Един век танкове

О.р. полковник Янко Рошкев

Тази година през месец Септември, светът ще отбележи 100 годишнината от първото бойно използване на танковете. 25 години от животът ми преминаха в непосредствено изучаване и работа с тях. Вече остарял и побелял, не мога да се откъсна от мисълта за изключително тежката служба на танкистите и световното развитие на танковете. Нека да се поклоним пред военните танкисти от целият свят, които дадоха живота си във военни и мирни дни в мисли за своята родина. Заставам твърдо зад настоящите и бъдещите танкисти, защото всяка държава, която има армия, има и ще продължава да има танкове. На тях посвещавам настоящата статия.

Танковете на Първата световна война 1914-1918 г.

Танк "Марк I"
Танк „Марк I“.

В раното мъгливо утро на 15 септември 1916 г. в сектора Flers-Courcelette, определен за ничия земя и североизточно от река Сома в югоизточна Франция, войски на Антантата (Великобритания и Франция), атакуват войски на Съглашението (Германия и Австро-Унгария), като използват срещу добре окопалата се немска пехота, ужасяваща машина за убийство – невиждано до онзи момент, движещо се със странен шум и стрелящо огромно желязно чудо.

Войниците го наричат „Дявол“ и панически бягат от него, захвърляйки оръжието си докато се окопитят. До вечерта в шифрограмите и сводките за войските това чудо е наречено и записано: „Танк“. Това е танкът „Смелчак” (модел „Марк I”) на капитан Харолд Уйлям Мортимор „Морти“ от Британската армия, който достигайки първата германска траншея, произвежда с едно от оръдията си дебютния боен изстрел в света. Така възвестява началото на своето военно господство. И нещо прекрасно за капитана – 35 години по-късно на 15 септември 1950 г. се ражда единствената му дъщеря Тили в деня на честването на годишнината от първата битка.

Карта

Първото използване на танковете в битката при р. Сома винаги ще бъде спорно. Разбира се, че те не успяват да постигнат очаквания голям пробив. От доставените 59 танка, са подготвени 49 танка за участие в атаката. По време на изнасянето им към предния край на противниковата отбрана закъсват в калта или се повреждат 17 танка. 32 танка следвани от пехота и прикривани от стелещата се мъгла атакуват на фронт 5 км. 21 танка пресичат фронтовата линия, но само 9 танка пробиват на дълбочина до 3 км.

Най-сериозното обвинение е, че е разкрита тайната от използването на новото оръжие преждевременно, и по този начин е намален шанса за осъществяване на голям пробив в противниковата отбрана. Независимо от това е възможно твърдението, че лошото представяне на английските танкове при р. Сома и през следващите няколко месеца, приспива германското върховно командване в лъжлива вяра, че те са неефективни оръжия.

По този начин е забавена германската програма за производство и използване на танкове и е дадена възможност на английските инженери и конструктори да направят по–ефективно използването на танковете през 1917 г. в битката при Камбре. Как е изглеждал танка модел „Марк I”и какви са били танковете взели участие в Голямата война съм показал и описал в следващите редове:

Схема на танк "Марк I"

Първите танкове са с ромбоидна форма, мъжките са въоръжени с оръдия и картечници, а женските са без оръдия. С екипаж от 8 до 12 военнослужещи, разположени на едно място с размери: дължина, ширина и височина – 7.92 x 4.33 x 2.44 м., без преградни отделения.

Работната среда е изключително тежка и необичайна – температура достигаща до + 50 градуса, висока токсичност – дължаща се на бензинови пари и изгорели барутни газове и почти никаква вентилация на въздуха. Налагало се е защитните люкове/врати/ да бъдат постоянно отворени за влизането на свеж въздух, а в бойна обстановка, когато са затваряни и екипажите са работели под високо психологическо напрежение се е издържало за не повече от 15 до 30 минути.

Танкове

За съжаление, танковете са със слаба броня, силно уязвими от огъня на артилерията, картечниците и близката борба на пехотата с тях. На бойното поле в един боен ден загубите на танкисти и танкове е от 30 до 50%, а понякога и повече. Ако танковете са оцелявали в боя, то екипажите са излизали замаяни с почти некоординирани движения. Трудно са се възстановявали, но пак са влизали в бой и така в продължение на две години.

Има неизброими истории на храброст, решителност и всеотдайност от групи невъзпяти герои. Завръщането им в цивилния живот е труден и продължителен процес. След войната, много от екипажите умират млади, други живеят с травми или заболявания, получени в резултат на тяхното използване в технически несъвършените танкове. Едни изграждат семейства, а други с болките си остават сами до края на недългия си живот. Малък е броя на тези първи танкисти, които постигат голяма слава, уважение и признателност за своите действия. Въпреки това много от тях живеят достойно и стават стълбове на техните местни общности и са пример на служба в името на хората и любовта към отечеството.

През месец април 2016 г. писателят Стивън Поуп посвети на поколенията незабравими 400 страници за живота на първите танкови екипажи в книгата си „The first TANK CREWS”. Препоръчвам я, но все още я няма в нашите книжарници.

И още малко за танковете от Първата световна война. Те са бавно подвижни със средна скорост от 3 до 5 километра в час, дължащо се на голямото тегло за женските – 27.5 и на мъжките 28.4 тона и на малката мощ на двигателите – 105 к.с. Въоръжени са с различен брой оръдия/2-4/ и различен брой картечници/4-6/ и бойни припаси, но достатъчни за изпълнение на поставените им задачи.

В хода на бойните действия полевите командири наблюдават и оценяват силните и слабите страни на новото оръжие с помощта на войниците от бойното поле. Те анализират и предлагат иновативни идеи, които се реализират от конструкторските бюра на заинтересуваните страни. Появяват се по-новаторски танкове произведени от Италия. В тях има отделения – за механик водача, за командира и мерачите на оръдието и картечниците, съответно двигателят е отделен от екипажа в трансмисионно отделение и т.н. Тоест най-близо до концепцията за съвременните танкове са италианците, но и французите, които измислят купола на танка.

Именно по време на войната конструкторските бюра на Франция създават първия куполен танк „Рено” с въоръжение в него и възможност за завъртане на 360 градуса. Появяват се две иновативни решения с монтирането на двигателя отзад (на гърба) и другото с монтирането на двигателя отпред (Германският танк Л II). Танковете са с бензинов двигател, но към края на войната Япония монтира дизелов двигател. Тези танкове се превръщат в стандарт при производството на бойните верижни машини в света. Така е и до сега.

Танк Reno ft-17
Танк Reno FT-17.

