Европейската преса за българското войнство по време на Балканската война

Едва ли има война в историята на Третата българска държава, в която нашият народ да изпраща синовете си на бойното поле с подобен ентусиазъм, жертвоготовност, екстаз и чувство за мисия, така както се случва през октомври 1912 г., когато България започва участието си в Балканската война. Може би само Сръбско-българската война предизвиква тази небивала народна екзалтация и патриотична пламенност, след която българският воин отново е синоним на неустрашимост, сърцатост и дръзновение. В статията ще ви представим дописки и журналистически материали на европейски медии, чиито кореспонденти отразяват Балканската война от 1912-1913 г. Източник е «Църковенъ Вѣстникъ» – седмично издание на Светия Синод на Българската православна църква. Някои от снимките (постерите) се публикуват за пръв път в българското интернет пространство.

Обединените балкански държави унищожават вековния тиранин.
Вестник «La France militaire» (Франция), 10.10.1912 г.

Може да се предвидят три или четири театри за военните операции: Тракия, Албания, Епир и Македония. В първия ще действа България, във втория и четвъртия – Сърбия и Черна гора, в третия – Гърция. Тетърът на главните операции ще бъде Тракия, едно поради първенството на българската армия, което я прави особено опасна за турците, друго поради прякото заплашване на Цариград, който ще представлява направление за нападение в тая посока.

Балканска война
Вестник «Neue Freie Presse» (Австро-Унгария), 17.10.1912 г.

София ликува и тържествува! След кръвопролитна борба българските войски завладяха днес укрепленията на Лозенград. В същото време официална сръбска депеша съобщава за победа над турците при Куманово…

И така, ние се намираме днес пред важни не само военни, но и политически събития, които могат да бъдат решаващи за бъдещето развитие на турската история… Крепостта Лозенград, Куманово превзето от сърбите – това са вести, каквито сме навикнали да виждаме само в трагедиите на Шекспир. Във всеки случай по-важно събитие политическо и военно е завладяването на Лозенград от българите. Защото пред Одрин и въобще на Изток, където се очакват големи сражения, се решава не само бъдещето на Турция, но и бъдещето световно положение и роля на балканските държави.

Народите, които проливат кръвта си на бойните полета и жертват цяло поколение от своите способни да носят оръжие синове, за да се съединят с родните си братя и които подпомогнати от успеха си искат да се наредят на Балканския полуостров, не ще се оставят вече да бъдат зависими от Великите сили… Европа ще бъде поставена пред необходимостта да се примири с положението създадено на бойното поле. Никога не може да се премахне съвсем това, което би създало една пълна победа при Одрин… Турция не може да бъде спасена от никого, ако не е способна сама да се спаси… Великите сили не могат да не вземат под внимание, че народи след победа не могат да се натъпкат пак в предишните си черупки…

Балканският съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора
Вестник «The Times» (Великобритания) след падането на Лозенград

Българите си създадоха много по-голяма военна репутация, отколкото е тази на техните съюзници предвид грамадните събития, които изглежда, че те са призвани да извършат. Българите изненадаха целия свят с тяхната солидност, кураж и ефикасност. Когато силите (Бел.ред. Великите сили) се колебаеха да действат, малките и бедни балкански народи показаха голяма смелост. Извършеното от тях дело никога не може да бъде изцяло унищожено.

Вестник «L’Independence belge» (Белгия)

Превземането на Лозенград от българите  е една голяма военна придобивка за тях, защото те ще могат най-лесно да турят в общение двете си армии и да направят падането на Одрин въпрос окончателно решен.

Съюзените православни народи на фона на църквата „Света София“ в Цариград.

Вестник «Excelsior» (Франция)

Френският военен министър Милеран (Бел.ред. Александър Милеран става президент на Франция в периода 1920-1924 г.) заяви, че не скрива симпатиите си към България, чиято армия е най-добра в Европа и че би предпочел за съюзници 100 000 българи, пред която и да е друга европейска армия, колкото и многобройна да е тя.

