Евреите «Мишлинги» в Третия райх

/ Мишлинги – расов термин, използван по времето на Третия райх, който се отнася до хора, които имат предци както от арийски, така и от еврейски произход. Определението се използва от XVII век, a значението e аналогично на английската дума «mestee», испанската «mestizo» и френската «métis», които се превеждат метис. В немския език има отрицателна конотация, като думата също се превежда метис, нечистокръвен, потомък от смесване между расите и националностите./

Мойсей Бекер, историк.

В продължение на векове евреите (в антропологическо отношение те представляват един от най-характерните и изолирани антропологични типове) запазват своя специфичен облик, въпреки различните географски и други условия, при които им се е налагало и им се налага да съществуват. Образувайки едно от подразделенията от семитски тип, още в дълбока древност евреите се обособяват и изолират. Например изображенията на евреи върху египетски и асирийски паметници са лесно различими от изображенията на другите азиатски и африкански племена. Консолидирането на еврейския антропологичен тип е улеснено от изолацията им, избягването на кръвното смесване със съседните народи и слабо проявеният им дух на прозелитизъм (Прозелетизъм – стремеж и дейност да обърнете другите в своята вяра).

Според статистическите данни в Прусия смесените бракове при евреите (в който единият от съпрузите не е евреин) често са бездетни или обикновено тези семейства са със забележимо по-малък брой деца. Ето защо потомството от тези бракове не може (дори и ако децата се възпитават според еврейския закон) да окаже забележимо влияние върху по-бързо размножаващото се еврейско население. (Енциклопедичен речник на Брокхаус и Ефрон). Най-вероятно това явление е свързано с рекомбинацията на гените и увеличаването на вероятността от наследствени заболявания, характерни за различни народностни групи.

Според изследване на антрополога Хуан Комас, броят на децата, родени от смесени бракове между евреи и германци, е приблизително равен на броя на съпрузите, т.е. не повече от едно дете на семейна двойка. По време на Първата световна война в Германската империя (заедно със Силезия и Елзас с Лотарингия) живеят 587 000 евреи. В периода 1914-1918 г. от редиците на еврейското население излизат около 100 хиляди войници, което представлява около 16% от всички еврейски поданици на кайзер Вилхелм II, включително жените и децата.

Статистически данни за евреите в Третия райх от 1939 г.

Ваймарската конституция от 1919 г. премахва всякаква дискриминация и фактически изравнява евреите в техните права с останалите граждани на Германия. Правният статут на еврейската общност е признат със закон, улеснява се и тяхната дейност. В резултат на това възникват множество еврейски културни и научни учреждения. В същото време процесът на асимилация се засилва. В периода 1921–27 г. процентът на смесените бракове е много висок – 44,8%. Годишно от 1 000 евреи в брак встъпват 10 души. Това ще рече, че от 587 000 души, колкото е еврейското население в Германия, брак сключват 5 870 семейства. Малко по-горе посочихме, че смесените бракове са 44,8%, което означава 2 629 смесени семейства. За шест години броят на смесените бракове е 15 774.

Впоследствие с нарастването на антисемитизма процентът на смесените бракове рязко намалява, а от 1935 г. тези бракове са прекратени. Същевременно от 1919 г. случаите на преминаване в християнската религия зачестяват – приблизително 500 годишно. За 10 години – до 1929 г., това прави 5 000 души. Ако вземем предвид, че в смесените семейства процентът на децата е бил изключително нисък, тогава за целия период на асимилация може да приемем, че са се родили 30 000 деца. Броят на внуците не надвишава 40 хиляди души и от двата пола.

Новата власт и антиеврейското законодателство

След победата на Националсоциалистическата работническа партия в изборите за Райхстага на 30 януари 1933 г. на власт в Германия идва нацистко правителство начело с Адолф Хитлер. В страната е установена нацистка диктатура, премахнато е демократичното законодателство на Веймарската република.