Целта на използването на танковете е била – пробив на първата позиция на отбраняващите се войски и достигане на дълбочина 8-12 км. Организационно са били сведени в: секция (взвод) – от 3-5 бр. танка; роти – от 10-16 бр. танка; дружини (батальони) от 30-49 танка, полк – 40-90 танка и бригади – до 152 танка; Тази организация на формированията е запазена и в този момент, като се усъвършенства през годините.

За участие в бойни действия танковете са били придавани към пехотните и кавалерийските формирования и само в отделни случаи самостоятелно. Полевите командири постепенно узряват, като предлагат различни начини за използването на танковете в бойните действия (самостоятелно; във взаимодействие с останалите родове войски – пехота, артилерия, инженерни, химически, разузнавателни и с поддръжката на авиацията; включват се и в състава на морски десанти). Водещите в този период са Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония. Произведени са приблизително 3500 – 4000 танка. По това време Русия няма танкове, а произвежда и използва бронеавтомобили.

Създаването на танкове от „нула“ – винаги е било много амбициозна задача, която в началото могат да си позволят пет държави, впоследствие седем, а в момента около тринадесет страни в света, които икономически са най-силно развити. Що се отнася до модернизацията на танковете, тя се извършва непрекъснато от страни, които имат възможност и необходимост за това. Разбира се, съвременното определение за танка е различно, но то ще ни помогне да продължим по-нататък: Съвършена бойна машина, съчетаваща в себе си мощно въоръжение, висока маневреност и мобилност; голяма живучест (Бел.ред. Способност на техническо устройство, съоръжение, средства или системи да изпълняват своите основни функции, независимо от получените повреди.) и непрекъснато управление.

Танковете в периода между двете световни войни 1919-1939 г.

След Първата световна война идва кулминацията на индустриалната епоха, а с нея и, така да се каже, зловещата възможност да се убива в индустриални мащаби. В Генералните щабове на страните се оформят две противоположни гледни точки за бъдещото използване на танковите войски: първата, че в бъдещи войни с използването на танкове няма никаква перспектива и танковите войски трябва да бъдат ликвидирани (отделни групи във Франция, отделни групи във Великобритания и отделни групи в САЩ), и втората, че бъдещето е на танковете – тяхното правилно използване е най-доброто средство за атака в сухопътните операции (Германия, Италия, Русия, Япония, Чехия, Полша, отделни групи във Франция, Великобритания, в САЩ, както и страните от Балканския регион).

И тогава и сега, танковете се оценяват по няколко показателя: огнева мощ, мобилност, защитеност и непрекъснато управление. През целият период от съществуването на танковете стремежът на производителите им е бил и си остава тяхното усъвършенстване. Разбира се това не е всичко. Съществуват и други фактори, които за съжаление се изплъзват и на военните ръководители, и на политиците. Страните имащи танкове са писали концепции, доктрини, визии, планове и програми за правилното им използване и са събирали воля за тяхната полева реализация. Историята, обаче показва, че когато не е намерен точният баланс за разбирателство между военните експерти и поддръжката на политиците се е стигало и ще се стига до непоправими загуби.

Ето примера с Франция. В описвания период се водят „Локални войни“ с широко използване на все по-усъвършенствани танкове. Страната се превръща в най-мощната танкова сила в света до 1940 г., отчитайки горепосочените показатели с 2 610 нови танка (в това число 655 средни и тежки) и още 2 050 остарели Рено FT17/18, а също 4 010 танкeти, около 590 бронеавтомобила и 3 560 бронетранспортьора на вериги. При това средният танк Сома S35 се е считал за един от най-добрите в света, а тежкият B1bis е бил с репутация на „неуязвим“ с неговата 60-мм броня. „По време на танковата битка аз напразно се опитвах да унщожа френски танк „В1 bis“, казва генерал Гудериан. „Всички снаряди рикошираха от дебелите бронирани бордове, без да му причинят някаква вреда. Нашите 20 мм и 37 мм оръдия бяха неефективни“.

В същото време, поради напрежение в обществото между политическите и военните среди, не се извършва реализацията на останалите фактори. Не е извършена необходимата реорганизация на танковите войски и подготовката им за предстоящата война не се е провеждала или е сериозно подценена. Хитлерова Германия, чрез използването на по-малко на брой и по-несъвършени леки танкове, с добре обучени екипажи и прилагайки тактиката на „Блицкрига“ (светкавична война с масирано и ефективно използване на танкове, авиацията, артилерия и родове войски), разгромява Франция през 1940 г. за броени дни.

В този период много по-далновидна е Италия, която от 1920 година стартира „10-годишна програма“ за създаване на танковите си войски, организирани в бронетанкови бригади и дивизии. По този начин се превръща във втора танкова сила. През февруари 1926 година използва в битка за първи път танка „Фиат 3000“ и господства с него до 1940 г. в Северна Африка.

Видове танкове

В периода между двете войни и непосредствено след разгрома на „Белогвардейците“ в Гражданската война СССР/Русия/, предприема мащабно строителство на танкове. Количеството на руските танкове непрекъснато нараства и към 21 юни 1941 година Червената армия излиза на челно място в света, което държи и в момента по брой на произведените и използвани в бойни действия танкове. „Ако знаехме точния брой на руските танкове, никога нямаше да нападнем Русия”, казва генерал Гудериан. Те и сега се уточняват и цифрата им непрекъснато нараства от 10 000 до 28 000. До сега се отричаше, но вече е ясно, че на 21 юни 1941 година Червената армия е имала 711 тежки танка КВ и 59 Т-35 („Боевой и численный состав Вооруженных сил СССР е период Великой Отечественной войны“. Статистический сборник №1, 22.06.1941 года). Същият източник сочи, че на 21 юни Съветският съюз е имал точно 1400 танка Т-34.

И сега няколко думи за Япония. В периода от 1931 г. до 1941 г. японците построяват близо 1700 танка, което ги прави четвъртият по големина строител за времето си. В бойни действия участват 1060 танка. Разработва и „О-И“ супер тежък танк с тегло 120 тона, две оръдия, три картечници и 11 членен екипаж.

Какво е положението на Балканите?

Видове танкове

В началото на 30-те години на 20 век Балканският регион е сочен като барутен погреб на Европа, който всеки момент може да избухне. Географското разположение на страните е налагало непрекъснато да се повишава потенциала на отбранителната им промишленост и да не спира стремежа за поддържане на сравнително добре въоръжени армии, които да им гарантират националната сигурност. Кралство Румъния е първата държава от Балканите, която се въоръжава с 90 френски танка до 1920 г., а до 1935 г. нейните танкове вече са около 200, предимно френско и чешко производство. Кралство Сърбия/Югославия след 1919 г./ до 1930 г. приема на въоръжение основно 80 френски танка. Въоръжените сили на Кралство Гърция поръчват 14 танка, които не са доставени поради агресията на Италия през 1940 г. Турската армия е в подем и усилено се въоръжава с френски, английски и руски танкове и бронеавтомобили, които достигат от 300 до 500 броя. България прави задълбочена оценка на създалата се враждебна среда и предприема ответни мерки. Стремежът на военното ръководство е да се намали отрицателното отражение на Ньойския договор върху състоянието на армията. От 1934 г. правителствата ни предприемат курс за развръщане и въоръжаване на мирновременна армия, като до 1939 г. страната ни закупува 22 леки танка, а до края на 1943 г.разполага вече с 143 танка.

