Гръцкият национализъм и самосъзнание

На гръцки език „Xenos“ означава, както „чужденец“, така и „гост“. Още във времената на Омир гостоприемството в Гърция е не само своеобразен ритуал с леко религиозна окраска, но се превръща и в някаква форма на изкуство. Гърците са първите „ксенофили“ в света – хора, които обичат чужденците и чуждоземните неща.

Съответно „ксенофоб“ на гръцки език означава местен жител, който не харесва чужденците, които по някаква причина са дошли в страната му. На други езици това понятие има по-широк смисъл и може да означава пътешественици, които се страхуват от непознатите, с които те се срещат по пътя си, което, ако се замислим, е доста странно, защото ако се страхувате от непознати, защо по дяволите не се стоите у дома?

Когато сте в Гърция избягвайте да гледате с високомерие на всичко гръцко, защото, ако си придавате важност няма да постигнете нищо. Самите гърци са много по-надменни, така че те могат да ви надвият в това отношение.

Как виждат себе си гърците

Гърците са смесица от противоречия и това се проявява преди всичко в начина, по който разглеждат самите себе си. Ако чуете разговор между гърци, в който обсъждат поведението на други гърци, ще чуете убийствена критика относно поведението на техните сънародници в конкретна ситуация. Събеседниците одобрително ще кимват с глави в знак на съгласие и от време на време ще правят още по-язвителни забележки.

Но горко на този нещастен чужденец, който се осмели да се усъмни, че гърците са солта на земята! Същите гърци, които само преди минута говорят с такова презрение за своите съотечественици, ще се нахвърлят върху него с яростта на тигрица, защитаваща малките си и възхвалявайки достойнствата на гърците, ще го обвинят за всички грехове, които страната му е извършила срещу Гърция още от зората на цивилизацията, а може би и по-рано.

Не че гърците не признават своите несъвършенства, по-скоро те не дават възможността на другите да посочват тези недостатъци. „Когато ние сме строили Партенона – могат да кажат – вие още сте скачали по дърветата!

Главният храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос - Партенон.

Главният храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос – Партенон.

Отношението на съвременните гърци към достиженията на своята генерация е положително, защото, макар че не могат да се похвалят дори и с една стотна от постиженията на своите предци, те все пак успяват да преминат през 400-годишното турско робство, практически запазвайки непокътнати своето самосъзнание, религия, обичаи и език.

Гърците подготвят почвата за епохата на Възраждането, но те не успяват да се възползват от научните открития на Просвещението, социалните и индустриалните революции и т.н. – гърците се изправят пред съвременността преди около 150 години и оттогава се опитват да настигнат Запада.

Преходът е болезнен. Живеейки в страна, която е загубила повече от три четвърти от предишната си територия и която постоянно се намира на границата на банкрута, те са обременени от огромен комплекс за малоценност по отношение на античните и византийски гърци. Причината е, че не съумяват да възродят „Великата Гърция“ на своите предци.

По отношение на Запада гърците също имат странен комплекс на непълноценност-превъзходство. „Ние им предоставихме светлината на знанието, докато те ни се отплащат със светлината на евтини лоени свещи„- така обичат да упрекват те Европа. От друга страна, те вярват, че те са най-умният, най-искреният и най-смелият народ на земята.

Ето какво пише гръцкият писател Никос Диму: „Когато съвременният грък се наблюдава в огледалото, той вижда в него образа на Александър Македонски или Теодорос Колокотронис (най-бележитият генерал по време на Гръцката война за независимост) или в най-лошия случай на Онасис. Но никога на Карагьоза (главният персонаж в гръцкия Театър на сенките ). Всъщност гъркът е Карагьоза, който мечтае да е Александър Велики. Карагьоза, който въплъщава хора от различни професии, този многолик Карагьоз, който вечно е гладен и е господар само на едно изкуство: да играе роля.

Как другите възприемат гърците

Всички ние сме гърци – е казал Пърси Биш Шели – нашите закони, нашата литература, нашата религия, нашето изкуство – всички те имат своя корен в Гърция„. Въпреки това в речниците можете да намерите жаргонно определение на думата „грък“ като шмекер, нечестен играч, мошеник. Може би това е така, защото много бежанци, които наводняват европейските столици след падането на Константинопол, се налага да разчитат единствено на своята пресметливост, за да оцелеят.

Двойствената природа на гърците от векове очарова историците и пътешествениците. Някои от тях гледат на гърците през розови очила, други през зацапани изкривени лещи; трети въобще не ги и забелязват, но пишат за тях, сякаш ги познават добре. Най-добре, обаче, ги описва един американец, съдия Н. Кели, който успява да изрази всички техни противоречия с няколко думи:

На трибунала на безжалостната история винаги се е твърдяло, че гърците не съответстват на обстоятелствата, въпреки че от гледна точка на интелекта те винаги са на висота.

Гърците са най-умния, но и най-тщеславния народ, енергични, но и неорганизирани, с чувство за хумор, но пълни с предразсъдъци, горещи глави и нетърпеливи, но истински бойци … В един момент те се сражават за истината, а в друг ненавиждат този, който отказва да хитрува.

Те са странно създание – неукротимо, любознателно, наполовина добро – наполовина лошо, непостояно, с променящо се настроение, егоцентрично, неуравновесено и мъдро – ето това е гъркът. Ако искате му съчувствайте и му се възхищавайте, ако можете го анализирайте„.