Приетите през март 1933 г. «Закон за защита на правителството на националното възраждане от действията на подривните сили» и «Закон за защита на народа и държавата» дават на А. Хитлер конституционно основание за установяване на диктатура и за провеждане на антиеврейска политика, която първоначално е била насочена към пълното изтласкване на евреите от всички сфери на държавния, обществения , научния и културен живот, тотален грабеж и принудителна емиграция, а след избухването на Втората световна война – към окончателното унищожаване на европейското еврейство.

Един от първите антисемитски закони е приетият през февруари 1933 г. закон, който забранява „измъчването на животни“ и прави практически невъзможно ритуалното клане на добитък. Законът е обнародван през април 1933 г.

На 1 април 1933 г. се провежда първата масова антиеврейска икономическа акция – антиеврейският бойкот. В цялата страна десетки хиляди щурмоваци и членове на нацистката партия блокират входовете на магазини, ресторанти, кафенета и фирми принадлежащи на евреи, забранявайки на потенциалните клиенти да влизат в тези обекти. В периода 1933–35 г. подобни акции се провеждат постоянно – немските собственици на магазини отказват да купуват каквото и да било от крупните фирми на едро, които са собственост на евреи, причинявайки големи щети, както на еврейските предприемачи, така и на германската икономика.

Берлин, 1 април 1933 г. Щурмовак от SA (Sturmabteilung ) пред входа на еврейски магазин. На плаката пише: „Немци! Внимавайте! Не пазарувайте от евреи!“

На 7 април 1933 г. е обнародван «Закон за уреждането на националния състав на административния апарат», който има за цел изгонването на евреите от държавна служба. Нацистите твърдели, че около 12% от работещите евреи са държавни служители. Законът гласи: „Длъжностните лица от неарийски произход се пенсионират“. Законът не се прилага за евреи, които са воювали „на фронта по време на Световната война на страната на германския народ“, както и за тези, „чиито родители и деца са паднали във войната“. В този закон за първи път в нацисткото законодателство е използван терминът „неариец“. Скоро след това е издадена инструкция: „За неариец се смята този, чийто немски произход е неарийски, особено ако неговите родители или родителите на родителите му са евреи. Достатъчно е един от родителите или родителите на родителите му да са «неарийци»…

Особена омраза сред нацистите предизвикват евреите от Източна Европа. А. Хитлер в книгата си „Моята борба” описва подробно какво отвращение у него предизвика гледката на ортодоксалния източноевропейски евреин, когото за първи път вижда по улиците на Виена.

На 14 юли 1933 г. е приет «Закон за лишаване от германско гражданство на определена категория граждани на Третия райх». В съответствие със закона от германско гражданство се лишават всички, които са го получили в периода от 9 ноември 1918 г. до 30 април 1933 г. Въпреки че в закона не се говори директно за евреите, той е насочен предимно срещу тях.

През 1933 г. са приети закони, които прогонват германските евреи от различни области на дейност в държавата. На 22 април 1933 г. с постановление на правителството еврейските лекари са уволнени от всички лечебни заведения в страната. На 25 април 1933 г. е приет «Закон за премахване на дисбаланса в националния състав на учащите се в германските средни и висши учебни заведения». Законът определя процентна квота за неарийците в училищата и университетите в размер равен на фактическия процент от броя на жителите в страната с неарийски произход – 1,5%. Законът също така изисква общият брой евреи, които учат в дадено учебно заведение да не надвишава 5%.

Изключение е направено само за децата на ветерани от Първата световна война и за „деца от смесени бракове“, които са сключени преди приемането на този закон. След приемането на закона нацисткият «Дойче Алгемайне Цайтунг» пише: „Нито един уважаващ себе си народ не може да позволи на расово чужди му елементи безнаказано да овладяват такава жизненоважна област на обществото като висшето образование и възпитанието на подрастващото поколение”.