Локалните войни, предшестващи Втората световна война показаха и затвърдиха схващането, че успехът в боя зависи от посочените по-горе показатели и фактори. Безкуполните танкове за момента са отречени; Танковете въоръжени само с картечници са изоставени; Новите танкове вече се въоръжават с оръдия, три картечници (бордова, куполна и зенитна) и бронята им се усилва. За подобряване на управлението на танковете и взаимодействието в боя, се монтират на командирските танкове от взвод и нагоре радиостанции. За успешно решаване на бойните задачи, възниква необходимостта от използването на по-големи танкови формирования (батальон, полк, бригада и дивизия)., като родовете и специалните войски се въоръжават с машини и въоръжение адекватно по показатели на танковете.

Танковете през Втората световна война 1939-1945 г.

През 1939 г. стартира следващата нова крачка в развитието на танкостроенето и новата световна война. В тази война се водят бойни действия на три континента (Европа, Африка и Азия) и в три океана (Атлантическия, Тихия и Северния ледовит), и в тях участват всички развити страни в света, използвайки масирано танкови войски, наред с останалите видове и родове сили. Описана е и е пресъздадена в много книги, филми и картини, но само участниците в нея поемайки мириса на въздуха в гърдите си са запечатили най–ужасяващата картина на най-тежкият конфликт в цялостната история на човечеството. Имах възможността да се срещам с тях по време на службата си, пък и сега мога смело да заявя, че винаги е чест да говориш с достойни хора, които пряко са участвали в бойни действия, защитавайки род и родина.

Историята на войната е все още противоречива и твърде далеч от реалностите, които са се случили. Използването на танковете от воюващите страни е действителност, но има митове, които са създадени от политическата конюнктура и засягат както количеството и бойната им експлоатация, така и причините за успехите и неуспехите в отделните танкови битки. 75 години по-късно е направена приблизително точна класация – показана по-долу.

Танковете участвали в бойните действия през Втората световна война са изградени по класическата компоновъчна схема, която включва: верижна ходова част, корпус – в предната част е отделението за управление, в средата е бойното отделение и в кърмовата част – моторно-трансмисионното отделение и въртяща се на 360° купола – монтирана в средата и захваната за корпуса на танка с многофункционално назначение – за монтиране на оръдието и една от картечниците на танка; за монтиране на стелажи и ниши за снарядите и кутиите с патрони за картечницата; за монтиране на приборите за наблюдение на бойното поле и мерните прибори за водене на огън с оръдието и картечницата; за поставяне на средствата за вътрешна връзка между членовете на екипажа и радиостанцията/радиостанциите/ за външна връзка; за разполагането на трима от членовете на екипажа – командир, мерач и пълнач.

Видове танкове

Другите двама членове на екипажа са механик-водачът и радист- картечарът, които са разположени в носовата част на корпуса и разполагащи с една курсова картечница. Люковете /вратите/ за влизане и излизане от танка обикновено са четири – за командира и мерача, за пълнача, за механик водача и радист – картечара и десантен люк за аварийно напускане на всички членове на екипажа, който обикновено е на пода или на една от страните на корпуса.

Екипажите на танкове започват да имат два вида работно формено облекло – зимно и лятно, а към личното им оръжие пистолет се прибавя един автомат, отбранителни гранати и противогази за всеки член. Появява се неприкосновен запас от храна/консерви, сухари, захар, сол и др./, който се консумира само след разрешение. Основно след 1942 г. отвън на куполите и корпуса на танковете започват да се монтират противосамолетни картечници и други спомагателни средства – за задимяване, за огнехвърляне, за закрепване на ЗИП /запасни части и инструменти/, за разминиране, за закрепване на кирки и лопати, необходими за копаенето на укрития и окопи за танковете и счели за почивка на екипажа на танка. Неразделна част към оборудването на танка е печката за отопление, бидоните за вода, брезентът, маскировъчната мрежа и палатката за почивка на екипажа.

Оръдията на танковете непрекъснато увеличават своя калибър, но не превишават 100 мм. Използваните изстрели за оръдята са унитарни/цели/, а не разделни и основно са бронебойни и осколочни, а към края на войната и кумулативни. Дебелината на бронята също се увеличава, основно от челната страна на куполата. Бойният опит кара съветските и немските танкисти да закрепват на бронята листове ламарина за защита от преносимите противотанкови оръжия. Така се появява противокомулативният екран – решетка или платно от метал, смес от тъкан и гума и др. При попадение на кумулативен снаряд разривът става преди срещата с оновната броня. По този начи кумулативната струя изминава значително разстояние, а това води до нейният разпад и намаляване на пробивната ѝ сила.

Приборите за стрелба са само оптически и са пригодени за използване само денем, но има и случаи за използване и нощем с включено осветление. Бойната скорост на танковете достига до 12 км.ч., като основните способи за стрелба са от място и с кратки спирания, а след 1943 г. се използва и стрелбата от движение, като са правени опити за стабилизиране на стрелбата в хоризонтална и вертикална плоскост. Танкът „Шерман“ М4А3 има вертикален стабилизатор, навигационна апаратура, телефон за външна връзка и радиостанция за връзка с пехотата.

Танковете стават все по-маневрени, а пробегът им достига до 300 км. Средствата за връзка и управление се усъвършенстват, като всеки танк е осигурен с радиостанция, а танковете на командирите на батальони и с повече. Работната среда е по-поносима с изключение на вентилацията на въздуха след стрелба. Бойните задачи се изпълняват от възможно най–големи танкови формирования (танкови дивизии, танкови корпуси, танкови армии и група армии). Полевата тренираност и бойния опит на командирите на формирования и танковите екипажи е изключително висока. Взаимодействието на танковите формирования с останалите видове и родове войски и сили е впечатляващо. Танковите командири се ползват с все по-голям авторитет сред офицерските корпуси на страните.