Специалните отношения

Един американец от гръцки произход имал навика да дава визитни картички, на които с дебел шрифт било отпечатано: „По-добре да имам работа с хиляди турци, отколкото с един грък.“ На гърба на визитната картичка се виждало името на фирмата му: „Погребална агенция Майк“.

Дори и на най-космополитния грък му настръхват косите стига да чуе една определена дума – „турчин”. Въпреки че обектът на тяхната омраза е Турция като концепция, а не отделния турчин. Гърците могат да бъдат разбрани: те живеят векове под турско робство, което започва с падането на Константинопол през 1453 г., което е придружено от масови кланета. В годините на турското иго гръцките андарти в националните бели поли организират бунт след бунт.

Гърция

През 1821 г. идва техният час: те успяват да отвоюват част от Гърция, но на каква цена! „По-добре един час на свобода, отколкото 40 години робство!“ – се пее в революционния химн. Девизът им е „Свобода или смърт!„, който все още дълбоко трогва гръцките души. В дните, в които се отбелязват великите годишнини от миналите победи по всички телвизионни канали звучат военни песни.

Във втория етап на войната с турците (Балканската война и Първата световна война) гърците освобождават Епир, Егейска Македония и Западна Тракия, но след десет победоносни години през 1922 г. тяхната кампания в Турция завършва с мащабна катастрофа – един милион убити и един и половина милиона бежанци.

Съвременните гърци не само се държат така, сякаш всички тези събития от миналото са били вчера – но според тях всички недостатъци на националния им характер се дължат на турското робство.

Дълбоко в душата си те биха приветствали всяка една възможност да отвоюват обратно своята „изгубена родина“ независимо от цената. И тъй като турците, на свой ред, бленуват за възраждането на Османската империя, отношенията между тези народи са много, много напрегнати.

Гърците за другите

С изключение на турците, гърците не питаят лоши чувства към други народи.

Вярно е, че те не обичат особено българите и славяните, живеещи на север от техните граници, които неудовлетворени от вече завладените гръцки територии, имат намерение да разширят своите владения на юг до Егейско море.

Не изгарят от особена любов и към албанците, които се възползват от Гражданската война в Гърция и отмъкват областта Северен Епир с полумилионно гръцко население (бел.ред. След Балканските войни по силата на протокола от Флоренция (1913 г.), една част от исторически Епир с преобладаващо албанско население е включена в състава на новобразуваната държава Албания).

Прозвищата 

Сред гърците е широко разпространено събирателното понятие coutofragi, което означава глупавите франки или глупавите западноевропейци. С това прозвище те обозначават населението на целия Запад. По всяка вероятност този израз се е съхранил още от XIII век вследствие на военната кампания на Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство, които организират Четвъртия кръстоносен поход. Това е истински сблъсък на цивилизациите, когато невежите рицари в железни доспехи нахлуват в изтънчената Византийска империя, унищожавайки всичко, което е извън тяхното разбиране!

В по-късни времена се установяват следните обобщения: за турците – boudaladas, т. е. дебели и глупави или apisti – неверници. За славяните, и особено българите, gourounomites – дегенерати със свински зурли вместо нос или kommitadzides – главорези, които на предела между XIX и XX век нахлували в Македония, убеждавайки гръцкото население (което все още е било под турско робство) да се пише, че са българи.

Италианците са безполезни макаронаджии (гърците не са забравили как прегазват италианската армия през Втората световна война). Французите – в зависимост от пола – са или жиголо, или леки жени, или хитроумни дипломати, което въобще не може да се смята за комплимент. Германците са работохолици, ирландците са алкохолици, шотландците са скъперници, евреите са същите пинтии като шотландците, но имат една отличителна черта – умеят да се пазарят отлично.

Испанците са страстни любовници, египтяните са неграмотни фелахи, арабите са бедуини, които и палците ще ви отмъкнат, ако им подадете ръка, за да се ръкувате. Цяла Африка е населена от мързеливи арапи, с които гърците плашат децата; американците са наивни и от това обстоятелство е нужно да се възползва човек; руснаците са – haholi – безформени месни трупове; китайците са толкова неразбираеми, колкото и техния език.

И накрая остават лордовете и джентълмените – англичаните с тяхната изтъркана акуратност и безстрастно поведение.

Изненадващо е, но гърците никога не поставят другите националности като персонаж в техния народен хумор. Техният присмех и сарказъм остава, така да се каже, в семейството, адресирайки насмешките от един регион спрямо друг регион, от село на село, от остров на остров. Критяните се надсмиват над пелопонесците, македонците над румелиотите (бел.ред. Бели турци), епирците над тесалийците, островитяните над жителите на континентална Гърция, атиняните над всички останали.

А когато е нужно да се поставят под съмнение умствените способности на даден персонаж, гърците си имат понтийските гърци (преселници от градовете по крайбрежието на Черно море – Русия, Грузия, Украйна, Турция). Например:

Въпрос: Защо понтийската проститутка, след като работи 20 години, се самоубива?

Отговор: Защото научава, че другите проститутки получават пари за тази дейност …

Или:

Съобщение в летището: „Умоляваме понтийците да не разпръсват зърна по пистата. „Голямата птица“ и така ще кацне”.

Източник – Alexandra Fiada, “The Xenophobe’s Guide to the Greeks”

 

 

 

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.