На 14 април 1933 г. Министерството на образованието на Райха, в съответствие със «Закона за уреждането на националния състав на административния апарат», освобождава от длъжност в университетите първата група еврейски професори. На 6 май 1933 г. последва заповед за включването на преподавателите и нотариусите в категорията на държавните служители, което означавало незабавното уволнение на тези с неарийски произход. На 2 юни 1933 г. всички еврейски зъболекари са освободени от специализираните поликлиники в Райха. На 30 юли 1933 г. адвокатите също са включени в категорията на държавните служители, което означавало забрана на евреите да се занимават с тази професия.

С правителствен указ от 22 септември 1933 г. се създава «Имперска палата по културата», която се контролира от Министерството на народното просвещение и пропагандата. Палатата се състои от седем отдела: преса, радио, кинематография, театър, литература, музика и изобразително изкуство.

Членството в палатата е задължително условие за продължаване на професионалната дейност на всеки един културен деец. Тези, които не членували в «Имперската палата по културата» нямали право да се занимават с професията си. Освен това единствено арийци могат да бъдат членове на това учреждение по култура. За да се блокира изцяло достъпа на евреи в германската преса, на 7 ноември 1933 г. е приет «Закон за редактирането на вестниците» (Schriftleitergesetz), който гласи, че редактор (журналист) в арийски вестник може да бъде журналист „с арийски произход и който не е женен за „неарийка“.

Берлин, 30-те години на XX век. Пешеходец чете статия от вестник „Der Stuermer“ (Щурмовакът), който се излага в специални витрини, разположени на автобусни спирки, оживени улици, паркове, фабрики и т.н. Антисемитският вестник е рупор на нацистката идеология, а издателят му Юлиус Щрайхер е близък съратник на Хитлер.

За борба със смесените бракове, които нацистите считат за абсолютно неприемливо явление, на 5 септември 1933 г. са премахнати помощите за младоженци, в случай че един от тях не е ариец. В съответствие с нацистката теория за „кръв и почва“, която пропагандира обработването на земята в Германия да се извършва само от немци, на 22 септември 1933 г. всички земеделци са били длъжни да предоставят доказателства за арийския си произход.

В периода 1934–35 г. в Германия активно се прилагат по-рано приетите антиеврейски закони, но нови законопроекти не са обсъждани, което се обяснява с борбата на Хитлер с противниците си в нацистката партия и армията. През пролетта и лятото на 1935 г. в цяла Германия се провеждат кампании за бойкот на еврейските търговски и промишлени компании, както и бурни демонстрации срещу „оскверняването на арийската кръв“, които на на 15 юли 1935 г. завършват с погром в Берлин. Тези акции са свързани с поредица съдебни дела срещу евреи, обвинени във връзки с арийски жени.

Нюрнбергските закони

Пореден етап в развитието на антиеврейското законодателство са приетите през 1935 г. на конгреса на Националсоциалистическата партия в град Нюрнберг, и утвърдени през септември същата година на специално свикана сесия на Райхстага, Нюрнбергски закони, според които германски гражданин може да бъде само този, който притежава „немска или родствена кръв и който с поведението си доказва желание и способност да служи вярно на немския народ и на Райха”.

Вестник „Фьолкишер Беобахтер“ обявява приемането на Нюрнбергските закони.

Тъй като понятието „евреин“ не е дефинирано в Нюрнбергските закони, на 14 ноември 1935 г. е приета поправка в «Закона за гражданството на Райха», където е ясно прецизирано кой може да бъде считан за евреин, както и се установяват различни категории лица с еврейска кръв:

5.1 За евреин се счита този, който в трето поколение произхожда от най-малко трима чистокръвни евреи – баби или дядовци.

5.2 Лице с примес от еврейска кръв („мишлинге“) се счита този, който в трето поколение произхожда от един или двама чистокръвни евреи – баби или дядовци:

а) към момента на публикуването на закона принадлежи към еврейската религиозна общност или е бил приет в нея по-късно;

б) към момента на публикуването на закона е в брак с евреин или е встъпил в такъв брак по-късно;

г) е извънбрачно дете, един от чиито родители е бил евреин.  