Германия преодолява наложените ѝ жестоки военни ограничения, след Първата световна и от началото на 30–те години на миналия век стартира „Скрита програма за производство на леки танкове и организиране на танковите войски“. Само за 10 години танковите войски на Хитлер се организират, подготвят и триумфират в Европа и през горещото лято на 1941 г. се считат за най–добрите в света. Именно немските танкисти са в челото на бойния ред в битките и са острието на „Блицкрига“. Танковете са онзи брониран чук, с който Вермахтът разгромявал отбраната на враговете на Райха – до онзи момент на месец ноември 1941 г., когато Руските танкисти провеждат контраудара в района на Подмосковието. / 1084 танка Матилда са изпратени в Съветския съюз от Англия. Те влизат в действие по време на битката при Москва/

Пораженията на Източния фронт принудили Германия да даде нов тласък в развитието на танковите си войски, от усъвършенстването на тяхната структура и тактика до приемането на ново въоръжение и нови образци бронетехника. Нито създаването на отделните тежки танкови батальони, нито растящия брой на танковите дивизии, нито страшните „Тигри“ и „Пантери“, нито мъжеството и майсторството на танковите асове, описано през 2012 г. от Лобанов А.В. в книгата „Панцерваффе“ ще спаси Третия Райх от катастрофата и безусловната капитулация.

Размерите на СССР /Русия/, нейните ресурси и военна мощ ще ѝ позволят да преодолее първоначалните неуспехи на бойното поле/изгубени 24 000 танка/, да поеме стратегическата инициатива във войната/ и да стане глобален играч, който ще влияе съществено върху победата на Хитлерова Германия и следвоенното развитие на Европа и света. Руските танкови заводи започват период на подем и масово производство на легендарният танк Т–34 с много добри технически характеристики, с оценени достойнства и недостатъци на съществуващите до момента световни образци. Те произвеждат 2000 танка на месец. Хитлер не може да произведе повече от 1200 месечно.

Танковите сражения ще се водят от военни лидери, изключително грамотно с постоянно прилагане на формулата на победата: изненада, въздушно господство, пробив, развитие на успеха и непрекъсната логистика. Така Русия се превръща във велика танкова държава. По щата от 1940 г. германската танкова дивизия от корпуса, имала от 196 до 332 танка и 120-140 танка в механизираната дивизия, а руската танкова дивизия в корпуса имала 375 танка и 275 танка в механизираната дивизия.

В Близкия Изток се водят две битки за Ел Аламейн по пътя за Суецкия канал и една за Тунис. В тях са използвани 1659 танка. Срещат се танковете на Германия и Италия с танковете на Англия и САЩ. С поддръжката на авиацията по слабите танкове „Шърман“ и „Кромуел“ побеждават германските PzKpfw-4 и италианските „Фиат“. Германия губи окончателно Северна Африка.

На 6 юни 1944 г. съюзническите сили дебаркират на северния френски бряг, окупиран от нацистите. В операцията “Овърлорд” – определена за най-мащабната десантна операция в историята участват над 6 хиляди кораба, 160 000 души, 11 хиляди самолета и 10 танкови дивизии въоръжени с „Шърман“ и „Кромуел“. Въпреки огромния опит на германските танкисти, въоръжени с малко на брой, но несравними по бойни възможности Кралски „Тигри“ и „Пантери“ битката е изгубена. Авиацията на съюзниците им нанася огромни загуби, а танковете обединени в групи ги довършват.

Какво е положението на Балканите?

Още през 1942/43 г. танковите формирования на 1-та танкова дивизия на Кралство Румъния са напълно разгромени от танкистите на СССР в битката за Сталинград. Румъния става Народна Република. Двата танкови батальона на Кралство Югославия са унищожени през пролетта на 1941 г. от войските на Хитлер при походът им към Гърция. През 1945 г. е обявена независима Федеративна Република Югославия, която участвува с войски при разгрома на Хитлерова Германия. Кралство Гърция посреща през май 1941 г. войските на Хитлер на северната си граница без танкове, защото поръчаните 14 танка не са доставени от Италия. След капитулацията на Италия през 1943 г. в Гърция се води Гражданска война, която завършва през 1947 г. с победа на демократичните сили и е създадена Република Гърция със западна ориентация.

Турция запазва неутралитет, не използва своите танкове в бойни действия, поддържа ги и с тях гарантира националната си сигурност. Танковете на Царство България /след 09.09.1945 г. Народна Република България / участват в състава на 1- ва бронетанкова бригада на страната на СССР в заключителната фаза на войната срещу Хитлерова Германия. Най-модерни към този момент са българските танкове, които по своите бойни възможности са едни от най-добрите в света. Българските танкисти участват във войната с твърде противоречива тактика, обучавани са и са възприели първоначално тактиката на италианските, а впоследствие и на германските танкисти, а участват със съветска, което спомага за понасянето на огромни загуби в танкове.

Политическата конюнктура е наложила, с най-модерните ни танкове, да воюваме срещу първоначалните ни съюзници, от които сме ги купили на преференциални цени и които ни научиха да ги използваме в боя. Фелдмаршал Гудериан по този повод казва: „Ние изгубихме 88 танкa PzKrfw IV и 50 щурмови оръдия, които останаха неизползвани от нас. Надеждите на Хитлер да получи поне две антиболшевишки дивизии от България рухнаха“. През май 1945 г. идва края на войната. Страните от Европа под въздействието на Победителите правят своя демократичен избор до 1947 г. Достигнат е нов връх в танкостроенето, а мащабите в бойното им използване остава ненадминато. Победителите триумфират, а победените анализират причините и много бързо и трайно се възстановяват.

Танковете през периода на Студената война 1947-1989 г.

Започва периода на Студената война. Раждат се два противоположни блока наречени „Западен“ воден от САЩ и страните от НАТО и „Източен“ начело със Съветския съюз и страните от Варшавския договор. Периодът продължава до края на декември 1991 г. и е финализиран с разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор.

Карта

Характеризира се с продължително напрежение във всички сфери на живота, но без преки военни сблъсъци. Берлин е разделен на зони между победителите от последната война. Реално съветските войски окупират Източна Европа, а тези на западните съюзници – Западната и южната част на континента. За поддържане на световния мир е създадена Организацията на обединените нации (ООН). Двата блока започват да изпълняват политика на сдържане и съживяване на икономиките на страните. Започва борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи.

Хиляди използвани във войната танкове и друга бойна техника остават на територията на Европа. Част от негодните танкове са извозени до заводите и претопени, друга част са ремонтирани и подготвени за следващото бойно използване. Регистрирани са седем критични точки за използване /или са готови за използване/ на танковете на двата блока по време на студената война. Това са Корейската война 1950 – 1953 г., строежът на Берлинската стена и Карибската криза 1961-1962 г., Виетнамската война 1956 – 1976 г., смазването на анти-комунистическата революция в Унгария през 1956 г., Пражка пролет в Чехословакия през 1968 г., войните в Близкия Изток през 1965 и 1973 г., и съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Периодът завършва с воденето на осем годишната Ирано-Иракска война 1980–1989г.