Български военнослужещи заснети пред турска джамия.

Вестник «Excelsior» (Франция)

/Бел.ред./ Журналист от вестника моли за мнение бившия френски военен министър Адолф Месими, заемал поста в периода юни 1911 – януари 1912 г., относно България и Турция, които е посещавал преди това.

„Това са чудни войници: подготвени много добре, издръжливи във всяко отношение и превъзходно обучени. Тридесетгодишен труд бе достатъчен да усвоят нашите методи и да ги съчетаят със своите качества, които са необикновени. Националното чувство е издигнато у тях до страст, и това е достатъчно да ги направи непобедими. Но българската армия, аз не ще скрия да заявя, е най-добрата в Европа и също тъй бележита по своята дисциплина и организация. Ако би ми предстояло да поддържам атака срещу един мощен неприятел, аз бих предпочел за съюзници 100 хиляди българи, отколкото която и да е европейска армия, колкото многобройна и да е тя.”

Балканският съюз
Балканският съюз

Вестник «Миръ», България

Всяка сутрин войниците се строяват на молитва преди да влязат в барутния дим. В тия молитви, които крият в себе си голям мистицизъм, има и голям героизъм. Войниците се кълнат да не правят нито крачка назад от мястото, на което е стъпил български крак.

Военнослужещи от 9-та пехотна плевенска дивизия на позиции край Чаталджа. 1912 г.

Вестник «Le Temps», Франция. 19.10.1912 г.

За армията на Цар Фердинанд се имаше досега най-добро мнение. Днес обаче с многото свои редки качества тя зае най-първото място в реда на европейските армии. Превземането на Люлебургас оставя на турците възможността да групират силите си назад, но не и да предприемат каквото и да е нападателно действие. Като констатираме това, драго ни е да припомним връзките на доктрина и практика що свързват българската армия с френската.

Вестник «The Daily Telegraph», Великобритания. 19.10.1912 г.

Българските генерали написаха нова страница на военна история и с успех завършиха едно от най-смелите и най-бляскавите приключения непредприемани никога. Важността на този нов факт в историята ще бъде тутакси реализирана в дипломатическите кръгове.

Стара Загора. Турски военнопленници ескортирани от български конвой.

Вестник «Le Temps», Франция

В броя си от 20.10.1912 г. френският вестник изказва радостта си от великолепното зрелище дадено на света от храбрите малки балкански народи. Като говори за България, вестникът изтъква бързото ѝ създаване за  четвърт век – напълно въоръжена и дисциплинирана. Като народ солиден и крайно трудолюбив, на който всички устреми са насочени към националната цел. „В съвременната история – прибавя вестникът – като изключим Япония ( за нея международните затруднения бяха по-малки), няма ни един друг пример за мъдрост, който би могъл да се сравни с българския”.

Стара Загора. Български военнослужещ дава цигари на турски военнопленници.

Агенция «Ройтерс», Великобритания. 21.10.1912 г.

Според достоверни сведения станали известни след пладне в кръгове, които имат връзка с правителството в Цариград, сражението при Люлебургас било ужасен удар за турците. Българите, между които се намирали множество 17-годишни новобранци, нападали с голяма буйност.Турците се защитавали, но били принудени да отстъпят с големи загуби, които възлизат на 40 000 убити и ранени. Загубите на българите също били големи.

Вестник «Reichspost», Германия

През целия ден ставаше отчаян дуел, в течение на който тялото на турската армия се обърна в маса безформена и без връзка. В този момент дясното българско крило нападна по цялата линия Бабаески-Люлебургас и прогони неприятеля от селата по бреговете на река Ергене.