Потомците на евреи, които не се считани за евреи, са разделени на две категории «мишлинги», като в първата влизат тези, на които двама от дядовците и бабите им са евреи, а във втората са тези, на които само един от дядовците или една от бабите им са евреи. Влизащите в тези категории хора се считат за неарийци, но през 1935 г. те получават голяма част от правата, с които се ползват германците, което подобрява положението им в сравнение с периода преди приемането на Нюрнбергските закони. (След като нацисткото ръководство приема плана за „окончателното решение на еврейския въпрос“, политиката по отношение на тези категории неарийци е рязко влошена.)

Въз основа на Нюрнбергските закони правата на евреите са допълнително ограничени, но тъй като през 1936 г. Германия е домакин на Летните и Зимните олимпийски игри, антиеврейските мерки се осъществявт не чрез приемането на нови закони, които биха могли да привлекат вниманието на световната общност и да попречат на провеждането на игрите, а чрез изтласкване на евреите от онези сектори на икономиката, където те все още са запазили някакви позициии. Например нацистките власти преустановяват доставките на суровини и техническо оборудване за онези фабрики, в които евреите са собственици, прилагайки по този начин икономически санкции…

След края на Летните олимпийски игри, нацисткото антиеврейско законодателство все повече се активизира, особено след «Кристалната нощ». Например от приемането на Нюрнбергските закони (септември 1935 г.) до септември 1938 г. са приети 348 антиеврейски закони и подзаконови нормативни актове (основно есента на 1936 г. – септември 1937 г.); в периода от септември 1937 г. до «Кристалната нощ» (ноември 1938 г.) – са приети 1 234 закона и постановления.

На 8 септември 1937 г. началникът на Щаба на заместника на Фюрера (Stab des Stellvertreters des Führers) Мартин Борман подписва директива, забраняваща на немските граждани-арийци да ползват услугите на еврейски лекари и фармацевти, както и на еврейски погребални агенции. На 3 април 1937 г. на членовете на НСДАП е представен циркуляр, подписан отново от Мартин Борман, който забранява на водещи партийни функционери да отсядат в хотели, които са собственост на евреи. На 22 май 1937 г. М. Борман издава разпореждане, което забранява на представители на партията, които са в чужбина на официални посещения, да отсядат в хотели собственост на евреи.

На 31 август 1938 г. е публикувана правителствена наредба, която налага ограничения на пощенските услуги за евреите: на обратната страна на пликовете, пощенските картички и телеграмите се появява надпис «не е за евреи». На 5 октомври 1938 г. в задграничните паспорти на евреите се появява отличителният знак «J», което затруднява емиграцията им от Германия. На 27 юли 1938 г. германското правителство приема постановление за преименуване на улиците и площадите, които носят имена на евреи. На 7 август 1938 г. е публикуван указ, според който от 1 януари 1939 г. на евреите е забранено да кръщават децата си с „изконно немски имена“. Освен това към всяко име на еврейско дете е трябвало да се добави още едно име – „Израил“ за момчетата и „Сара“ за момичетата.

Германски паспорт на Валтер Голдщайн, издаден на 23 януари 1939 г.

Погромът, който влиза в историята под името «Кристалната нощ», е повратната точка в политиката на нацисткия режим спрямо евреите. На 12 ноември 1938 г. Херман Гьоринг провежда съвещание с ръководителите на отделните министерства и силовите органи, на която запознава присъстващите с желанието на А. Хитлер „да се изработи единна линия по отношение на еврейския въпрос и по всякакви начини да се полагат усилия за изпълнението ѝ“.

