Животът в Северна Корея. Част 2

Един ден в Северна Корея

Част 1

Вечерта нашата група успешно пристигна с влака в севернокорейската столица – Пхенян. Вечеряхме в ресторант, разясниха ни дневната програма и последователността на мероприятията за следващите 3-4 дни и късно вечерта ни закараха в хотела с двата автобуса. Самият хотел, местоположението му и услугите, които предлага са доста интересни. За тях ще разкажа в една от следващите части. В този пост ще ви споделя как мина първият ми ден в Северна Корея.

В хотелската стая бяхме настанени по двама. Събудихме се в 6 часа сутринта и първото нещо, което направихме беше да се залепим за прозорците.

В рамките на 10 минути беше невъзможно да се откъснем от гледката, която се представи пред очите ни. Бяхме настанени на 17-ти или 18-ти етаж, не съм сигурен точно, и целият град беше „като на длан“ пред нас. Всички тези блокове в сочни пастелни цветове – изглеждаха буквално като играчки! От прозореца на хотелската ни стая се виждаше дори и Кулата на идеите Чучхе. Възможно е чуждестранните туристи да ги настаняват по такъв начин, че да имат красив изглед към столицата от прозореца на стаята си.

Пхенян

Изглед от 17-тия етаж на хотела към Пхенян

Иначе „Чучхе“ е севернокорейска държавна идеология, базирана на социализма и считаща се за адаптирана версия на марксизма-ленинизма. В един момент из целия град започна да се чува музика и улиците се изпълниха с хора излезли на сутрешна физзарядка. Да не забравяме, че колективизмът и трудолюбието са едни от най-важните добродетели в Северна Корея.

Физзарядка

Сутрешна гимнастика по улиците на Пхенян

И така, впечатлени от видяното и очаквайки с нетърпение предстоящия ден, ние излязохме от стаята, влязохме в асансьора и се насочихме към фоайето на хотела, където веднага ни направи впечатление големият брой коли, паркирани пред хотела. Без гид беше забранено да се напуска територията на хотела, но на самия паркинг пред хотела разходките бяха позволени. По неизвестна за нас причина половината от автомобилите бяха без номера. Така и не разбрахме показност ли някаква търсеха севернокорейците или някакъв тип масовка?

Пхенян паркинг

Закуската беше от 7 до 7:30 часа. Според графика в 7:40 часа всички би трябвало вече да са настанени в автобусите. Изпреварвайки малко нещата, трябва да ви кажа, че всичките четири дни минаха по един и същи начин: сутрин напускахме хотела и се връщахме едва вечерта, когато вече беше тъмно.

Храната беше проста и натурална, както едно време в съветските столове, само че с източна характерност и, разбира се, кимчи.

Закуска в Пхенян

Хотелът разполага с отделна стая за комуникации, чрез която можете да се свържете с външния свят: можете да се обадите на семейството си по телефона, да изпратите факс или някаква новина по електронната поща. Това удоволствие ще ви струва 2 евро за 100 кб, 5,5 евро за минута разговор със САЩ, 2,5 евро за минута разговор с други държави и 18 долара за изпращане на една страница по факс.

Хотел в Пхенян
В хотела има магазин, от който си купих пощенски картички за роднините и читателите на блога ми. За да изпратите пощенска картичка, трябва да купите пощенски марки на стойност 10 юана (2,56 лв.). Изпращането на пощенска картичка до САЩ ще ви струва малко повече.

Пощенски марки Северна Корея

Севернокорейски пощенски марки

Още в първия ден ни отведоха на 160 километра от Пхенян на Международното изложение „Дружба между народите“. Това е музеен комплекс, разположен в планината Мьохансан. В залите на музея са изложени колекции от подаръци, които са връчени на династията Ким от чуждестранни делегации, включително самолет, дарен от Сталин на Ким Ир Сен.

По пътя, през прозорците на автобуса можеше да се види Пхенян. Можехме да снимаме практически всичко. Най-спокойно си седях на предната седалка, откъдето щраках безспирно сменяйки от време на време обективите, включително и с телеобектив.

Улиците на Пхенян

Гидовете изискваха от нас да не снимаме три неща: военни, контролно-пропускателните пунктове в града и край града, както и „хора извършващи тежък физически труд“. Впрочем третото понятие е твърде неопределено, за да го съблюдаваме.

