споходи.

Вирусът се разпространява

Януари 2020 г. По улиците на град Ухан могат да се забележат единствено военно-медицински отряди.

На 29 септември по-големият ми брат беше обхванат от треска, придружена с кашлица. И на него му откриха петна в белите дробове. В същия ден баба ми вдигна температура. Точно тогава излязоха резултатите от моя тест, които бяха положителни. Сега бях официално потвърден пациент с „коронавирус“. Това ми даде някои предимства: в продължение на пет дни приемах безплатно лекарства срещу ХИВ (оказа се, че те помагат в борбата с коронавируса). Семейството ми също започна да ги приема.

Баба ми имаше 4 дни повишена температура – на нея не ѝ направих тест, но приемайки същите лекарства, които пиех и аз, тя успя сама да преодолее коронавируса. Излишно е да казвам колко радостен бях, когато на 7 февруари резултатите от теста за короновирус дадоха отрицателен резултат и бях обявен за оздравял. Имах чувството, че съм се върнал от ада. Но все пак, ако не беше Аяки Охаши, тогава всичко можеше да свърши много по-лошо.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.