Х. Гьоринг подчертава, че основното изискване е „евреинът бързо и повсеместно да бъде отстранен от всички области на германската икономика“. На съвещанието се взема решение, че е нужно комбинацията от пропагандни, икономически и административно-полицейски мерки да принудят огромната част от евреите в Германия да мигрират. Ръководството на всички тези мерки с антиеврейски характер е съсредоточено в ръцете на полицията и службите за сигурност.

Ариизация

В рамките на политиката за отстраняване на евреите от икономическия живот на страната, централно място заема «ариизацията», тоест прехвърлянето на еврейската собственост в немски ръце. Еврейските предприятия не стават държавна собственост, а се прехвърлят в ръцете на частни собственици. С ускорени темпове се извършва «ариизация» в сектора на търговията на дребно. Например през януари 1933 г. евреите притежават 50 хиляди магазина, а към средата на 1938 г. – 9 хиляди. Същевременно в средата на 1938 г. все още около 40 хиляди различни предприятия, ателиета и фирми са собственост на евреи.

Икономическият натиск върху еврейските бизнесмени рязко се увеличава, след като през 1937 г. Ялмар Шахт се оттегля от поста министър на икономиката. Шахт смята, че процесът на отстраняване на евреите от немската икономика не трябва да вреди на икономическото развитие на Германия и на растежа на военно-промишления ѝ комплекс.

След неговата оставка влиянието на Х. Гьоринг, който е назначен за имперски пълномощник по изпълнението на Четиригодишния план за икономическото развитие на страната, рязко се увеличава. Той е привърженик на най-строги мерки при отстраняването на евреите от икономическия живот на Германия. Освен това той е заинтересован лично от това, тъй като много заводи, които по-рано са собственост на евреи, са погълнати от концерна «Херман Гьоринг Верке», който оглавява.

Град Линц, 1938 г. Гьоринг посещава завод на когломерата „Reichswerke“.

На 27 ноември 1937 г. по инициатива на Х. Гьоринг се появява секретна инструкция на Министерството на икономиката, в съответствие с която е трябвало да бъде ограничена възможността за покупка на валута за експортни покупки на компаниите, чиито собственици са евреи или в които определен брой сътрудници са евреи. Освен това доставките на електроенергия за производствените мощности притежавани от евреи е трябвало да бъдат рязко ограничени.

В началото на 1938 г. всички данъчни привилегии за „еврейските“ предприятия са отменени. В ресторантите, кафенетата и заведенията за хранене, които са собственост на евреи, се е разрешавало да се обслужват единствено евреи. На 22 април 1938 г. е публикуван указ на Гьоринг, който налага санкции на немците, които съдействат за „укриването на еврейска собственост“ чрез фиктивно управление на еврейски фирми. На 20 април 1938 г. е издаден нов указ на Х. Гьоринг, който задължава всички евреи – поданици на Райха, както и лицата сключили брак с евреи, да регистрират цялата си собственост, която притежават в Германия и в чужбина. На 20 юли 1938 г. на евреите е забранено да участват в борсови операции.

След «Кристалната нощ» (Бел.ред. Антиеврейски погром осъществен в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. При серия от координирани атаки на военнизирани отряди на СА в Германия, Австрия и Судетите са опожарени и разбити десетки синагоги и стотици магазини. Убити са десетки евреи.) на 12 ноември 1938 г. по време на съвещание ръководено от Х. Гьоринг е решено на всички немски евреи да бъде наложена огромна глоба в размер на 1 милиард марки като „обезщетение за вредите, причинени на Германия“ в резултат на… еврейския погром.

На срещата е прието постановление за пълното изключване на евреите от икономическия живот на Райха: „От 1 януари 1939 г. на евреите се забранява да притежават магазини и фирми в областта на потребителските стоки и търговията на дребно, както и да притежават собствени занаятчийски предприятия… Евреин не може да бъде назначаван за ръководител на предприятие. В случай че евреин заеме ръководна позиция в дадено предприятие или фирма, той трябва да бъде освободен от длъжността в рамките на шест седмици. Евреин не може да бъде член на кооперативна организация”.