През този период водещ по броя на новосъздадените танкове е Варшавският договор начело със СССР, следван от Европейските страни членки на НАТО и САЩ. Ще минат няколко години и собствено производство на танкове ще имат Израел, Южна Корея и Япония, а по закупени лицензи ще произвеждат танкове Китай, Индия, Пакистан, Иран, Ирак, Полша, Чехословакия и др. Тези страни, които нямат собствено производство, започват да купуват танкове от водещите страни след избор при провеждането на „Световни изложения на танкове“ и с пряко договаряне. Страните, които участват в преки бойни действия и имат възможност, започват собствена модернизация на съществуващите танкове.

Класическата компоновъчна схема в построяването на танковете, описана по-горе е запазена и продължава да се усъвършенства. Изключение прави шведския танк „Strv-103“ изпълнен по безкуполна схема. Танкът е с променлива височина. За движение на оръдието по хоризонталата се осъществява чрез завъртането на цялата машина, а за движението по вертикалата чрез специална хидравлика и пневматика.

Появяват се и израелските танкове „Меркава“ при които моторно-трансмисионното отделение е разположено в предната част на корпуса с цел по-голяма защитеност на екипажа. Използваните танкове са три групи – леки, средни и тежки. На по-късен етап са разделени основно на две групи- първа- основни бойни танкове (ОБТ) и (MBT- Main battle tank) — танкове предназначени за решаването на най-важните бойни задачи и втора – леки танкове – за решаването на поддържащи и специални задачи: разузнаване, преодоляване на водни прегради, огнехвърляне, направа на проходи и др. През този период Израел се превръща в третата (след Райха и СССР) велика танкова държава, а израелските танкисти са едни от най-воюващите през втората половина на 20 век в грандиозни танкови сражения, които по размах, напрежение и динамизъм не остъпват на битките на Втората световна война. Легендарните танкове „Меркава“ (на иврит „колесница“) се превръщат в едни от най-добрите съвременни танкове.

Израелски танк "Меркава"
Израелски танк „Меркава“

Описаните по-горе основни технически показатели започват да се усъвършенстват във всички марки танкове. Мощността на въоръжението се характеризира с появата на оръдия с до и над 100 мм. В началото са нарезни, а впоследствие и гладкостволни с основен калибър за страните от Варшавския договор (от 85 мм, 100 мм и 125 мм) и за страните от НАТО (от 90 мм, 105 мм и 120 мм). Екипажът на танковете е намален на четири човека, а на по-късен етап при въвеждането на системата за автоматично зареждане на оръдието и на трима човека, като по този начин е увеличен темпът на стрелбата.

За увеличаване ефективността на стрелбата са въведени стабилизатори на оръдието в двете плоскости и започва монтирането на „Система за управление на огъня“, включваща лазерен мерник-далекомер, балистичен изчислител, панорамен мерник на командира с независима стабилизация и др. Приборите за стрелба са не само оптически, а лазерни и са пригодени за използване денем и нощем. Екипажите основно тренират стрелба – денем, нощем и на зазоряване. Увеличени са типовете на използваните боеприпаси – кумулативни и подкалибрени снаряди – за поражение на бронирани цели; фугасни снаряди (осколъчно-фугасни снаряди) – предназначени за унищожаване на жива сила и леки бронирани и небронирани цели; специални снаряди – за осветяване на бойното поле, поставяне на димни завеси, използване на химическо оръжие и др; изстрелване на управляеми снаряди – за поразяване на укрития, бронирани цели и съоръжения.

Картечното въоръжение се състои основно от две (при отделни модефикации и три) картечници. Едната е монтирана в куполата и е с по-малък калибър, сдвоена с оръдието за воденне на огън по пехота и небронирани цели. Втората картечница е монтирана на куполата на танка и се използва за водене на огън по нисколетящи цели – вертолети, пикиращи самолети, парашутисти, балони и др. Третата е бордова и си остава при механик-водача. Използват се модели танкове въоръжени с автоматични минохвъргачки (за водене на огън по пехота и за разминиране). Правят се опити за използването на лазерни оръдия и ракети.

Високата маневреност и мобилност се постига с използването на многогоривни и на газотурбинни двигатели. Повишава се тяхната мощност и надежност, а така също за достигането на приемливи ходови качества се балансира съотношението мощност на двигателя/бойна маса на танка в рамките на 18-20 к.с./т. Всички танкове са с вериги, което позволява използването им при всякакви теренни условия. Здравината на веригите е повишена с използване при свързването на отделните звена/тракове/ на веригите на профилни оси с гумени шайби, а проходимостта в градска среда с гумено-метални шарнирни тракове на веригите. Устойчивостта на веригите е по-надлежна с увеличаването броя на основните/от 5 до 7/ и поддържащите ролки и се намалява специфичното налягане на танка върху почвата. Внедряват се гумирани или метални екрани за защита на веригите.

Бойната скорост на танковете достига до 18 км.ч., като основния способ за стрелба е стрелбата от движение, а неосновни са от място и с кратки спирания. Голямата живучест на екипажа и танка е осигурена с използването на пасивна броня и броня с динамична защита. Използваната пасивна броня е произведена от няколко слоя стомана, керамика, стъклотекстолити, материали с висока плътност, противонеутронни слоеве и различни вътрешни покрития за защита на екипажа. Динамичната защита се състои от специални контейнери с взривно вещество разположени непосредствено в броневия лист или върху броневия лист . Така при попадение в бронята на танка динамичната защита детонира и до голяма степен снижава ударната сила на боеприпаса поразил танка.

Започва въвеждането на различни „Системи за активна защита“ с които значително (над 3 пъти) се повишава живучестта на танка. Въвежда се „Система за защита от оръжия за масово поразяване“, с която се осигурява защита на екипажа от поразяващите фактори на ядрения взрив, химическото и биологическото оръжие. Осиурена е пожарната защита на танка, чрез „Система за ППЗ“. Внедряват се „Системa за оптико-електронно подавяне“, с която се създава смущения в каналите за управление на противотанковите оръжия. Бележат развитие „Системи за създаване на димни завеси“, с които се помага на танка да се „скрие“ от визуалното наблюдение или от наблюдението с помощта на различни технически средства (оптични, лазерни или инфрачервени прицели), като по този начин да се затрудни прицелването по него.

Находчивостта на екипажите и използвания опит в локалните войни спомага да се обърне особено внимание на „Маскировката“, като боядисването на танка в маскировъчни цветове, монтирането на системи за маскировка в инфрачервения диапазон, намаляване шума на двигателя, покриване с радиопоглъщащи материали и т. н. Тук ще добавя и радиомълчанието и използването на лични съвременни средства за комуникация.