Българската пехота, чудесно подпомагана от своята артилерия, взе почти всички турски позиции с байонети (Бел.ред. Щикове). Поривът на българската войска е страшен. От четиристотен метра всички български полкове се хвърлят в ужасен бой и, без да прекъснат гърмежа, нападат турците с нож. Офицерите са безсилни да ги удържат. Един полк, който още не бе стъпил в огнената линия, а бе предназначен за резерва, се хвърли със страшен вик на неприятеля, без да слуша командата на офицерите да се спре…

Сражението във вторник бе честито за българите в Бунархисар и в Люлебургас… Планът на българите да разбият съвършено Източната турска армия, въпреки усилият на Назим паша да попречи, успя. Загубите на турците са грамадни. Българите взели много топове, с хиляди пушки, муниции и два трена. Българската войска се счита вече в Цариград. Скоро тя ще влезе в него.

Български войници преминават река Марица, насочвайки се към Одрин.
Военен кореспондент Немирович-Данченко, вестник «Русское слово»

… „Получиха се поразителни подробности за лозенградския бой. Казват, Голцъ паша – немец, инструктор на турската армия, като прегледал укрепленията на Лозенград казал:

– Може да се превземат при две условия: ако неприятелската армия ги обсажда три месеца и ако армията бъде пруска.

Българите превзеха тия великолепни позиции в два дни!

Победата на българите е христоматия на тактиката. Те взели от всички най-доброто, като прибавили към него своята дивна подвижност, високо боево одушевление, издръжливост на здрав, нормално жив и трезвен народ. Тази война е победа на руските ученици, каквито са повечето български генерали, над учениците на берлинската академия и на Голцъ паша. Единадесети октомври покри Освободителната война с вечна слава. Лозенград е естествена крепост, която немските инструктори обърнали в същински сухопътен Гибралтар.

Холерата е истински бич за всички войници на бойното поле по време на Балканската война.
Вестник «Birmingham Post», Великобритания

… „Ние съвсем не познаваме България. Това едногласно изповядват всички военни кореспонденти, които се прекланят пред геройството на българските войски, пред техния нравствен подем и с удивление отбелязват голямата културност на българите, патриотизма и съзнанието на дълга, присъщи на целия народ”.

ЖП гара Ямбол. Българската царица в очакване на ранени български войници от битката при Лозенград.

Вестник «Daily Telegraph», Великобритания

Бляскавите победи, за които тъй леко и приятно се чете, са резултат на титанически напор на какъвто е способен само народ със силен дух. Турската армия е ослабена от деморализация, но ще бъде несправедливо да си я представим цяла от страхливци бегълци, които молят за пощада. Цифрите на убитите доказват за твърде кръвопролитните боеве и за скъпата цена на победите.

София. Пленени турски офицери от Одрин.

Вестник «L. România», Румъния

Войниците на Цар Фердинанд са чудесно командвани. Безспорно е, че те се подчиняват на едно или на няколко лица. Но каквито и да са заслугите на генералите, българската слава е народна, защото българската държава е народна. Аристокрация в широк смисъл на думата не съществува. И понеже в тази страна няма богати и няма бедни, сближението на душите става лесно; енергията, която се изразходва в борба между класи се отдаде в едно направление – да работи за народа, за България. Сега виждаме последствията. За България славата се демократизира и децентрализира. Нейният пантеон няма да е личен: той е на всички. Да се остави настрана цар Фердинанд, който е един велик цар на мира и на войната.

Ако е нужно да се издигне паметник, за да се обезсмърти една война, като тая от 1912 година, тоя паметник трябва да е на великата победоносна България, в която всички са българи.

Османски войници се опитват да се прикрият от унищожителния български артилерийски обстрел.
Вестник «Епоха» (Румъния) помества реч на професора по история Йоргу:

„Аз посетих България и се уплаших от могъществото на националния идеал на българите. И поради това настоявах да влезем с тях в съюз, от което бихме извлекли голяма полза. Не ме послушаха. Балканските народи се съюзиха и без нас. Увлечени от някакъв фантом на Запад, ние изгубихме действителността на Изток. Ще бъде престъпление да дадем зестра на австрийците всички наши братя зад Карпатите за няколко квадратни километра на добруджанската граница. Неморално и страшно е да се мисли, че по-здрава граница ще бъде онази, която ще ни донесе вечна омраза и опасност. Здрава е не онази граница, която пазят войници със съзнание, че пазят чужда територия, а онази, която се защитава от естественото право на нацията”.