Хиляди предприятия и фирми с най-различен предмет на дейност, собственост на евреи, преминавали в ръцете на нови немски собственици на цени под себестойност или направо са заличени. Дори и незначителните суми, които евреите получавали за компаниите си, често не можели да бъдат използвани, тъй като парите постъпвали по затворени сметки, след което държавата ги изземва. Евреите са принудени да продават бижута, скъпоценности и антики на стойност много по-ниска от реалната им.

На 21 ноември 1938 г. министърът на икономиката Валтер Функ подписва циркуляр «За регистрацията на еврейското имущество, което подлежи на ариизация». На контрол не подлежи собствеността на евреи, които живеят в Германия, но са граждани на други държави, както и «неарийците», които не се считат за евреи. Общата сума на отчуждената еврейска собственост е 8 млрд. 426 милиона райхсмарки. В резултат на тези мерки до лятото на 1939 г. цялото еврейско население на Германия вече представлява най-бедната прослойка от населението на страната.

Миграцията

Според данните от общогерманското преброяване на населението на 16 юли 1933 г. в Германия живеят 503 900 евреи. Нацистката политика на изтласкване на евреите от всички сфери на икономическия и културен живот, както и жестоките преследвания срещу тях, допринасят за миграцията на евреи. До приемането на плана за „Окончателното решение на еврейския въпрос“ нацистките власти насърчават миграцията на евреи по всякакъв възможен начин.

На 29 септември 1936 г. се провежда междуведомствено съвещание с участието на заместника на фюрера Рудолф Хес. Участниците в срещата обсъждат въпроса към кои страни е най-желателно да се насочи миграцията на евреите, така че впоследствие тяхната диаспора да не превърне тези страни в нови „центрове на антигерманската подривна дейност“. Взето е решение, че най-приемлива е миграцията на евреите от Германия в Палестина.

Споразумението «Хаавара»

За да се насърчи преселването в Палестина, през 1933 г. германското министерство на икономиката и Еврейската агенция подписват споразумение за прехвърляне на част от имуществото на мигрантите в Ерец Израел (Бел.ред. Това е т.нар. Земя Израелска, Обетованата земя или Светата земя – обещаната от Бог земя на 12-те колена Израилеви). За целта е създадена  агенцията «Хаавара».

Репатриантите предават всичките си средства на агенцията, а в замяна получават от нея хиляда палестински лири, за да заминат за Палестина. Агенцията закупува немски стоки, след което ги прехвърля в Палестина – след продажбата на тези стоки на репатриантите се изплаща компенсация. Дейността на агенцията е подложена на критика, както в Палестина, така и от еврейски организации по целия свят. Според тях действията на «Хаавара» подкопават антинацисткия бойкот, тоест допринасят за развитието на икономиката на нацистка Германия. В същото време обаче тази активност на агенцията помага на мнозина германски евреи да напуснат Германия, като допринася и за развитието на икономиката на Палестина.

В периода 1933 г. – март 1937 г. нацистките власти издават 18 700 разрешения за прехвърляне на валута. Въпреки че разрешенията са за сума от 117 милиона райхмарки, реално след продажбата на немските стоки, на репатриантите от Германия са изплатени едва 9 милиона марки. Всички напуснали евреи са били задължени да плащат така наречения „данък за бягство от Райха”, който през годините възлиза на 186 милиона райхмарки.

Ето защо заможните еврейски мигранти се опитват по нелегален път да изнесат възможно най-много пари от Германия. Според германското министерство на финансите в тези години еврейските мигранти са изнесли незаконно от Германия над 40 милиона райхсмарки. Повечето от евреите обаче са хора със скромни средства, на които нацистките власти отнемат всичките им активи. Еврейските организации от Ерец Израел и други страни се опитват да окажат помощ на тези хора, както на тези, които напускат Германия, така и на тези, които остават в нея.