Една от забранените снимки:

Улица в Пхенян

Излязохме от Пхенян в 8:25 часа. На пътищата извън столицата не може да срещнете почти никакви автомобили: тук-таме се разминаваме с някоя вехта Волга, а на отделни места и с „Уаз-ки“. По пътя постоянно виждахме работници, които ремонтираха пътната настилка (без да използват никаква техника) или просто хора от селата, които плевяха бурените край пътния банкет. Самите пътища са в окайващо състояние, макар че край шосето навсякъде всичко е чисто и спретнато.

Междуградски път
След като пристигнахме в музея, ни уведомиха, че снимането вътре в комплекса е строго забранено. Освен това, цялата група трябваше да предаде телефоните и фотоапаратите си. В този момент, за да се презастраховам, извадих картата с паметта и я сложих в чантата си. За съжаление, по време на претърсването на вещите ни я намериха, така че се наложи да се разделя с нея. За миг вече се сбогувах с всички направени от мен снимки.

Международното изложение "Дружба между народите"

Въпреки това след посещението на музея, ни върнаха всичко обратно и стана ясно, че никой не се е заинтересувал от нашите вещи. В крайна сметка сред туристите, които пристигат в Северна Корея съществува някаква неоснователна параноя. Между другото, всеки ден запаметявах снимките си на лаптопа в две различни части на харддиска.

Музеен екскурзовод

Музейният екскурзовод в национална носия

В музея, според севернокорейците, са представени над 200 хиляди експоната. По принцип предоставянето на подаръци от официалните делегации е стандартна процедура на дипломатическия протокол. На народа на Северна Корея, това се представя, обаче, като знак на свръхуважение към вождовете на нацията от страна на целия свят.

Нашите гидове пресъздават на лист хартия впечатлението си от посещението на музейния комплекс. За тях това винаги е специално събитие.

Музейни гидове

Около един часа следобед напускаме музея. Точно до международното изложение „Дружба между народите“ се намира единственият в Северна Корея будистки храм.

Будистки монах

Будистки монах

В 13:45 часа напускаме храма и отиваме за обяд в град Мьохансан. Шофьорът дори не си направи труда да си сложи колана. Пътищата са стари и разбити, а на места изобщо без асфалт.

Храната в ресторанта вече беше сервирана по масите, а на входа на ресторанта беше поставена огромна картина с Ким Ир Сен и Ким Чен Ир.

ресторант
Времето, което ни предоставиха за обяд беше само 30-40 минути. В 14:45 часа се натоварихме отново по автобусите. Гидовете отново ни помолиха да не снимаме местните жители, които се занимаваха с тежък физически труд.

Севернокорейски работници

Очакваше ни 3-часов път обратно до Пхенян, където според съставения график трябваше да присъстваме на детски концерт в гимназия, както и да посетим мястото, където се предполагаше, че е роден вечният президент на КНДР Ким Ир Сен. А през целия път нашите екскурзоводи безспирно ни разказваха за живота и бита на хората в Корея.

Севернокорейски селянин. Трактори може да видите много рядко, а в повечето случаи отглеждането на селскостопански култури се извършва с ръчен труд.

Севернокорейски селянин

Завръщане в Пхенян.

Жена плеви трева

Жена, която е приседнала на тревната алея, ръчно подравнява тревата

В 17:30 пристигнахме в село Мангьонде край Пхенян, в което е роден и където прекарва първите 8 години от живота си Ким Ир Сен.

Мангьонде
Мангьонде е място за поклонение и отдаване на почит от страна на народа към Великия вожд.

Къщата-музей на Ким Ир Сен

Къщата-музей на Ким Ир Сен

В 18:30 часа пристигнахме в гимназията в Пхенян, където вече ни чакаха децата, за да ни представят концерт в наша чест.

Гимназистки

Концертът продължи точно 30 минути. Децата се постараха изключително много, беше наистина страхотно! След представлението настъпи време за съвместните снимки.

Вечерта ни отведоха на вечеря в ресторант и около 9 часа се завърнахме в хотела. В хотелската стая намерих време да напиша няколко картички за моите роднини. Най-накрая денят приключи с всеобщо къпане в хотелския басейн.

Басейн
Едва в дванадесет часа се озовах в леглото. Очакваха ме още няколко интересни дни, за които ще ви разкажа в следващите ми постове.

Част 3

Източник- www.gavailer.livejournal.com

Reply