Египетските копти- наследници на фараоните

Цивилизацията на Древен Египет ни остави богато наследство, което европейците величаят от времето на Наполеон Бонапарт. Сред това наследство са пирамидите и Великия сфинкс, богатата история от епохата на фараоните и красивото йероглифно писмо. Само че с това наследство се разпорежда съвсем различна страна. Дори официалното име на съвременен Египет – Арабска република Египет – подчертава доста условната приемственост на днешните египтяни по отношение на старите, древни египтяни.

Наследниците на фараоните

Думата „копт“ произлиза от преиначената и опростена гръцка дума „айгюптос„, т.е. „египтянин“ (Бел.ред. В родопския диалект се среща думата агуптин, чието значение е циганин). Така че можем да твърдим, че и днес коптите се наричат египтяни. След походите на Александър Македонски Египет е завладян от гърците, оттук е и разпространението на гръцкото название върху местното население – копти.

Три века след гърците идват римляните, които през 30 г. пр.н.е. създават римската провинция Египет. Зърното е изнасяно от страната, а местното население е обложено с данъци, включително под формата на натурални продукти. Въстанията са потушавани бързо и безкомпромисно. Постепенно в Египет започва да прониква християнството, но това се превръща единствено в допълнителен повод за репресии от страна на римските власти. Християните от местното население са арестувани, превръщани в роби или екзекутирани.

Когато самият римски император Константин става християнин, положението на египетските християни коренно се променя. С времето мнозинството от населението приема новата вяра, а коптите започват да се възприемат като представители на местната християнска община, а не като наследници на Древен Египет.

Това, което им оставя от древните египтяни е, например, езикът. За единствен приемник на древноегипетския език се смята съвременният коптски език. В коптската азбука, разбира се, вече не се използват йероглифи, а модифицирани букви произлизащи от гръцката азбука. Тъй като за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, може да се каже, че коптските букви наподобяват кирилицата. В самата коптска лексикална система също се срещат гръцки думи.

Коптската азбука.

Коптската азбука.

Християни

Коптите смятат Св. евангелист Марк за свой първи патриарх. След Възкресение Христово по време на мисионерските си пътувания Марк пристига в Александрия и поставя основите на бъдещата християнска община там. Самата църква се появила много по-късно, в средата на V век.

Коптски монаси. Края на XIX - началото на XX век.

Коптски монаси. Края на XIX – началото на XX век.

По това време християнският свят е разтърсен от споровете за основните религиозни догми. Един от важните въпроси, които се дискутират е разбирането за човешката природа на Иисус Христос. Коптите, заедно с някои други църкви, смятали че в Христос има само една, божествена същност и отричат неговата човешка природа. Такива църкви се наричат „монофизитски“ (от гръцкото съчетание на думата „една природа“), но самите копти определят себе си за православни.

Наистина, въпреки многото различия, някои особености на църковните обреди са идентични с православните. В крайна сметка,  приликите между православната и коптската църкви са много повече, отколкото между православните и католиците. В това може да се убедите, като разгледате снимките от съвременна литургия в Кайро:

Коптски свещеници

Коптски свещеници

Коптски свещеници

Църквата на коптите – които са наследници на древните египтяни – възприема някои явления от древноегипетската култура. Например женското обрязване се практикува дълго време, за което пишат още древните гърци. А символът на египетските йероглифи „анкх“, означаващ „живот“, поради сходството си с кръста се нарича „коптски кръст“ и се използва широко вместо обичайното изображение на кръста.

Вляво - египетският йероглиф "Анкх", вдясно - коптски кръст.

Вляво – египетският йероглиф „анкх“, вдясно – коптски кръст.

Вечно подтискани

През VII в. арабите нахлуват в Египет. През декември 639 г. арабски отряд под ръководството на пълководеца Амр ибн ал-Ас навлиза в Египет. Военната операция се осъществява от смехотворно малък брой войници – само 3,5 хиляди души. Това обаче се оказва достатъчно – гъстонаселеният Египет пада за по-малко от година.

Поредната смяна на властта, след гръцкото и римското управление, първоначално не е толкова забележима: коптският език продължава да се използва като официален език в страната, а арабите не подлагат на репресии християните. Но постепенно, в течение на два или три века, тяхното положение се влошава – коптите се лишават от правото да заемат административни длъжности, приемат се специални закони, които превръщат коптите в население „втора класа”, плащат специален данък джизие, който е събиран от всички немюсюлмани.

От VII век арабите престават да използват наименованието „египтянин“, заменяйки го с „копт“. С течение на времето се налага точно това название и целият свят започва да ги нарича копти, а нехалкидонската египетската църква — коптска православна църква.

Съществуват версии, че пристигането на арабите-мюсюлмани в Египет е възприето от египетските християни-копти с огромна радост, защото те виждали в арабите дългоочакваните освободители от византийско иго (по-голямата част от коптите по това време са отхвърлили византийското Православие). Арабите, на свой ред, предложили на египтяните необходимата защита. Онези, които искали да запазят християнската си вяра е трябвало да плащат този специален данък „джизие“, срещу което получават защита от византийските власти, които брутално са угнетявали коптите-монофизити и които се смятали за еретици в Константинопол.

През XVI век Египет става част от Османската империя. Гоненията се увеличават и постепенно коптският език започва да се измества от арабския език. Днес той вече не е обичаен разговорен език. Едва през XX век, вече в независим Египет, директната политика на ограничаване на правата на религиозните малцинства започва да утихва, въпреки че все още се срещат отделни примери на потисничество и насилие спрямо коптите.

Въпреки че, в повечето случаи, коптите живеят отделно от арабското население – в обособени коптски квартали, в ежедневието си те говорят на арабски език. Коптският език се използва в богослужението, като отношението към него е подобно на това, каквото е нашето към църковнославянския език или това на католиците към латинския език. Пастирските слова на свещениците след литургия, например, се нуждаят от пояснения и превод.

Татуировката

Много лесно може да отличите един арабин от копт, ако се намирате в Египет и Етиопия. Не става дума за някакви антропологични признаци – на вътрешната страна на китката коптът има татуировка на кръст. Тези татуировки се правят най-често в детска възраст.

Коптско детенце и задължителната татуировка на китката му.

Коптско детенце и задължителната татуировка на китката му.

Не е известно за причините и откъде произхожда тази традиция. Има няколко версии:

  • когато през VII век арабите забраняват на християните да носят разпятия, коптите започват да носят (или да рисуват) кръстове от вътрешната страна на китката;
  • в случай на преследване човек, който има такъв знак, няма да се изкуши да скрие своята вяра и да се отрече от нея, тъй като този знак е неопровержимо свидетелство за принадлежността му към християнството;
  • в случай на смърт да бъде погребан според християнските обичаи. Тъй като коптите живеели сред арабите, е имало вероятност да бъдат объркани с мюсюлмани.

Като цяло в много отношения християнската вяра е последното убежище при идентифицирането на коптите като отделен народ. За тях няма място в политиката, а числеността им не надхвърля 10%, което е около 6 млн. човека. Според мнозина изследователи тези числа са занижени, като те определят техния брой между 10 и 20 млн. души. Коптите все още остават най-голямата християнска община в Близкия Изток и засега не планират да изчезнат, така както се случи с древноегипетската цивилизация.

Източник – www.kulturologia.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.