По данни на Националното сдружение на евреите в Германия в периода от 1933 г. до 10 януари 1941 г. само от Германия (другите окупирани страни, включително и Австрия, не влизат в изследването) са заминали 347 183 евреи и членове на техните семейства. През 1933 г. са напуснали 64 400 евреи; през 1934 г. – 45 000; през 1935 г. – 45 500; през 1936 г. – 34 000; през 1937 г. – 25 500; през 1938 г. – 49 000; през 1939 г. – 68 000; през 1940 г. – 20 996; в началото на януари 1941 г. – 5 787 евреи. Според нацистките власти най-голям брой евреи са се отправили към Палестина, останалите се насочват към други европейски страни, САЩ, Австралия, Канада, Южна Африка, държави от Южна и Централна Америка.

Антисемитската политика на нацистка Германия и чистката в образователните и научните институции води до уволнението на повече от 1200 изтъкнати еврейски учени. След като Хитлер идва на власт, шест нобелови лауреати напускат Германия: физикът Джеймс Франк; химиците – Фриц Габер и Рихард Вилщетер; биохимиците Ото Варбург, Ото Майерхоф и физиологът и фармаколог Ото Льови. Мнозина от учените, които мигрират от Германия, впоследствие стават лауреати на Нобеловата награда: Ото Щерн, Макс Борн, Феликс Блох, Денеш Габор, Джак Стайнбъргър, Макс Перуц, Герхард Херцберг, Фриц Алберт Липман, Ернст Борис Чейн, Ханс Кребс, Конрад Блох, Бернрад Кац.

Един от създателите на квантовата механика – Макс Борн.

През 30-те години на миналия век, до приемането на „окончателното решение на еврейския въпрос“, нацистите се опитват с всякакви средства да редуцират броя на евреите в Германия. Вследствие на тази политика немските власти решават да се отърват от евреите – полски граждани, които живеят в Германия и Австрия. Общият им брой е около 60 хиляди души.

През март 1938 г. Полша, която своевременно узнава за намерението на нацистите да експулсират полски евреи в Полша, обявява за невалидни задграничните паспорти на полските граждани, които са живеели извън Полша повече от 5 години и „са загубили връзка с полската си родина„. На 15 октомври същата година Варшава приема ново изменение на Закона за гражданството, което дава двуседмичен период за пререгистрирането на задграничните паспорти, тоест фактически лишава мнозинството от полските евреи, живеещи в Германия, от възможността да се завърнат в Полша. На 30 октомври 1938 г. те автоматично са лишени от полско гражданство.

На 28 и 29 октомври нацистките власти арестуват около 18 хиляди полски евреи. Те са откарани до полската граница и са принудени да я преминат. Голяма част от депортираните полски евреи се озовават в крайграничния град Збоншин, където в продължение на много месеци преживяват в изключително трудни условия, без да имат представа за бъдещата си съдба. В крайна сметка полското правителство се съгласява да направи отстъпки, но при условие, че депортациите се прекратят.

Еврейските организации

Нацистките власти внимателно държат под око еврейските организации. Още през юли 1933 г. е създаден специален отдел в Гестапо, който отговаря за евреите. През есента на 1933 г. в докладна записка на Гестапо «Бней Брит» е оценена като „основната и най-опасна еврейска организация, в която са представени всички основни еврейски организации от различни направления„.

Всички останали еврейски организации са разделени на ционистки и асимилаторски, при това е наблегнато на положителното отношение към ционистите: „Ционисткото течение… предвижда пълната миграция на всички немски евреи от Германия в Палестина с цел създаване на независима еврейска държава”.