Работната среда на екипажа на танка е изключително подобрена, чрез поддържането на нормална работна температура и бърза вентилация на газовете след стрелба. Последният показател, но не и по значение е Непрекъснато управление. Развитието на този показател за танковите формирования е наложил ясно да се делегират отговорностите на трите нива на ръководство: стратегическо, оперативно и тактическо, което е позволявало да се подържа желаната способност – готови за бойно използване.

Наличните и достъпни данни за периода на Студената война показват, че и в двата противостоящи блока се е извършвал непрекъснат анализ на средата за сигурност, съществуващите рискове и заплахи са оценявани правилно и са своевременно формулирани изискванията към въоръжените сили и в частност към танковите войски. Всичко това е намирало отражение в ръководните документи на Въоръжените сили на страните. Изграждани са адекватни командни структури способни да планират, организират, ръководят и отчитат дейностите в танковите формирования. Извършвал се е непрекъснат контрол и командната верига свързана с последователност и ред на подчиненост рядко е нарушавана. Така са били гарантирани трите стълба на управлението: гъвкавост, надеждност и сигурност. Разбира се, винаги е имало проблеми, особено в областта на човешките ресурси, за които явно не се е говорило и те са излизали на повърхността едва след огромни загуби на бойното танково поле.

Примерът ми е с израелските танкисти извлечен от периода между двете войни през 1965 и 1973 години. Едни и същи офицери често заемат една длъжност 6-7 години, рангът е свещен, а несъгласието с началника е вредно за кариерата. Резултатът 10 години по-късно е още по-закостеняла система, стандартизирано мислене и нулево външно влияние, способно да предложи алтернативни подходи. Вярна ще остане максимата – оставането за повече от три години на една длъжност е вредна за самия началник и за неговите подчинени. Във върховните щабове на противостоящите блокове продължава да се поддържа схващането, че основните бойни действия с участието на танкове ще бъде на Европейския театър на военните действия. Европа е наситена с огромно и невиждано за времето количество танкове. Подържат се танкови формирования до нивата от Втората световна война.

Какво е положението на Балканите? 

Политиците непрекъснато внушават на военните, че предстои военен конфликт между НАТО и Варшавския договор. Балканите са наситени с около 12 хиляди танка от образците, които коментирах по-горе. На танкистите е отредена ролята със съвместни задържащи/настъпателни/ бойни действия да осигурят фланговете на съюзите си и да съдействат за изпълнение на задачите им в Централна Европа. Организационно танковите формирования са сведени в роти, батальони, полкове, бригади и дивизии. Определените за оперативно използване танкови формирования до 0.35 – 0.45 ч. имат готовност да напуснат казармените си райони, а след 2 – 4 часа получават доуточнени задачи за бойно използване. До военен конфликт между двата противостоящи блока не се стигна.

Карта

През 1974 г. има конфликт в Кипър между Турция и Гърция. Поразените танкове все още са по бойното поле, оставени да напомнят на политиците и поколенията, че това не трябва в бъдеще да се случва. Военни преврати с използване на танкове преживяват Гърция (1967 и 1973 г.); Кипър (1974 г.) и Турция (1960, 1971 и 1980 г.) подтикнати от тези в Европа при смазването на антикомунистическата революция в Унгария (1956);

С помощта и на танкови формирования през 1958 г. френският лидер генерал Шарл де Гол въвежда извънредни президентски пълномощия, а страните от Варшавския договор разгромяват „Пражката пролет“ в Чехословакия (1965 г.); Не закъснява и преврата в Португалия (1974 г.), а на 24 февруари всяка година в Испания се отбелязва годишнината от опита за преврат на подполковник Антонио Техеро, извършен през 1981 г. При свалянето с насилие на режима в Румъния през декември 1989 г. са използвани танкове, а в България опасността надвисва четири пъти (1956 г.1964 г., 14 декември 1989 г. и 26 август 1990 г.).

Лидерите на страните не обръщат достатъчно внимание на танкистите, говорят за тях само при нужда, а те обичайки родините си провеждат ежедневен ефективен учебен процес – наситен с много стрелби, тактически учения и обслужвания. Страните от НАТО всяка година провеждат ежегодни тактически учения на различни театри на бъдещи военни действия. През 1982 г. на територията на България се провежда и най-голямото учение на Варшавския договор под кодовото наименование „Щит-82“. В тези невиждани по мащаби маневри в Източна България участват над 60 000 души, 800 танка, 1100 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, 1000 оръдия, 500 самолета и вертолета, 10 000 специални транспортни машини и 16 ракетни пускови установки.

Стратегическо учение "Щит-82". Министърът на народната отбрана Добри Джуров разговаря с танкисти.
Стратегическо учение „Щит-82“. Министърът на народната отбрана Добри Джуров разговаря с танкисти.

През 1984 година се провежда и подобно последно крупно учение на Варшавския договор на територията на Чехословакия под кодовото наименование „Щит-84“. Идва времето на „Перестройката“ – 1985 – 1989 г. и краят на Варшавския договор през 1991 г.

Танковете в периода на демократичните промени 1991-2016 г.

Започва периода на демократичните промени, който обхваща предимно бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа. Съветският съюз и Югославия се разпадат и се появяват нови 19 самостоятелни държави. Военният блок НАТО остава да съществува и продължава да се разширява достигайки 28 държави. Страните членки на бившия планов СИВ / Съвет за икономическа взаимопомощ/, без тези от разпадналия се СССР са приети в ЕС /Европейския съюз/ на страните с пазарна икономика.

Подписва се Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) с цел да отговаря на променилата се военнополитическа обстановка, като се създава нова система за ограничения на обикновените въоръжени сили. През 1997 г. НАТО реши да не създава постоянни бази в страни, членували в Организацията на Варшавския договор, ако обстановката не го наложи.

Държавите от Стария континент са обхванати от период на лъжливо и приспивно спокойствие. Армиите им започват да се свиват и се възприема за 10 – 15 години лъжливото виждане, че танкове не са необходими, а трябва да се развиват ВВС и Космическите сили. Изоставена е концепцията за създаване на тежковъоръжени бронетанкови, механизирани и мото-пехотни формирования и въоръжаването им със съответните тежки ударни сухопътни средства, артилерия и вертолети. За символичен край на тази ера се счита изтеглянето на последните американски танкове от Европа март 2013 г.