Военен кореспондент Пиленко, вестник «Новое время»

По пътя за Люлебургас

Върви храбър майор интендант. Кара с воловски коли 40 хиляди хляба. Побелял е, но добре се държи на седлото. Руски възпитаник е.

– Не може да се удържат нашите войници. На километър от неприятеля се хвърлят на нож. Вярвате ли? Вчера една рота остана без патрони. Лежат, лежат, а патрони не носят. Тогава викват „ура”, политат напред и вземат окопа.

– Много ли жертви дадоха? – попитах.

– Много. А с шрапнели по-малко биха убили. По-добре наведнъж, по суворовски. Запомнете: много сме благодарни на русите за всичко, а особено за драгоценното „ура”. То е прекрасно оръжие.

Чаталджа, 1912 г. Български картечари на позиция.

Виена, Австро-Унгарска империя

На 8 ноември 1912 г. виенските вестници съобщават, че император Франц Йосиф е дал вечеря в чест на делегациите. По време на вечерята императорът казал пред унгарските делегати, че поведението на българите във войната заслужава удивление. От друга страна, прибавил той, непонятно е защо военното щастие бе толкова малко в полза на турците.

След падането на непревземаемата крепост Одрин

Вестник «Новое время»

 „Великата армия сега вече е свободна, за да може да обезпечи тържеството на славянската кауза при Чаталджа. Окончателният резултат е несъмнен и това кара да туптят радостно сърцата в Петербург”.

В Чехия

Цяла Чехия ликува за падането на Одрин и за тържеството на българското оръжие. Братята чехи приветстват в българските победи тържеството и победите на славянството. Във всички чешки градове чехите със знамена, песни и викове „Да живее България” кръстосват улиците.

В Сърбия

Известието за падането на Одринската крепост, превзета с пристъп, се посрещна навсякъде с голяма радост.

В Черна гора

Известието за превземането на Одрин произведе в Цетина и в цялата страна дълбоко впечатление. Щом тази вест се  разпространи в града, цялото население се стече пред българската легация, където се произведе симпатична манифестация. Принцовете, министрите, сановниците и членовете на дипломатическото тяло отидоха в българската легация да поднесат своите поздрави.

Български артилеристи на позиция край Чаталджа.

Франция, вестник «Le temps»

Със своето победоносно съюзничество балканските държави си извоюваха пълна натурализация в обществото на нациите.

Германия, вестник «Reichspost»

Превземането на Одрин е достоен венец за подвизите на българите при Лозенград и Люлебургас. То е ново доказателство за извънредните военни способности на българската войска.

Австро-Унгария, вестник „Цайт”

Победители и победени могат да гледат пред себе си с открито чело, защото и едните, и другите си изпълниха всецяло дълга. Работата на военните е свършена, останалото е работа на дипломацията.

Съюзените балкански монарси

Австро-Унгария, вестник „Ноес Винер Тагблат”

Одринският пожар прави по-лъчезарна короната на цар Фердинанд, чиято армия завладя гордата крепост.

Франция, вестник «Le Matin»

… „Във всяка епоха на историята, но в тази война може би още повече, отколкото в някоя друга, причините за успеха бяха от морален ред. Малка България победи Османската империя, защото от деня на раждането си тя се готвеше да я победи. Защото всичките ѝ синове знаят, че се сражават да отмъстят за 500-годишното робство и да освободят братята си в Македония, стенещи още под иго. Защото войниците на тая страна, по-демократична от самата Швейцарска република, имат доверие в офицерите, които ги командват с твърдост едновременно строга, справедлива и нужна и с военна наука, която най-старите армии трябва да адмирират. Защото всички началници знаят, че каквито и да са жертвите, които искат от своите хора, тия последните, за да изпълнят дадените заповеди, отиват извън границите на човешките сили…”

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.