Същевременно нацистките власти се отнасят негативно към движението на ционистите-ревизионисти. Към асимилаторските организации нацистите включват «Централна асоциация на германските граждани с юдейско вероизповедание», чиято цел е да обедини всички немски евреи, независимо от техните религиозни и политически убеждения, в интерес на постигане на гражданско и социално равенство „на основата на общия немски дух и начин на живот”; «Съюз на фронтоваците-евреи», който споделя идеите на горепосочената «Централна асоциация», а освен това има и младежка организация; «Съюз на германските граждани с християнско вероизповедание от неарийски или не чисто арийски произход»;

«Съюз на евреите от немски произход» – е еврейска организация, която споделя крайната немско-националистическа гледна точка. Начело на Съюза е адвокатът Макс Науман (1875–1939 г.), който издава ежемесечника „Der Nationaldeutsche Jude“, на страниците на който се пропагандира съвместното съществуване с нацисткия режим и се приветства „националното пробуждане“ на Германия; Освен това към Съюза има и младежка организация – «Черен флаг». Именно тази организация е първата, която е забранена от нацистките власти през 1935 г.

През есента на 1933 г. еврейските организации се обединяват в «Национален представителен съвет на германското еврейство». Ръководителят на «Ционистката организация на Германия» З. Мозес е избран за заместник-председател на новата организация. През 1933 г. е създаден «Централен комитет за подпомагане и възстановяване», който участва в решаването на социално-икономическите проблеми на германските евреи и организирането на тяхното заминаване от страната. През 1935 г. Комитетът се присъединява към Националния представителен съвет.

След приемането на Нюрнбергските закони нацистите започват по всякакъв начин да ограничават дейността на еврейските организации в Германия. През 1938 г. е разпусната ревизионистката «Държавно-ционистка асоциация на Германия». До 1939 г. всички еврейски организации са разтурени и вместо тях е създадено «Имперско обединение на евреите в Германия», което се е намирало под пълния контрол на Райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер.

През 1933 г. Курт Зингер, в миналото един от ръководителите на Берлинската опера, създава «Културен съюз на германските евреи», който обединява повече от 8 хиляди културни дейци, лишени от възможността да се занимават с професионална дейност. През първата година от съществуването си Съюзът организира 69 оперни представления и 117 концерта, проведени в препълнени зали. Организацията е поставена под строгия контрол на нацистките власти, като през 1933 г. на евреите от тази структура е забранено да поставят произведения на германски средновековни автори и представители на романтизма – през 1934 г. са забранени творбите на Фридрих Шилер, а през 1936 г. на Йохан Волфганг Гьоте. В списъка на композиторите, които са забранени за евреите от тази организация, влизат Вилхелм Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен.

По време на Втората световна война (най-вече в периода 1941–42 г.) Германия се превръща в разпределителен център за депортираните евреи от окупираните страни от Западна Европа към лагерите на смъртта в Източна Европа.

Хиляди немски евреи, които са затворени в концентрационни лагери още преди началото на войната, загиват в самата Германия заедно с интернираните евреи от други страни. През март 1941 г. Хитлер издава заповед за преминаване към „окончателно решение на еврейския въпрос” чрез физическото изтребление на евреите.

През септември 1941 г. евреите са задължени да носят жълт знак на дрехите си (юденщерн). През октомври 1941 г., когато под наблюдението на Адолф Айхман започва масовата депортация на евреи в гетата, лагерите за принудителен труд и лагерите на смъртта в Източна Европа, в Германия остават само 164 хиляди евреи. Имуществото на депортираните или извършили самоубийство евреи се конфискува от правителството като собственост на „врагове на народа и страната“.

Към средата на 1943 г. Германия е обявена за „очистена от евреите“ (юденрайн). Към 1 септември 1944 г. в Германия са останали все още 14 574 евреи, които не са затворени в лагерите – в по-голямата си част (97,8%) това са брачни партньори на неевреи или полуевреи, според класификацията на Нюрнбергските закони.

Броят на германските евреи, които са убити от нацистите в Германия или са загинали в резултат на гоненията и тормоза, се изчислява на 160-180 хиляди души.

Източник – www.aveterra.livejournal.com

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.