Започва мащабна предислокация на танкови формирования и танкове. Една част от останалите в обединена Германия руски танкове са подарени или продадени на страни, които са ги пожелали. Друга част са закарани в Русия и по метода на каскадирането/замяната/ са подменени или извозени до заводите и претопени. Трета част танкове ще бъдат използвани във военните конфликти, които започват: в Югославските войни – най-сериозният военен сблъсък в Европа след Втората световна война, които са последвани от серия военни конфликти в периода 1991-2001 г.; неспокойно е в Русия и около нея, където се водят периодично военни конфликти – Чечения, Грузия, Нагорни Карабах и др.;

Провеждат се от съюзнически сили операция „Пустинна буря“ (1991) за освобождаването на Кувейт и операция „Свобода за Ирак“ (2003); с нови сили продължава борбата на САЩ и НАТО с тероризма в Афганистан (2011); продължава хаосът и последвалите го войни в страните от Близкия Изток, предизвикани от „Арабската пролет“ и проявите на международния тероризъм (2012); и разбира се, напрежението в Европа се увеличава предизвикано от европейския избор на Украйна, анексирането на Крим през 2014 г. от Русия и нарушения баланс на силите в Черно море; трафикът на хора в Средиземно и в Егейско море (2015) нараства, както и нестабилността по източния и южния фланг на Алианса (2016). Описаните по-горе събития отново налагат политическите и военните ръководители да предприемат мерки. Ето я промяната за танковете :

Танкове

При въоръжението на танка и неговата мощ за страните от НАТО, Израел и Южна Корея се наблюдава отхвърляне и забравяне на калибъра от 90 мм и остават по–големите калибри (105 мм и 120 мм с тенденция за увеличение към 140 мм). При Руските модели танкове, оръдието е само и единствено гладкостволно и с калибър 125 мм (с тенденция за увеличение до 152 мм). Продължава модернизацията на системите за управление на огъня, а далекобойността на поразяването на бронирани цели нараства до 5-8 и 12 км.

Непрекъснато се мисли за защитеността на екипажите на танкове, но в посочените образци това е постигнато само в танк „Меркава“. Наблюдава се засилена тенденция към намаляване на екипажа до 3-ма души, но това се отнася за около 70% от танковете. Не спират опитите с цел увеличаване и ефекта от използваните боеприпаси. Появяват се нови по-мощни и по-ефективни. Картечното въоръжение бележи ново подобрение и развитие. Броят на картечниците /гранатохвъргачките/ се увеличава до четири, а управлението на тези извън куполата става дистанционно. Високата маневреност и мобилност се постига с използването на многогоривни и на газотурбинни двигатели, като се повишава тяхната мощност и надежност.

Започват изпитания за използването на автоматизирано, адаптивно окачване на ходовата част на танка без непрекъсната намеса на водача и позволяващо плавно движение на танка по бойното поле. Наблюдава се стремеж за обединяване в единна информационно-управляваща система на шасито на танка – ходовата част, силовата установка и трансмисията. Голямата живучест на екипажа и танка продължава да е осигурена с използването на подобрения в пасивната броня и тази с динамична защита.

Развитие и усъвършенстване се наблюдава към момента в известните и внедрените системи на всички страни производителки на танкове. Разбира се и те не са в състояние да гарантират пълна защита на танка и екипажа. Вероятно това ще се случи в близкото бъдеще! Водещите страни възприемат комплексния подход за защита, който включва шест задължителни стъпки: намаляване до минимум срещата с враждуващи ПТС/противотанкови средства/ и използването на ИВУ / инпровизирани взривни устройства/; затрудняване на неприятеля при откриването на собствения танк ; избягване захващането на танка от оръжията на враждуващите ПТС и ИВУ; отклоняване попаденията на оръжията използвани от враждуващите по собствения танк; минимизиране проникването на попаденията вътре в танка; намаляване нараняванята на екипажа и незабавно оказване на помощ с всички налични средства;

Как се постига тази защита? – за първите три стъпки е задължително правилото „виждаш първи-реагираш първи“. Това изисква от командира и екипажа на танка: да познават общата обстановката, което се постига с включването на танковете в общата информационна система – спътници, авиация, безпилотни средства, системи против използването на ИВУ, роботизирани машини, осведомители и други екипажни инициативи; използването на „стелт-технологиите“/невидимите технологии /, чрез намаляването на излъчването на танка в оптическия, топлинния и радиолокационен диапазон, което се постига с камуфлажна окраска, маскировъчни комплекти, радио и топло поглъщащи и изолиращи покрития и подръчни средства; да включва при наличност и при опасност САЗ /системата за автоматична защита/ на танка, а също и опознаващата система „свой – чужд“, а при отсъствие да иницира дейности с подръчни средства; да може да използва и системите за динамична и радиолокационна защита, а при отсъствие да използва системата за димна защита и други подръчни средства; постоянно движение на танка, а при спиране, предприемане на мерки за противодействие и незабравяне на максимата – „помогни си сам, за да ти помогне и господ“; и накрая при вражеско попадение на танка и при отсъствие на мигновенно действаща противопожарна система на танка – екипажа се снишава на пода и по възможност предотвратява пожара и избухването на снарядите или напуска танка.

Всички страни производителки на танкове са разработили към момента така наречения комплект на танка за градски бой. Тези комплекти са с различна ефективност, модернизират се непрекъснато и зависят много от средствата за въздействие на враждуващата страна. Ето я системата монтирана на танка „Абрамс 2“ – TUSK (Tank Urban Survival Kit – комплект за оцеляване на танка в градски условия) с цел увеличаване на боеспособността на танка в гъстонаселени места и места използвани от неприятеля за засади.

Система

Именно градовете и местата удобни за засади, правят танковете най-уязвими, тъй като всички слаби места на машината могат да бъдат ударени от различни посоки. Подобренията по танка включват: реактивна броня по страничните бордове; решетъчна броня за защита от РПГ-та и други подобни снаряди; картечницата на командира е заменена с картечна установка с дистанционно управление; другата допълнителна картечница на купола има бронещитове; от външната страна на танка е поставен специален телефон, чрез който поддържащата пехота може да комуникира с екипажа на танка; добавени са необходимите елементи за пълен полеви ремонт на машината;

Какво е положението на Балканите?

Танковите формирования и танковете на Балканите претърпяха редица промени главно в три направления: първото – страните подписаха Виенските договорености за ограничаване броя на обикновените оръжия, като се задължават да спазват договореностите за прозрачност и всяка година ги декларират.; второто – разформиране на част от танковите дивизии, танковите/бронетанковите/ бригади, полкове и батальони и прибиране на техниката за дългосрочно съхранение или претопяване и разпродажба; трето – създаване на нови бронетанкови формирования с нова или модернизирана техника и повишаване на способностите им. Разбира се, че не трябва да се забравя истината за използването на танковете на бойното поле при разпада на Югославия, при потушаването на метежите в Македония, при създаването на Косово. След 2015 г. САЩ и НАТО промениха политиката си за защита на Източния си фланг и предприеха стъпки за реално разполагане на допълнителни танкове и танкови формирования.

Карта

Нормалният демократичен живот на Балканите беше нарушен с използването отново на танкове в неуспешния военен преврат в Република Турция и разправата с танкистите през месец юли 2016 г.

