Животът в Северна Корея. Част 1

Северна Корея. Началото.

В серия от фоторепортажи ще ви разкажа за пътуването ми в една от най-спорните и една от най-интересните страни в света – Корейската народно-демократична република.

На път за Северна Корея в мен възникват смесени чувства. Поради изкривената представа, която се налага от западните медии и пропагандата срещу режима на Ким, е вероятно вътрешните стереотипи и предразсъдъци за страната, които съм си изградил, с течение на времето да се разбият на пух и прах.

В по-голямата част поради незнание, западното общество изпитва страх от севернокорейците. Тази боязън води до разпространяването на най-невероятни истории за неща, които са извадени от контекста. Разбира се, всяка една история притежава своя собствена истина и собствена измислица.

Някои твърдят, че в Северна Корея животът е истински ад, други се въздържат от категорични коментари и се стремят да открият положителните страни във всичко. В своите постове за Северна Корея, аз няма да се намесвам в политиката или да разглеждам „Запада“, като „империалистически агресор“. Освен това не смятам да определям спорния социалистически строй на Ким Чен Ун като загниващ режим с отсъствие на най-базови човешки права. Просто ще ви покажа и разкажа какво видях със собствените си очи, ще споделя впечатленията си, мислите и наблюденията си.

Моето пътешествие стартира от Централна жп гара Пекин. След като обядвах пристигнах на определеното място, където трябваше да се събере нашата група.

Централна жп гара Пекин

Централна жп гара Пекин

Екскурзията до Северна Корея беше организирана от британска туристическа компания. Освен мен в определения час в жп гарата дойдоха още около 30 души. Допълнителна група от дванайсет човека, които желаеха да посетят една от най-затворените страни в света, трябваше да се присъедини към основната група в Дандун. Този китайски град е разположен на границата с КНДР и именно той беше нашата първа дестинация, докъдето трябваше да стигнем с влак.

Във влака за Дандун трябваше да бъдем настанени от представител на туристическата агенция, който вече ни очакваше на определеното място. Той събра паспортите ни и всички заедно се отправихме към касите, където трябваше да получим билетите ни за влака по предварително резервиран списък с пътниците.

Каса на жп гара Пекин
На касите няколко човека, включително и аз, имахме проблем с получаването на билетите. Служителката от жп гарата не успя да намери имената ни в списъка с резервации и просто ни върна паспортите ни, заявявайки че не може да ни даде билети. Както се изясни по-късно, при резервирането на билетите няколко души са били регистрирани в списъка с неправилно записани имена. Например в немския ми задграничен паспорт те очевидно са объркали буквата „D“ c „O“ (EDUARD). Влакът трябваше вече да тръгне, а ние все още нямахме билети, повечето от групата вече се бяха настанили във влака. За миг ми проблесна следната мисъл: „Нима екскурзията трябва да приключи, преди дори да е започнала?“.

Представителят на туристическата агенция беше китаец, който тичаше напред-назад, възмущаваше се, търсейки решение на възникналия проблем. В крайна сметка той успя да купи нови билети за този влак (парите се наложи да платим на място, а те ни бяха върнати впоследствие от друг представител на компанията вече в Дандун). Изпреварвайки малко нещата, ще споделя, че повече никакви проблеми нямахме нито с билети, нито с паспорти при прекосяването ни на Китай. Всички от групата се качихме във влака.

Китайски влак

Купето на китайския кушет-вагон разполага с 6 места. Те са разположени на 3 етажа и по „щастлива“ случайност моето място се падна на третото ниво. Обикновено при пътуванията ми с влакове нямам нищо против местата, които са на горното ниво, но тук на третия етаж просто не можех да се обърна, толкова тясно беше.

Добре, че във влака имаше вагон-ресторант, където нашата многонационална група прекара цялата вечер. Разполагах с достатъчно време да опозная и да побеседвам с членовете на групата. Между другото, всички бяха много интересни събеседници. Все пак не всеки ще се осмели да предприеме такова пътуване, и като правило, повечето от групата бяха вече постигнали нещо в живота. Мнозина от тях бяха посещавали десетки други страни.

Във вагон-ресторанта

По разписание влакът трябваше да пристигне в град Дандун рано сутринта на следващия ден.

Ето ни и в град Дандун. Той се намира в китайската провинция Ляонин на брега на река Ялудзян, която разделя Китай и Северна Корея.

Центърът на град Дандун, Китай

Центърът на град Дандун, Китай

Тук имахме възможност да закусим, за последен път да хванем интернет във фоайето на близкия хотел, да купим нещо за из път, както и да получим суха дажба.

Групово селфи преди потеглянето ни за Северна Корея.

Селфи

На гарата друг представител на туристическата агенция ни раздаде предварително оформени визи. По-точно казано притурка към паспорта, който след това остава при корейските граничари. Всички документи за влизане в страната се подават няколко месеца преди пътуването.

Обложката на притурката

Обложката на притурката

И така планът за следващия ден беше следният: да прекосим китайската граница, да стигнем с влак до севернокорейския град Синуйджу, да преминем през всички гранични формалности, включително проверка на лични вещи и техника, към вечерта да стигнем със същия влак до Пхенян, да вечеряме и да се настаним в хотела.

Корейски билет за влака

Корейският билет за влака

Настанихме се във влака. Този път ми се падна второ ниво в купето. Като включим всички гранични процедури, влакът взима разстоянието до Пхенян за около 6 часа (между другото, разстоянието от границата с Китай до столицата на Северна Корея е малко над 200 км).

В кушет вагона
Преминаване по моста над река Ялудзян (на корейски език Амноккан).

река Ялудзян

Жп гарата откъм корейска страна се намира на 1 км от реката.

Жп гара в КНДР

Влакът спря, в него влязоха корейски граничари с много строги лица и започнаха да преглеждат багажа на пътниците. Един по един. За това, какво е разрешено и какво не може да бъде внесено в страната, ще ви разкажа в един от следващите ми постове.

Забранени снимки на жп перона и граничен офицер във вагона.

Перонът в корейския град Синуйджу

Перонът в корейския град Синуйджу

Капитан от севернокорейските Гранични войски проверява паспортите ни

Капитан от севернокорейските Гранични войски проверява паспортите ни

В края на краищата сакът ми, който беше бъкан с различни джаджи изобщо не беше проверен. Като цяло никой от групата нямаше проблеми с багажа. Това обаче не е изненадващо, тъй като преди пътуването туристическата агенция ни даде доста ясни инструкции, какво може и какво е забранено да се носи от нас.

След това ни чакаше дълъг път до Пхенян. Зад прозореца на влака беше толкова интересно, че практически из целия път правех снимки.

Деца футболистиМагазин

В късния следобед стигнахме Пхенян.

Пхенян

Жп прелез в предградията на Пхенян

Автобусна спирка в Пхенян

Автобусна спирка в Пхенян

На перона на жп гара Пхенян бяхме посрещнати от местни гидове, които трябваше да прекарат с нас следващите 4 дни.

Местните гидове

Групата ни от 40 души беше разделена на 2 части и разпределена в 2 автобуса. Не ни съпровождаха никакви гранични служители. Във всяка група имаше 3 придружаващи: шофьорът, местният водач и представител на туристическата агенция.

Пхенян автобуси
Водачите ни говореха отлично английски език. По пътя към ресторанта направихме кратка екскурзия, разказаха ни за графика през следващите дни, както и някои правила, които трябваше да спазваме.

Водач в автобус
Част 2

Източник- https://gavailer.livejournal.com/391153.html

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.