Танковете на света в бъдещите 20-30 години

Трудно е да бъде предсказано всякакъв вид бъдеще, още повече и бъдещето на танковете. Вероятно влиятелните разузнавателно-аналитични агенции на страните по света имат класифицирана информация, изготвени анализи и това което те анализират и „прогнозират“, след това ще се реализира. Ето какво казва Йенс Столтенберг – генерален секретар на НАТО на 07.07.2016 г.:
Днес се събираме на фона на повишена несигурност и нови предизвикателства за сигурността в много форми и от много места. Но НАТО ще направи така, че нашите хора да са в безопасност, нашите държави да са сигурни, а нашите ценности да са запазени. НАТО прави това в продължение на почти 70 години“.

Ето и оценката на Русия: „Драстичният дисбаланс при укрепването на натовските флангове на фона на безпрецедентните мащаби на терористичната опасност от юг свидетелства за все по-очевидното откъсване на политиката на блока от действително реалните потребности за защитата и гарантирането на безопасността на гражданите на страните-членки на НАТО“.

Позовавайки се на горенаписаното и изпълнението от Русия на „План за отбрана на Руската Федерация – 2016 – 2020 година“, НАТО предприе ответни мерки / разполагането на четири батальона, които от 2017 г. ще бъдат дислоцирани на ротационен принцип в Естония, Латвия, Литва и Полша, а в Румъния да се активира за Балканите една многонационална бригада. Отделно в началото на 2017 г. НАТО ще развърне в Източна Европа бронетанкова бригада на ротационен принцип за гарантиране целостта на блока. Това показва, че танковете и в бъдеще при необходимост ще играят решаваща роля.

Наложени са и се изпълняват две визии за развитието на танковете – първата „Модернизация на съществуващите танкове“ и втората „Създаване на нови танкове“. Много от страните предпочитат да модернизират съществуващите танкове, други просто ги съхраняват и не предприемат нищо, освен да ги поддържат в готовност за използване и да изчакват за придобиването на нови или „втора ръка“. Танковете в Европа – „Леопард-2“, „Абрамс-2“, „Люклерк-2“, „Челинджър-2“, „Ариете“, Т-72, Т-84, Т-90 и Т-92 се модернизират многократно още след приемането им на въоръжение, като в момента те са изчерпали възможностите и са достигнали онзи праг, след който са необходими нови.

Какво ще представляват танковете на бъдещето? Безспорното за танковете на бъдещето е, че по отношение на въоръжението се повтарят идеите на конструкторите отпреди 100 години т.е. колкото е възможно повече оръдия и повече картечници и други оръжия, а вероятно и безкуполни танкове.

В обявените, но все още неприети образци танкове се наблюдават две и повече оръдия – с голям калибър (в диапазона 130 – 152 мм) и с малък калибър (в диапазона 20 – 45 мм). Използването и на лазерни оръжия бележи развитие. Значително е увеличена далекобойността на въоръженията с използването на нови и непознати към момента боеприпаси. Картечното въоръжение е увеличено на 4–6 картечници /гранатохвъргачки/ с дистанционно управление. Екипажът е тричленен и за неговата по-голяма защита е разположен извън куполата на танка – поставен в специална устойчива капсула или ниско в корпуса на танка.

Танковете са включени към съществуващите единни системи за управление на въоръжените сили на страните. Системите за автономна защита на танковете са достигнали върха на технологичното развитие. Маневреността и мобилността бележат връх с използването на по-олекотени танкове и по-мощни и надлежни двигатели. Автоматизираното и адаптивно окачване на ходовата част на танка е основно и осигурява плавното движение на танка на бойното поле. Бойната скорост е повишена на 20 – 25 км/ч, а точността на стрелбата е близка до единица.

Голямата живучест на екипажа и танка често е нарушавана от появата на усъвършенствани мобилни и роботизирани ПТС, нови и непознати ИВУ, безпилотни средства и малки и невидими танкове – роботи; При бойното използване на танковете е приета отхвърлената френска тактика за използването на танка на открита местност. Бойните действия са пренесени в градовете и местата удобни за засади. При очаквано и възможно масово използване на танкове са допустими тактиките на „Блицкрига“, „Активната отбрана“ и „Контраударите“.

Танкове

Използването на танковете е в състава на тактически групи и основните формирования са рота или батальон. Основните бойни формирования на бронетанковите войски, използвани в глобалния свят ще бъдат – бронетанков батальон, бронетанкова бригада, бронетанкова дивизия, корпус и армия. Организацията на бронетанковите батальони в бъдеще ще има смесен състав. По този начин, интеграцията на бойните средства ще се осъществява още от най-ниските организационно щатни звена и командирите на танковите взводове, роти и батальони ще могат да поставят задачи и да управляват в боя не само своите, но и допълващите ги средства, което спомага за бъдещето им израстване като полеви командири. Промяната в характера на военните заплахи показва че в света необходимостта от танкове остава и те имат бъдеще.

Батальон

Фaĸтopитe зa oпpeдeлянe нa мoщтa нa дaдeнa apмия ca: сили използвани на земята / жива сила, танкове, оръдия и минохвъргачки, ПТС, реактивни системи и ракети, средства за ПВО, разузнавателни средства и десантни сили, специални сили и сили за кибератаки, сили за логистична и медицинска поддръжка и др./; сили използвани от и във въздуха и космоса /самолети, вертолети, дронове, балони, спътници и др./; сили използвани от и във реки, язовири, езера, морета и океани /джетове, яхти, лодки, подводници, кораби, самолетоносачи и др./ и ядрени сили и средства /със земно, въздушно и морско базиране.

Разбира се, че количествените и качествените показатели на оръжията са от голямо значение, но най-важното си остават хората и уменията им да боравят с него. За танковите войски това е непрекъснатото придобиване и повишаване на способности за бъдещото им използване при защитата на собствените си страни и на съюзниците. Най-важните изисквания към ръководителите от стратегическото и оперативното ниво е да заделят достатъчно средства за поддръжка на танковете в готовност за бойно използване. Най-важното изискване към тактическите нива на управление е провеждането на всички планирани дейности от танковите екипажи и формирования с цел повишаване на тяхната полева тренираност и придобиване на способности за изпълнение на съвместните задачи с останалите родове и специални сили.

Заключение

Непрекъснатото внедряване на новите научни и технически достижения на световната наука в областта на танкостроенето ще позволи и в бъдеще да се съхрани ролята на танка сред останалите основни бойни средства използвани от Сухопътните сили. Ако през изминалите 100 години от развитието на Въоръжените сили във въздуха господстват въздушните сили, а в моретата и океаните господстват плавателните средства, то на сушата е господствал и ще продължава да господства танка.

Източник – www.atlantic-bg.org

/Заглавието е променено от редакцията/

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.